Български

English

Да спа­сим Ира­кли: мо­рал ИЛИ (бъл­гар­ско) пра­во

Изтегляне на материала в pdf формат

Асе­н ГЕ­НОВ

Ира­кли е ед­но от мес­та­та, зас­тра­ше­ни от зас­троя­ва­не, ако не бъ­де об­яве­но за за­щи­те­на зо­на, вклю­че­на в ев­ро­пей­ска­та мре­жа “На­ту­ра 2000”. Бил съм там. Видял съм про­тес­ти­ра­щи­те. Хо­дил съм и аз да про­тес­ти­рам. Видял съм и дру­га­та стра­на - т. нар. собс­тве­ни­ци на зе­ми в ре­гио­на. Каз­вам “та­ка на­ре­че­ни”, за­що­то съм видял и ог­ром­ни­те бил­бор­до­ве “про­да­вам земя”...

Как­во тол­ко­ва, би ка­зал някой. Мно­го! Ира­кли е са­мо ед­но от мес­та­та. То е ем­бле­ма­тич­но, за­що­то от не­го за­поч­на­ха про­тес­ти­те. Кол­ко цен­но е от био­ло­гич­на глед­на точ­ка, ще ка­жат про­фе­сио­на­лис­ти­те. Аз им се до­вер­явам. Аз мо­га да ко­мен­ти­рам про­че­те­но­то от мен по въп­ро­са и лич­на­та ми граж­дан­ска по­зи­ция.

Ира­кли е мес­тност с бо­га­то ис­то­ри­чес­ко ми­на­ло. Най-ста­ри­те све­де­ния за ре­гио­на са от VII век и в тях се­ло Емо­на, на­ми­ра­що се в те­ри­то­рии­те на Ира­кли-Еми­не се опи­сва ка­то град. През след­ва­щи­те ве­ко­ве (VIII-XIV) емо­нско­то прис­та­ни­ще е би­ло доб­ре из­вес­тно на мо­реп­ла­ва­те­ли­те, а кар­ти на мес­тнос­тта от по-къс­ния пе­риод до към XVII век изо­бразява­т нос Еми­не. Емо­на е има­ла кре­пост, мно­гок­рат­но ата­ку­ва­на от за­вое­ва­те­ли. Сред тях е и граф Аме­де­й Са­вой­ски, зав­ладял кре­пос­тта, но про­го­нен от мес­тни­те жи­те­ли, вдиг­на­ли се на въс­та­ние са­мо след някол­ко ме­се­ца. Ос­ман­ско­то вла­ди­чес­тво бе­ле­жи на­ча­ло­то на упа­дъ­ка на ре­гио­на, а кре­пос­тта, с те­че­ние на вре­ме­то се срут­ва. По-къс­но, в го­ди­ни­те на бу­рен ико­но­ми­чес­ки рас­теж, Емо­на ос­та­ва встра­ни, за­ра­ди труд­нодос­тъп­но­то си прис­та­ни­ще. То­ва оба­че най-ве­роя­тно съх­ран­ява при­род­ни­те за­бе­ле­жи­тел­нос­ти в ре­гио­на. В пос­лед­ни­те хро­ни­ки Емо­на се опи­сва ка­то град­че, а по-къс­но ка­то се­ло с око­ло 1000 къ­щи.

Се­га спо­рът око­ло Ира­кли е да­ли да бъ­де раз­ре­ше­но строи­телс­тво­то вър­ху хил­яда де­ка­ра. Строеж на ва­кан­цион­но се­ли­ще. (За срав­не­ние: те­зи 1000 де­ка­ра сти­гат за из­граж­да­не­то на 1000 къ­щи, с по еди­н де­кар двор. Кол­ко­то са би­ли къ­щи­те в се­ло­то, опи­са­ни в ед­на от пос­лед­ни­те хро­ни­ки). За мен, ка­то граж­да­нин, са­мо ис­то­рия­та на мес­тнос­тта е на­пъл­но дос­та­тъч­на да се съг­лася, че за­щи­та­та й е необ­хо­ди­ма. Поз­на­та ни е ал­тер­на­ти­ва­та на го­ле­ми­те ку­рор­ти по Чер­но­мо­рие­то и мо­жем да нап­ра­вим срав­не­ние. Не би­ва да до­пус­ка­ме ней­но­то слън­чевб­ряги­зи­ра­не.

