Български

English

Не е лес­но да си жив

Изтегляне на материала в pdf формат

Ан­дрей РАЙ­ЧЕВ,
Геор­ги КАП­РИЕВ

“Не е лес­но да си жив” - та­ка каз­ва еди­н въз­рас­тен си­риец, до­ка­то ча­ка­ме да уда­ри ча­сът за свиж­да­не в Спе­циал­ния дом за вре­мен­но нас­тан­ява­не на чуж­ден­ци в Бус­ман­ци, как­то гла­си дъл­го­то име на не­що, кое­то по всич­ко си при­ли­ча на зат­вор и собс­тве­но е, ма­кар по име и ста­тут да не е.

Та­ка из­ка­за­на­та мъд­рост ва­жи, раз­би­ра се, за все­ки­го и във всич­ки вре­ме­на. Има слу­чаи оба­че, в кои­то тя заз­ву­ча­ва зло­ве­що. За­вихря се та­ка­ва ло­ги­ка на аб­сур­да, че Каф­ка вне­зап­но за­поч­ва да из­глеж­да сми­рен со­циа­лис­ти­чес­ки реа­лист с ог­ра­ни­че­на спо­соб­ност за въоб­ра­же­ние. Ето еди­н кон­кре­тен сю­жет:

На 28 юни та­зи го­ди­на Ад­ми­нис­тра­тив­ният съд в Со­фия ще гле­да де­ло за от­мяна на мярка­та за неот­кло­не­ние, на­ло­же­на на М. Диуф, кой­то се рад­ва на спе­циал­но­то гос­топ­риемс­тво на спе­циал­ния дом от 20 март. Кръг­ло три ме­се­ца.

Въп­рос­ният дом не се на­ри­ча зат­вор, за­що­то не­го­ви­те оби­та­те­ли са хо­ра, неиз­вър­ши­ли прес­тъп­ле­ние. Те пред­ставл­яват две гру­пи: или мир­но пре­би­ва­ва­щи в стра­на­та, но без прав­но ос­но­ва­ние за то­ва, или оба­че та­ки­ва, сре­щу кои­то има съм­не­ние (как­во­то и да оз­на­ча­ва то­ва), че зас­тра­ша­ват на­цио­нал­на­та си­гур­ност. Мал­ко е слож­но Диуф да бъ­де раз­пре­де­лен в някоя от две­те гру­пи, по­не спо­ред пра­ви­ла­та на нор­мал­на­та ло­ги­ка.

Той прис­ти­га в Бъл­га­рия око­ло на­ча­ло­то на 80-те го­ди­ни и ни­ко­га не я е на­пус­кал за про­дъл­жи­те­лен пе­риод. Още то­га­ва по­лу­ча­ва ста­тут на по­ли­ти­чес­ки бе­жа­нец, ка­къв­то впро­чем про­дъл­жа­ва да има до ок­том­ври 2008 г. То­зи си ста­тут Диуф по­лу­ча­ва съ­вър­ше­но нес­лу­чай­но.

В своя­та аф­ри­кан­ска ро­ди­на той е на­бе­ден за уча­стие в под­го­тов­ка на прев­рат. Впро­чем, сре­щу и до­се­га уп­равл­ява­щия дър­жа­вен гла­ва. За мес­тни­те по­ли­ти­чес­ки нра­ви и за съот­вет­ния ре­жим, ев­фе­мис­тич­но на­ри­чан “дик­та­тор­ски”, то­ва оз­на­ча­ва след­ва­не на из­клю­чи­тел­но се­риоз­ни неп­рия­тнос­ти и да­же дос­та­тъч­но си­гур­на смърт, как­во­то про­дъл­жа­ва да оз­на­ча­ва и до ден дне­шен.

