сп. "ТЕМА", 21-27 октомври 2002:

Забравените хора

Българските лудници като умален модел на ада

За други новини:

Обратно към главна страница Новини

Яна Йорданова

Миризмата. Кошмарната, пропита навсякъде, противно сладникава миризма на урина и фекалии, на подгизнали чаршафи, на несваляни от месеци дрехи, на развалена храна, на нещо, което се разлага. Миризма, която трайно се намества в косата, кожата и... съзнанието ти. И никога не може да бъде забравена.

Представихте ли си я?

Повярвайте - не можете. Поне не и ако никога не сте ходили в български дом за душевноболни. Тази миризма е първото нещо, което разтриса иначе удобно съчиненото ви възприятие за света. Второто са усърдно размазаните с ръце и непочистени от месеци изпражнения по стените и пропитите с урина дъски в стаите. Третото са мръсните, полуголи, настръхнали и изплашени същества, които често спят по две в привличащите мухи легла и ядат сняг. Не защото са "ку-ку". А поради прозаичния факт, че там, където са принудени да живеят, от известно време няма вода. Няма и баня. Няма и парно. Няма и лекар.

Обаче има ризи с дълги ръкави. И клетки има. И вериги дал Господ. Ако случайни си мислите, че в такива домове психоболните ги лекуват, сте в голяма грешка. Там ги усмиряват. Въпрос на средства. Въпрос на държавна политика. Въпрос на схващане за това що е то "психиатрична помощ". Преди всичко обаче - въпрос, който следва да бъде разрешен. При това - спешно.

Пред девет месеца списание "ТЕМА" публикува репортаж от два такива дома - в Раздол и в Пастра. В него се говореше за синьо-черните от студ крака на жените, за които не са достигали обувки. Говореше се за беззъби от медикаментите усмивки. За това, че в такъв дом обикновено се храниш права (няма столове, познахте), без прибори, за 5 минути. Че дневното меню е повече от отблъскващо. Че ако случайно имаш някакъв страничен медицински проблем - например гигантска пъпна херния, можеш да чакаш с месеци, преди да те види доктор. Че полагащите ти се 20% от пенсията така и не ти се изплащат, и че с години можеш да молиш за вафла. Или пък за човешко отношение. И никога да не ги получиш.

На 10 октомври в София Амнести интернешънъл представи своя доклад за състоянието на държавните психиатрични болници и домовете за социални грижи за деца и за възрастни с умствени увреждания, изготвян в продължение на 12 месеца. Според доклада независимо от частичните подобрения на места, тези болни са оставени да чезнат в шокиращи напълно неприемливи за човешки същества условия, ставайки по този начин жертва на постоянна дискриминация. "Грижата за хората с умствени увреждания в България се отличава със системна липса на диагностика, лечение и рехабилитация от терапевти, психолози и медици. Това трябва да се промени", категорична е Айрин Кан, генерален секретар на Амнести. Становището на организацията е, че материалните условия в домовете често са жестоки и унизителни, както и че близо 20 на сто от обитателите на такива заведения умират заради липса на храна, отопление и медицински грижи.

Отговорът от страна на правителството не закъсня. Той дойде от зам. социалния министър Христина Христова, която окачестви доклада като "необективен", защото в него не се посочвали подобренията, направени от държавата в домовете през изминалата година. Шефът на Националната служба за социално подпомагане Николай Ангелов реши да подкрепи Христова, заявявайки: "Те посещават само местата в най-окаяно състояние, без да се интересуват от другите." Ситуацията малко заприлича на това да поканиш гости вкъщи, след което да им се сърдиш, че вместо да соят в специално изчистената за тях кухня, са се разходили из апартамента, представляващ малък битов кошмар. Някак си е странно, ако имаш чиста кухня и фекалии по стените в хола, да очакваш, че гостите ще разказват за кухнята. Всъщност е направо смехотворно.

"Докато българското правителство се опитва да направи подобрения в отделни домове, това, което всъщност е необходимо, е цялостна реформа на системата на психиатрични грижи и службите за социално подпомагане, каза по този повод Айрин Кан. - И международната общественост трябва да осигури подкрепа за реалното изпълнение на тази програма." Според Кан вземането на спешни мерки за подобряване унизителното положение на хората в тези институции, може да се окаже въпрос на живот и смърт за тях. Особено в контекста на наближаващата зима.

Ако никога не си бил в "лудница", може би настояването за спазване на елементарните права на обитаващите такива заведения ти се струва малко не на място, или поне не на дневен ред. Трябва обаче да вдишаш от онази миризма, да пипнеш онези стени и да видиш онези спящи директно върху омазаните пружини мъже и жени, за да разбереш за какъв умален модел на ада става въпрос. От там, до осъзнаването, че лудите всъщност са човешки същества, пътят е кратък.

Статията и снимките са поместени в бр. 42 (55) на списание "ТЕМА" .

начало