Български

English

Тоталното покорство на интелигенцията

Юл­иа­на МЕ­ТО­ДИЕ­ВА

Пи­тах нас­ко­ро 22-го­диш­на­та Ми­на как­во знае за ко­му­низ­ма. Ни­що, ка­за. По най-но­ва ис­то­рия учих-ме за не­го ка­то за дър­жав­но  уп­рав­ле­ние на Бъл­га­рия до 1989 го­ди­на. И  още? Ами, има­ло е то­тал­на лип­са на сво­бо­да на ин­ди­ви­да, обо­бщи  тя.

Ми­на  учи вто­ри курс со­цио­ло­гия и съ­жал­ява, че за прес­тъп­ния ко­му­нис­ти­чес­ки ре­жим и в уни­вер­си­те­та се за­ни­ма­ват са­мо в спе­циал­ни  уъ­р­кшо­по­ве. Точ­но та­ка се за­поз­нах­ме -  по иде­я на Асо­циа­ция­та на сту­ден­ти­те со­цио­ло­зи ве­че вто­ра го­ди­на  го­во­рим за те­ми, свър­за­ни с ко­му­низ­ма. Та­зи го­ди­на е пос­ве­те­на на  мъл­ча­ние­то на бъл­гар­ска­та фил­мо­ва ин­те­ли­ген­ция пре­ди, по вре­ме и след Праж­ка­та про­лет 1968-а. За ла­ге­ри­те бе­ше по­ка­зан фил­мът “и­н­ста­ла­ция” на ко­мер­сиал­ния Ан­дрей Пау­нов “За ко­ма­ри­те и дру­ги не­ща”. А за Дър­жав­на си­гур­ност и на­силс­тве­но­то преи­ме­ну­ва­не на тур­ци­те все още са­мо бег­ло спо­ме­на­ва­ме. Но пък по по­вод “ба­лкан­ски­те иде­нтич­нос­ти­” сме го­во­ри­ли  за кла­не­то в Среб­ре­ни­ца и меж­ду­ра­нод­но­то за­ко­но­да­телс­тво за пра­ва­та на чо­ве­ка.

Пи­тах  40-го­диш­ния Ни­ко­лай, учи­те­л по фи­ло­со­фия в ели­тна гим­на­зия, за­що де­ца­та от ге­не­ра­ция­та на Ми­на не знаят тео­рия­та, съ­дър­жа­ние­то и прак­ти­ки­те на ко­му­низ­ма. Ни­ко­лай сви ра­ме­не. В уче­бни­ка  “Мо­ра­л и пра­во” се го­во­ре­ло най-об­що. Ис­то­ри­ци­те не са си на­пи­са­ли още до­маш­но­то. Ав­то­ри, сим­па­ти­зан­ти на БСП, под­дър­жат тра­ди­цион­на­та те­за за  ко­му­нис­ти­чес­ко­то уп­рав­ле­ние до 1989 г . Спо­ред та­зи те­за  9 сеп­тем­ври 1944 г.  е свет­ла да­та. Има и об­рат­на­та те­за - за не­де­мок­ра­тич­ния ха­рак­тер на ре­жи­ма, за  на­род­ния съд, за не­за­кон­ни­те про­це­си и ла­ге­ри­те в Ло­веч, Скра­ве­на и Бе­ле­не. Бър­ко­тия, каз­ва Ни­ко­лай, за­то­ва и из­бягва­ме да го­во­рим с де­ца­та. На всич­ко от­го­ре ед­на гол­яма част от тях  ид­ват от се­мей­ства­та, в кои­то спо­ме­нът за ко­му­низ­ма е ед­ноз­нач­но по­зи­ти­вен. Тягос­тно е да про­ти­во­пос­тавяш лич­ния уми­ли­те­ле­н раз­каз на ро­ди­те­ли­те сре­щу осъ­жда­щи ре­жи­ма офи­циал­ни  дек­ла­ра­ции на Ев­ро­пей­ския съюз или на Пар­ла­мен­тар­на­та асамбле­я на Съ­ве­та на Ев­ро­па.

