Български

English

Кон­вен­ция­та и Бъл­га­рия

Яна ДО­МУС­ЧИЕ­ВА

Изтегляне на материала в pdf формат

След два­де­се­та­та ра­ти­фи­ка­ция на 3 май вле­зе в си­ла най-но­вият пра­во­за­щи­тен ин­стру­мент на ООН - Кон­вен­ция­та за пра­ва­та на хо­ра­та с ув­реж­да­ния. Еди­н рес­пек­ти­ра­що под­ро­бен до­ку­мент, кой­то не са­мо приз­на­ва ос­нов­ни­те сво­бо­ди на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, но и дик­ту­ва как­во трябва да се нап­ра­ви, поч­ти стъп­ка по стъп­ка, за да не ос­та­нат пра­ви­ла­та са­мо на хар­тия. Бъл­га­рия под­пи­са Кон­вен­ция­та без­мъл­вно. В ме­дии­те съ­що ни­що не се чу. Под­пи­сът из­да­ва на­ме­ре­ние за ра­ти­фи­ка­ция, но как да ин­тер­пре­ти­ра­ме фак­та, че бли­зо го­ди­на след не­го все още офи­циа­ле­н бъл­гар­ски пре­вод на Кон­вен­ция­та няма (за све­де­ние, към мо­мен­та мо­же­те да я че­те­те не са­мо на всич­ки за­пад­ноев­ро­пей­ски ези­ци, но и на кхмер­ски, фар­си, хър­ват­ски, ко­рей­ски, ара­бски и още някол­ко)? При­тес­ни­тел­но е и, че Бъл­га­рия не удо­стои с под­пис до­пъл­ни­тел­ния про­то­кол към Кон­вен­ция­та, кой­то поз­вол­ява на от­дел­ни граж­да­ни да по­да­ват жал­ба, ко­га­то не мо­гат да на­мерят спра­вед­ли­вост в дър­жа­ва­та си.  

Пре­ди ра­ти­фи­ка­ция­та пред Бъл­га­рия стоят не ед­на и две важ­ни стъп­ки. Гол­яма част от нас­тоя­ща­та за­ко­но­ва рам­ка и мо­де­ли­те за гри­жа, офо­рмящи си­туа­ция­та на бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния, про­ти­во­ре­чат на Кон­вен­ция­та. Днес ве­че съв­сем на всич­ки е ясно, че уп­рав-лява­щи­те си­ли и ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния не мо­гат, не же­лаят или прос­то не знаят как да на­че­нат та­ка оча­ква­на­та и съв­сем не ос­къд­но фи­нан­си­ра­на ин­тег­ра­ция. Кон­вен­ция­та, сла­ва бо­гу, да­ва из­рич­ни за­дъл­же­ния на ра­ти­фи­ци­ра­ли­те я.

На пър­во място е въз­прие­ма­не­то на мо­дер­на со­циал­на де­фи­ни­ция на ув­реж­да­не­то (вж. Преам­бюл). В Бъл­га­рия от край вре­ме се из­пол­зва еди­нстве­но ме­ди­цин­ският мо­дел, пре­вър­нал чо­веш­ки­те съ­щес­тва в пер­ма­нен­тни па­циен­ти, кои­то съ­щес­тву­ват са­мо ка­то обекти на со­циал­но­то под­по­ма­га­не, за­що­то са иден-тифи­ци­ра­ни чрез то­ва, кое­то не уме­ят. За­ко­но­во еди­н бъл­га­рин не е “и­н­ва­лид” пре­ди ле­кар­ска ко­ми­сия да се е произ­нес­ла (след кон­сул­та­ция с дъл­га таб­ли­ца, къ­де­то всяко за­бол­ява­не но­си оп­ре­де­ле­на те­жест) с кол­ко про­цен­та е за­гу­бил ра­бо­тос­по­соб­нос­тта си, как­во мо­же и как­во не мо­же да вър­ши, има или не нуж­да от прид­ру­жи­тел и, бе­зум­но­то, да­ли има или не пра­во на ра­бо­та. Из­вес­тният За­кон за ин­тег­ра­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, как­то и ме­то­ди­ка­та на те­ри­то­риал­но ек­спер­тни­те ле­кар­ски ко­ми­сии не раз­ли­ча­ват меж­ду чо­век с ув­реж­да­не, чо­век с хро­нич­но за­бол­ява­не и пен­сио­нер. Съв­сем необя­сни­мо, за дър­жа­ва­та ра­ко­во бо­лен, хи­пер­то­ник и незрящ са ед­нак­ви и на всич­ки­те им се от­пус­кат ед­нак­ви жъл­ти сто­тин­ки за “и­н­тег­ра­ция” (Как­ви ли са ин­тег­ра­цион­ни­те нуж­ди на бо­лен от рак на пан­креа­са нап­ри­мер?!). При ра­ти­фи­ка­ция на Кон­вен­ция­та Бъл­га­рия трябва да из­ра­бо­ти нов ме­тод за ка­те­го­ри­за­ция на хо­ра­та с ув­реж­да­ния (под­сказ­вам: ос­но­ван не на диаг­но­зи, а на уме­ни­я за не­за­ви­сим жи­вот), ка­то ос­та­ви оце­нка­та в ръ­це­те на са­ми­те хо­ра с ув­реж­да­ния, се­мей­ства­та им и мул­ти­дис­цип­ли­нар­ни еки­пи с ин­ди­ви­дуа­лен под­ход.