Има и дру­го оба­че. Не са­мо древ­на­та ис­то­рия на мес­тнос­тта Ира­кли-Еми­не е ин­те­рес­на. Лю­бо­пит­на е и но­ва­та. Осо­бе­но в кон­тек­ста на екопро­тес­ти­те.

По дан­ни от ме­дии­те, част от зе­ми­те, вли­за­щи в гра­ни­ци­те на ин­вес­ти­цион­ни­те на­ме­ре­ния, са бив­ши зе­ме­дел­ски зе­ми, вър­на­ти на собс­тве­ни­ци­те им са­мо с об­стоя­телс­тве­ни про­вер­ки, без дру­ги до­ку­мен­ти и са вка­ра­ни в ре­гу­ла­ция с мо­тив, да се за­до­волят жи­лищ­ни­те нуж­ди на се­ло­то. Въп­ре­ки за­си­ле­ния об­щес­твен ин­те­рес, ни­то ед­на от заин­те­ре­со­ва­ни­те стра­ни не е пре­дос­та­ви­ла ин­фор­ма­ция за зе­ми­те, част от кои­то са би­ли об­щин­ски и вър­ху кои­то ин­вес­ти­то­ри­те пла­ни­рат строе­жи. Око­ло те­зи зе­ми е спо­рът за Ира­кли-Еми­не. Та­ка за­поч­ва над­лъг­ва­не­то. Без ог­лед на пое­ти­те от Бъл­га­рия ан­га­жи­мен­ти по гла­ва “Око­лна сре­да” от пред-при­съе­ди­ни­тел­ни­те пре­го­во­ри, без да се взе­мат пред­вид за­ко­ни­те на стра­на­та, без да се взе­мат пред­вид изи­сква­ния­та на мре­жа­та “На­ту­ра 2000”, Об­щин­ският съ­вет в Не­се­бър не­хае и не же­лае да нап­ра­ви необ­хо­ди­мо­то за за­щи­та на око­лна­та сре­да. В одо­бре­ни­я ус­трой­ствен план плът­нос­тта на зас­троя­ва­не пос­те­пен­но се уве­ли­ча­ва. Няма дан­ни, а и ин­вес­ти­то­ри­те не са от­го­во­ри­ли да­ли са нап­ра­ве­ни за­дъл­жи­тел­ни­те оце­нки за въз­дей­ствие вър­ху око­лна­та сре­да, в кои­то да е от­че­тен и ку­му­ла­тив­ният ефе­кт от всич­ки по-мал­ки пар­це­ли. То­ва, че зо­на­та е по­тен­циал­но за­щи­те­на и вли­за в мре­жа­та "На­ту­ра 2000", пос­тавя се­риоз­ни изи­сква­ни­я към еве­нтуал­ни­те строи­тел­ни дей­нос­ти в ре­гио­на, кое­то от своя стра­на, трябва да бъ­де от­че­те­но при из­да­ва­не на въп­рос­ни­те оце­нки.

Ми­нис­тър Ча­къ­ров (МОСВ) не да­ва мо­ти­ви­ра­но обясне­ние за­що, след ка­то през 2006 г. на­ла­га мо­ра­то­риум вър­ху строе­жи в ре­гио­на, най-об­що ка­за­но, с цел за­щи­та на по­тен­циал­но за­щи­те­ни зо­ни, по-кьсно, със сход­на за­по­вед, през ав­густ та­зи го­ди­на, той из­важ­да от мо­ра­то­риу­ма 145 имо­та, на площ 1123,452 де­ка­ра, с кое­то на прак­ти­ка да­ва въз­мож­ност за за­поч­ва­не на строи­тел­ни дей­нос­ти в ре­гио­на.

Та­ка, по бо­лез­не­но поз­на­та схе­ма, по­ро­де­на от сим­био­за­та меж­ду власт и “биз­нес”, с ле­ка ръ­ка се съз­да­ват ус­ло­вия за уни­що­жа­ва­не на по­ред­но­то “неус­вое­но” и “необ­ла­го­ро­де­но” кът­че от Чер­но­мо­рие­то, с кое­то то е зас­тра­ше­но от бе­то­ни­ра­не и ци­мен­ти­ра­не.