Не съм съв­сем съг­лас­на. Ис­ти­на е оба­че ус­той­чи­ва­та склон­ност на хо­ра­та да раз­па­дат спо­ме­ни­те си из­би­ра­тел­но, по “ру­бри­ки”. Вмес­то те­ма­та за нес­во­бо­да­та на мне­ния­та, за пъл­ния кон­трол над лич­ния жи­вот и за на­ру­ше­но­то пра­во на прид­виж­ва­не до близ­ка и да­леч­на Ев­ро­па, да до­ми­ни­рат спо­ме­ни­те за си­гур­на ра­бо­та, ев­ти­на хра­на и  жи­ли­ще. Нап­ри­мер в рам­ки­те на уъркшо­па  за ки­но­то - “По­стсо­цъ­т гле­да со­ца”, със­ту­ден­тка на Ми­на за­щи­ти ре­жи­ма на То­дор Жив­ков,  ка­то се по­зо­ва  на раз­ка­зи­те на  ба­ба си, с кои­то е от­рас­ла. Тя още го­во­ре­ла, че при ко­му­низ­ма  всич­ки има­ли па­ри и хо­де­ли всяка го­ди­на на мо­ре. А ва­ше­то е псев­до­ли­бе­рал­на  ре­то­ри­ка, за­що­то ис­ка­те да при­ли­ча­те  на по­ли­ти­чес­ка­та опо­зи­ци­я.

МЕ­МО­РИАЛ­НИ­ТЕ МУ­ЗЕИ  
“ТО­ПОГ­РА­ФИ­Я НА ТЕ­РО­РА”

В кни­га­та си “Дъ­лги­те сен­ки” [1]   Ер­на Па­рис, ка­над­ски уче­н от ев­рей­ски произ­ход, е пуб­ли­ку­ва­ла  по­ра­зи­тел­на “ко­лек­ция­” от ог­ром­ни на­ру­ше­ния на чо­веш­ки пра­ва, сто­ре­ни в пос­лед­ни­те две сто­ле­тия.  Стра­хот­на кни­га, коя­то пре­по­ръч­вам на връс­тни­ци­те на Ми­на и хо­ра­та под 30 го­ди­ни. Каз­вам го без иро­ни­я - пред­раз­съ­дъ­ци­те, би­то­вият опо­ртю­ни­зъ­м и  ре­ла­ти­виз­мът на по-въз­рас­тни­те по­ко­ле­ния и най-ве­че оно­ва по­ко­ле­ние, към кое­то аз при­над­ле­жа (ро­де­ни­те през 50-те го­ди­ни), са ужа­сява­щи. Как­то и да е.  Ер­на Па­рис пре­ми­на­ва през най-кър­ва­ви­те стра­ни­ци на Ев­ро­па, САЩ, Япо­ни­я, Аф­ри­ка, Бал­ка­ни­те. Въ­веж­да чи­та­теля в дра­ма­тиз­ма на съ­деб­ни­те про­це­си, тер­ми­но­логич­ни­те спо­ро­ве око­ло пон­ятие­то  “ге­но­цид­” [2] ,  кон­вен­ции­те на ООН за от­го­вор­нос­тта и ви­на­та. Ще объ­рна оба­че вни­ма­ние вър­ху еди­н осо­бе­н ас­пект на из­след­ва­ни­те от Па­рис про­це­си на прик­ри­ва­не на лич­но­то уча­стие в ми­на­ло­то. Хо­ра­та мъл­чат, каз­ва тя, за­що­то не оби­ча­т да бъ­дат тор­мо­зе­ни за ми­на­ло­то си.

