ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО
ОБИДАТА И КЛЕВЕТАТА
Принципи за свобода на изразяване и защита на доброто име
СЕРИЯ "МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ"
АРТИКЪЛ 19 е признателен на ЮНЕСКО за финансовата помощ за формулирането и публикуването на тези принципи. Позицията, която се заема по отношение на въпросите, свързани с обидата и клеветата, не трябва да се свързва обезателно с ЮНЕСКО.
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТНОСНО
ОБИДАТА И КЛЕВЕТАТА
Принципи за свобода на изразяване и защита на доброто име
АРТИКЪЛ 19
ARTICLE 19, London
ISBN 1 902598 25 3
Юли 2000
ARTICLE 19, 33 Islington High St., London N1 9LH o Tel. +44 20 7278 9292
o info@article19.org o www.article19.org
СЪДЪРЖАНИЕ:
ПРЕАМБЮЛ 8
ЧАСТ 1 ОБЩИ ПРИНЦИПИ 9
Принцип 1: Свобода на мнение, изразяване и информация 9
Принцип 1.1: Предписан от закона 9
Принцип 1.2: Защита на законен интерес от добро име 10
Принцип 1.3: Необходимост в демократичното общество 10
Принцип 2: Законна цел на законодателството относно обида и клевета 10
Принцип 3: Обида и клевета на обществени органи 12
ЧАСТ 2 НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ ПРИ ОБИДА И КЛЕВЕТА 12
Принцип 4: Наказателно преследване при обида и клевета 12
ЧАСТ 3 ГРАЖДАНСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБИДАТА И КЛЕВЕТА 14
Принцип 5: Процедура 14
Принцип 6: Защита на източниците 14
Принцип 7: Доказване на истината 15
Принцип 8: Държавни служители 16
Принцип 9: Основателно разгласяване 17
Принцип 10: Изразяване на мнение 17
Принцип 11: Освобождаване от отговорност 18
Принцип 12: Обхват на отговорността 19
ЧАСТ 4 СРЕДСТВА ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА 20
Принцип 13: Роля на средствата за съдебна защита 20
Принцип 14: Нематериални средства за съдебна защита 21
Принцип 15: Парични обезщетения 22
Принцип 16: Временни забрани 22
Принцип 17: Постоянни забрани 23
Принцип 18: Съдебни разноски 23
Принцип 19: Недобросъвестни ищци 24
Предговор
Тези Принципи определят подходящия баланс между човешкото право на свобода на изразяване, гарантирано в договорите на ООН и регионалните договори за правата на човека както и в почти всяка национална конституция, и нуждата от защита на доброто име на човека, което се признава широко от международните договори за правата на човека и вътрешното право на държавите по света. Принципите са основани на разбирането, че свободата на изразяване трябва да бъде гарантирана в демократичното общество и може да бъде подложена само на точно определени ограничения, които целят защитата на законни интереси в това число и доброто име. По- конкретно, те установяват стандартите за защита на свободата на изразяване, по отношение на които правните разпоредби относно защитата на доброто име, трябва да бъдат, поне в минимална степен, съобразени.
Тези принципи се основават на международното право и стандартите, доразвиващи практиката на държавите (отразена, например, във вътрешното право и решенията на националните съдилища), и основните принципи на правото, признати от общността на народите. Те са продукт на дълго изследване, анализиране и консултации, под патронажа на АРТИКЪЛ 19, включително няколко национални и международни семинара и практически срещи. Финалните стъпки в този процес бяха Практическото занятие по правото на клевета, проведено от 29 февруари до 1 март 2000 година в Лондон, Великобритания и широките консултации във връзка с проекта, който се появи в резултат на практическото занятие.
Обхватът на тези принципи е свързан с въпроса за постигането на подходящ баланс между свободата на изразяване и засягането на доброто име. Под добро име се има предвид уважението, с което обикновено личността се ползва сред определена общност. Тези принципи не бива да бъдат възприемани като забранителни, нито пък като установяващи ограничения по отношение на други интереси - включително в такива области като личния живот, самооценката или речта, подбуждаща омраза - които изискват отделно отношение.
