КПИ: Подходът към грижата за психичното здраве в България трябва коренно да се промени

В доклада на Комитета против изтезания към Съвета на Европа от посещението му през октомври 2021 г. в България са посветени над 30 страници на посещенията в държарните психиатрични болници в Ловеч, Карлуково и Кърджали и домовете за хора с психични и/или интелектуални увреждания в Бяла, Петково и Гара Лъкатник. Ето част от наблюденията на Комитета:

в болниците в Ловеч и Кърджали малко пациенти се оплакали, че персоналът понякога им крещи, блъска или ги удря. Но в Карлуково пациентите се оплакали, че освен че персоналът им крещи, санитарите ги блъскат, удрят им шамари или ги ритат, а някои служители употребяват алкохол по време на смяна.
и в трите посетени болници е бил извършен значителен вътрешен ремонт и са осигурени доста по-добри условия. Въпреки това обзавеждането е недостатъчно, пациентите не разполагат със заключващо се лично шкафче, както и нямат възможности за осамотение и лично пространство. Нито една от болниците не предлага подходяща защитена зона за разходки на открито, така че пациентите често са ограничени да прекарват до един час на ден на открито, когато е налице възможност за придружител.
броят на психиатрите и другите лекари е увеличен в сравнение с предишни посещения. Но голяма част от медицинския персонал приближава или е на над пенсионна възраст и не се очакват нови попълнения. Броят на персонала в отделенията все още е недостатъчен, за да предложи необходимото ниво на индивидуална грижа и внимание, както и сформиране на мултидисциплинарен клиничен екип от психолози, социални работници и трудотерапевти. В резултат на това, възможностите за психологически, трудови и творчески терапии и отдих в посетените болници са силно ограничени, като повечето пациенти просто лежат на леглата си или се скитат безцелно наоколо. Много пациенти не са били напълно запознати със своята диагноза и/или своето лечение и страничните му ефекти, нито очевидно са били достатъчно ангажирани в планирането на собственото си лечение.
Пациентите продължават да се изолират и да се ограничават механично и химически. Няма данни за масово прекомерно използване на мерките за физическо органичаване. Но въпреки годините на препоръки, отправени от Комитета, употребата на средства за физическо ограничаване все още не е в съответствие с международните стандарти и често се отразява в документацията, без да се спазват законовите изисквания или изобщо не се отразява.
в ДПБ Кърджали някои пациенти (включително доброволни пациенти) да споделили, че са били оставени сами в 4 или 5-точково фиксиране на колана към леглата им, в изолатори, за повече от 48 часа, на памперси, в които е трябвало да уринират и дефекират и които се сменят на всеки шест часа. Някои пациенти също съобщили, че ръцете им са били фиксирани над главата им, причинявайки болка, подуване и загуба на усещане в горните им крайници.
редица пациенти, които са подписали формуляри за съгласие за лечение и се считат за доброволни, не са наистина съгласни с настаняването и лечението си, заявили, че искат да напуснат, но не им е позволено и по този начин де факто са задържани.
значителен брой от пациентите, идентифицирани от директорите в посетенитв болници не се нуждаят от стационарно лечение. Но поради продължаващата липса на ефективни психично здравни услуги и покдрепа в общността, пациентите остават в неподходяща институционална среда за неопределено време, което оказва силно неблагоприятно въздействие върху тяхното състояние.
в дома за мъже с психични разстеройства в с.Петково потребителите са се оплакали, че често санитарите ги обиждат, крещят им и им удрят шамари.
в дома за хора с интелектуални увреждания в гр.Баня потребителите са разказали, че един от пазачите им крещи, пие алкохол по време на смяна, носи дървена пръчка, с която заплашвал настанените и понякога ги удря, включително с пръчката.
Комитетът отбелязва, че след две незабавни забележки в края на посещението, българските власти предприели мерки за спешен ремонт на покрива на един от жилищните блокове в дома в Баня и ремонтиране на на крило на друг блок, където условия за живот са представлявали изтезание.
В трите посетени дома, медицинските сестри и санитарите са били абсолютно недостатъчно, за да осигурят подходяща и индивидуална грижа на денонощие.
На настанените хора не са осигурени редовни и последователни психиатрични и соматични медицински грижи.
Въпреки че са незаконни в социалните заведенията и въпреки многократните препоръки тази практика да се прекрати, мерките за изолация и физическо органичаване все още се прилагат в два от трите посетени дома.

Вече повече от 25 години Комитетът против изтезания изразява дълбоката си загриженост по отношение на редица проблеми, свързани с лечението, условията и правните гаранции, предлагани на пациенти с психични разстройства и живущите в социалните институции хора с увреждания.

Констатациите от посещението през 2021 г. обаче за пореден път показват тежкото дълголетие на тези проблеми, които не са решават системно. Комитетът е на мнение, че действията в това отношение са отдавна закъснели и че цялостния подход към грижата за психичното здраве и институционалните социални услуги в България трябва коренно да се промени.

Комитетът против изтезания казва, че напълно отчита политическите и икономическите предизвикателства пред българските власти. Въпреки това, счита, че след като са били пренебрегвани в продължение на десетилетия, на грижите за психичното здраве и институционалните социални услуги трябва най-накрая да бъде отдаден заслужения приоритет. Необходими са спешни действия във всички области – законодателство, инфраструктура, човешки ресурси и обучение, както и разработване на био-психо-социални методи за лечение в съответствие със съвременните европейски практики. И те трябва да включват основно – борба със стигмата, свързана с психичното здраве, промяна на патерналистичното, контролиращо отношение към пациентите с психични разстройства и потребителите на резидентни социални услуги, включването на потребителите и пациентите в собственото им лечение и предлаганите им услуги и полагането на истински усилия за интегриране на хората с психични разстройства и интелектуални увреждания в общността, вместо позорното криене на отдалечени места, както се прави толкова дълго време. Продължаващото малтретиране и пренебрегване на такива уязвими потребители на услуги в България не може да продължава и трябва да бъдат прекрати незабавно.

Обобщение на наблюденията на КПИ за условията в затворите и арестите в България можете да намерите тук: https://www.bghelsinki.org/bg/news/20221018-kpi-doklad

Всички доклади от посещенията на КПИ в България можете да намерите тук: https://www.coe.int/en/web/cpt/bulgaria

Снимка: КПИ