През 2002 го­ди­на бях в Бер­лин. По­тър­сих и сни­мах ек­спо­на­ти­те в му­зея “То­пог­ра­фи­я на те­ро­ра”. По­ве­че от ясно ми бе, че за гер­ман­ци­те въз­по­ме­на­ва­не­то на при­чи­ни­те, до­ве­ли до Хо­ло­кос­та, е край­но трав­ма­тич­но. Кни­га­та “По­слуш­ни­те оръ­ди­я на Хит­лер” е сму­ща­ва­ща с об­ви­не­ния­та към “герман­щи­на­та­”. Съв­ре­мен­на­та гер­ман­ска иде­нтич­нос­т  е не­раз­рив­но свър­за­на с приз­на­ва­не на ужа­са на на­цис­тка­та ера. С дъ­щеря ми се про­мък­вах­ме през раз­ру­ше­ни­те ос­но­ви на на­цис­тки­те сгра­ди - Гес­та­по, СС и Глав­на служ­ба за си­гур­ност на Рай­ха. Руи­ни­те на  ки­лии­те на ста­рия зат­вор в ма­зе­то стър­ча­ха, до­лав­яше се осо­бе­на ми­риз­ма. Някак­ва иро­ни­я има­ше в об­стоя­телс­тво­то, че не­пос­редс­тве­но до та­зи “то­пог­ра­фия”, къ­де­то се е коор­ди­ни­рал ге­но­ци­дът сре­щу ев­реи­те и ци­га­ни­те и се е ре­ша­ва­ла съд­ба­та на оку­пи­ра­ни­те от на­цис­ти­те стра­ни, стои  Бран­дер­бург­ска­та вра­та.

Из­вес­тно е, че де­на­ци­фи­ка­ция­та бе­ше край­но мъ­чи­тел­на. От­не­ло е две де­се­ти­ле­тия, до­ка­то бъ­дат на­не­се­ни пър­ви­те уда­ри сре­щу мъл­ча­ние­то. Те ид­ват, ес­тес­тве­но, от де­ца­та - “шей­се­т и ос­ма­ци­те”, как­то мла­до­то по­ко­ле­ние на­ри­ча се­бе си. Де­ца­та по­же­ла­ват да уз­наят как­во са нап­ра­ви­ли ба­щи­те им в име­то на фю­ре­ра. Гор­чи­ви ис­ти­ни, до­ве­ли до раз­би­ти се­мей­ства. В учи­ли­ща­та и уни­вер­си­те­ти­те то­ва вто­ро по­ко­ле­ние се опи­тва да пре­фор­му­ли­ра гер­ман­ска­та си иде­нтич­нос­т. В край­на смет­ка “де­ца­та­” се опи­та­ли да въз­ста­новят “че­стта”­си - щом  в Гер­ма­ния  ан­ти­се­ми­тиз­мът и ксе­но­фо­бия­та са до­ве­ли до не­въоб­ра­зи­мо­то, те ще пре­неб­рег­ват цен­нос­ти­те, кои­то ис­то­ри­чес­ки де­фи­ни­рат гер­ман­ци­те ка­то “на­род­ност­”. Ер­на Па­рис каз­ва: ” През 80-те ста­рият въз­глед, че за “чу­до­ви­ща­та­” на Хит­лер своев­ре­мен­но са се пог­ри­жи­ли  на Нюр­нберг­ския про­цес и от­тук на­та­тък всич­ки ос­та­на­ли са жер­тви на на­цио­нал­со­циа­лиз­ма, за­гу­би здра­ва поч­ва”(стр. 41). Ина­че ка­за­но, де­ба­тът се офо­рмял око­ло съ­щес­тву­ва­ща­та те­за, че  има раз­ли­ка меж­ду “ви­на­”, за коя­то е на­лич­на са­мо ин­ди­ви­дуал­на ви­нов­ност, и “о­б­щес­тве­на от­го­вор­ност” за прес­тъп­ле­ния, кои­то не  би­ха би­ли из­вър­ше­ни из­вън кон­тек­ста на ко­лек­тив­ния ми­рог­лед.