АРТИКЪЛ 19, Лондон, Август 2000
Преамбюл
Вземайки под внимание, че в съответствие с принципите, провъзгласени в Устава на Обединените нации, доразвити във Всеобщата декларация за правата на човека, признаването на равните и неотменими права на всички човешки същества е основен фундамент за свобода, справедливост и мир;
Потвърждавайки вярата, че свободата на изразяване и свободното разпространение
на информация, в това число свободното и открито обсъждане на въпросите
от обществен интерес, дори когато това включва критика срещу индивидите,
са от съществено значение за демократичното общество, за развитието на личността,
достойнството и удовлетвореността на всеки индивид, както и за прогреса
и благоденствието на обществото, и ползването на другите човешки права и
основни свободи;
Имайки предвид съответните разпоредби на Всеобщата декларация за правата
на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Африканската
харта за правата на човека и народите, Американската конвенция за правата
на човека и Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи,
както и разпоредбите на националните конституции;
Вземайки под внимание основната необходимост от независима и безпристрастна съдебна система за опазването на правния ред и защита на правата на човека, включително и свободата на изразяване, както и нуждата от постоянно правно обучение за правата на човека, и по- специално за свободата на изразяване;
Съзнавайки важността на доброто име за индивидите и нуждата от оказване
на подходяща защита на доброто име;
Бидейки също запознати, че преобладават законодателства относно обидата
и клеветата, които прекалено ограничават публичното обсъждане на въпросите
от обществено значение, с факта, че правителствата оправдават съществуването
на тези закони с необходимостта от защита на доброто име, и с честата злоупотребата
с такива закони от страна на индивидите, които имат властнически правомощия;
Съзнавайки важността на отрития достъп до информация и особено на правото на достъп до информацията, съхранявана от държавните органи, за насърчаване на точното представяне на фактите и ограничаването на публикациите с неверни и възможни клеветнически изявления;
Бидейки запознати с ролята на медиите за укрепването на общественото право на информация, в осигуряването на поле за публично обсъждане на въпросите от обществено значение и като "обществено куче пазач" в помощ на насърчаването на отговорността на властта;
Признавайки важността на установените от медиите механизми за саморегулиране, които са ефективни и достъпни за осигуряване на средства за защита на доброто име и не нарушават ненужно правото на свобода на изразяване;
Желаейки да насърчат по-добро разбиране на подходящия баланс между правото на свобода на изразяване и нуждата от защита на доброто име;
Ние препоръчваме на националните, регионални и международни органи да предприемат подходящи действия в съответните им полета на действие за насърчаване на широкомащабното разгласяване, приемане и прилагане на тези Принципи:
Част 1 Общи принципи
Принцип 1: Свобода на мнение, изразяване и информация
(а) Всеки има право на мнение без намеса.
(b) Всеки има право на свобода на изразяване, която включва свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв вид, без оглед границите, устно, писмено или печатно, във формата на изкуство или по друг начин по свой избор.
(c) При доказана необходимост, ползването на правото, посочено в алинея (b), може да бъде подложено на ограничения на определени основания, установени от международното право, включително защитата на доброто име на другите.
(d) Всеки засегнат, пряко или непряко, от ограничаване на правото на изразяване трябва да може да оспори пред независим съд или трибунал валидността на това ограничение като засягане на конституционното право или правото на правата на човека.
(е) Всяко прилагане на ограничение на свободата на изразяване трябва да отговаря на адекватни предпазни мерки срещу злоупотреба, в това число право на достъп до независим съд или трибунал, като част от законността.
Принцип 1.1: Предписан от закона
Всяко ограничение на правото на изразяване или информация трябва да бъде
предписано от закона. Законът трябва да е достъпен, непротиворечив и подробно
и прецизно написан така, че да дава възможност на индивидите предварително
да предвидят с основателна сигурност законността или не на определено действие.
Принцип 1.2: Защита на законен интерес от добро име
За да бъде оправдано със защитата на доброто име, всяко ограничение на изразяването
или информацията трябва да има като действителна цел защитата на законния
интерес от добро име и доказан ефект по отношение на тази защита.
Принцип 1.3: Необходимост в демократичното общество
Ограничението на свободата на изразяване или информация, в това число за
защитата на доброто име на другите, не може да бъде оправдано освен ако
убедително може да бъде доказано, че това е необходимо в демократичното
общество. По-точно, ограничението не е оправдано, ако:
i. съществуват по-малко ограничителни, достъпни средства, чрез които може да бъде защитен законният интерес от добро име при конкретните обстоятелства; или
ii. с оглед всички обстоятелства, ограничението не отговаря не теста за пропорционалност, тъй като ползите за защитата на доброто име чувствително не превишават вредата за свободата на изразяване.
Коментар на Принцип 1
Принцип 1 е извлечен от текста на международните и конституционни гаранции
за свобода на изразяване, които са достоверно пресъздадени от правна наука,
занимаваща се със сравнително международно право, и Принципите от Сиракуза
за ограничителните и дерогиращите разпоредби в Международния пакт за граждански
и политически права. Състоящият се от три части тест за оценка на законността
на ограниченията на свободата на изразяване, отразен в принципи от 1.1 до
1.3, или негова версия, се повтаря в повечето международни, и много национални,
правни системи, по отношение свободата на изразяване.
Принцип 2: Законна цел на законодателството относно обида и клевета
(a) Законодателството относно обидата и клевета е неоправдано освен ако
неговата действителна цел и доказан ефект е защитата на доброто име на индивидите
- или на образования, които имат съдебна дееспособност и отговорност - срещу
вреда, в това число чрез опит да се намали уважението, с която се ползват
в обществото, чрез подлагане на публично осмиване или омраза, или чрез отбягват
или странене от тях.
(b) Законодателството относно обидата и клеветата е неоправдано ако неговата
цел или ефект е защитата на индивиди срещу увреждането на добро име, с което
те не се ползват или не заслужават, или за защитата на "добрите имена"
на образования, различни от тези които имат съдебна дееспособност и отговорност.
По-конкретно, законодателството относно обида и клевета не може да бъдат
оправдано, ако неговата цел или ефект е:
i. възпрепятстване на законна критика срещу длъжностни лица или разкриването на служебни нарушения или корупция;
ii. защита на "доброто име" на предмети, като държавни или религиозни символи, знамето и националните отличителни белези;
iii. защита на "доброто име" на държавата или нацията, като такива;
iv. даване възможност на индивидите да завеждат дела от името на лица, които са починали; или
v. позволяване на индивидите да завеждат дела от името на групи, които,
нямат сами съдебна дееспособност да завеждат дела.
