В САЩ спорят за съдебния процес над организаторите на атентата от 11 септември
Брой 14, 2009 година
Автор: Виктор Козловски
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
В САЩ спорят за съдебния процес над организаторите на атентата от 11 септември
От Владимир Козловски*
Решението на американския министър на правосъдието Ерик Холдър (първият цветнокож в цялата история на САЩ, който заема този пост, бел. прев.) да предаде за разглеждане делото на петте затворника от военния затвор в базата Гуантанамо, обвинени в организацията на нападението на 11 септември 2001 г., на обикновен федерален съд в Манхатън, Ню Йорк, предизвика в САЩ толкова бурна реакция, че юридическият комитет на Сената извика в сряда (18 ноември) министъра на правосъдието на специално изслушване по този въпрос.
Човекът с най-печална слава измежду тези затворници е 44-годишният Халид Шейх Мохамед, който публично и гордо си призна, че е главният организатор на терористичните актове от 11 септември 2001 г. За краткост той често е наричан в САЩ ХШМ. Той бе арестуван на 1 март 2003 г. в конспиративна квартира на „Ал Кайда” в пакистанския град Равалпинди и след това бе изпратен в таен затвор на ЦРУ, където 183 пъти е бил подлаган на изтезанието „изкуствено удавяне” (waterboarding).
Това, че Холдър се разпореди пет други известни затворници от Гуантанамо да бъдат съдени от създадените от Буш военни комисии, само обърка допълнително картината.
Критиците на Холдър, между които има и редица политици от Демократическата партия, биха предпочели във военните комисии да бъдат разглеждани делата на всички лица, арестувани вън от САЩ по обвинения в тероризъм. В комисиите обвиняемите не се ползват от целия обем права, които автоматично биха им били предоставени, ако бяха съдени от обикновени американски съдилища.
Критиците на администрацията на Обама отбелязват, че в историята досега е имало не малко случаи, когато САЩ не са съдили враговете си в обикновени съдилища.
„Минор Генда, който планира нападението над Пърл Харбър ... и уби толкова американци, колкото и похитителите на 11 септември 2001 г., не беше докаран тук, в САЩ”, писа във вторник консервативният политически наблюдател и бивш кандидат за президент на САЩ Патрик Бюкенън, и продължи „В очите на Женевската конвенция той бе вражески боец и точно по този начин се отнасяха с него”.
„Вражеските бойци, които са извършвали зверства, не ги докарват, за да ги съдят в САЩ”, твърди още авторът. „Съгласно Женевската конвенция, войниците, взети в плен, които са извършвали зверства, ги разстрелват ... Когато през 1942 г. бяха арестувани осем немски диверсанти, дошли до бреговете на САЩ с подводница, те бяха съдени тайно от военна комисия и бяха екзекутирани с благословията на Върховния съд на САЩ. С какво, в края на краищата, се отличава от тях ХШМ?”
В либералния лагер решението на Холдър бе прието с възторг. Министърът на правосъдието постъпи „смело и принципно”, въодушевява се „Ню Йорк Таймс” в редакционна статия „Връщането на американското правосъдие”. Сега Мохамед и четири други обвиняеми ще бъдат съдени по начин, който „няма да продължи да подронва американското правосъдие или да позори американците”, писа вестникът.
Според неговото мнение, става дума за „тържество на правосъдието”. „Ако Буш уважаваше в по-голяма степен американските съдилища, пише „Ню Йорк Таймс”, ако той „повече вярваше в нашите закони и в нашата конституция”, то „хората, обвинявани в масови убийства, щяха да застанат пред съда много по-рано”.
Единственото, което е огорчило най-авторитетния вестник на Америка, е решението на Холдър другите затворници да бъдат съдени във военни комисии, а не в граждански съдилища, които, според думите на вестника, отдавна са доказали способността си да се ориентират в знакови дела за терористични актове и да ги решават.
За и против
Скептиците възразяват, че на обикновените съдилища много рядко им се случва да се занимават с обвиняеми, които са били пленени вън от границите на САЩ, при това не от ФБР, а от сътрудници на ЦРУ или от войници на бойното поле, където те имат задачата да воюват и да унищожават противника, а не да осведомяват пленените за това, че според американските закони имат право да не отговарят на въпроси или да получат адвокатска защита. На войниците не им е до това да заграждат мястото на престъплението с пластмасова лента и да събират веществени доказателства в специални пакети.