Пос­лед­но­то е мно­го важ­но. То е клю­чът за раз­поз­на­ва­не на зло­то. Как­то на на­циз­ма, та­ка и на ко­му­низ­ма.

ЛИП­СВА­ЩИ СТРА­НИ­ЦИ
В БЪЛ­ГАР­СКА­ТА ПА­МЕТ

Нас­ко­ро уча­ства­х в те­ле­ви­зион­но пре­да­ва­не заед­но с ис­то­рич­ки­те Ис­кра Бае­ва и Ев­ге­ния Ка­ли­но­ва. След Но­ва го­ди­на пред­стои пре­мие­ра на кни­га­та им, със­та­ве­на из­цяло от ар­хив­ни до­ку­мен­ти за т.нар. ”въз­ро­ди­те­лен про­цес”. До­ку­мен­ти­те са би­ли в Со­фий­ско глав­но уп­рав­ле­ние “А­р­хи­ви” (две­те са от­кри­ли ог­ро­мен ма­сив - над 1000 стра­ни­ци, в Пар­тий­ния ар­хив на БКП). Трябва­ло е някой да ги на­ме­ри и пред­ста­ви на пуб­ли­ка­та. “Не ин­тер­пре­та­ция, а чис­ти до­ку­мен­ти”, под­чер­та­ха Бае­ва  и Ка­ли­но­ва. Ед­ни от мал­ко­то поч­те­ни уче­ни, ма­кар и с ляв ук­лон.

Как та­ка стиг­нах­ме до то­зи про­цес [3] , пи­тах­ме се в сту­дио­то. Как та­ка?

В Кър­джа­ли, Раз­град, Ду­ло­во няма му­зей “То­пог­ра­фи­я на те­ро­ра”. Няма пуб­ли­ку­ва­ни сним­ки, из­по­ве­ди­те на жер­тви­те тур­ци са все още ми­ниа­тюр­но ко­ли­чес­тво, по­ве­че­то от тях са пе­ча­та­ни в Тур­ция или са де­ло на неп­ра­ви­телс­тве­ни ор­га­ни­за­ции. Про­то­ко­ли­те от за­се­да­ния­та на МВР и ДС, в кои­то мо­гат да се про­че­тат ясни­те ука­за­ни­я на Ди­ми­тър Стоя­нов за за­ми­съ­ла на то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва да уп­раж­ни най-круп­но­то на­си­лие вър­ху граж­да­ни с тур­ско ет­ни­чес­ко са­мо­съз­на­ние, те­пър­ва ще видят бял свят[4] . Ед­ва през 2001 г. БНТ из­лъ­чи до­ку­мен­тал­ния филм на Тат­яна Вак­сберг “Техно­ло­ги­я на зло­то”, раз­каз­ващ за реп­ре­сии­те сре­щу тур­ци­те в на­ве­че­рие­то на Ко­ле­да през 1985 г. Уви, ме­дии­те из­риг­на­ха зак­ли­на­ния­та сре­щу жур­на­лис­тка­та, об­ви­не­на в гре­ха, че взе­ма стра­на­та на жер­тви­те, че об­вин­ява бъл­га­ри­те, а за­щи­та­ва тур­ци­те![5] Има­ше пуб­ли­ка­ции, в кои­то ду­ма­та “ту­рчин­”, как­то би ка­за­ла Ер­на Па­рис, бе пре­вър­на­та в ко­до­во пон­ятие, кое­то да на­ка­ра пле­мен­на­та кръв да за­ки­пи. Впро­чем, по­доб­ни са  и реак­ции­те в съ­сед­на­та раз­пад­на­ла се Юго­сла­ви­я, до­ве­ли до Са­рае­во. В кни­га­та “Дъ­лги­те сен­ки” се каз­ва: “Тур­ци­те са аб­страк­тен,  въоб­ра­жаем враг, ис­то­ри­чес­кият “д­руг”, мис­ти­фи­ци­ра­но, ми­то­ло­ги­зи­ра­но съз­да­ние на зло­то, под­хран­ва­но през тъм­ни­те ве­ко­ве, раз­пал­ва­що страс­ти­те. Ми­на­ло­то - раз­ду­то, але­го­ри­зи­ра­но и не­раз­поз­на­вае­мо - на­то­че­но ка­то оръ­жие на вой­на­та”.(стр. 378). То­га­ва, през 2001-а,  хо­ра­та от  ВМРО и кръ­го­ве­те око­ло “Зо­ра­” ло­би­ра­ха сред  жур­на­лис­ти­те, осо­бе­но в пе­чат­ни­те ме­дии, да пи­шат за Татяна Вак­сберг ка­то за “п­ре­да­тел­ка”, пла­те­на аге­нтка на Джордж Со­рос. При­пом­ни­ха й до­ри, че е ев­рей­ка и няма как­во да пра­ви  с проб­ле­ми­те на бъл­гар­щи­на­та. Днес, през 2008 г.,  пар­тия “А­та­ка­” е взе­ла на при­цел Дви­же­ние­то за пра­ва и сво­бо­ди и де­мо­ни­зи­ра тур­ски ли­де­ри, ми­нис­три и биз­нес­ме­ни без всяка­къв мо­ра­лен и съ­дъ­бен кон­трол. Над­пи­си­те по сте­ни­те на джа­мии и учи­ли­ща се мно­жат, раз­след­ва­щи­те ор­га­ни  не раз­кри­ват ав­то­ри­те на ра­сис­тки­те гра­фи­ти “ту­рци - вън от Бъл­га­рия”, ни­то на­си­лие­то над оти­ва­щи в джа­мия­та бо­го­мол­ци.[6]

