Дела, които БХК следи специално:
1.Велислава Попова - журналист от вестник “Капитал.
На 15 октомври 2000г. е внесен граждански иск срещу г-ца Попова за обида и клевета. Поводът е статия в бр.41/2000г. на вестник “Капитал” със заглавие “Фабриката за телевизионни илюзии на Кеворкян”. Статията дискутира провеждането на конкурс за трета национална телевизия и използването на политическо лобиране от участниците. Авторката твърди, че старата слава на телевизионния журналист Кеворк Кеворкян, както и активното му политическо лобиране са довели до спечелване на първо място в конкурса. Според нея, обаче изборът на медийния съвет изглежда странен, тъй като през последните години бизнес начинанията на Кеворкян са му донесли доста съмнителна слава. Авторката описва тези начинания в последната част на статията. Ищецът, Кеворк Кеворкян-бивш водещ на “Всяка неделя”, сега съдружник във фирма, е подал иск в размер на 20 000 лева. Той търси обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ответника, като посочва, че същите са го злепоставили и причинили значителни щети. Първото заседание е насрочено за 10 април 2001г. Имало е три заседания, на които ищецът или негов процесуален представител не са се явявали. Софийски градски съд изготвя решение на 13 декември 2001. Искът е оставен без уважение, тъй като ищецът не е представил никакви доказателства по отношение на своите твърдения. Решението е обжалвано от ищеца. Пред Апелативния съд е насрочено заседание за 18 юни 2002 г. Тогава делото беше отложено поради молба на адвоката на ищеца. Ново заседание е насрочено чак през декември 2002. На него отново ищецът не присъства, нито негов представител. Съдът разглежда делото без тях и го обявява за решаване. Защитник на ответницата е адвокат, нает от в.”Капитал”. Към средата на януари 2003 г. решение все още няма.
2.Наталия Гергова- журналист от в.”Дума”
На 23 юли 2000г. е внесен граждански иск срещу Наталия Гергова и дружеството собственик и издател на вестник “Дума” за обида и клевета. Поводът е статия, публикувана на 03. 07. 2000г., със заглавие ”Дългото сбогуване с Грета”. Статията дискутира управлението и финансовото състояние на държавното дружество “Техноимпортекспорт”. Ищцата, Грета Дончева е изп.директор на въпросното дружество. Делото е заведено от името на ръководителя и на самото държавно предприятие. В исковата си молба ищците твърдят, че статията съдържа множество неверни факти и обстоятелства, съставляващи клевети и обиди. Като обиди са определени следните думи и изрази:
“началник, страдащ от професионално безсилие, но ловко придобил имидж на човек, с опит и инициатива”, че с израза “това не е епизод от роман на Оруел”, журналистката внушава, че директорката е “създала в работата атмосфера от романите на Оруел”.
Ищцата твърди също, че са и били преписани престъпления в изразите:
“жена, източила “Техноимпортекспорт”, “затриването на дружеството се свързва с името на директорката”, че “(дружеството) има само дългове”, “че (директорката) е продължила неизгоден договор”, че “(директорката) е сключила договор с фирма “фантом””,
че “тези сделки нанасят вреда на (дружеството) в размер на неколкостотин долара”, че“(дружеството) изразходва необосновано 200 хиляди долара”, че с риторичния въпрос “Къде са парите и изобщо търсят ли се?” журналистката цели да внуши на читателите, че фирмата се упралвява (от директорката) лошо”, че “(на дружеството) не са изплатени . . . 2 614 000 ДМ (по една сделка), че фирмата, извършила некачествен ремонт на сградата на дружеството не приема рекламации, тъй като “такава фирма вече просто няма”, че по повод на ремонта с израза “Един строителен инженер пък каза, че ако за такова нещо му платят 120 хил. лева, веднага ще купи на платеца "Ауди”всяка година ще му подарява по един костюм” журналистката цели да внуши, че управителката е взела подкуп, че ремонтът е “далавера” на ръководството, че с израза ““Дума” научи, че прегрешенията на Грета Дончева са за около 2 мил. долара!” журналистката твърди, че управлява дружеството лошо и е извършила незаконни действия, че ако не бъдат предприети действия срещу директорката ще означава, че “тя има съучастник и той е някъде много нависоко”.
Ищците твърдят, че с публикацията са им причинени вреди. Според тях фактът, че търговското име на дружествата е част от “фактическите отношения” по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон, дава основание да се твърди, че накърняването на доброто търговско име причинява неимушествени вреди на дружеството.
