Европейската прокуратура в България е нежелан феномен

Анализ на адв. Адела Качаунова, публикуван в "Дневник" на 31 март 2025 г.

Европейската прокуратура (ЕП) е независим орган на Европейския съюз, отговарящ за разследването, наказателното преследване и предаването на съд за престъпления против финансовите интереси на ЕС, която започна работа през 2021 г. В нея участват общо 24 държави-членки на ЕС, сред които и България. Всяка държава излъчва един европейски прокурор и предварително определена квота европейски делегирани прокурори. Тези прокурори са подчинени на европейския главен прокурор - Лаура Кьовеши. Централата на ЕП е в Люксембург, но самите европейски делегирани прокурори работят в съответната държава, която ги е излъчила. 

Създаването на службата на ЕП в България показва, че властите последователно и целенасочено създават пречки за нормалното и ефективното й функциониране. Сегашното мълчание на българската прокуратура по автентичността на записите, уличаващи европейския прокурор Теодора Георгиева във връзки с брокера на влияние в съдебната власт - Петьо Петров Еврото говори, че властите имат интерес от нейното отстраняване. Нейното отстраняване би довело до забавяне на разследвания, а бързината и изненадата в първите етапи на наказателно разследване е от изключителна важност за надеждното му приключване. Доколкото няма причина да се съмняваме в автентичността на записите те уличават Георгиева в липса на независимост и именно това провокира ЕП да започне проверка срещу нея. 

Историята на създаването на ЕП в България дава поглед върху систематичните опити на властите да неутрализират разследването на корупционни и други финансови престъпления. 

Избор на европейски прокурор - странности около избора на Теодора Георгиева

През 2018 г. в министерство на правосъдието се провежда избор за български европейски прокурор, като задължението на държавата е да предложи три кандидатури. Тогава министър е Цецка Цачева от ГЕРБ. От явилите се първоначално 9 кандидати, на Комитета по подбор на ЕП са предложени трима: Дecиcлaвa Πиpoнeвa – тогава пpoĸypop в Coфийcĸa гpaдcĸa пpoĸypaтypa (СГП), но още в началото на 2020 г. става заместничка на бившия главен прокурор Иван Гешев; Cвeтлaнa Шoпoвa-Koлeвa – пpoĸypop в СГП и Teoдopa Гeopгиeвa – cъдия в Aдминиcтpaтивeн cъд – Coфия гpaд, но и бивш прокурор. Още тогава впечатление направи отпадането на прокурори с по-висок ранг и повече опит от избраните трима. 

Теодора Георгиева не беше избрана от независимия Комитет по подбор на ЕП. Въпреки това Съветът на Европейския съюз назначава именно Георгиева в свое заседание на 22 юли 2020 г. На заседанията на Съвета присъстват ресорните министри на държавите-членки, като на конкретното заседание вероятно е присъствал тогавашният министър на правосъдието - Данаил Кирилов от ГЕРБ. Подобен е случаят с Белгия и Португалия, като португалски заместник министър подаде оставка заради този скандал. През февруари 2021 г. възникна напрежение покрай тези назначения и Европейският парламент поиска цялата документация на номинираните кандидати от Съвета. Група преподаватели по право от европейски университети написа отворено писмо, в което изрази възмущението си, че Съветът не се е съобразил с независимия Kомитет по подбор на ЕП. Въпреки това така одобрените кандидати от трите държави, включително българката Георгиева, заеха местата си като европейски прокурори.

Избор на европейски делегирани прокурори - саботаж от Гешевата прокуратура

Първоначалната квота на България беше 10 души и в края на 2020 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) откри първата процедура за подбор на кандидати. Общо 35 магистрати участваха, с разнообразен профил и в началото на 2021 г. Прокурорската колегия на ВСС (ПК на ВСС) само с едно гласуване избра точно 10 от тях, които да представи за окончателно одобрение на Комитета за подбор на ЕП. През март 2021 г.  европейският главен прокурор Кьовеши отхвърли 6 от 10-те кандидати основно с аргументи, че не притежават необходимия опит. Една група – защото са следователи и нямат процесуален опит, друга група – защото са граждански и административни съдии. 

Връщането на 6 от 10 предложени имена породи напрежение между ЕП и българската прокуратура. Макар изискванията, на които следва да отговарят кандидатите ясно да посочват значителен опит в наказателното преследване на престъпления, това е било пренебрегнато и нещо повече – българската страна поиска среща с ЕП, за да уточни изискванията. ПК на ВСС реагира първоначално като отрече информацията за неодобрените кандидати, после отказа да коментира, а през юни 2021 г. затвори процедурата за подбор на европейски делегирани прокурори, каквото правомощие не притежава. Затварянето на процедурата е нарушение на Регламента за създаване на Европейската прокуратура. Тогава Лаура Кьовеши посети България и се срещна с Иван Гешев, което доведе до откриването на нова процедура от ПК на ВСС за останалите свободни 6 места. Предложението на ПК на ВСС до ЕП през септември 2022 г. отново беше за точно шестима прокурори, колкото е незапълнената квота. Госпожа Кьовеши отхвърли един от кандидатите и квотата на България остана незапълнена.

Въпреки че българската квота е непопълнена Лаура Кьовеши поиска прокурорите за България да бъдат увеличени от 10 на 15 заради сериозната натовареност.

През ноември 2022 г. се стигна до избор на още едва трима прокурори, като част от явилите се показаха сравнително ниско ниво, а други се оттеглиха в процеса.