Бъл­га­рия бук­вал­но спас­ява Диуф. Мал­ко след прис­ти­га­не­то си той за­пис­ва фи­ло­со­фия и за­вър­шва не прос­то с рес­пек­ти­ра­що до­бър ус­пех, но и с ви­со­ки науч­ни уме­ни­я, със со­лид­на ов­лад­яност на про­фе­сия­та. Та­зи си под­го­тов­ка как­то то­га­ва, та­ка и до­се­га, той пол­зва най-ве­че в сфе­ра­та на по­ли­ти­чес­ка­та фи­ло­со­фия. Пуб­ли­ку­ва тек­сто­ве, в кои­то се опи­тва да на­чер­тае тео­ре­ти­чес­ки­те ос­но­ва­ния и въз­мож­нос­ти за де­мок­ра­ти­зи­ра­не­то на род­на­та му стра­на. Там ав­то­ри­те­тът му сред опо­зи­цион­ни­те кръ­го­ве е впе­чатл­ява­що ви­сок. Не­го­во­то мне­ние те­жи, ока­зва се­риоз­но влия­ние.

В съ­що­то вре­ме, приет топ­ло у нас, Диуф раз­ви­ва не прос­то сан­ти­мент към Бъл­га­рия. Тя е, най-сет­не, стра­на­та, в коя­то е пре­ка­рал по-гол­яма­та част от жи­во­та си. И се прев­ръ­ща бук­вал­но в не­го­ва вто­ра ро­ди­на. Той не прос­то ов­лад­ява ези­ка и кул­тур­ни­те ко­до­ве, но и раз­па­ле­но от­стоя­ва дос­той­нства­та и пра­ва­та на Бъл­га­рия, там и то­га­ва, ко­га­то са би­ли пос­тав­яни под въп­рос в не­го­во при­със­твие.

Ни­как не е произ­вол­но, че вклю­чи­тел­но аф­ри­кан­ски­те му съ­на­род­ни­ци го на­ри­чат “бъл­га­рин”. Не е произ­вол­но, за­що­то са­мият той се оп­ре­деля по то­зи на­чин. То­ва са­мооп­ре­де­ле­ние му но­си и неп­рия­тнос­ти, ид­ва­щи от кръ­го­ве­те на някои от съ­на­род­ни­ци­те му, но и на някои от из­повя­два­щи­те не­го­ва­та ре­ли­гия - ис­ляма.

Диуф е рев­нос­тен мо­ха­ме­да­нин. Той ни най-мал­ко не крие то­зи факт, нап­ро­тив, до­ри си поз­вол­ява не­вин­ни де­монс­тра­ции, нап­ри­мер чрез об­лек­ло­то, кое­то, съ­че­та­но с те­лес­ния му цвят, го пре­вър­на в ед­на от ат­рак­ции­те по со­фий­ски­те ули­ци, къ­де­то той от го­ди­ни би­ва иде­нти­фи­ци­ра­н бла­го­да­ре­ние на ко­ло­рит­на­та си вън­шност. И не на пос­лед­но място на ши­ро­ка­та ус­мив­ка, на доб­ро­на­ме­ре­нос­тта и прия­телс­тво­то му към поз­на­ти и не­поз­на­ти.

Рев­нос­тно­то из­повя­два­не на ис­ляма от стра­на на Диуф оз­на­ча­ва в лич­ния му жи­вот стрик­тно при­дър­жа­не към мо­рал­ни­те и ри­туал­ни­те по­ве­ли на Ко­ра­на, а в по­ли­ти­чес­ко­то му мис­ле­не - неиз­мен­но из­тък­ва­не на де­мок­ра­тич­ни­те на­ча­ла, за­лег­на­ли в со­циал­ни­те на­со­ки, за­да­де­ни в све­ще­на­та кни­га на ис­ляма. В то­зи сми­съл ни­как не е слу­чай­но тър­се­не­то на диа­ло­га с ос­та­на­ли­те ре­ли­гии на Пи­са­ние­то и най-ве­че с хрис­тиян­ство­то.