Първото заседание е било на 2 ноември 2000г. Искът е солидарен за 1 200 лева между ръководителя и предприятието. Ответниците имат частен адвокат пред първа инстанция. На последното заседание през ноември 2002 г. съдът е дал срок на стараните да представят писмени становища и го е обявил за решаване. Към 10 януари 2003 г. решение все още няма.
3.Явор Дачков – журналист, бивш служител на БНТ
През април 2000г. е внесена тъжба срещу подсъдимия за клевета и обида. Тъжителят е Любен Беров, бивш министър-председател. Той твърди, че в предаването “Гласове” от 20 февруари 2000 г. водещият Дачков го е нарекъл “патронът на разграбването на България”, с което му е приписал престъпление в качеството му на длъжностно лице – министър- председател на РБ, при изпълнение на службата му, както и че чрез тези думи е унизил честта и достойнството му в качеството на длъжностно лице, при изпълнение на службата му. Първото заседание е било на 18 май 2000 г. По време на производството пред първоинстанционния съд били събрани гласни доказателства – чрез обяснения на подсъдимия, показанията на свидетел, писмени доказателства – чрез характеристика за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно-техническа експертиза, в която се съдържа снетото на хартиен носител съдържание на предаването “Гласове” от 20 февруари 2000 г. и предявяване на веществено доказателство – видеокасета на предаването. На 29 ноември 2000 г. СРС оправдава подсъдимия. Съдът мотивира своята присъда с това, че изразът “патронът на разграбването на България” представлява негативна оценка за личността на тъжителя, която обаче не съдържа неприлични думи и не е непристойно отнасяне. От друга страна съдът отбелязва, че въпросното изказване е направено в актуално публицистично предаване, което “предполага освен представяне на остро актуални и значими проблеми за обществото, така и дискусионен и провокативен характер на тяхната интерпретация”. Съдът се позовава на позицията на Европейския съд, изразена в делото “Хендисайд срещу Великобритания”, за особената важност на свободата на изразяване и делото “Лингенс срещу Австрия”, което подчертава по- ниската защита, която трябва да се предоставя на публичните личности по отношения на критични бележки и коментари.
В началото на 2001 година тъжителят е обжалвал оправдателната присъда. На 20 юли 2001 г.
Софийски градски съд намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите като неразделна част от нея. Според този съд, Софийски районен съд оправдава Дачков по престъпление, за което няма повдигнато обвинение, а не се произнася по повдигнатото в тъжбата и поддържано по време на съдебното следствие обвинение. Делото е върнато на Софийски районен съд, който на 5 февруари 2002 година оправдава отново Дачков. Подадена е нова жалба от тъжителя. До средата на януари 2003 делото не е било решено от съда. Подсъдимият има адвокат.
4.Павлин Георгиев-журналист от редакцията на в.”Монтпрес” и Пламен Антов, бивш главен редактор и Мара Манойлова.
Наказателното дело е за клевета и обида по тъжба на Тодор Тодоров - бивш директор на Рудник Чипровци. Поводът е публикация във в. “Монтпрес” - “Възелът около Чипровци се затяга” от 29.12.99. Авторът твърди, че Тодоров е “проникнал през блокадата на миньорите с обещание да им изплати дължимите от месеци заплати”. Тодоров е обиден от думите “проникнал през блокадата”. Затова внася тъжба в районния съд в Монтана с иск да получи обезщетение в размер 60 000 лв. След две заседания районният съд налага глоба 50 лв. и обезщетение от 500 лв. на Павлин Георгиев. Той обжалвал пред Окръжния съд. На 10 декември 2001 г. Окръжният съд намалява обезщетението на 300 лв. Пламен Алтов е оправдан.
5.Георги Узунов (1) - главен редактор на в. “Родопи вест”
През ноември 2000 г. Славка Каменова, Елен Маламов и Володя Янков , които са съдии от Окръжния съд в Смолян подават тъжба срещу г-н Узунов за клевета. Поводът са изказвания на Узунов на заседание на Общинския съвет, което е било излъчвано по общинското радио. На въпросното заседание г-н Узунов, който е и общински съветник, повдига въпроса за договор за наем на общинско помещетие, който е във вреда на общината. Във връзка с договора Окръжния съд в Смолян е разгледал иск за разваляне на наемните отношения. Недоволен от решението на съдиите, г-н Узунов казва на общинските съветници, че решението на съда е било взето от “двама заблудени съдии”, които “умишлено торпилираха това нещо” и са “взели сухо за това неправомерно решение”. Тъжителите са подали и три граждански искове по 10 000 лева. Делото е прехвърлено в друг район – Кърджали по искане на защитата на обвиняемия. През октомври 2001 Районният съд в Кърджали осъжда г-н Узунов на 5000 лв. глоба и уважава исковете на гражданските ищци на стойност по 2000 лева на ищец. Г-н Узунов е обжалвал присъдата в Окръжния съд. През ноември 2001 г. последният отменил наказателната присъда и наложил административно наказание 800 лв. и обезщетение от 2000 лева за тримата съдии. Сумата на присъденото обезщетение е обжалвана пред Върховния касационен съд. С определение на Окръжен съд от 15 февруари 2002 г. съдът върнал касационната жалба като не подлежаща на разглеждане пред ВКС. Г-н Узунов обжалвал това определение пред Върховния касационен съд. Той е представляван от адвокат.