В началото на 2023 г. стана ясно, че работата на европейските делегирани прокурори е силно затруднена, въпреки заявката, че България генерира голяма натовареност и има нужда от повече прокурори. На фона на незапълнената квота от 15 души, през февруари 2023 г. се появиха съобщения за масови напускания на прокурорите, като трима бяха подали оставки, а други петима бяха изявили неформално желанието си да се върнат да работят при Иван Гешев. Подпомагащите служители също не желаеха да работят в тази структура. Възможните обяснения за внезапното желание на делегираните прокурори да се върнат при Иван Гешев са три - стимулиране на прокурорите да не работят в ЕП срещу конкретни обещания; заплахи срещу делегираните прокурори; или затруднения от административен характер, които не им позволяват да работят нормално. 

Масовите напускания на европейски делегирани прокурори предизвика Лаура Кьовеши да изпрати остро писмо на Иван Гешев, а със служебния министър на правосъдието Крум Зарков да проведе разговор. Тя поиска българската държава да подпомогне планирания одит на българската служба. Част от поверката беше насочена към условията за работа и работната среда на делегираните прокурори, а в резултат Кьовеши поиска българската държава да обезпечи административно работата на европейските делегирани прокурори, включително като им предостави офис помещение, но също и да им се осигурят разследващи полицаи. Така на европейските делегирани прокурори беше формално предоставена сградата на ул. „Раковски“ № 134, но тя остава незаета и до днес заради неподходящите условия за работа.  

След разговорите на Кьовеши с министър Зарков и с Иван Гешев текучеството на прокурори беше спряно, но за българския офис остана нуждата от техническо и административно обезпечаване, за да може да работи удовлетворително, включително чрез попълване на квотата и назначаване на полицейски служители за извършване на разследвания по независим начин. 

Също през 2023 г. ЕП се оплака на ръководството на МВР за това, че негови служители не са изпълнили задължението да претърсят важна сграда. Тогава отново Лаура Кьовеши пристигна в България и се срещна с премиера Денков, с неосъществения премиер Мария Габриел и правосъдния министър Славов. Тогавашният вътрешен министър Калин Стоянов увери обществото, че е извършена проверка, че случаят е стар и МВР вече работи чудесно с ЕП.

Към настоящия момент европейските делегирани прокурори са 12 от нужните 15, а местоработата им е в сградата на Софийска районна прокуратура на бул. „Скобелев“ № 23. 

Защо горното е от значение?

Детайлите по административно и техническо обезпечаване на работата са от ключово значение, за да бъде органът независим и за да може да постигне конкретни и видими резултати. Видимо е обаче бездействието и дори активното противодействие на българските власти да осигурят нормални условия за работа на службата, която и до днес се намира в сградата на Софийска районна прокуратура. Както не е редно разследващата главния прокурор да се намира физически в съседния му кабинет, така и ЕП трябва да е отделна и независима от българската прокуратура, каквато тя трябва да бъде. Съгласно Регламента за създаване на ЕП тя нe тъpcи, нитo пpиeмa yĸaзaния oт ĸoятo и дa билo външнa инcтaнция. Taĸa ce гapaнтиpa, чe инcтитyциитe, opгaнитe, cлyжбитe и aгeнциитe нa cъюзa и дъpжaвитe-члeнĸи зaчитaт нeзaвиcимocттa нa ЕП и нe ce cтpeмят дa ѝ oĸaзвaт влияниe пpи изпълнeниe нa нeйнитe фyнĸции.

В духа на горното не е изненадващо, че в първите години работа на ЕП не постигна впечатляващи успехи в България. Едва през 2024 г. и началото на тази година се появиха съобщения за по-сериозни резултати, което вероятно разтревожи мрежите за влияние в съдебната власт, въпреки първоначалните опити тази служба да бъде овладяна. В началото на февруари 2025 г. Теодора Георгиева заяви, че държавни служители са били уволнени заради сътрудничество на ЕП, а МВР специално създава пречки за разследвания. След тези изявления ръководителката на българската служба получи заплахи, майка ѝ загина при неизяснени обстоятелства и последваха компрометиращи записи за нейното назначение през 2020 г. 

Това предизвика поредно посещение на Кьовеши у нас, която поиска охрана за Георгиева, а само преди дни започна проверка срещу нея и я отстрани от работа. Съмненията за независимостта на Георгиева са все по-основателни, а предвид напрежението около назначаването й  - именно нейното одобрение от Съвета на ЕС, участието на министрите на ГЕРБ в този процес и лобирал ли е Петьо Петров Еврото пред бивш министър на правосъдието - не бива да се пренебрегва как и срещу какви обещания именно Георгиева става първият европейски прокурор на България. 

Надеждата за обществото е, че проверката на Лаура Кьовеши ще осветли най-мръсните тайни на мрежите за влияние и кадруване в съдебната власт, неизменно преплетени с висши политически фигури. Службата на ЕП е създадена, за да пази финансовите интереси на ЕС, а доколкото България е членка на ЕС тези интереси са и наши и би трябвало държавата да съдейства активно на службата и тя да бъде улеснявана в разследванията. В случая с България не се случва нищо подобно и възможно обяснение е, че финансовите интереси на ЕС са нарушени от висши политически фигури - само това би обяснило все по-явният саботаж на службата, включително вътрешната атака срещу Георгиева, както и опитите службата на ЕП да бъде овладяна още преди създаването й. 

Мълчанието на българската прокуратура по разследването на мрежите за влияние е все по-оглушително.