Български

English

Стро­го ох­ран­ява­на­ сво­бо­да

Цвети ДАНОВА

Фил­мо­вият ци­къл
“Стро­го ох­ран­ява­на­та сво­бо­да  -
1968 го­ди­на” е ини­циа­ти­ва на сту­ден­ти
от ка­тед­ра “Со­цио­ло­ги­я и кул­ту­ро­ло­гия”
към Со­фий­ски уни­вер­си­те­т и е та­ма­тич­но фо­ку­си­ран вър­ху съ­би­тия­та
в Че­хия и Бъл­га­рия през 1968 го­ди­на.

Фил­мо­вият ци­къл “Стро­го ох­ран­ява­на­та сво­бо­да - 1968 го­ди­на” е ед­но от мал­ко­то съ­би­тия, кои­то се слу­чи­ха в Бъл­га­рия по по­вод 40-го­диш­ни­на­та от съ­би­тия­та през 1968 г. Та­зи го­ди­на е сим­вол­на за ог­ром­на част от све­та. Ефе­ктъ­т от “с­лу­чай­но­то” съв­па­де­ние на случ­ва­що­то се по ули­ци­те на Па­риж и Пра­га в она­зи го­ди­на оте­ква дъл­го.

Дис­ку­сия­та бе ор­иен­ти­ра­на из­цяло към кон­тек­ста на съ­би­тия­та от 1968-а в то­га­ваш­на Че­хос­ло­ва­кия и в Бъл­га­рия - две брат­ски стра­ни от ко­му­нис­ти­чес­кия блок, кои­то в про­дъл­же­ние на осе­м ме­се­ца стоят от две­те стра­ни на брон­ята на “б­рат­ски­те тан­ко­ве”.

Ко­га­то с ко­ле­ги­те фор­му­ли­рах­ме це­ли­те на се­ми­на­ра, во­де­що бе “д­уа­лис­тич­но­то” по оно­ва вре­ме тъл­ку­ва­не на ед­ни и съ­щи съ­би­тия - опи­т за ли­бе­ра­ли­за­ция на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, от ед­на стра­на;  “им­пе­риа­лис­ти­чес­ка кон­тра­ре­во­лю­ция”, от дру­га... Как­во се слу­чи и как­во не се слу­чи в Бъл­га­рия то­га­ва?

Две­те дър­жа­ви са мно­го раз­лич­ни, ма­кар да са част от еди­н уни­фи­ци­ра­щ ре­жим. Пре­ди вли­за­не­то си във Вто­ра­та све­тов­на вой­на Бъл­га­рия има ед­ва някол­ко го­ди­ни срав­ни­тел­но ус­пеш­но ка­пи­та­лис­ти­чес­ко раз­ви­тие, но за­то­ва пък е със “за­мра­зе­на­” пар­тий­но-де­мок­ра­тич­на сис­те­ма. За Че­хос­ло­ва­кия го­ди­ни­те пре­ди 1944-а са вре­ме на мощ­но раз­ви­тие на ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та ико­но­ми­ка. Де­мок­ра­тич­ни­те тра­ди­ции са твър­де ус­той­чи­ви, за да мо­гат да бъ­дат пре­кър­ше­ни бър­зо от ко­му­нис­ти­чес­кия те­рор. Неиз­беж­но е да се ро­ди жаж­да за пром­яна - как­то каз­ва ав­то­рът на “Ма­ни­фест 2000 ду­ми” Ла­дис­лав Ва­цо­вик, Че­хия има нуж­да от ико­но­ми­чес­ка пром­яна, а не от ид­еа­лис­тич­на. Съ­би­тия­та в Че­хия не се случ­ват прос­то та­ка, те са из­раз на със­тоя­ние­то на об­щес­тво­то. То­ва със­тоя­ние раж­да чеш­кия фил­мов фе­но­мен от 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век, но­ва ико­но­ми­чес­ка и кул­тур­на въл­на, коя­то но­си и но­ва по­ли­ти­чес­ка нравс­тве­ност. Съ­би­тия­та, кои­то на­ри­ча­ме “П­раж­ка­та про­лет”, са ре­зул­тат от взаим­но свър­за­ни тен­ден­ции, при­мер за то­ва как вдъх­но­ве­но­то ли­дерс­тво в под­ход­яща­та об­щес­тве­на сре­да мо­гат да до­ве­дат до стре­меж към пром­яна.