(с) Законодателството относно обидата и клевета не може също да бъде оправдано с това че служи за защита на интереси, различни от доброто име, когато тези интереси, макар и да оправдават определени ограничения на правото на свобода на изразяване, могат да бъдат по-добре защитени от специално създадени за тази цел закони. По конкретно, законодателството относно обидата и клеветата не може да бъдат оправдано с това, че помага за поддържане на обществения ред, националната сигурност, или приятелските взаимоотношения с чужди държави или правителства.
Коментар на Принцип 2
Единствената законна цел на законодателството относно обидата и клевета
е защитата на доброто име. В същото време, в много страни по света на практика
се злоупотребява със законодателството относно обидата и клевета за предотвратяването
на открит публичен дебат и законна критика срещу нарушенията на държавните
служители. Много държави имат закони, които са създадени за опазване на
честта на определени предмети, в това число национални или религиозни символи.
Доколкото предметът като такъв не може да притежава добро име тези закони
не могат да обслужват законна цел.Вредата от неоснователно нападение върху
доброто име на някого е директна и лична по своята природа. За разлика от
собствеността, тук не става дума за интерес, който може да бъде наследен;
интересите, които роднините могат да имат по отношение на доброто име на
починал човек, са коренно различни от този на живия човек по отношение на
неговото собствено добро име. Освен това, може лесно да бъде злоупотребено
с правото да иск срещу оклеветяване на доброто име на починали лица и би
могло да се попречи на свободния и открит дебат по отношение на историческите
събития.Групи, които не са признати от право, нямат индивидуално добро име
в разумния смисъл на това понятие. Поради тази причина, законодателството
относно обидата и клеветата, което цели защитата на доброто име на такива
групи, не може да бъде оправдано. Принцип 2 (b) (v) се отнася, както до
общ иск срещу обида и клевета от името на членовете на групата, и така до
искове на хора, които твърдят, че са непряко дискредитирани, в случай, че
могат да установят, че са лично назовани и пряко засегнати.Някои държави
се опитват да оправдаят законодателството относно обидата и клевета, особено
това от наказателен характер, на основание защитата на обществени интереси,
различни от доброто име, като опазването на обществения ред или национална
сигурност, или приятелските отношения с други държави. Тъй като законодателството
относно обидата и клеветата не е точно и изрично създадено за защитата на
тези интереси, то не отговаря на изискването за необходимост на теста за
ограниченията на правото на изразяване, изложен в Принцип 1.3. Такива интереси,
когато са законни, трябва да бъдат защитени от специално създадени за тази
цел закони.
Принцип 3: Обида и клевета на обществени органи
На обществени органи от всякакъв вид - включително органи, които представляват част от законодателната, изпълнителната или съдебната власт на управлението, или по друг начин изпълняват обществени функции - трябва да бъде забранено въобще да завеждат искове срещу обида и клевета.
Коментар на Принцип 3
Върховните национални съдилища в някои страни са ограничили възможността
на публичната власт, включително изборните органи, държавните предприятия
и дори политическите партии да завеждат искове срещу обида и клевета. Това
е признание на важното значение за демокрацията на откритата критика срещу
правителството и публичната власт, на тесния и публичен характер на добро
име, което тези органи имат, и широките средства, с които разполага публичната
власт, за да се защити срещу подобна критика. При прилагането на този Принцип
трябва да се има предвид международната тенденция за разширяване на обхвата
на тази забрана, включваща все по-голям кръг от обществени органи.
ЧАСТ 2 Наказателно преследване при обида и клевета
Принцип 4: Наказателно преследване при обида и клевета
(a) Всички наказателни закони срещу обидата или клеветата трябва да бъдат забранени и заменени, където е необходимо, с подходящи граждански закони за търсенето на отговорност за обида или клевета. В онези страни, където все още съществуват наказателни закони срещу обида или клевета, трябва да бъдат предприети стъпки за прогресивното прилагане на този Принцип.
(b) Признавайки факта, че в много държави наказателните закони срещу обида и клевета са основно средство срещу неоснователни нападения срещу доброто име, би било уместно предприемането на незабавни мерки за осигуряването на пълното съобразяване на наказателните закони срещу обида и клевета със следните изисквания:
i. никой не трябва да бъде съден за обида или клевета в наказателно производство, освен ако страната твърдяща, че е засегната от обидата и клеветата, докаже, несъмнено, съществуването на всички елементи на престъплението, посочени по-долу;
ii. няма извършване на престъпленията "обида" или "клевета" освен ако бъде доказано, че оспорените изявления са неверни, че са били направени със реалното съзнание, че са неверни, или е проявено нехайство по отношение на това дали са верни и не, както и че са направени с конкретното намерение да причинят вреда на страната, която твърди, че е пострадала от обидата или клеветата;
iii. публичните власти, в това число полицията и прокуратурата, не трябва
да взима участие в образуването или наказателното преследването на случаи
на обида или клевета, независимо от статута на страната, твърдяща, че е
пострадала от обидата или клеветата, дори ако същата е висш държавен служител;
iv. лишаването от свобода, условното лишаване от свобода и условното лишаване от право на изразяване чрез някоя медия или от практикуването на журналистическа професия или някоя друга професия, прекалено високите глоби или други тежки наказания не трябва никога да съществуват като санкция за нарушение на законодателството относно обидата и клевета, без значение колко явно или язвително е било обидното или клеветническото изявление.
