Становища
по конституционни дела
БХК внася становища по дела пред Конституционния съд от 1997 г. Съдът е възприел практиката да конституира комитета като заинтересована страна по дела, където са налице правозащитни проблеми. Тази практика представлява една много добра възможност за въвеждане на международни стандарти във вътрешното право.
Делото е образувано на 3 февруари 2003 г. по искане на 50 народни представители от ХХХІХ Народно събрание. Оспорва се конституционността на разпоредби от Закона за вероизповеданията и съответствието им с международни договори, по които България е страна - Европейската конвенция за правата на човека и Международния пакт за гражданските и политическите права. Разпоредбите са: чл. 7, ал. 4, чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2, §1, т.3, §2, ал. 3 и §3 и 4 от Закона за вероизповеданията. Съдът отхвърли искането за обявяване противоконституционността и противоречието с международни договори на горните разпоредби. В своето становище БХК поддържа тезата, че Законът за вероизповеданията като цяло съдържа много рестриктивни и дискриминационни разпоредби, които противоречат както на Конституцията на Република България, така и на обвързващите страната ни разпоредби на международното право, гарантиращи правото на свобода на съвестта и религията и защитаващи от дискриминация на основата на религия и убеждения. В своето становище БХК анализира някои от разпоредбите, цитирани като противоконституционни в искането до Съда, а също така и други разпоредби на закона, които противоречат на Конституцията и на международното право по правата на човека.
Становището е внесено по повод искане на група народни представители за обявяване на противоконституционността на няколко члена на Закона за защита на класифицираната информация, както и на пара. 37 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон. Становището на БХК разглежда разпоредбите, изключващи правото на съдебен контрол за законност на актовете за отказ или отнемане на разрешение за достъп или удостоверение за сигурност, отнасящо се до класифицирана информация. В своето становище БХК поддържа тезата, че разглежданите членове на Закона за защита на класифицираната информация са противоконституционни, тъй като изключват съдебния контрол върху административни актове, с които се засягат основни права на човека.
Становището е внесено по повод искане на група народни представители да се обявят за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал.2 и на чл. 76 от новоприетия Закон за избиране на народни представители. С тези две разпоредби от партиите, коалициите и независимите кандидати се иска да заплащат отпечатването на пълния комплект бюлетини за парламентарните избори. Твърди се, че стоварването на подобно финансово бреме е непосилно за малките партии и за независимите кандидати, което би довело до отпадането им от политическия процес и до лишаване на избирателите от възможност да упражнят своето право да предпочетат определени политически послания. Това, според искането, нарушава разпоредбите на чл. 42, чл. 11, чл. 6, ал. 2 и чл. 4, ал.2 от Конституцията. В своето становище БХК поддържа тезата, че искането за обявяване противоконституционността на горните разпоредби следва да се отхвърли.
Становището е внесено по искане на група народни представители, които оспорват конституционносъобразността на новоприетия Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност. В своето искане народните представители сочат аргументи за противоречие на посочения закон с Конституцията, като твърдят нарушения в процедурата на неговото гласуване, която е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и такива, с които се обосновава противоречие с основния закон на отделни негови разпоредби. Становището на БХК излага аргументи, че не са налице основания за обявяване на новоприетия закон за противоречащ на Конституцията в неговата цялост.
На 13 февруари 2001 г. Български хелзинкски комитет беше конституиран като заинтересована страна по конституционно дело 2/2001 и поканен да изложи становище по него. Въпросното дело е образувано по искане на искане групата народни представители, които оспорват конституционността на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в Република България. Български хелзинкски комитет изрази мнение, че Народното събрание има правомощие да приема задължително тълкуване на законите, които само е приело. Нашето становището е, че лишаването от възможност за съдебно обжалване на актовете, с които се засягат основни права на гражданите е противоконституционно, тъй като противоречи на правото на защита и съдебен контрол върху актовете на администрация. На следващо място, съдът трябва да има възможност да събира доказателства за фактите и обстоятелствата мотивирали органа, издал заповедта.