Пъл­на пром­яна е нуж­на и в кон­цеп­ция­та за дос­тъп­ност (член 9). Всъщ­ност у нас кон­цеп­ция няма. Раз­пи-л­яно се строят рам­пи и аса­нсьо­ри, ка­то се иг­но­ри­рат нуж­ди­те на хо­ра­та със се­тив­ни и ин­те­лек­туал­ни ув­реж­да­ния. Кон­вен­ция­та оба­че за­дъл­жа­ва не са­мо дос­тъ­па до пъ­ти­ща и тран­спорт, но и до ин­фор­ма­ция и ко­му­ни­ка­ция (и до кул­ту­рен и об­щес­твен жи­вот, член 30). Ако Бъл­га­рия има на­ме­ре­ние да из­пол­зва Кон­вен­ция­та гра­див­но, с не­тър­пе­ние трябва да оча­ква­ме диа­ло­га за ис­тин­ска дос­тъп­на сре­да меж­ду бъл­га­ри­те с ув­ре­ден слух и зре­ние, как­то и с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния, и за­ко­но­да­тел­ни­те ор­га­ни. Раз­би­ра се, ос­вен го­тов­ност за об­съж­да­не, е ну­жен и се­рио­зен и дъл­гос­ро­чен фи­нан­сов ан­га­жи­мент. Няма дос­тъп­ност без но­ви тех­но­ло­гии. А в Бъл­га­рия все още е труд­но да си на­ме­риш дет­ска ин­ва­лид­на ко­лич­ка.

Друг проб­лем, кой­то Кон­вен­ция­та пос­тавя пред Бъл­га­рия, е пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния на рав­но­пос­та­ве­ност пред за­ко­на (член 12). Тра­ди­цион­ният на­чин за под­по­ма­га­не на оне­зи, кои­то не мо­гат да взи­мат важ­ни ре­ше­ния за жи­во­та си, е пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние[* ]. Мярка­та оба­че им от­не­ма ав­то­ма­тич­но пра­ва­та на труд, собс­тве­ност, она­след­ява­не, гла­су­ва­не, сдру­жа­ва­не, брак, се­меен жи­вот и пра­во­съ­дие. То­ва най-чес­то се случ­ва с хо­ра­та с ин­те­лек­туал­ни зат­руд­не­ния и пси­хич­ни бо­лес­ти, ка­то ги ос­тавя де фак­то “мъртви ду­ши” пред за­ко­на, без власт над лич­ния жи­вот и без пра­во да взи­мат и оне­зи ре­ше­ния, кои­то са по си­ли­те им. Необ­хо­ди­ми са ал­тер­на­ти­ви за под­по­ма­га­не на та­зи гру­па хо­ра, ка­то пос­тав­яне­то под зап­ре­ще­ние трябва да бъ­де пос­лед­на въз­мож­ност, след из­чер­пва­не на дру­ги фор­ми на аси­сти­ра­не.

Кон­вен­ция­та изи­сква и се­риоз­но раз­нооб­раз­ява­не на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот (член 19). В мо­мен­та в Бъл­га­рия е въз­мож­но са­мо нас­тан­ява­не­то в ин­сти­ту­ция, тук-та­ме по­се­ща­ва­не­то на дне­вен цен­тър и, на пре­се­кул­ки, пол­зва­не­то на ли­чен аси­стен­т, ка­то ни­то ед­но­то от три­те не за­до­вол­ява из­цяло нуж­ди­те на де­ца­та и въз­рас­тни­те с ув­реж­да­ния. На­ло­жи­тел­ни са ус­лу­ги, скрое­ни ин­ди­ви­дуал­но, пре­дос­тав­яни в об­щност-та, на­со­че­ни към са­мос­тоя­те­лен жи­вот и за­па­зе­на връз­ка със се­мей­ство­то.