За разлика от военните комисии, гражданските съдилища в САЩ не приемат да разглеждат показания на подсъдими, които не се били предварително уведомени за правата си. Също така тези съдилища обикновено автоматично отхвърлят веществените доказателства, събрани не по надлежния начин – от неоторизирани лица, и съхранявани не според правилата.
И нито съдилищата, нито военните комисии, биха приели показания, дадени при употребата на изтезание или благодарение на други спорни методи за водене на разследване.
Отговаряйки в сряда на въпросите на сенаторите, Холдър увери питащите го, че Министерството на правосъдието има достатъчно други доказателства за осъждане на ХШМ и на другите обвиняеми в неговото дело, но засега не даде примери, за да се разбере какви са тези доказателства. Когато му казаха, че съдебният процес винаги е лотария и никога няма гаранция, че подсъдимите няма да бъдат оправдани, той увери сенатският комитет, пред който даваше показания, че дори в такъв случай те няма да бъдат пуснати на свобода. Холдър каза, че неговото ведомство има разработени запасни варианти, които ще реализира в случай че подсъдимите бъдат оправдани, но не обясни какви са те точно. Сенаторите не настояваха да научат подробности.
Друга опасност, за която споменават критиците на Министерството на правосъдието, се заключава в перспективата да бъдат разсекретени в открития съдебен процес огромно количество секретна информация, която би могла да послужи на терористите. Вероятно такова развитие на събитията често довежда до това, че властите в САЩ обикновено предпочитат не да съдят тези, които са арестувани за шпионаж, а да сключват с тях сделки.
Проблемът е в това, че съгласно закона, прокуратурата на САЩ е длъжна да предостави на защитниците на подсъдимите всички доказателства, които има срещу тях, а също и голяма част от вътрешните материали на следствието. При това неизбежно се случват изтичания на информация. Сенаторът републиканец Орин Хетч приведе следния пример.
По думите му, когато в Ню Йорк е било разглеждано делото за първия взрив в Световния търговски център през 1993 г., на подсъдимите е бил предоставен списък на повече от сто терористи, за които прокуратурата е имала информация. Разузнаването е установило, че след известно време той е попаднал в ръцете на Осама бин Ладен. Разбирайки до каква степен е осведомено ФБР за мрежата му, той е взел мерки и в частност, веднъж завинаги е престанал да ползва мобилен телефон.
Холдър опроверга това, казвайки, че по негови сведения бин Ладен се е отказал от ползването на мобилен телефон два месеца преди да получи списъка.
Роднините на загиналите се опасяват от терористи
Залата за заседания на сенатския комитет бе препълнена. Между събралите се бяха роднини на загиналите на 11 септември. Според думите им, те са събрали повече от сто хиляди подписа в подкрепа на петиция против провеждането на този съдебен процес в Ню Йорк. Този град, казват критиците на администрацията на Обама, и без това е най-желаната мишена на терористите в САЩ, а по време на процеса срещу ХШМ, който може да продължи една или дори две години, опасността от терористичен акт в Ню Йорк нараства едва ли не стократно.
Но опонентите им възразяват, че в Манхатън вече е имало немалко подобни процеси и нищо страшно не е станало.
Но скептиците казват, че просто досега нищо не е станало.
На изслушването в Сената е бил споменат и вариантът, че разглеждащият делото федерален съдия напълно може да пренесе процеса в друго място, решавайки, че в Ню Йорк ще му е трудно да намери 12 члена на журито, които са способни да бъдат напълно безпристрастни. По тази причина Тимоти Макуей, който взриви административно здание в Оклахома, трябваше да бъде съден в Колорадо.
Министърът се съгласи, че това не е изключено, но отбеляза, че смяната на мястото на процеса е все пак малко вероятна.
Сенаторът демократ от Ню Йорк Чарлз Шумер каза на Холдър, че според предварителни сметки, направени от полицията в града, само подготовката за започване на процеса ще струва 75 милиона долара и произнесе страшната за счетоводителите дума „извънредни разходи над предвиденото”, нещо, което винаги плаши тези, които планират и отчитат финансиите. Министърът на правосъдието го увери, че те заедно ще ходатайстват за това на града да бъдат отпуснати федерални пари за покриване на сметките по процеса.
* Владимир Козловски е политически наблюдател в радио Би Би Си. Статията е публикувана на сайта на радиостанцията на 16 ноември.