Коментар по Принцип 4
Инкриминирането на определена дейност говори за ясен интерес на държавата
от контролиране на дейността и е проява на определена социална критична
оценка по отношение на нея. Признавайки това, международните съдилища са
подчертали необходимостта държавите да ограничат използването на наказателни
средства за защита при засягане на основни права. Защитата на нечие добро
име в много страни се третира основно и изключително като въпрос от личен
интерес и практиката сочи, че инкриминирането на обиждащи и клеветнически
изявления не е необходимо за осигуряването на адекватна защита за доброто
име.В много страни се злоупотребява с наказателното законодателство относно
обида и клевета от страна на властимащите с цел ограничаване на критиката
и затрудняване на обществения дебат. Заплахата от сериозни наказания, особено
лишаването от свобода, има сериозен възпиращ ефект върху свободата на изразяване.
Такива наказания определено не могат да бъдат оправдани, особено по отношение
на адекватността на ненаказателните санкции при обезщетяването на вредите,
причинени на доброто име на индивидите. Винаги съществува възможност за
злоупотреба с наказателното законодателство относно обида и клевета, дори
в страните, където обикновено те се прилагат по умерен начин. Незаконността
на използването на наказателното законодателство за обида и клевета за поддържане
на обществения ред или за защита на други обществени интереси, вече беше
отбелязана. Поради тези причини, наказателното законодателство относно обида
и клевета трябва да бъде отменено.В същото време, в много страни се констатира,
че наказателното законодателство относно обидата и клеветата все още е основното
средство срещу неоснователни нападения срещу доброто име. За да се минимизира
възможността от злоупотреба или неоснователни ограничения на свободата на
изразяване на практика, е необходимо да бъдат предприети незабавни мерки
за осигуряване съобразяването на тези закони с четирите изисквания, изброени
в точка (b). Презумцията за невинност, основен принцип на наказателното
право, изисква страната, която образува наказателното производство да докаже
всички материални елементи на престъплението. Неистинността на изявлението
и необходимата форма на вина са материални елементи по отношение на обидата
и клеветата. Основание за третото условие е честата злоупотреба от страна
на обществени служители с наказателните закони относно обидата и клеветата,
включително използването на държавни средства за образуването на дела, както
и основно личния характер на защитата на нечие добро име. Четвъртото условие
произтича от изискването санкциите да бъдат пропорционални и да причиняват
възпиращ ефект по отношение на бъдещо изразяване.
ЧАСТ 3 Гражданско законодателство по отношение на обидата и клевета
Принцип 5: Процедура
(a) Подаването на иск за обида или клевета трябва да бъде ограничено с срок, който, освен в изключителни случаи, не трябва да бъде по-дълъг от една година от датата на изявлението.
(b) Съдилищата са отговорни производството за обида и клевета да бъде водено във всички негови фази в разумни срокове, за да се намалени негативното въздействие на забавянето върху свободата на изразяване. В същото време, делата не трябва при никакви обстоятелства да бъдат разглеждани със скорост, която би лишила ответниците от възможност да подготвят своята защита.
Коментар на Принцип 5
Даването възможност за образуване на дела дълго сред като е направено изявлението
възпрепятства възможността на замесените лица да подготвят подходяща защита.
Винаги неоснователно проточилите се дела имат възпиращ ефект върху свободата
на изразяване на ответниците, като и върху възможността на ищците да получат
навреме адекватно обезщетение. В същото време, в някои правни системи законът
предвижда кратък срок за извършване на действия от страните в делата по
обида или клевета. Освен всичко друго това води до невъзможност на ответниците
да подготвят подходяща своя защита. Проблемът се влошава допълнително -
особено по отношение на представянето на доказателства - когато ответниците
са разчитали на конфиденциален източник на информация, който те не желаят
да разкрият пред съда.
Принцип 6: Защита на източниците
(a) Журналистите или другите лица, които получават информация от конфиденциални източници с намерение да я разгласят в обществен интерес, имат правото да не разкриват самоличността на техните конфиденциални източници. При никакви обстоятелства не трябва да бъде отменяно или ограничавано това право по повод на делата срещу обида или клевета.
(b) Онези, които попадат в обсега на този Принцип, не трябва да бъдат подлагани на каквото и да е увреждане по повод на делата срещу обида или клевета само поради това, че са отказали да разкрият самоличността на конфиденциалния източник.
Коментар на принцип 6
Добре установено е, че гарантирането на свободата на изразяване дава право
на журналистите и на другите лица, които разгласяват информация в обществен
интерес, да откажат разкриването на самоличността на конфиденциалния източник.
Този Принцип просто прилага това право по отношение на законодателството
относно обидата и клеветата. Дори когато индивидите откажат да разкрият
конфиденциалните източници, те могат да представят доказателства за съществуването
на тези източници в съда. При разглеждане на фактите съдията трябва да прецени
каква тежест да бъде дадена на това доказателство.
Принцип 7: Доказване на истината
(a) Установяването на верността на изявлението винаги трябва да води до освобождаването на ответника от всякаква отговорност.
(b) В случаите, отнасящи се до изявления от обществена интерес , ищецът трябва да носи тежест да докаже неистинността на тези изявления или намеци, за които се твърди, че са обидни или клеветнически.
(c) Трябва да бъдат преразгледани случаите, при които неразумно се ограничава възможността на ответниците да установят истинността на своите твърдения.