Ин­сти­ту­цио­на­ли­зи­ра­не­то на хо­ра трябва да бъ­де прек­ра­те­но. Днев­ни­те цен­тро­ве и за­щи­те­ни­те жи­ли­ща трябва да бъ­дат мно­го по­ве­че и с ка­па­ци­тет не са­мо да по­ме­ща­ват, но и да раз­ви­ват по­тен­циа­ла на клиен­ти­те си.  

Прог­ра­ми­те за ли­чен аси­стен­т пък е необ­хо­ди­мо да са съоб­ра­зе­ни с раз­нооб­ра­зие­то на нуж­ди и въз­мож­нос­ти у пот­ре­би­те­ли­те.

Член 15 на Кон­вен­ция­та приз­на­ва пра­во­то на хо­ра­та с ув­реж­да­ния да не бъ­дат под­ла­га­ни на из­те­за­ния и уни­зи­тел­но от­но­ше­ние, но мо­же лес­но да бъ­де на­ру­шен, за­що­то в Бъл­га­рия лип­сва и еле­мен­тар­на дис­ку­сия за ети­чно­то по­ве­де­ние на про­фе­сио­на­лис­ти­те, зае­ти с проб­ле­ми­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, за рис­ко­ве­те от злоу­пот­ре­ба, за влас­то­ва­та ди­на­ми­ка меж­ду хо­ра­та с ув­реж­да­ния и по­мощ­ния пер­со­нал, за са­ма­та същ­ност на уни­же­ние­то. Раз­шир­ява­не­то на ус­лу­ги­те за аси­сти­ра­н жи­вот изи­сква и раз­шир­ява­не на чо­веш­кия ре­сурс с нуж­на­та про­фе­сио­нал­на под­го­тов­ка. Без спе­циа­лен ети­че­н ко­декс, обу­че­ни­я и стро­ги про­вер­ки на ми­на­ло­то на зае­ти­те в сфе­ра­та, бъл­га­ри­те с ув­реж­да­ния не мо­гат да бъ­дат пред­па­зе­ни от уни­зи­тел­но от­но­ше­ние и злоу­пот­ре­би. Кон­вен­ция­та по­соч­ва, че за же­ни­те и де­ца­та с ув­реж­да­ния съ­щес­тву­ва по-гол­яма­та опа­снос­т от дис­кри­ми­на­ция и мал­тре­ти­ра­не, коя­то трябва да бъ­де взе­та пред­вид (член 6 и 7).

Спе­циал­но вни­ма­ние е объ­рна­то на пра­во­то на де­ца­та да жи­веят в се­мей­ство (член 23). И за то­зи член Бъл­га­рия е от­чай­ва­що не­под­гот­ве­на. Те­пър­ва трябва да се из­ко­рен­ява из­вра­те­ният на­вик на ме­ди­цин­ски ли­ца да пре­по­ръч­ват изо­став­яне на бе­бе­та с ув­реж­да­ния и да се съз­да­де мре­жа от ус­лу­ги и спе­циа­лис­ти по пре­вен­ция на ин­сти­ту­цио­на­ли­за­ция­та. Всъщ­ност, изо­ставяне­то в дър­жа­вен дом до­ри не е це­лият проб­лем. За мно­го бъл­гар­че­та с ув­реж­да­ния еди­нстве­на­та въз­мож­ност за об­ра­зо­ва­ние се на­ми­ра на 200 и по­ве­че ки­ло­мет­ра от до­ма, кое­то всъщ­ност зас­тавя се­мей­ства­та им да ги нас­танят в пан­сион. От Бъл­га­рия се оча­ква­т съ­щес­тве­ни ин­вес­ти­ции в бла­го­със­тоя­ние­то на де­ца­та с ув­реж­да­ния, из­раз­ява­щи се в приоб­ща­ва­що об­ра­зо­ва­ние, гъс­то раз­по­ло­же­ни и раз­нооб­раз­ни ус­лу­ги и не на пос­лед­но­то място, пър­га­ва аге­нци­я за зак­ри­ла на де­те­то.

Ще до­ча­ка­ме ли те­зи про­ме­ни? Да­но. Ед­но е си­гур­но - пътят е на­чер­тан от но­ва­та Кон­вен­ция. Ос­та­ва доб­ро­то же­ла­ние от стра­на и на ор­га­ни­за­ции­те на хо­ра­та с ув­реж­да­ния, и на ов­лас­те­ни­те.

* За подробно разглеждане на този проблем вж. доклада на Mental Disability Advocacy Center на http://www.mdac.info/en/bulgaria обратно