На фо­на на всич­ко то­ва по-ско­ро ка­то не­ле­пи­ца проз­ву­ча съоб­ще­ние­то, че Диуф е за­дър­жан и въд­во­рен в Спе­циал­ния дом за вре­мен­но нас­тан­ява­не на чуж­ден­ци. Въд­во­рен за­що? По­ра­ди лип­са на прав­но ос­но­ва­ние за пре­би­ва­ва­не? До­ка­то е със ста­тут на бе­жа­нец? Или за съм­не­ние от зап­ла­ха за на­цио­нал­на­та си­гур­ност, по­ра­ди кое­то то­зи ста­тут не му се за­чи­та?

Диуф те­ро­рист? Ще­ше да е мно­го смеш­но, ако об­стоя­телс­тва­та не бяха дра­ма­тич­ни. Няма те­ро­рист, из­глеж­дащ по то­зи на­чин. Няма те­ро­рист, кой­то да се но­си та­ка де­монс­тра­тив­но раз­ли­ча­вай­ки се от всич­ки око­ло не­го. То­ва ед­ва ли след­ва да се об­яснява на съот­вет­ни­те спе­циа­лис­ти. Ако има­ше и ми­ни­мал­но до­ка­за­телс­тво за по­доб­ни не­го­ви дей­ствия, пи­са­ния или на­ме­ре­ния, той ед­ва ли ще­ше да се на­ми­ра в то­зи точ­но спе­циа­лен дом. Та­ки­ва оба­че оче­вид­но няма. И то­ва е ес­тес­тве­но за чо­век, пре­живял тук мир­но по­ве­че от 25 го­ди­ни.

То­га­ва за­що? Са­мо за­що­то е мю­сюл­ма­нин? Или за­що­то е че­рен? Да не би пък, за­що­то във връз­ка с по­ли­ти­чес­ка­та об­ста­нов­ка в аф­ри­кан­ска­та му ро­ди­на Диуф си поз­во­ли някол­ко офи­циал­ни пуб­ли­ка­ции с тео­ре­тич­ни раз­миш­ле­ния за еве­нтуа­ле­н бъ­дещ по­ли­ти­чес­ки път, раз­ли­чен от до­се­гаш­ния? Зву­чи аб­сур­дно, но и цяла­та ис­то­рия е аб­сур­дна. То­га­ва за­що не? Аб­сур­дът е да­же на квад­рат, за­що­то то­га­ва Диуф ще се ока­же по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник в стра­на­та, спа­си­ла го от по­ли­ти­чес­ки реп­ре­сии.

Ако то­ва пред­по­ло­же­ние се ока­же и на сан­ти­ме­тър прав­до­по­доб­но, то­га­ва прав ще из­ле­зе Ив. Ку­ле­ков (в из­каз­ва­не пред “Ка­пи­тал”), за­се­га бе­зус­пеш­но зас­тъп­ващ се за Дж. Ну­ри, друг “по­до­пе­чен” на Спе­циал­ния дом, че по­ве­че­то ис­то­рии, свър­за­ни с не­го­ви­те оби­та­те­ли, прос­то ни зав­ръ­щат в 68-а или 70-а го­ди­на. То би би­ло ши­ро­ка плес­ни­ца вър­ху уве­ре­нос­тта, че ако не дру­го, то по­не де­мок­ра­тич­ни­те поря­дки са оп­ре­дел­ящи за дър­жав­нос­тта тук.

Още по-аб­сур­дно зву­чи нас­тоя­ва­не­то, че всич­ко то­ва се свър­зва с ан­га­жи­мен­ти­те, пое­ти от Бъл­га­рия ка­то вън­шна гра­ни­ца на Ев­ро­пей­ския съюз, ка­то не­гов на­деж­ден и пред­ска­зуем парт­ньор. На­пук пък, Ку­ле­ков твър­ди с ог­лед на Спе­циал­ния дом: “То­ва е бъл­гар­ският Гуан­та­на­мо”. За­що та­ка неев­ро­пей­ски, Ку­ле­ков? За как­во ста­ва ду­ма?