6.Георги Узунов (2) - главен редактор на в.”Родопи вест”
На 19.02.2001 г. г-н Данчо Киряков, кмет на Смолян, подава тъжбата за клевета и обида срещу г-н Узунов. Тъжбата касае публикации във в. “Родопи вест”, чиито автор не е Узунов, както и изказване на Узунов в Общинския съвет, заради което са подали тъжба и съдиите (вж по- горния случай). Кметът твърди, че с изказването си пред Общинския съвет, Узунов, който е и общински съветник, директно го е обвинил във вземане на комисионни от фирма “Равел”. В брой 2 от 30 декември 2000 г. в. “Родопи вест” е публикувана статия, с автор Анета Кисьова (вж. случай по- долу), със заглавие “Смолянският кмет се обзаведе с нова къща”, под което е записано: “Само след една година в Общината заложен дом си купи градоначалникът Данчо Киряков”. Според кмета това е клевета, тъй като не си е купил дома с кметската си заплата, а със спестявания от предишния му трудов стаж и бизнес. В статия със заглавие “Първо интересите, но чии?” в брой 4 от 10-12 януари 2001 се казва, че кметът спасява “свой човек”-заместник и “братовчедско решаване на общинските въпроси”. В брой 5 кметът твърди, че в редакционна статия е оклеветен, че урежда когото си иска за общински имоти. В брой 7 от 20-23 януари кметът твърди, че е оклеветен в редакционна статия, която е посветена на него, на “войните му и конфронтациите му с всички” с изключение на “приятелите, братовчедите, послушковците и парашутистите”. В брой 9 от 27-30 януари 2001 г. кметът посочва, че в редакционна статия е оклеветен, че по време на брифинг пред журналисти е обещал поредица от тунели, дори тунел Чепеларе-Смолян. Накрая кметът посочва, че в брой 14 от 14-16 февруари 2001 г. е публикувана редакционна статия с обидно за него съдържание. В статията с “присмех и ирония” се пишело, че “След почти 10-дневен воайаж из Европа кметът се прибра у нас за неописуема радост на хилядите смолянчани”. Според кмета с действията си главният редактор и общински съветник Узунов “уронва както личното (му), така и общественото (му) достойнство”, с което са му нанесени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. Кметът твърди, че е публична личност и тези действия му “вредят в изключително висока степен и се срива доверието на обществото” в него. Поставени били 8 твърдения за обида и клевета и е направил иска по 1000 лева на всяко от обвиненията. Делото е приключило пред Райония съд. В края на ноември 2001 г. г-н Узунов е осъден за 5 000 лв. и 8 000 гражданско обезщетение. Присъдата е била обжалвана пред Окръжния съд. Заседанията са отложени заради отвод на съда. Делото е пратено във Върховния касационен съд. Към началото на януари 2003 г. няма решение на Върховния касационен съд. Г-н Узунов е представляван от адвокат.
7.Анета Кисьова - журналист от в.”Родопски вести”
На 1 март 2001 година е внесен граждански иск от Стоян Маврев срещу журналистката г-жа Кисъова. Поводът е статия, публикувана в броя си от 31 декември 2001 г. на вестник “Родопи вест”, издаван от пресгрупа “Родопи” ООД – гр. Смолян. Статията е озаглавена “Кметът Киряков купи ипотекирана къща от Маврев”. Тя е поместена на 3 страница на вестника, а анонс за нея е направен още на първа страница под заглавие “Нова къща – нов късмет. Смолянският кмет се обзаведе с нова къща”. Към статията има снимка на къщата с надпис “Малка спретната къщурка с две липи отпред”.
Авторът на статията, Анета Кисьова, информира, че кметът на Смолян Данчо Киряков си е закупил два етажа от триетажна къща, която била ипотекирана. Посочена е квадратурата на жилището, датата на осъществяване на сделката и продавачите. Като такива са представени адвокат Стоян Марев, съпругата му Таня Маврева, Йоана Сапунджева – Братанова, Атанас Братанов, Георги Тошев и съпругата му Раиса. Авторката също се спира на въпроса за цената. По отношение на последната тя обяснява: “Сградата е продадена за 20 хил. лв., каквато е данъчната оценка на имота, твръдят запознати с делата на заложната къща. Сградата е триетажна, но градоначалникът ни е откупил само два етажа от нея за сумата 45 600 лв., обаче пише в норатиалния акт, установи “РВ”.
