Осмисляне на мъчението
Брой 13, 2009 година
Автор: Steve Chapmen
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
Осмисляне на мъчението
Когато става дума за жестоки методи на разпит, целта не оправдава средствата
От Steve Chapman (Стийв Чапмън)*
Американците са практичен народ, което е причината те да се вслушват в думите на Дик Чейни, когато той казва, че жестоките методи, използвани от ЦРУ при разпитите на заподозрени в тероризъм са не само ефикасни, но и необходими. Информацията, която се добива чрез тези разпити, ни убеждава той, „запазва живота на хора и ни предпазва от терористични атаки”.
Така ли е действително? Докладът, публикуван в понеделник (24 август, бел прев.), който е направен от генералния инспектор на ЦРУ преди пет години, през 2004 г., не подкрепя твърдението на бившия вицепрезидент. В него е написано, че „несъмнено” затварянето и разпитването на затворниците „е нещо, което дава ефект”.
Но докладът не достига до определено мнение относно „разширените техники на разпитване“, казвайки, че „ефективността на извличането на информация чрез някои техники на разпит, която може би няма как да бъде придобита по друг начин, не може да бъде лесно измерена“.
Но много консерватори не искат да слушат каквито и да са възражения. Те дружно започнаха една гръмогласна защита на администрацията на Буш и на всяко от средствата, които тя бе приела в борбата срещу тероризма. И те са готови за борба против решението на Генералния прокурор Ерик Холдър (Eric Holder) да започне предварителна разследване дали при тези разпити ЦРУ не е нарушавало закона.
Те имат две основни тактики в доказването на правотата си. Първата е да е да се присмиват на идеята, че нещо, извършено от ЦРУ може да бъде обозначавано като измъчване. В редакционен коментар от неотдавнашен брой на вестник „Уолстрийт джърнал“ се казва, че „милиони американци ще са потресени да научат, че тези в същност съвсем не шокиращи подробности около „измъчването“ са всичко на всичко врява, бъркотия, шумотевица. Във вестник „Ню Йорк Пост“ Ралф Петерс (Ralph Peters) се оплаква, че ЦРУ бива порицавано поради „суровостта, която е проявявало към масови убийци“.
Но в действителност няма никакво съмнение, че ЦРУ бе въвлечено в сурова жестокост. Не друг, а самият миналогодишен кандидат на Републиканската партия в президентските избори причисли имитацията на удавяне (waterboarding) към изтезанията. Докладът на Генералния инспектор на ЦРУ отбеляза, че макар този метод, при определени условия, да бе между разрешените за използване, следователите са прекрачвали границите на разрешеното.
Това бе не само брутална практика. Докладът казва, че обикновено служителят на ЦРУ е давел затворника до момента, в който той е бил на границата да изпадне в безсъзнание, тогава го свестявал само за да може да го дави още и още. В доклада е казано, че следователят е форсирал мощността на една бормашина, за да уплаши разсъблечения и покрит с качулка затворник. Хората от ЦРУ многократно са вдигали затворник за вързаните зад гърба му ръце, като по този начин другият присъствал на разпита служител непрекъснато се страхувал, че рамената на затворника ще се изкълчат.
Ние знаем, че „Наръчникът на ЦРУ” разрешава следователите да блъскат затворник в стената „20 или 30 пъти последователно“. Те са могли да принуждават пленниците си да стоят будни да 180 часа, което е седем и половина денонощия. Те са можели да ги принуждават дълго време да стоят на колене в болезнена за поза.
Ако нищо от това не ви шокира, помислете за следното: повече от сто затворници на ЦРУ умряха в американски затвори през последните осем години и ЦРУ бе замесено във всеки един от тези смъртни случаи. Запасният генерал Бари Маккарфи ( Barry McCaffrey) казва, че десетки от затворниците са били „убити“.
Другата защита на консерваторите е, че тези методи са били употребявани само към хора, които са заслужавали това. „Те са терористи, които убиха стотици и хиляди американци“, настоява Сет Лейбсон (Seth Leibsohn) в изданието „National Review Online“.
Но дори и ако си невинен, пак нямаш защита срещу брутални злоупотреби. Служители на ЦРУ са казали на Генералния инспектор, че обвиненията „неподкрепени от заслужаващи доверие данни могат да имат за резултат употребата на усилени техники за разпит без за това да има оправдание” (курсивът е на автора).
Виновен, невинен – каква е разликата? За много хора, всичко което правителството прави, е оправдано, ако може да запази живота на американци. Конгресменът Питър Кинг, републиканец от щата Ню Йорк, го казва направо: „Ние сме длъжни да правим всичко, което трябва да правим”
Но той би трябвало да вземе аргументацията си от Роналд Рейгън, който подписа международната забрана на изтезанието (става дума за „Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание“, бел. прев.), която не позволява да се правят изключения дори при тежки заплахи за сигурността: „Никакви обстоятелства от какъвто и да е характер, било то състояние на война или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или каквото и да е друго извънредно положение, не могат да служат като оправдание за изтезания”, се казва в нея (цитиран е пар. 2 от чл. 2 на Конвенцията против изтезанията, бел. прев.).
Без съмнение Рейгън знаеше това, което съвременните консерватори забравят, а именно, че ако веднъж намерите доводи да оправдаете мъченията, няма никаква логика да спрете прилагането им. Ако заплашването на затворник с бормашина е позволено, защо пък да не пробием дупки в него? Ако задавянето (ефект от изтезанието “waterboarding” или „фалшиво удавяне”, бел. прев.) е нещо правилно, то тогава защо да не удушим докрай човека? Ако заплахата за убиване на децата на затворника е годна за употреба, защо всъщност да не ги убием? Ако 30 блъскания в стената не ни дават необходимия ефект, защо да не ги направим сто?
Много съвременни консерватори, за разлика от Рейгън, имат желание да превърнат в пепел всеки принцип на цивилизацията за да предотвратят възможността за ущърбяване на позициите им и те мислят, че публиката е съгласна с това. Но ако това е истина, тогава нека спрем да претендираме, че Америка е дом на смелостта. („О, страна на свободата и дом на смелостта” са заключителните думи на националния химн на САЩ, бел. прев.).
*Steve Chapman е журналист и водещ коментатор на в-к „Chicago Tribune”. Текстът е поместен в он-лайн версията на сп. „Reason” на 27 август.