Сре­щу то­ва, по мое раз­би­ра­не, про­тес­ти­рат при­ро­до­за­щит­ни­ци­те. Про­тес­тът им е необ­хо­ди­ма граж­дан­ска ини­циа­ти­ва във вре­ме, ко­га­то ни­как­ви за­ко­но­ви средс­тва не са в със­тоя­ние да из­вадят ная­ве ис­ти­на­та за те­зи хил­яда де­ка­ра, ис­ти­на­та за всич­ки­те ме­ха­низ­ми, кои­то съз­да­ват ко­руп­цион­на сре­да и хвърлят сянка на не­до­ве­рие вър­ху дър­жав­ни­те и об­щин­ските ин­сти­ту­ции. По­роч­ни взаи­моот­но­ше­ния на ос­но­ва­та на лич­ния ин­те­рес и ке­ле­пир, кои­то де­мо­ра­ли­зи­рат и де­мо­ти­ви­рат бъл­га­ри­на. Те­зи про­тес­ти съз­да­ват граж­дан­ско­то об­щес­тво в Бъл­га­рия и изо­стрят не­тър­пи­мос­тта ни към по­тен­циал­но или от­кро­ве­но прес­тъп­ни прак­ти­ки.

Ду­ма­та ми е за мо­ра­ла и пра­во­то (по бъл­гар­ски). Ако мо­ра­лът е сбо­р от схва­ща­ния ка­то те­зи за доб­ро, зло, съ­вест, чест, пра­вил­но и греш­но, то За­ко­нът слу­жи да при­ло­жи мо­рал­ни­те нор­ми. Ако пси­хи­чес­ка­та при­ну­да, по­ро­де­на от не­га­тив­но­то от­но­ше­ние на об­щес­т-во­то, е не­дос­та­тъч­на, как­то в слу­чая, то­га­ва на по­мощ би трябва­ло да се при­те­че За­ко­нът.

Про­тес­тът на екоак­ти­вис­ти­те е в ос­но­ва­та си мо­ра­лен. Той е в за­щи­та на за­кон­нос­тта. Той е из­раз на не­га­тив­но­то от­но­ше­ние на об­щес­тво­то към опи­са­ни­те по-го­ре по­роч­ни ме­ха­низ­ми. Някои от про­тес­ти­те не бяха пред­ва­ри­тел­но съг­ла­су­ва­ни със со­фий­ска об­щи­на. “Не­за­кон­ни са!” - вик­на­ха някои по ме­дии­те. Мо­же и да са не­за­кон­ни (по бъл­гар­ски­те за­ко­ни), но са МО­РАЛ­НИ.

Пред бъл­гар­ско­то пра­во, та­ко­ва, как­во­то го наб­лю­да­ва­ме 18 го­ди­ни, аз пред­по­чи­там мо­рал­ния про­тест на при­ро­до­за­щит­ни­ци­те. То­ва е мой съз­на­те­лен из­бор, из­раз на граж­дан­ска­та ми по­зи­ция по те­зи въп­ро­си.

След пос­лед­ния (на­пъл­но за­ко­нен) про­тест, шес­твие­то, ор­га­ни­зи­ра­но на 12 сеп­тем­ври, в деня пре­ди за­се­да­ние­то на На­цио­нал­ния съ­вет по био­ло­гич­но­то раз­нооб­ра­зие (НСБР), еле­ктрон­ни­те ме­дии си свър­ши­ха ра­бо­та­та доб­ре. От­ра­зи­ха го обе­ктив­но. Няма­ше как да е ина­че, след ка­то хо­ра­та пее­ха от про­зор­ци­те заед­но с про­тес­ти­ра­щи­те. НСБР прие 27 от об­що 29 пред­ло­же­ни зо­ни за включ­ва­не в прог­ра­ма­та “На­ту­ра 2000” и от­хвър­ли пред­ло­же­ние­то на Дър­жав­на­та аге­нци­я по го­ри­те за поч­ти двой­но ор­язва­не.

Мо­ра­лът въз­тър­жес­тву­ва. За­се­га.