Становището е внесено по повод искане на група народни представители за обявяване противоконституционността, евентуално несъответствието с международен договор, по който България е страна, на чл. 47, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. В своето становище БХК твърди, че оспорваната разпоредба от Закона за чужденците в България противоречи на чл. 32 ал. 1, на чл. 56 и на чл. 120 от българската Конституция и се присъединява към искането на народните представители за обявяването на нейната противоконституционност. Оспорваната разпоредба лишава засегнати лица от средство за защита, в нарушение на правото на защита по чл. 56 от Конституцията. Оспорваната разпоредба противоречи и на чл. 120 от Конституцията, като изключва възможността както за административно обжалване, така и за съдебен контрол върху актове на администрацията, които могат да засегнат основни конституционни права. Становище обръща внимание и върху възможността експулсирането да доведе до засягане на правото на семеен живот на лицата, обект на налаганите мерки.
Становището е съвместно на БХК и Българския център по правата на човека, внесено по повод искането на група народни представители за установяване противоконституционна на политическата партия "ОМО Илинден" - Партия за икономическо развитие и интеграция на населението. В своето съвместно становище, БХК и Българският център по правата на човека поддържат тезата, че искането за обявяване противоконституционността на ОМО Илинден - ПИРИН е неоснователно.
Становището е внесено по повод искане на група народни представители за установяване противоконституционността и несъответствието с международни договори, по които България е страна, на разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП). В своето становище, БХК поддържа тезата, че някои от допълнителните разпоредби на ЗППДОбП и от Преходните и заключителни разпоредби на закона противоречат на Конституцията на Република България и на международни договори, по които България е страна.
Становище по к.д. № 12/1999 г.
Становището е внесено по повод искането на група народни представители за установяване противоконституционността на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗИДЗМСМА) и установяване на несъответствието на някои разпоредби с Европейската харта за местно самоуправление, по която България е страна. В своето становище, БХК поддържа тезата, че атакуваните разпоредби са конституционосъобразни.
Становището е внесено по повод искането на Главния прокурор за установяване на противоконституционност на промени в Наказателно-процесуалния кодекс, засягащи правото на защита, и тяхното несъответствие с нормите на международното право и с международен договор, по който България е страна. Становището на БХК твърди, че ограниченията на новите разпоредби по отношение на участието на защитник в наказателното производство противоречат на международните стандарти. В своето становище БХК представя преглед на международните стандарти за правото на защита, практиката по Европейската конвенция за правата на човека и по Общите коментари на Комитета по правата на човека по Международния пакт за граждански и политически права.
Становище по к.д. № 16/1998 г.
Становището е внесено по повод искането на група народни представители за обявяването на разпоредби на Наказателния кодекс, предвиждащи отговорност за обида и клевета, за противоречащи на гаранциите за свободата на изразяване и правото на информация, залегнали в Конституцията на България и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В своето становище БХК твърди, че затворът като най-тежко наказание е непропорционално наказание за обида и клевета и следователно противоречи на Конституцията; също така се твърди, че по-високото наказание за обида и клевета на държавни служители противоречи на принципите на свобода на изразяването.
Становище по к.д. № 33/1998 г.
Становището е внесено по повод искането на група народни представители за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията (т.нар. "лустрационни" текстове). Становището излага аргументи, базирани на Конституцията, Международния пакт за граждански и политически права и Конвенция № 111 на Международната организация на труда, за противоречие с принципа на равенство на гражданите пред закона, за равен достъп до държавните служби и за индивидуален подход и съдебен контрол при прекратяване на трудови правоотношения. В становището си БХК твърди, че Параграф 1 от ПЗРЗА въвежда ограничение на права, основано на един от принципите, по отношение на които съществува конституционна забрана за неравно третиране.
Конституционният съд да се произнесе върху съответствието на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства с Конституцията на Република България. В своето становище БХК поддържа тезата, че както отделни разпоредби на Конвенцията, така и тя като цяло съответстват на Конституцията. Становището се спира върху характера на международноправния ангажимент по Конвенцията, понятието "национално малцинство" в международното право, обекта и целите на Конвенцията и нейното съответствие с Конституцията на Република България.