Стоян Маврев е обществено известен в града като адвокат и общински съветник. Ищецът твърди, че заглавието и част от материала е невярна и подвеждаща и уронваща неговия престиж. По конкретно, той посочва, че не е вярно, че е продавал къща, както пише в заглавието. Той и неговата съпруга са продавачи на етаж от къщата. Не вярно, че къщата е била заложена, в това число етажа, на който той е собственик. Не е вярно, че той е продал етаж от къщата, която е на снимката. Маврев посочва, че е собственик на етаж от пристройка към тази къща. Според него, материалът е написан “тенденциозно и с явна цел да урони името (му) в обществото” и се прави внушение, че кметът Киряков и общинският съветник Марев са извършили някаква сделка, каквато въобще не съществува в правния мир.” Ищецът твърди, че поради публикацията е изпитал “дискомфорт”, поради това че непрекъснато е трябвало да обяснява пред познати и да опровергава твърденията. Той иска обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 12 000 лева.
Първото заседание пред Смолянски окръжен съд е проведено на 4 април 2001г. Делото е приключило пред Окръжния съд през септември същата година. След последното заседание съдът се е бавил 4 месеца за решението си. Решението е от 16 януари 2002 година. Анета Кисьова е оправдана. Ищецът Марев е обжалвал пред апелативния съд в Пловдив. Апелативният съд в Пловдив потвърждава решението в края на юли 2002 година. Ищецът е обжалвал пред Върховния касационен съд в София. Към началото на януари 2003 г. няма решение на Върховния касационен съд. Г-жа Кисьова е представлявана от адвокат.
8.Тодор Димов - главен редактор и издател на в.”Тунджа”
През 2000г. е внесен граждански иск срещу г-н Димов за клевета и обида. Поводът е шест публикации във в.”Тунджа” по адрес на ищеца. Първото заседание е било насрочено за 21 декември 2000г. Ищецът, Моньо Тодоров - ямболски бизнесмен подава иск за 270 000 лева. На 16 декември 2000г. Тодор Димов е бил нападнат и пребит жестоко в района на кооперативния пазар в Ямбол от трима души. Поради продължителния отпуск на журналиста по болест делото е било отлагано няколко пъти. В края на 2001 е подадена нов иск по повод на други 3 публикации с цена 20 000 лева. Двата иска ще бъдат разглеждани в едно дело. Димов твърди, че общата стойност на исковете е около 500 000 лв. Към началото на януари 2003 г. няма решение на исковете срещу Димов. Г-н Димов е представляван от адвокат.
9.Момчил Йончев и Ана Минева – бивши журналисти от неизлицащия вече във Велико Търново в. “Новини”
Наказателно дело за обида и клевета с подаден граждански иск в него. Тъжбата е внесена на 30.01.01 от Великотърновския митрополит Григорий. Поводът е поредица от публикация във в. “Новини”. Цената на иска е 6000 лв. Първото заседание е насрочено за 10.05.01. Владиката поискал в съда ответниците да му се извинят чрез публикация във вестник “Борба” и местно радио Велико Търново. Адвокатите на ищеца и ответниците подкрепили това. На 17 януари 2002 двамата журналисти се извинили. На следвашия ден имало заседание, на което ищецът поискал ново извинение но във в. Янтра, в най- слушаното време на радио Велико Търново и пак във в. “Борба”. Този път подсъдимите отказали. Ново заседание е насрочено за 28 февруари 2002 г. Делото е било отново отложено за 22 май 2002 година в Районен съд. Няма контакт към средата на януари 2003 година с г-н Момчев и г-жа Минева.
10.Петър Симеонов - кореспондент на вестник “Труд”
На 08 февруари 2000г. е внесен граждански иск за клевета срещу ответника г-н Симеонов. Поводът за иска е публикация във вестник “Дневен Труд” от 01 декември 1999г. със заглавие “Водка убиец пият в Габрово”. Ищецът, фирма”Синхронинвест” ООД -гр.София подава иск за 30 000 лева, като твърди, че с публикацията си журналистът е нанесъл на фирмата имуществени и неимуществени вреди, както и пропуснати ползи. Ответникът твърди, че публикацията му се основава на официално съобщение(бюлетин) на Хигиенно-епидемиологична инспекция в Габрово. Делото на първа инстанция е пред Габровски окръжен съд (“ГОС”). С решение от 26 юли 2002 г. ГОС отхвърля иска на фирма “Синхрон инвест” ООД като неоснователен и недоказан срещу Симеонов и “Медиахолдинг” . Внесена жалба от ищеца до Великотърновски апелативен съд. Адвокат на г-н Симеонов е нает от “Медиахолдинг”. Към началото на януари 2003 г. делото се гледа до Великотърновски апелативен съд.