Коментар на принцип 7
Първата част на този принцип е намерила вече своето отражение в законодателството
по отношение на обидата и клевета на много държави. Тя произтича от основната
идея, че разгласяването на верни изявления не трябва да дава основание за
образуване на дела, тъй като никой не може да защитава добро име, което
той, първо, не заслужава. Както вече беше посочено, тези Принципи не изключват
възможността за подаване на искове по отношение на други неща, като защитата
на личния живот. В някои правни системи, например, законите по отношение
защитата на личния живот, поставят някои ограничения върху огласяването
на информация относно наложени присъди в миналото.
Част (b) на този Принцип цели да отговори на традиционното правило в много
правни системи, съгласно което изявленията, съдържащи обида или клевета,
се приемат за неверни и верността на тези изявленията трябва да бъдат доказана
от ответника. В няколко конституционни дела, обаче, беше прието, че това
правило поставя неразумно върху ответника доказателствената тежест, особено
по отношение на изявления по въпроси от обществен интерес, тъй като то има
възпиращ ефект върху свободата на изразяване.В някои правни системи определени
правила ограничават възможността на ответниците да докажат верността на
своите твърдения. В случаи, че бъдат осъдени, ответниците са принудени да
плащат обезщетение за допълнителни вреди само поради това че не са успели
да докажат, че изявленията им са били верни, без значение какви са били
причините, заради които не са ги доказали. Това може неоправдано да възпира
ответниците от представяне на доказателства, дори когато изявленията са
действително верни, поради страх, че техните доказателства могат да се окажат
недостатъчни. По подобен начин, всички правила, които забраняват представянето
в делата срещу обида и клевета на доказателства, които в нормалните случаи
биха били допустими, възпрепятстват неоправдано възможността на ответниците
да докажат верността на техните изявления. Примери за това е недопускането
на ответника да представи доказателства за минали присъди на ищеца или други
факти от миналото.
Принцип 8: Държавни служители
Законодателството относно обидата и клеветата не трябва при никакви обстоятелства да осигурява специална защита по отношение на държавните служители, независимо от техния ранг или статус. Този принцип се отнася до начина, по който се подават и разглеждат жалбите, до прилаганите стандарти при определянето на отговорността на ответника и до наказанията, които могат да бъдат наложени.
Коментар на принцип 8
В много правни системи законодателството относно обидата и клеветата предоставя
по- голяма защита на някои държавни служители в сравнение с обикновените
граждани. Примери за такава привилегия са съдействието, което държавата
указва при образуването на производство относно обида или клевета, по- високите
стандарти на защита на доброто име на държавните служители и по- високите
наказания за ответниците, които са ги обидили или оклеветили. Международното
право вече категорично е приело, че тези служители трябва да толерират повече,
а не по-малко, критиката. Без съмнение, специалната защита на държавните
служители е в нарушение на това правило.
Принцип 9: Основателно разгласяване
Дори когато се установи, че фактите на изявление от интерес на обществото
са били неверни, ответниците трябва да се ползват от защита за основателно
разгласяване. Тази защита съществува в случаите, когато ответникът, с оглед
позицията, в която се е намирал, основателно при дадените обстоятелства
е разпространил материала по начина и формата, в която той или тя са го
направили. При определянето дали разпространението е било основателно в
обстоятелствата на конкретния случай съдът трябва да вземе предвид важността
на свободата на изразяване по отношение на въпросите от обществен интерес
и
правото на обществото да получи навременна информация, отнасяща се до тези
въпроси.
Коментар на Принцип 9
Нарастващ брой правни системи признават "основателността" по отношение
на защита или аналогична защита, основана на идеята за "дължимо усърдие"
или "добра воля", поради суровия характер на традиционното правило
в някои правни системи, според което ответниците са отговорни при разгласяването
на неверни изявления, или изявления, които е невъзможно да бъдат доказани,
че са верни. Това традиционно правило е особено несправедливо по отношение
на медиите, които имат задължение да задоволят правото на обществото на
информация и често пъти не могат да се забавят, за да се уверят във верността
на всеки един твърдян факт преди публикуването или излъчването на материала.
Дори най-добрите журналисти правят неволни грешки и даването на открита
възможност за тяхното наказване за всяко невярно твърдение би попречило
на обществения интерес за получаването на навременна информация. По-подходящ
баланс между правото на свобода на изразяване и доброто име е даването на
защита на тези, които са действали основателно и предоставяне на възможност
на ищците да водят дела срещу онези, които не са направили това. В нормалните
случаи съобразяването на дейността на медиите с приети професионални стандарти
ще отговорили на теста за основателност.
Принцип 10: Изразяване на мнение
(a) Никой не може да бъде отговорен по законодателството относно обидата и клевета за изразяване на мнение.
(b) Мнение е изявление, което или
i. не съдържа факти, чиято неверност може да бъдат доказана; или
ii. при конкретните обстоятелства, включително и използвания език (като реторика, хипербола, сатира или шега), не може разумно да бъде приемано като разкриващо действителни факти.
Коментар на Принцип 10
Точният стандарт, приложим в делата срещу обида и клевета, които включват
изразяването на мнения - или стойностни оценки, както още се наричат последните
- е все още в процес на формулиране, но правото ясно определя, че мненията
заслужават по- висока степен на защита. В някои правни системи, се предоставя
абсолютна защита на мненията, на основание абсолютното право на мнение.