Ста­ва ду­ма за то­ва, че хо­ра­та там са зат­вор­ни­ци, но без при­съ­да и без ви­на. Влязла­та в си­ла при­съ­да има срок, а “вре­мен­но­то” нас­тан­ява­не в Спе­циал­ния дом мо­же да бъ­де, как­то из­глеж­да, без­сроч­но. Там има хо­ра “нас­та­не­ни” ве­че от две го­ди­ни. Как­то и да се гле­да то­ва, то си е чист произ­вол, злоу­пот­ре­ба с власт, пре­по­ръч­ва­на при то­ва ка­то гри­жа за об­щоев­ро­пей­ска­та си­гур­ност. Из­лиш­но е да се об­яснява, че при те­зи об­стоя­телс­тва труд­но се из­дър­жа пси­хи­чес­ки, до­ри ус­ло­вия­та за жи­вот да бяха прием­ли­ви (а те не са, чо­век трябва да е сляп, за да не ви­ди как­во пред­ставл­яват сгра­ди­те, в кои­то са “прию­те­ни” нас­та­не­ни­те “вре­мен­но”). Деп­ре­сия­та, от­чая­ние­то, без­на­деж­днос­тта са ес­тес­тве­но­то със­тоя­ние на те­зи хо­ра.

Опи­ти­те за са­моу­бий­ство мо­же и да не са точ­но все­кид­не­вие, но са дос­та­тъч­но ус­той­чи­ва прак­ти­ка. (Поу­чи­те­лен е про­чи­тът на тек­сто­ве­те в “Ка­пи­тал” от 16-22 юни.) Пос­лед­на­та тра­гич­на ис­то­рия е от 20 юни. Ед­но от мом­че­та­та бук­вал­но е опи­та­ло да се раз­фа­со­ва. Дос­та ус­пеш­но. Към та­ка­ва ак­ция не се тръг­ва то­ку-тъй. Тя се пра­ви ко­га­то рух­не све­тът. Ко­га­то той се пре­вър­не в хаос.

А хао­сът за “вре­мен­но нас­та­не­ни­те” е га­ран­ти­ран. Всъщ­ност не съ­щес­тву­ват пра­ви­ла ни­то за за­дър­жа­не­то им, ни­то за въз­мож­нос­ти­те им за за­щи­та, ни­то за ре­да на раз­след­ва­не и съ­доп­роиз­водс­тво, ни­то за кри­те­рии­те за въз­мож­но об­ви­не­ние или оп­рав­да­ва­не, ни­то за как­во­то и да би­ло.

Еди­н при­мер: Служ­ба “Миг­ра­ция” пре­по­ръч­ва по­да­ва­не­то на дек­ла­ра­ции от стра­на на бъл­гар­ски граж­да­ни за из­дръж­ка­та и приют­ява­не­то на за­дър­жа­ни­те, за да мо­гат те да бъ­дат ос­во­бо­де­ни. Но­та­риал­но за­ве­ре­ни­те дек­ла­ра­ции на спо­ме­на­ти­те лоя­лни граж­да­ни по­тъ­ват в пап­ки­те на ди­рек­ция­та, а в джо­бо­ве­те на дек­ла­ра­то­ри­те по­тъ­ват лис­тче­та с вход­ящи­те но­ме­ра. И ни­що. След разм­яна­та на те­зи хар­тии не след­ва ни­що. Кое­то не го­во­ри доб­ре за те­зи бъл­гар­ски граж­да­ни в от­но­ше­ние­то на собс­тве­на­та им дър­жа­ва към тях. Или по­не та­ка из­глеж­дат не­ща­та.

Тру­па­не­то на де­тай­ли мо­же да по­ка­же са­мо ед­но. Ста­ва ду­ма за сис­тем­но по­тъп­ква­не на ог­ром­на част от не­ща­та, оп­ре­дел­яни в ев­ро­пей­ско­то за­ко­но­да­телс­тво ка­то ос­нов­ни чо­веш­ки пра­ва, то­зи път оба­че не с друг ар­гу­мент, а с гор­до­то твър­де­ние, че се бра­ни име­нно Ев­ро­пей­ска­та об­щност, ни­то по­ве­че, ни­то по-мал­ко.