ТРУД­НА­ТА ПА­МЕТ
ЗА НА­ЦИЗ­МА И КО­МУ­НИЗ­МА

По­не­же ве­че за­да­дох въп­ро­са “ка­к та­ка?” в Бъл­га­рия се слу­чи то­зи кър­вав “въ­зро­ди­те­ле­н про­цес”, про­дъл­жа­вам с въп­ро­си­те. Как е ста­на­ло та­ка, че об­щес­тво­то ни да пре­би­ва­ва 45 го­ди­ни в на­сил­ни­чес­кия не­ху­ма­нен ре­жим на ко­му­нис­ти­те с нез­на­чи­тел­на съп­ро­ти­ва, на прак­ти­ка без ди­си­ден­ти?! Как и за­що е има­ло тол­ко­ва мно­го аге­нти на ДС на гла­ва от на­се­ле­ние­то? Как та­ка ки­но­то и ли­те­ра­ту­ра­та ни са об­служ­ва­ли ге­не­рал­на­та ли­ния на ЦК на БКП?!

На всич­ки ни гор­чи от фак­та, че по­ли­ти­чес­ко­то, ад­ми­нис­тра­тив­но­то, до­ри съ­деб­но­то уп­рав­ле­ние­то на стра­на­та ни се зае­ма поч­ти 20 го­ди­ни преи­му­щес­тве­но от хо­ра, чле­ну­ва­ли в не­де­мок­ра­тич­на­та, ав­то­ри­тар­на БКП. Немал­ко от тях са сът­руд­ни­чи­ли  на Дър­жав­на си­гур­ност (да при­помня са­мо кон­сти­ту­цион­ния съ­дия Ди­ми­тър Го­чев, кой­то пред­ставл­ява­ше стра­на­та ни в Ев­ро­пей­ския съд по пра­ва­та на чо­ве­ка в Страс­бург). Ето оба­че при­ли­ки с гер­ман­ско­то об­щес­тво, кои­то от­кри­вам от­но­во в кни­га­та на Ер­на Па­рис. Въп­ре­ки че За­пад­на Гер­ма­ния за­щи­ти­ла се­бе си с но­ва Кон­сти­ту­ция през 1949 г. и дър­жа­ва­та дек­ла­ри­ра­ла бе­зус­лов­но за­чи­та­не на ин­ди­ви­дуал­ни­те пра­ва, из­глеж­да­ло, че всич­ко мо­же да за­поч­не от­но­во. След­воен­на Гер­ма­ния на Кон­рад Аде­науе­р се нуж­дае­ла от пра­во­раз­да­ва­тел­на сис­те­ма, но гол­яма част от съ­дии­те са слу­жи­ли на на­цис­тка­та кау­за. Всъщ­ност, каз­ва Па­рис, то­ва съ­дий­ство пра­ви кон­цен­тра­цион­ни­те ла­ге­ри в Еме­слан­д и Хам­бург - Фухл­сбу­тел, но след вой­на­та са­мо те­зи съ­дии в стра­на­та би­ли под­гот­ве­ни­те! Фе­де­рал­на­та ре­пуб­ли­ка се нуж­дае­ла съ­що и от опи­тни ад­ми­нис­тра­то­ри, но те съ­що би­ли опе­тне­ни... Съ­ща­та ис­ти­на ва­жа­ла за дип­ло­ма­ти­чес­кия кор­пус и ар­мия­та. И та­ка на­та­тък.