Твърде субективният характер на определянето дали мнението е "оправдано"
също подкрепя съществуването на абсолютната защита.
На пръв поглед някои изявления могат да изглеждат като съдържащи
факти, но, поради езика или контекста, би било неоснователно да бъдат разглеждани
по този начин. Риторични средства като хиперболата, сатирата или шегата
са красноречиви примери за това. Следователно, за целите на законодателството
относно обидата и клевета е необходимо мненията да бъдат определени по начин,
даващ гаранции, че се възприема действителното, а не просто повърхностното,
значение.
Принцип 11: Освобождаване от отговорност
(a) За някои видове изявления не трябва да се носи отговорност по законодателството относно обидата и клевета. Като минимум, такива трябва да бъдат:
i. изявления, направени по време на производството пред законодателни органи, в това число направени от членове, които са избрани чрез избор, както при публичен дебат, така и в комитети, и от свидетели, призовани да дадат показания пред законодателни комитети;
ii. изявления, направени по време на производството пред местните власти от членове на тези власти;
iii. изявления, направени по време на която и да е фаза от съдебното производство (включително при първоначални действия и в предварителното производство) от всеки, които е пряк участник в това производство (включително съдия, страните, свидетелите, процесуалния защитник и членовете на журито) доколкото това изявление е свързано по някакъв начин със съдебното производство;
iv. изявления, направени пред орган, чиято основна функция е да разследва или събера сведения за нарушения на правата на човека, включително комисии за установяване на истината;
v. всеки документ, за чието огласяване има нареждане от страна на законодателен орган;
vi. справедлива и точна информация за материал, посочен в точки (i) -- (v) по-горе; и
vii. справедлива и точна информация за материал, в случаите когато официалният характер на този материал оправдава разгласяването на описанието, като официалната документация, издавана от орган, провеждащ обществено разследване, от чуждестранен съд или законодателен орган, или от международни организации.
(b) За определени видове изявления не трябва да се носи отговорност, освен ако е възможно да се докаже, че са направени злонамерено, в смисъл на недобросъвестност или омраза. Тук трябва да се имат предвид изявленията, направени при изпълнението на съдебно, морално или социално задължение или интерес.
Коментар на Принцип 11
Широко се приема, че при определени случаи, хората трябва да могат, поради
обществения интерес, да говорят свободно, без страх или риск, че може да
бъдат изправени пред съд да отговарят за онова, което са казали. В обикновените
случаи, за изявленията, посочени в точки (a)(i)-(v) на този Принцип, не
се носи отговорност по законодателството относно обидата и клеветата. Особено
важно е вестниците и други такива да имат също възможност да предоставят
на обществото справедливи и точни информации за тези изявления и документи,
както и за някои други официални материали, дори когато авторите не са защитени.
В други случаи, определени изявления - които авторът има
задължение или особен интерес да направи, - са защитени, освен в случаите,
когато са направени злонамерено. Международната тенденция в това отношение
е да се прави все по-широко тълкуване на обхвата на тази защита като се
отдава особено значение на свободата на изразяване в тези случаи.
Принцип 12: Обхват на отговорността
(a) Никой не трябва да отговаря по законодателството относно обидата и клевета за изявления, на които той или тя не е автор, редактор или издател и в случаите, когато той или тя не са знаели или няма причини да се вярва, че са допринесли за разпространението на обидните или клеветнически изявления.
(b) Органи, чиято единствена функция по отношение на конкретни изявления е ограничена в предоставянето на технически достъп до Интернет, в преноса на информация по Интернет или съхранението на целия обем или част на уебстраница, не трябва да носят никаква отговорност във връзка с тези изявления, освен в случаи, когато може да се докаже, че те също споделят съответното изявление. Въпреки това, може да се изиска от тези органи да предприемат подходящи действия за предотвратяването на следващо разпространение на това изявление, по силата на временна или постоянна забрана, отговаряща на условията, посочени съответно в Принцип 16 или 17.
Коментар на Принцип 12
Голям брой хора могат да вземат участие в разпространението на обидно или
клеветническо изявление. Лицата, които не за участвали в създаването или
разгласяването на това изявление и които не са имали причина да вярват,
че то е обидно или клеветническо, като например телеграфните или новинарски
агенции или търговски разпространители, не трябва да носят отговорност за
това изявление.Органите, посочени в точка (b) на този Принцип и по-конкретно
доставчиците на Интернет услуги (ДИУ), се различават по няколко важни аспекта
от лицата, определяни като издатели в някои законодателства по отношение
на обидата и клеветата. Така например, те нямат пряка връзка с изявленията,
чието разпространение улесняват, и поради това не може да се приеме, че
те защитават или подкрепят тези изявления по смисъла на законодателствата,
където те рискуват да понесат отговорност за това. Ако те като издатели
са подложени на някакъв режим на отговорност, те имат възможност просто
да свалят изявлението от Интернет веднага щом някой го оспори или заплаши
със завеждане на дело, независимо от законността или качеството на това
оспорване. В някои държави, ДИУ са изключени от отговорност за обидни или
клеветнически изявления, за да се попречи на силни личности и/или корпорации
да цензурират ефективно Интернет чрез предявяване на описаните по-горе претенции.
