Брачно равенство за всички двойки
Брой 18, 2010 година
Автор: John D. Podesta и Robert A. Levy
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
Равенство в правото сключване на брак за всички двойки
От John D. Podesta и Robert A. Levy*
Около век след като през 1868 г. бе ратифицирана 14-тата поправка на Конституцията на САЩ (1) Върховният съд единодушно реши, че „правото на брак е едно от основните граждански права на човека”. Това решение, постановено през 1967 по делото Loving v. Virginia, сложи края на забраната за бракове между бели цветни във всичките 16 щата, където все още имаше закони, забраняващи такива женитби.
Сега, 43 години по-късно, съдилищата се борят с отричането на равните права за встъпване в брак – този път за еднополовите двойки. Ние вярваме, че в едно общество, което уважава индивидуалната свобода трябва да сложи край на това нееднакво третиране от закона.
Ние сме съгласни със съпредседателя на борда на съветниците на Американската фондация за равни права. Фондацията помогна да се започне делото на Perry v. Schwarzenegger, което понастоящем се разглежда от федералния районен съд в Калифорния, но вероятно то ще бъде изцяло обжалвано пред Върховния съд на САЩ.
Делото на Perry, по което са насрочени заключителни пледоарии следващата сряда, бе започнато от две двойки, чиито отношения са белязани с любовта, обвързаността и взаимното уважение, които обикновено естествено водят до женитба. Kris Perry и Sandy Stier и техните четири деца, както и Paul Katami и Jeff Zarrillo, искат не повече от равни права и ги заслужават не по-малко, отколкото тези, които са дадени на всяко друго американско семейство. Но техните искания са блокирани от това, че трябва да получат разрешение за брак по силата на закон № 8 на щата Калифорния.
Юридическият екип на ищците, водени от адвокати, които навремето бяха юридически съветници съответно на Ал Гор и на Джордж Буш в съдебния спор помежду им доказва, че по силата на този закон няма основателна причина за отказ от основополагащото гражданско право на встъпване в брак. Ние подкрепяме тази позиция.
Макар че първият от нас работи като президент на един прогресистки изследователски център, а вторият - като председател на един либертариански тинк танк, ние не се присъединихме към борда на съветниците на фондацията, за да представим един „двупартиен обединен фронт”. По-скоро ние трябва да се съберем заедно по един непартизански начин, защото принципа за равенство пред закона надхвърля разделението леви – десни и прониква до сърцевината на нашия национален характер. Това не се прави с цел да се впечатли публиката; то е за първостепенните права дадени на всички американци.
В продължение на повече от две столетия малцинствата в Америка стъпка по стъпка придобиват все по-голяма свобода и бяха подложени на все по-малко дискриминиращи ги закони. Но този процес се развиваше с големи трудности.
С развитието на страната, значението на една малка дума – „всички” – също се разви. Нашите бащи-основатели в Декларацията за независимост потвърдиха самоочевидната истина, че „всички хора са създадени равни” и тази Декларация, която е нашият тържествен обет за вярност завършва с простите и окончателни думи: „свобода и справедливост за всички“. От момента на прогласяване на независимостта ние се борим и продължаваме да го правим, често чрез нашите съдилища, за да направим така, че тази свобода и справедливост да е действително достояние на всички американци.
Благодарение на гения на нашите отци-основатели, които разделиха властта на законодателна, изпълнителна и съдебна, нашите съдилища можаха да поемат водачеството в усилването на еднаквата защита, както се изисква от нашата Конституция, дори тогава, когато изпълнителната и законодателната власти, а често пъти също така и публиката, нямаха желание да се борят с неоправданата дискриминация.
Разбира се, Върховният съд постанови решението си по делото Loving v. Virginia, сблъсквайки се с широко разпространена опозиция. Изследване на „Галъп“, направено няколко месеца след това решение, показа, че 74 процента от американската публика „не одобрява“ междурасовите бракове. Въпреки това, съдът утвърди конституционните права, които всеки американец има. Когато хвърлим поглед назад, ще видим, че решението по това дело е приветствано в качеството му на пример, показващ най-добрите страни на американското право.
Ако разглеждаме нещата от гледната точка на преценката на общественото мнение, съдилищата, които се занимават с брачното равенство имат да преодоляват много по-малко трудности, отколкото предшествениците им. Съпротивата срещу еднополовите бракове бледнее в сравнение с интензивната враждебност, с която се сблъскваше съдът преди да вземе решението по делото Loving v. Virginia. Изследване на общественото мнение, направено през февруари тази година по поръчка на „Вашингтон пост“ показва 47 процента подкрепа за еднополовите бракове (повишение с шест пункта в сравнение с 2003 г., когато подкрепата, според същото изследване, възлизаше на 37 процента). Февруарското проучване показа също, че колкото са по-млади, толкова по-склонни са младежите и девойките да одобряват брачното равенство, независимо от политическите си убеждения. Поддръжката за брачното равенство достига до 65 процента в групата на младежите от 18 до 29 г..
Нашата история скоро ще бъде писана от млади хора които сега поемат властта от поколението на „бейби бума“ (2). Те изглеждат подготвени да отхвърлят законите, които служат на цели, различни от това да се позволи на двама отдадени и един на друг и обичащи се индивиди да имат правото да се съберат във взаимно усилващи ги съпружески отношения.
Решението по делото Perry зависи, разбира се, от ценности, които са много по-постоянни и много по-важни от резултатите на демоскопските изследвания. На карта са заложени не някакви маловажни неща, а самите конституционни права на милиони американци. Но изглежда, че публиката се придържа към нормите на Конституцията. Само малко повече лидерски дух от страна на съдилищата би бил идеалната препоръка за едно свободно общество.
(1) 14-тата поправка на Конституцията на САЩ има шест точки, но най-важната е първата от тях, която гласи: „1. Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и подчинени на техните закони, са граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят. Никой щат няма право да приема и налага закони, ограничаващи привилегиите или имунитета на гражданите на Съединените щати; никой щат няма право да лишава личността от живот, свобода или имущество без съответния съдебен процес, нито пък да отказва на което и да било лице под негова юрисдикция съответната закрила на закона.”, бел. прев.
(2) Под поколение на „бейби бума” се разбират хората, родени в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, бел. прев.
_______________
*John D. Podesta е основател и президент на Център за американски прогрес (Center for American Progress); Robert A. Levy е председател на известната консултантска група Cato Institute. Статията е публикувана във вестник „Вашингтон Пост” на 08 юни т.г.
Превод: Емил КОЕН