Пе­чал­на, но ло­гич­на си­мет­рия. Две­те то­та­ли­тар­ни сис­те­ми по­раз­яват об­щес­тва­та в поня­тния им стре­меж към ре­фор­ми, нов мо­рал, стъ­пил на но­ви цен­нос­ти.

Ето как­во се случ­ва в Бъл­га­рия поч­ти  20 го­ди­ни след па­да­не­то на ко­му­низ­ма.

Въз­рас­тни­те по­ко­ле­ния ма­со­во не го­ворят как са жи­ве­ли по вре­ме­то на То­дор Жив­ков. При­помням - на 10 ноем­ври 1989 г. в Бъл­гар­ска­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия чле­ну­ва­ха над 1 ми­лион и еди кол­ко си ду­ши, има­ше тол­ко­ва и тол­ко­ва зе­ме­дел­ци за мас­ка­рад, всич­ки чле­ну­вах­ме в Оте­чес­тве­ни­я форнт, всич­ки де­ца и мла­де­жи бяха пио­не­ри и ком­со­мол­ци. Без­пар­тий­ни­те и ау­т­сай­де­ри­те бяха пре­неб­ре­жи­тел­но мал­ко за на­се­ле­ние, наб­роя­ва­що око­ло 8 ми­лио­на със стар­ци­те и де­ца­та.

Ис­то­ри­ци­те не пи­шат аде­кват­на ис­то­рия за пос­лед­но­то дър­жав­но ус­трой­ство на НРБ до 1989 г.; съ­дър­жа­ние­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та ид­ео­ло­гия не е пре­це­не­но в съот­ветс­твие на ак­туал­ния й бъл­гар­ски кон­текст; за­ми­тат се раз­ли­ки­те меж­ду бъл­гар­ския и ру­мън­ския с ун­гар­ския, чеш­кия, юго­слав­ски­я и пол­ския со­циа­лиз­ми.

Учи­те­ли в сред­но­то об­ра­зо­ва­ние, пре­по­да­ва­те­ли във уни­вер­си­те­ти­те из­бягват те­ма­та за два­та  то­та­ли­та­риз­ма  - на­цис­ткия и ко­му­нис­ти­чес­кия, за­що­то пър­вият е преек­спо­ни­ран в пред­де­се­то­ноем­врий­ски­те уче­бни­ци по ис­то­рия, фил­ми и кни­ги, а за вто­рия няма кон­сен­сус що е то­ва ко­му­ни­зъм. 9-ти сеп­тем­ври за сим­па­ти­зан­ти­те на БСП е све­тъл праз­ник, а за пос­ле­до­ва­те­ли­те на де­мок­ра­тич­ни­те пар­тии - теж­ка да­та, сви­де­телс­тва­ща за оку­пи­ра­не­то на Бъл­га­рия от вой­ски­те на Съ­вет­ския съюз.

