Социални дистанции в България в периода 2008 – 2012 г.

| Алексей Пампоров,

В социологията и социалната психология предразсъдъците се разглеждат като антипатия, основана на погрешна, но устойчива представа за дадена група, на която са приписвани нежелани качества[1] Обикновено предразсъдъците се дължат на различни биологични или културни характеристики: пол, раса, език, религия, сексуална ориентация и т.н., и са пряко свързани със стереотипи за тези групи. За измерване на етническите и расовите предразсъдъци най-често се използва т.нар. скала за социални дистанции[2]. Социалните дистанции на практика отразяват готовността да се участва в социални контакти с различна степен на близост с членовете на различните малцинствени групи. През 2008 г. Институт „Отворено общество“ – София (ИОО) провежда изключително широко изследване за стереотипите и предразсъдъците по отношение на етническите малцинства в България[3]. Изследването показва, че в България съществуват силно вкоренени расови и религиозни стереотипи, които са причина за поддържането на значими пространствени, трудови и образователни дистанции към голяма част от етническите малцинства и потенциалните имигрантски общности[4]. Това дава основание на изследователския екип на института да започне регулярно изследване на социалните дистанции с цел мониторинг и изграждане на система за ранно предупреждение по отношение на ксенофобията в страната. Четири години по-късно сме в състояние да кажем, че общата тенденция в социалните нагласи показва спад в нивото на предразсъдъците както към традиционните, така и към новите малцинства в страната. В статията по-долу са представени някои пространствени и трудови дистанции на лицата, които се самоопределят като българи, към две традиционни (турци и роми) и две нови (араби и китайци) етнически групи.

Съжителството

Изследванията на социалните дистанции на ИОО периодично наблюдават две измерения на съжителството, а именно съгласието на изследваните лица дадени етнически групи да живеят в квартала и в населеното им място. Съвсем естествено, съгласието по отношение на съжителството в едно и също населено място е с по-висок относителен дял от съгласието за съжителство в един и същ квартал (поради факта, че ако дадена група живее в другия край на града, може и да не ги срещнете никога). Очертава се ясен и стабилен тренд на увеличаване на съгласието за съжителство, като се запазват разликите в приемането на различните групи. От представените тук общности, най-добре са приети турците, а най-зле ромите. Любопитно е, че отношението към двете нови малцинства – често стереотипизирани чрез кулинарното предприемачество[5] - се запазва сходно през разглеждания период. Повишаването на толерантността в този случай може да се приеме като понижаване на риска от вторична сегрегация по вина на мнозинството, т.е. намалява склонността на българите да изолират „другите“. Много показателно в това отношение е разпределението на отговорите на въпроса „Доколко сте съгласни със следното предложение: държавата да обгради гетата със стени?“, зададен в изследването от май 2012 г. Кумулативният дял на онези, които не биха подкрепили подобна политика, е три пъти по-висок от дела на лица, които искат изолация на гетата.

Колегите

Важно измерение в скалата на Богардус е съгласието за работа „рамо до рамо“ с представител на дадените малцинства. Освен него, ИОО следи промяната в други две трудови социални дистанции – съгласието представители на конкретно малцинство да са преки началници или съгласието да са висш управленски състав. Подобно на данните за съжителството, отговорите при индикатора „работа рамо до рамо“ показват безспорно намаляване на предразсъдъците по отношение на разглежданите четири групи.

Спрямо възможността представители на малцинствата да заемат по-висока позиция спрямо изследваните лица обаче все още се наблюдава колебание в социалните нагласи. Въпреки това, трябва да се подчертае, че съгласието представители на разглежданите четири малцинства за заемат длъжността на преки началници или да бъдат висш управленски състав през последните две години е два пъти по-високо в сравнение с 2008 г. Казано иначе, и в това отношение се наблюдава положителна промяна и спад в нивото на предразсъдъците.

Интимният живот

Въпреки наблюдаваните положителни нагласи по отношение на съжителството и съвместната работа, по отношение на нагласата за допускане на представители на дадените малцинства в интимния живот не се наблюдават съществени промени. Делът на българите, които биха се съгласили да сключат брак с роми остава непроменен. Отношението към брак с китайци остава значително колебливо със съвсем лека тенденция към намаляване на предразсъдъците. По отношение на турците и арабите се наблюдава увеличение през 2012 г. спрямо 2008 г., но все още не може да се каже дали това ще доведе до трайна промяна в нивото на предразсъдъците, или е временен ефект от турските сериали по телевизията.

Алексей Пампоров e магистър по културология и доктор по социология. Главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието - БАН и ръководител социологически изследвания на Институт ”Отворено общество” - София.

[1] Allport, G.W. 1954. The Nature of Prejudice. Reading, MA: Addison-Wesley

[2] Наричана още скала на Богардус, виж: Bogardus, E. 1959. Social Distance. Los Angeles: Antioch Press.

[3] Пампоров, А. 2009. Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България. София, ИОО, достъпен през: http://osi.bg/cyeds/downloads/SocialDistancesReport.pdf

[4] Пампоров, А. 2009. Митове и предразсъдъци за етническите малцинства в България. Обектив, юли 2009, достъпен през: http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/aleksei-pamporov/2009-07/mitove-i-predrazsdci-za-etnicheskite-malcinstva-v-blgariya/

[5] Арабските „дюнери“ и китайския „ориз“