Не е ло­шо, ко­га­то вди­га­ме глас за дей­ствия­та сре­щу на­ши съ­на­род­ни­ци из­вън Бъл­га­рия, да има­ме пред очи­те си опи­сва­ни­те фак­ти. Да знаем, ко­га­то ис­ка­ме, ние как­во да­ва­ме. Да се пог­лед­нем в ог­ле­да­ло­то, пре­ди да раз­ма­ха­ме де­мок­ра­ти­чен пръст.

Най-сет­не: не­ка си да­дем смет­ка, че ста­ва ду­ма за чо­веш­ки съд­би, неря­дко за чо­веш­ки жи­вот, кой­то - как­то нас­тоя­ва­ше еди­н мно­го ев­ро­пей­ски фи­ло­соф - ни­ко­га не трябва­ло да бъ­де средс­тво, а са­мо цел. Съх­ран­ява­не­то му, ис­ка­ме да до­ба­вим, не уни­що­жа­ва­не­то му.

В слу­чая с Диуф има оба­че не­що по­ве­че и да­же мно­го по­ве­че. Гот­ви се де­ло (раз­би­ра се, сек­рет­но, раз­би­ра се, зак­ри­то) за ек­спул­си­ра­не­то му от Бъл­га­рия. Въз ос­но­ва на нея­сни “съм­не­ния за зас­тра­ша­ване на на­цио­нал­на­та си­гур­ност”? Прос­то въз ос­но­ва на произ­вол­но нат­ру­па­ни спе­ку­ла­тив­ни раз­миш­ле­ния, прев­ръ­ща­ни в ар­гу­мен­ти при ус­ло­вия на пъл­на сек­рет­ност и неп­роз­рач­ност? Навя­рно точ­но та­ка трябва да из­глеж­да ус­пеш­на­та бор­ба сре­щу те­ро­риз­ма от стра­на на “на­деж­дния и пред­ска­зуем парт­ньор на ЕС”.

И пос­ле: ек­спул­си­ра­не на­къ­де? Къ­де­то от­дав­на го ча­кат за раз­пра­ва и навя­рно бър­зич­ко би­ха прик­лю­чи­ли проб­ле­ма око­нча­тел­но и без­въз­врат­но? Или мо­же би в тре­та стра­на (все пак - по-ху­ма­нен ва­риант), къ­де­то на око­ло 50-го­диш­на въз­раст трябва да за­поч­не жи­во­та си съв­сем от­на­ча­ло? Осо­бе­но ако се при­ло­жи ве­че уп­ражн­ява­на­та прак­ти­ка за “про­вож­да­не” без ба­гаж, без средс­тва и до­ри без при­до­би­ти­те тук уни­вер­си­тет­ски и всякак­ви дип­ло­ми и до­ку­мен­ти? Труд­но е да се прес­мет­не сте­пен­та на аб­сур­да в то­зи слу­чай и по­доб­ни­те на не­го. Как­то и сте­пен­та на ци­низ­ма.

Да, прав е мъд­рият си­риец: не е лес­но да си жив. В Бъл­га­рия е осо­бе­но труд­но. За всич­ки. Ако не си ро­ден в пре­де­ли­те на стра­на­та оба­че, пре­ми­на­ва­не­то към по-лес­но­то пон­яко­га мо­же да бъ­де осо­бе­но ефектно уре­ди­мо. Под ако­рди­те на “О­да­та на ра­дос­тта” и зна­ме­на­та на Ев­ро­пей­ския съюз, раз­би­ра се.