11.“Пирин Еркюл” ООД –издател на в. “Струма”
Гражданското дело е за клевета по искова молба до Районния съд в Благоевград подадена на 21.09.00 от Иван Йорданов Кочев - бизнесмен. Ищецът счита, че е оклеветен в публикация на в. “Струма” от 20.09.00. Искът е на стойност 9500 лв. Районият съд е разгледал делото и с решение от 27 септември 2001 осъжда “Пирин Еркюл” ООД да заплати неимуществени вреди в размер от 3500 лева, плюс лихви и разноски по делото. Ответникът е обжалвал това решение пред Окръжен съд - Благоевград. Този съд е намалил размера на първоначално присъденото обезщетение на 1000 лева. Решението е влязло в сила.
12.Катя Касабова – бивш журналист от в. “Компас” в Бургас
Наказателното дело е по тъжба за клевета до Районния съд в Бургас подадена през октомври 2000 г. от Тотка Казакова, Генчо Далев, Румен Евстатиев, Антония Месерджиева - инспектори в Регионалния инспекторат на МОН Бургас. Делото е заведено за публикация в регионалния ежедневник “Компас”: “Корупция в бургаското образование, министърът уволнява четирима експерти за подкуп” от 12.09.00. Делото е приключило на първа инстанция. Касабова е осъдена по обвинението на глоба в размер на 700 лв., както и да плати обезщетение в размер на 1000 лв. на всеки от ищците. Журналистката е обжалвала присъдата. Адвокат пред Окръжния съд в Бургас е Александър Кашъмов. Към средата на януари няма решение на съда.
13.Кръстина Маринова - кореспондент на в. “Стандарт” в Добрич
На 11 януари 2001г. е внесен граждански иск за клевета срещу ответника г-жа Маринова. Поводът за подаване на иска е публикация. Ищецът Иван Иванов, изпълнителен директор на завода за млечни продукти “Сердика” и собственик на още няколко фирми и спортни клубове, е подал иск за 15 000 лева. Делото е пред първоинстанционен съд. В публикацията си Кръстина Маринова описва как местни бизнесмени перат пари като изкупуват печаливши тото-фишове. В публикацията не се споменава нито едно име. Иван Иванов твърди, че името му е опозорено, защото преди време спечелил джакпот от тотализатора. Според него фактът бил известен,защото радостта от печалбата била описана в светската хроника на местния вестник “Нова добруджанска трибуна”. Ищецът Иванов пуска опровержение във вестник “Стандарт”, след което подава и граждански иск. Той направил предложение за споразумение, съгласно което ще оттегли иска си, ако г-жа Маринова плати хонорара на адвоката му, заедно със съдебни разноски, и да бъде направено ново опровержение в местния вестник “Нова добруджанска трибуна”. Госпожа Маринова има адвокат, нает от “Стандарт”. Решението на съда е от 4 ноември 2002 г. Районният съд отхвърля предявения иск за претърпяни вреди. Съдът отбелязва, че по време на съдебното производство са били събрани доказателства, че по време на публикацията в Добрич са функционирали няколко млекопреработвателни фирми, както и че спечелилите от спорния тотализатор са 32 ма. Поради това съдът, не счита, че самата публикация може да бъде свързана пряко и непосредствено с името на ищеца. Последният е обжалвал решението пред Варненския апелативен съд.
14.Божидар Михайлов Божков - кореспондент на в.”Сега”
Наказателното дело е по тъжба за клевета и обида до Районния съд в Бургас подадена февруари 2001 г. от Тотка Казакова, Генчо Далев, Румен Евстатиев, Антония Месерджиева – инспектори в Регионалния инспекторат на МОН Бургас. Делото е заведено за две публикация във вестник “Сега”: “Скандал с рушветите в бургаските гимназии” от 11.09.00. и “Синя депутатка обещала да покрие скандала с фалшивите болнични в Бургас” от 16.09.00. Имат граждански иск за общо 30 хиляди лева. Делото е било изпратено в София, а след това се е върнало в Бургас. Първо заседание е било на 18 април 2001 г. Към средата на януари 2003 година няма присъда на Райония съд. Божидар Божков има адвокат.