“Стро­го ох­ран­ява­на­та сво­бо­да” за­поч­на на 12 ноем­ври с про­жек­ция на чеш­ки и бъл­гар­ски ки­ноп­рег­ле­ди от 1968 г. - мно­го по­ка­за­тел­ни за случ­ва­що­то се и нес­луч­ва­що­то се. Ед­ни­те по­каз­ват съ­би­тия­та по ули­ци­те на Пра­га: нах­лу­ва­не­то на съюз­ни­чес­ки­те тан­ко­ве, про­тес­ти­ра­щи­те граж­да­ни, па­ле­жи и прес­трел­ки. Дру­ги­те с пре­си­лен въз­торг съоб­ща­ват “доб­ра­та но­ви­на”: друж­ба­та меж­ду мо­ми­чен­це и на­ме­ре­ния от не­го ра­нен щър­кел. До­ка­то Че­хос­ло­ва­кия се опи­тва да от­вою­ва своя­та ли­бе­ра­ли­за­ция в име­то на та­ка тър­се­ния “ко­му­ни­зъм с чо­веш­ко ли­це”, Бъл­га­рия осъ­жда стро­го ре­фор­ми­те на чеш­ки­те уп­рав­ни­ци на­че­ло с но­вия пре­миер Але­ксан­дъ­р Дуб­чек. През лято­то на 68-а в  НРБ се про­веж­да Де­ве­тият меж­ду­на­ро­ден мла­деж­ки фес­ти­вал, чии­то ос­нов­ни те­ми са ми­рът, раз­би­ра­телс­тво­то и брат­ска­та друж­ба, а в Че­хос­ло­ва­кия нах­лу­ват “б­рат­ски­те” съюз­ни­чес­ки­те вой­ски.

Съ­би­тия­та от оно­ва вре­ме за­да­до­ха някол­ко те­ми за дис­ку­сия: За ки­нок­ри­ти­ка­та, ки­но­жур­на­лис­ти­ка­та и жур­на­лис­ти­ка­та ка­то ин­стру­мен­ти за про­па­ган­да на ре­жи­ма. За ки­но­то ка­то ин­стру­мент за кри­ти­ка на уп­равл­ява­щия ре­жим. За не­въз­мож­нос­тта или не­же­ла­ние­то на бъл­гар­ски­те ки­но-, ли­те­ра­тур­ни и  науч­ни сре­ди да пред­ставят мно­го от чеш­ки­те фил­ми, кни­ги, тео­рии, ос­вен ка­то под­ло­же­ни на оже­сто­че­на кри­ти­ка (да­ли то­ва е би­ло так­ти­ка все пак да бъ­дат раз­прос­тра­не­ни, или е от­кро­ве­на по­ли­ти­чес­ка непр­язън, то­ва ще ос­та­не в сфе­ра­та на пред­по­ло­же­ния­та и спе­ку­ла­ции­те). Рол­ята на пи­са­те­ли, ки­нок­ри­ти­ци, жур­на­лис­ти и всич­ки, кои­то пре­тен­ди­рат да се на­ри­чат ин­те­ли­ген­ция, про­дъл­жа­ва да бъ­де дис­ку­сион­на, осо­бе­но в кон­тек­ста на пуб­ли­ку­ва­ни­те име­на на сът­руд­ни­ци на ДС.

