СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРЕСАТА
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ПО ЖАЛБА НА ФИКРИ САЛИ ХАСАН И ИСМАИЛ ЧАУШ
В обявеното днес, 26 октомври 2000 г., решение на Европейския съд по правата на човека по делото Хасан и Чауш срещу България Съдът прие единодушно че е налице нарушение на член 9 (право на свобода на мисълта, убежденията и религията) и на член 13 (право на ефективно средство за защита) на Европейската конвенция по правата на човека, както и че не е налице нарушение на член 6 (право на справедлив процес). Съгласно член 41 (право на справедливо обезщетение) по Конвенцията Съдът присъжда 10 000 лева за неимуществени вреди на първия жалбоподател, господин Хасан, и общо 10 000 лева на двамата жалбоподатели за разноски по водене на делото. Г-н Хасан и г-н Чауш бяха представлявани пред Европейската комисия и пред Европейския съд по правата на човека от Правната програма на Български хелзинкски комитет.
В решението си Съдът приема, че фактите, демонстриращи липса на безпристрастност от страна на властите в упражняването на техните правомощия по административна регистрация на религиозните общности, води до заключението, че държавата се е намесила в свободата на вярващите да изразяват своята вяра по смисъла на чл. 9. За да бъде в съответствие с изискванията на Конвенцията, тази намеса, според практиката на съда, трябва да бъде базирана на законодателство, което да предоставя защита срещу произволнно ограничаване на основни права. В конкретния случай Европейският съд приема, че българското законодателство не предоставя ясни критерии по отношение на регистрацията на ръководствата на изповеданията и поради това не отговаря на стандартите на Европейската конвенция. В заключение съдът посочва, че намесата във вътрешноорганизационния живот на мюсюлманското изповедание и свободата на изповядване на религия на жалбоподателите не е "предвидена в закон", тъй като е била произволна и е базирана на законодателни разпоредби, позволяващи неограничена свобода на действие на изпълнителната власт и не отговарят на изискванията за яснота и предвидимост.
Във връзка с жалбата за липса на ефективни средства за защита Съдът отбеляза, че българският Върховен съд е отказал да разгледа по същество жалбата на г-н Хасан като е намерил, че правителството има неограничено правомощие за преценка дали или не да регистрира устава и ръководството на дадено вероизповедание. Жалбата, подадена пред Върховния съд, срещу решенията от февруари 1995 г. следователно не представлява ефективно средство за защита. Правителството е отказало да изпълни други две решения на Върховния съд. Друго средство за защита не е налице. Поради това е налице нарушение на чл. 13 на Конвенцията.
Фактите
На проведената през 1992 г. национална конференция на мюсюлманите в България са приети нов устав на организацията и е избрано ново ръководство на мюсюлманската общност, като г-н Фикри Сали Хасан е избран за Главен мюфтия. Новият устав и ръководството са регистрирани на 1 октомври 1992 в съответствие със Закона за изповеданията. В нарушение на регистрирания през 1992 година устав и не от името на легитимните представителни органи през ноември 1994 г. г-н Недим Генджев организира конференция, която приема друг устав и утвърждава друго ръководство. През януари 1995 година, с оглед решаване на възникналия проблем, легитимното ръководство на мюсюлманите в България свиква национална конференция, която е насрочена за 6 март 1995 г. С немотивирана заповед на 22 февруари 1995, две седмици преди провеждането на националната конференция, вице-премиерът отговарящ за изповеданията, г-н Светослав Шиваров, утвърждава устава и ръководството, избрани на конференцията от ноември 1994 година. Предприетите опити от страна на г-н Хасан за защита срещу незаконната заповед и последвалите действия от страна на новорегистрираното ръководство не са разгледани по същество от компетентните органи.
На 6 март 1995 г. се провежда национална конференция на мюсюлманите в България, свикана от законното ръководство, на която присъстват делегати от всички мюсюлмански настоятелства. Конференцията преизбира г-н Хасан за Главен мюфтия. Въпреки законното провеждане на конференцията и легитимността на нейните решения Министерски съвет отказва регистрирането на ръководството, избрано на 6 март 1995, до ноември 1997 г., когато е проведена нова национална конференция и избрано друго ръководство. Министерски съвет отказва регистрацията независимо от факта, че по жалби на г-н Хасан Върховният административен съд в две свои решения постановява, че отказът на Министерски съвет е незаконен.