ЧАСТ 4 Средства за съдебна защита
Бележка за средствата за съдебна защитаСредствата за съдебна защита или санкциите, които не са пропорционални, могат сериозно да ограничат свободния обмен на информация и идеи. В резултат на това, днес е добре установено правилото, че средствата за съдебна защита или санкциите, трябва да бъдат подложени на подробно разглеждане по отношение на това доколко ограничават свободата на изразяване.
Принцип 13: Роля на средствата за съдебна защита
(a) Не може да бъдат наложени задължителни или принудителни средства за съдебна защита срещу обида или клевета по отношение на изявление, за което не е било установено при прилагането на горните принципи, че е обидно или клеветническо.
(b) Основната цел при предоставянето на средство за съдебна защита срещу обидни или клеветнически изявления трябва да бъде поправянето на вредата, която е нанесена на доброто име на ищеца, а те наказването на отговорното лице за огласяването на изявлението.
(c) При използването на средства за съдебна защита трябва да бъдат взети предвид други механизми - включително доброволни или саморегилиращи се системи - които се използват за ограничаване на вредата върху доброто име на ищеца, причинена от обидното и клеветническо изявление. Внимание също така трябва да бъде отделено на причините за неуспешно използване от ищеца на такива механизми за ограничаването на вредата на своето добро име.
Коментар на Принцип 13
Законът не трябва да задължава хората да предприемат действия или да използват
други средства за съдебна защита, освен ако бъдат намерени за отговорни
за огласяването на обидни или клеветнически изявления, в съответствие с
горните принципи. Това не означава, че вестниците или други такива не могат
да предприемат действия, например, на доброволни или саморегулиращи се начала,
по отношение на жалбата, че техните изявления са причинили увреждане на
доброто име.Свободата на изразяване изисква целта на средството за съдебна
защита срещу обидни или клеветнически изявления да бъде ограничена във всички,
освен в най-изключителни случаи, до поправянето на непосредствената вреда,
причинена на доброто име на лицето/лицата, които са били обидени или оклеветени.
Използването на средствата за съдебна защита за някоя друга цел би имало
недопустим възпиращ ефект върху свободата на изразяване, който не може да
бъде оправдан като необходим в демократичното общество.Общ принцип на правото
е, че ищците в гражданските дела имат задължение да ограничат вредата. По
отношение на законодателство относно обидата или клевета това означава,
че ищците трябва за се възползват от всички възможни съществуващи механизми,
като описаните в точка (c) на този Принцип, които могат да поправят или
ограничат вредата, причинена на тяхното добро име.
Принцип 14: Нематериални средства за съдебна защита
Съдилищата трябва да използват приоритетно съществуващите нематериални средства за съдебна защита за поправяне на вредите на доброто име, причинени в резултат на обидни или клеветнически изявления.
Коментар на Принцип 14
Частта, отнасяща се до "необходимостта", в теста за ограничаване
на свободата на изразяване, изключва използването на някои ограничения,
в случаите когато съществува ефективни алтернативни средства, които имат
по-малък възпиращ ефект. Нематериалните средства за съдебна защита често
имат по- малко въздействие върху свободния обмен на информация и идеи отколкото,
материалните такива, като в същото време могат да бъдат ефективни средства
за поправяне на вредите, причинени на доброто име на хората. Следователно,
тези средства за съдебна защита трябва да бъдат приоритетно употребявани.Отделните
правни системи трябва да съдържат различни достъпни средства за съдебна
защита, които са с по-малък възпиращ ефект от паричните обезщетения. Такива
могат да бъдат извинението, поправката и/или отговора или публикуването
на решението, което постановява, че изявленията са обидни или клеветнически.
Принцип 15: Парични обезщетения
(a) Паричните обезщетения трябва да бъдат присъждани в случаите, когато непаричните обезщетения не са достатъчни за поправяне на вредата, причинена от обидни или клеветнически изявления.
(b) При определяне на размера на паричните обезщетения трябва да бъде взет под внимание, заедно с другите неща, и възможният възпиращ ефект на обезщетението върху свободата на изразяване. Паричните обезщетения не трябва да бъдат непропорционални на причинената вреда, като трябва да бъдат взети предвид непаричните средства за съдебна защита и размерът на обезщетенията, присъдени за други граждански вреди.
(c) Обезщетението за реалната финансова загуба или материална вреда, причинена от обидно или клеветническо изявление, трябва да бъде присъдено само когато тази загуба е конкретно доказана.
(d) Размерът на обезщетението, което може да бъде присъдено за нематериална вреда на доброто име - което означава, вреда, която не може да бъде фиксирана в пари - трябва да бъде ограничен от определен таван. Този максимум трябва да бъде присъждан амо в най- сериозните случаи.
(e) Паричните обезщетения, които надвишават вредата на доброто име, трябва да бъдат считани като особено изключителни мерки, които следва да бъдат вземани в случаите, когато ищецът е доказал, че ответникът е действал със съзнание за невернността на изявлението и с конкретно намерение да причини вреда на ищеца.
Принцип 16: Временни забрани
(a) Забраните по отношение на обидата или клевета не трябва да бъдат налагани преди огласяването като форма на предварително ограничение.
(b) Преди пълното разглеждане на фактите не трябва да бъдат налагани временните забрани за предстоящо огласяване освен чрез съдебна заповед и в много изключителни случаи, когато всички по-долни условия са спазени:
i. ищецът може да докаже, че ако това изявление бъде направено, той или тя ще претърпят непоправима вреда, която не може да бъде поправено след това чрез средство за съдебна защита;
ii. ищецът може да демонстрира действителен изглед за успех, включващ доказателство:
· че несъмнено изявлението е оклеветяващо; и
· че всяка възможно защита е очевидно неоснователна.