От он­зи пе­риод е и бъл­гар­ският филм “При­вър­за­ният ба­лон”. Сце­на­рият на Хрис­то Га­нев и ре­жи­су­ра­та на Бин­ка Желя­зко­ва прев­ръ­щат раз­ка­за на Йор­дан Ра­дич­ков в заб­ра­нен от на­род­на­та власт филм. Мал­ко по-къс­но то­ва ка­ра и са­мият Ра­дич­ков да от­ка­же под­кре­па­та си за твор­ба­та. Фил­мът е сил­но фор­ма­лис­ти­чен и сим­вол­но на­си­тен, про­фа­ни­зи­ра и ос­ми­ва въз­хвал­ява­ни­те от со­циа­лиз­ма би­то­виз­ми. Той е по-ско­ро ням из­раз на спо­тае­на ого­рче­нос­т, въз­му­та и не­въз­мож­ност за пряма по­зи­ция. Той не но­си ни­как­во по­ли­ти­чес­ко пос­ла­ние, но за­що и да трябва да го пра­ви, как­то от­бел­яза­ха някол­ко ко­ле­ги на дис­ку­сия­та. В съ­що­то вре­ме ау­ди­то­рия­та ко­мен­ти­ра фак­та, че в САЩ пие­са по съ­щия текст на Йор­дан Ра­дич­ков пре­диз­вик­ва въз­торг.

До­ка­то в Че­хия съ­би­тия­та се случ­ват под зна­ка на цялос­тна­та преус­трой­стве­на по­ли­ти­ка на Дуб­чек и пар­тий­ни­те ре­фор­ма­то­ри, под­креп­яни от ин­те­лек­туал­ци ка­то Ми­лан Кун­де­ра, Ла­дис­лав Ва­цу­лик, Ян Па­точ­ка, в Бъл­га­рия ос­нов­ни­те съп­ро­ти­ви­тел­ни си­ли (до­кол­ко­то и ако изобщо ги има) ос­та­ват ки­но­то и ли­те­ра­ту­ра­та. Бъл­га­рия на То­дор Жив­ков е бли­зък са­те­лит на мос­ков­ския ко­му­ни­зъм. Жив­ков ве­че е пред­ло­жил стра­на­та за 16 ре­пуб­ли­ка на СССР. Няма място за срав­не­ние. След скъс­ва­не­то на от­но­ше­ния­та с Ки­тай и из­плъз­ва­не­то на Ти­то от хват­ка­та на Мос­ква, стра­ни­те от бло­ка са сил­но мо­ти­ви­ра­ни да не поз­волят то­ва да се слу­чи и с Че­хос­ло­ва­кия. Ко­га­то в нощ­та на 20 сре­щу 21 ав­густ 1968-а съюз­ни­чес­ки­те вой­ски нах­лу­ват, Че­хос­ло­ва­кия е при­ну­де­на да за­щи­та­ва свои­те на­цио­нал­ни­те ин­те­ре­си и гра­ни­ци.

Фил­мо­вият ци­къл “Стро­го ох­ран­ява­на­та сво­бо­да - 1968 го­ди­на” е опи­т на мла­ди­те да раз­бе­рат и ос­мислят жи­во­та пре­ди 1989 г. -  спо­ред някои, на­ша­та еди­нстве­на “68-а”. Опи­т да проу­меем апа­ра­та на при­ну­да­та и заб­ра­на­та, дви­жи­ли по­ве­де­ние­то на на­ши­те ро­ди­те­ли,  на кои­то се прис­ми­вах­ме, че са се крие­ли, за да слу­шат рок и кои­то ге­рои­зи­ра­ха то­ва ка­то свой под­виг.

За мно­го от тях 68-а е го­ди­на­та на оже­сто­че­на “бор­ба за ву­на и ми­ни­жу­пи”, как­то се из­ра­зи мой стар дру­гар, имай­ки пред­вид не­би­ва­ли­те “па­зар­лъ­ци с влас­тта за 5 сан­та по-дъл­га ко­са или 5 сан­та по-къ­са по­ла” на то­га­ваш­ни­те двай­сет­го­диш­ни.