От редакцията: Еди­н чо­век ис­кат да го из­гонят от Бъл­га­рия. За­що? За­що­то е “о­па­снос­т за на­цио­нал­на­та си­гур­ност”, от­го­варят те­зи, кои­то трябва да от­го­ворят. Доб­ре, пи­та­ме ние, но за­що е опа­снос­т? Е, ни­ма не виж­да­те, е от­го­во­рът: 1) за­що­то, “с­по­ред по­лу­че­ни опе­ра­тив­ни дан­ни”, той “и­з­повя­два краен ис­лям и осъ­щест­вява не­рег­ла­мен­ти­ра­на про­по­вед­ни­чес­ка дей­ност на те­ри­то­рия­та на Бъл­га­рия”; 2) ос­вен то­ва, “по­ддър­жа кон­так­ти и съ­дей­ства на прис­ти­га­щи­те в стра­на­та ре­ли­гиоз­ни еми­са­ри на ис­лямско­то дви­же­ние “Та­бли­г Джа­маат”, ка­то на съ­щи­те ве­роя­тно по­ма­га и ка­то пре­во­дач”. Моля чи­та­теля да вник­не в сми­съ­ла на то­ва из­ре­че­ние. Чо­ве­кът “съ­дей­ства­”. Как? Неиз­вес­тно. Но ос­вен то­ва “ве­роя­тно слу­жи и ка­то пре­во­дач”. Доб­ре де, слу­жи ли или не? А ако слу­жи, то­ва кри­ми­нал­но дея­ние ли е? Мо­же би, мо­же би, би от­го­во­рил на­шият опо­нен­т от те­зи, кои­то са пи­са­ли ори­ги­на­ла на пред­ло­же­ние­то, за­що­то 3) “и­м­а пред­по­ло­же­ния, че то­ва дви­же­ние е свър­за­но с те­ро­риз­ма и те­ро­рис­тич­ни гру­пи... Съ­щес­тву­ва­ли ли­ца, уча­ства­ли в те­ро­рис­тич­ни ате­нта­ти, кои­то са чле­но­ве на то­ва дви­же­ние”. Доб­ре, има пред­по­ло­же­ния, но свър­за­но ли е въп­рос­но­то дви­же­ние с те­ро­ри­зъм или не? Няма от­го­вор, за­що­то той е “и­м­а пред­по­ло­же­ния”. Ос­вен то­ва 4) “Д­иуф прояв­ява ре­ли­гиоз­на не­тър­пи­мост спрямо дру­ги­те ре­ли­гии, кои­то са ма­ло­важ­ни”. Как точ­но го пра­ви? От­го­во­рът ве­роя­тно е “тай­на на раз­след­ва­не­то”. Но е “и­з­клю­чи­тел­но ре­ли­гио­зен”. То­ва мал­ко ли е, пи­та на­шият въоб­ра­жаем опо­нен­т? И ка­то ка­пак на всич­ко - поз­на­ва се с раз­ни по­доз­ри­тел­ни хо­ра. То­ва кри­ми­нал­но дея­ние ли е? Абе не знаем, но е ис­кал па­ри, за­що­то “С­по­ред пос­лед­ни­те по­лу­че­ни опе­ра­тив­ни дан­ни, в края на 2006 г. Диуф е ко­му­ни­ки­рал по те­ле­фо­на с бри­тан­ския граж­да­нин Саф­дар, ка­то му е от­правял и мол­ба да го под­по­мог­не фи­нан­со­во за пос­лед­но­то му пре­би­ва­ва­не в “Св. Пет­ка.” А то­зи Саф­дар? Абе, не ти е ра­бо­та - раз­ра­бот­ват го бри­тан­ци­те, е от­го­во­рът. То­ва е по­ло­же­ние­то. Въз ос­но­ва на те­зи “да­нни­” Мо­ха­мед Диуф след­ва да бъ­де из­го­нен от Бъл­га­рия. А има­ше наив­ни­ци, кои­то си мис­ле­ха, че след 1989 г. ме­то­ди­те на Дър­жав­на си­гур­ност би­ли пра­те­ни в ар­хив. Ако още има та­ки­ва, не­ка про­че­тат из­ло­же­ние­то на ис­ка­не­то на НСС, по­мес­те­но по-го­ре.