***
Кой има пра­во да пов­ди­га об­ви­не­ния сре­щу ко­го­то и да би­ло? Раз­кри­ва­не­то на до­сие­та­та от ко­ми­сия­та “Ко­ста­ди­нов­” по­ка­за, че, не, няма об­вин­яе­ми, за­що­то всич­ки са жер­тви. Ко­му­нис­ти­чес­кият ре­жим на То­дор Жив­ков и сякаш веч­на­та Дър­жав­на си­гур­ност са спле­ли всич­ки нас - де­ца и ро­ди­те­ли, в от­вра­ти­тел­на прег­ръд­ка.

Всъщ­ност те­зи бли­зо 20 го­ди­ни де­монс­три­рат ус­той­чи­вия  на­вик на ин­те­ли­ген­ция­та ни да раз­каз­ва по­луис­ти­ни, до­ри лъ­жи. Важ­но­то е да пас­нат не са­мо на де­мок­ра­тич­ни­те по­ли­ти­ци, но и на па­зар­на­та сре­да. Дуб­рав­ка Уг­ре­шич, на коя­то Ер­на Па­рис чес­то се по­зо­ва­ва в час­тта “Вой­на, па­мет и иде­нтич­ност­”, е на­пи­са­ла кни­га “Ку­лту­ра на лъ­жа­та”. Въз­мож­но е да дой­де денят на ис­тин­ски де­мок­ра­тич­на­та ин­те­ли­ген­ция. Коя­то ще осъ­щес­тви оча­ква­ни­я “Ню­рнберг­” за ви­нов­ни­ци­те и ще съз­да­де ис­кре­ни, а не ко­нюн­ктур­ни фал­ши­ви фил­ми и кни­ги за це­на­та да си живял  ко­му­низ­ма.

Бележки към текста:

[1] Дъ­лги сен­ки - ис­ти­ни, лъ­жи и ис­то­рия”, изд. “Па­ра­докс­”, 2007 г. обратно

[2] Въ­зник­ва­т пре­диз­ви­ка­телс­тва и въп­ро­си към сми­съ­ла на “у­ни­кал­нос­тта­”. (Ста­ва ду­ма за из­треб­ле­ние­то на 6 ми­лио­на ев­реи от Тре­тия Райх - т.нар. Хо­ло­кост - б.м.) Как­во е от­но­ше­ние­то към ци­га­ни­те или, как­то е по-пра­вил­но да се на­ри­чат, ро­ми­те? Не са ли и те гру­па хо­ра, уби­ти по­ра­ди то­ва, кое­то са? Как стои въп­ро­сът с тур­ския ге­но­цид сре­щу Ар­ме­ния през 1915 г.?” - стр. 320 обратно

[3] Вж. Дис­ку­сия­та на клуб “О­бе­ктив­” в нас­тоя­щия брой  “Мо­же ли да бъ­де осъ­де­н “въ­зро­ди­тел­ни­я про­цес” и ако да - как?” и по-спе­циал­но из­каз­ва­не­то на  Ми­хаил Ива­но­в. обратно

[4] Вж. На­ча­ло­то на по­ре­ди­ца­та до­ку­мен­ти в  “О­бе­ктив­” бр.160, как­то и про­дъл­же­ние­то в  ак­туал­ния брой. обратно

[5] Вж. - “По­чис­тва­не на ма­зе­та­та по Брехт” - Ю.Ме­то­дие­ва, сп. “Ме­диа и рек­ла­ма”, 2001 г.,  -   “За­бол­ява­не­то “въ­зро­ди­те­ле­н про­цес” - днеш­но със­тоя­ние” - Деян Кю­ра­нов, сп.”О­бек­тив”, бр. 76 , 2001 г. обратно

[6] Вж.”За хората и насилието-...” - Емил Коен, “Обектив”, бр. 159.  обратно