Коментар по Принцип 16
Временните забрани представляват крайна ограничителна мярка по отношение
на свободата на изразяване. Когато биват налагани преди огласяването, те
са форма на предварително ограничение, която е напълно забранена съгласно
някои международни инструменти по правата на човека. Дори когато се прилагат
след официалното огласяване, те трябва да бъдат налагани изключително рядко
и само когато обстоятелствата абсолютно го налагат. Така например, когато
ответникът представи доказателство в своя защита това обикновено трябва
да бъде достатъчно, за да се докаже, че защитата не е явно необоснована
и по този начин искането за забрана да бъде обречено на неуспех.
Принцип 17: Постоянни забрани
Постоянни забрани не трябва никога да бъдат предприемани освен чрез заповед
на съда и след пълно и справедливо разглеждане на фактите по делото. Прилагането
на постоянните забрани трябва да бъде ограничено до определени изявления,
които са намерени за обидни или клеветнически и до определени хора, за които
е доказано, че са отговорни за огласяването на тези изявления. Самият ответник
трябва да реши как да не допуска друго огласяване, например, чрез премахването
на тези конкретни изявления от дадена книга.
Принцип 18: Съдебни разноски
При присъждането на разноски на ищците и ответниците съдът трябва да обърне особено внимание на възможния ефект от решението върху свободата на изразяване.
Коментар на Принцип 18
Воденето на дела за клевета стана все по-сложно в много правни системи и
защитата по тези дела може да бъде изключително скъпа. В някои дела, съдебните
разноски, присъдени на успешните ответници покрива само малка част от действителната
правни разноски на защитата. Това може сериозно да попречи на публикуване
на информация от обществен интерес.
Принцип 19: Недобросъвестни ищци
Ответниците трябва да имат ефективно средство за съдебна защита в случаите когато ищците завеждат явно неоснователни искове с намерение да окажат възпиращ ефект върху свободата на изразяване, вместо да търсят реабилитация на доброто си име.
Коментар по принцип 19
В някои случаи, богати или политически силни личности и корпорации образуват
дела за обида или клевета, дори когато нямат изгледи за успех, опитвайки
се да възпрепятстват медийната критиката по отношение на своите действия.
Ответниците трябва да разполагат с някои правни средства за противодействие
срещу този тип поведение.Правната система ще определя конкретното средство
за съдебна защита, но възможните средства трябва да включват правото на
водене на дело за злоупотреба с гражданския процес и/или съществуването
на процесуален механизъм за отхвърляне на такава жалба в началната фаза
на производството, освен ако ищецът успее да докаже своята възможност да
спечели.
ПРИЛОЖЕНИЕ А
УЧАСТНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПРАКНИЧЕСКА СРЕЩА ПО СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ И
КЛЕВЕТА
Лондон, 29 февруари - 1 Март, 2000
Следните експерти участваха в практическата среща, която формулира тези Принципи. Експертите участваха в лично качество; организациите и професионалните връзки са изброени само за целите на представянето.
Весна Алабурич Адвокат, специалист по медийно право, Загреб, Република
Хърватска
Кевин Бойл Член на изпълнителния комитет на Артикъл 19, Професор по право
и директор на центъра по права на човека, Университет Есекс, Колчестър,
Великобритания
Орли Брегу Адвокат, специалист по медийно право, Париж, Франция
Парам Кумарасвами Член на международния съвет на Артикъл 19 и Специален
репортьор на Комисията на ООН по правата човека за независимост на съдиите
и юристите, Куала Лампур, Малайзия
Нелен Дарбиши Директор на програма по медийно право, Мрежа по конституционно
право и политика и програма "Медии", Институт "Отворено общество",
Будапеща, Унгария
Тунде Фагбхулу Адвокат и директор на правни изследвания, Медия Райтс Адженда,
Лагос, Нигерия
Уенди Харис юрист, специалист по конституционно право и законодателството
относно обидата и клевета, член на адвокатския колектив на Виктория, Мелбърн,
Австралия
Фиона Харисън Шеф на програмата за Европа, ARTICLE 19, Лондон, Великобритания
Пол Хофман Член на международния съвет на Артикъл 19 и адвокат по дела за
клевета, хонорован професор по обида и клевета и право на свобода на изразяване,
Юридически факултет на университета Лойола, Лос Анджелис, САЩ
Улрих Карпен Професор по конституционно и административно право, Хамбургски
университет, Германия
Жилбер Маркус Адвокат при Върховния съд на Южна Африка, Йоханесбург, Южна
Африка
Мари МакГонагъл Доцент по право, Юридически факултет, Национален университет
на Ирландия, Галуей, Ирландия
Тоби Мендел Шеф на правната програма, ARTICLE 19, Лондон, Великобритания
Андрю Пудефат Изпълнителен директор, Артикъл 19, Лондон, Великобритания
Еван Рут Правен служител, Артикъл 19, Лондон, Великобритания
Малкъм Смарт Член на международния съвет на Артикъл 19 и програмен директор,
Хюман Райтс Уоч, Ню Йорк, САЩ
Вилем Ван Манем Юрист, Амстердам, Холандия
Щайнгрим Воланд Юрист и съветник на Норвежки прес-организации, Осло, Норвегия