Красимир Кънев: В Чечня няма семейство, което да няма проблем с Русия
Брой 11, 2009 година
Автор: Интервю на Георги Коритаров с Красимир Кънев – председател на Българския хелзинкски комитет
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
Красимир Кънев: В Чечня няма семейство, което да няма проблем с Русия
Интервю на Георги Коритаров с Красимир Кънев - председател на Българския хелзинкски комитет
ГЕОРГИ КОРИТАРОВ: Премиерът в изгнание Ахмед Закаев обяви първи август за ден на прекратяване на въоръжената съпротива на чеченците. Какъв знак е това за Чечня от гледна точка на проблема за правата на човека?
КРАСИМИР КЪНЕВ: Аз не бих отдавал чак толкова голямо значение на тази декларация. Тя е важна с това, че един от видните хора в чеченската съпротива Ахмед Закаев сякаш слага оръжието, но понастоящем не е ясно колко хора ще стоят зад него. В каква степен той контролира тази съпротива? Както не е било междувпрочем ясно и в миналото. Чеченската съпротива никога не е била контролирана от единен център.
Тя е била под влияние на най-различни местни и международни източници на влияние и те в различните периоди в различна степен са били в състояние да оказват влияние върху положението в Чечня. По-важното е, че като се има предвид какво стана в тази страна, е много трудно да се предположи, че е възможно да се постигне примирие в кратък срок и да се започне мирно изграждане на тази страна.
Г.К.: Такова можеше да започне, ако бяха доразвити и приложени принципите от споразумението от Хасавюрт, което впрочем също е от първи август, само че 1996 г. То предвиждаше преходен период за изграждане на белези на чеченска държавност с право на избор по какъв път да поеме тази страна. На практика това не се случи. Политическата основа за мир беше заличена с втората чеченска война и сега наблюдаваме окупация.
К.К.: Може да се каже така, да. Това политическо и военно развитие нанесе тежки рани на огромна част от чеченския народ. Там няма семейство, което да не е засегнато и от първата и от втората война. Няма семейство, което да няма, така да се каже, проблем с Русия. Ние трябва винаги да си даваме сметка, че цялото това политическо развитие стана на фона на един многовековен конфликт между Русия и Чечня. Конфликт, в който руските власти са прибягвали до най-различни репресивни мерки. Като се започне от геноцид - това, което стана в началото на 1944 г. в Хайбах, насилствено преселване, дискриминация и най-различни мерки, които са взети срещу този народ. Това няма как да остане встрани от паметта на чеченците. От друга страна обаче въпросът с политическата независимост както на Чечня, така и на която и да е друга част от този регион, е много труден. Този въпрос в различните части на света се решава по различен начин. Има страни - като Канада например, които са приели законодателство за това как една част от територията им може да се отдели от тях. В никакъв случай това не може да стане в тази част от света, за която говорим. Там всякакви опити за сепаратизъм, за отделяне на едни части от други дори, когато това е ставало законно, са водели до военни конфликти, до проливане на кръв. А пък в ситуацията с Чечня няма как това да стане. Още повече това не е ситуация, която е законна. Чечня като регион, като област няма право на отделяне така както имаха право на отделяне балтийските републики, централноазитските републики и т.н.
Г.К.: Моделът, заложен от Елцин като че ли позволяваше отделяне. Дори през февруари 1997 г. беше подписан договор, който мнозина юристи тълкуват като междудържавен договор между Русия и Чечня.
К.К.: Да. Нещо такова стана наистина и това кратко съществуване като дефакто независима държава от тази част на бившия Съветски съюз беше едно доказателство, че това е възможно. Но на другата страна на кантара стоят много големи и много тежки залози на едни многовековни опити за подчиняване на този регион от Русия и те не могат така лесно да бъдат загърбени както от правителството на Русия, така и от руското обществено мнение.
Г.К.: Имате една много ведро изглеждаща и миролюбива фотография в центъра на Грозни. Зад гърба Ви се чете надписът на булевард „Владимир Путин". Символ на какво е това?
К.К.: Това е една ирония. Аз съм потресен и това е израз на моя потрес да направя тази фотография точно на този фон. На това, че централният булевард на Грозни е наименуван на бившия президент Путин. Човекът, с чието име се свързват в най-голяма степен и военните престъпления и разрушаването на този град. Сега новото ръководство на Чеченската република иска да свърже с неговото име изграждането. И това е идеята да се наименува този булевард на Путин. Но има много хора в този град, които продължават да наричат този булевард с бившето му име от съветско време. Те в никакъв случай не искат да възприемат новото име и то няма как да бъде наложено в този град и в тази страна по един толкова лекомислен начин.
Г.К.: Вие сте били много пъти в Чечня. Това, че там от време на време отиват правозащитници или представители на официални европейски институции доказва по-скоро контраста между един официален интерес към трагедията на Чечня и една масова дезинтересираност. Например в България темата за това какво се случва в Северен Кавказ присъства много повърхностно. Смятате ли, че може да се стигне до ситуация, когато този проблем да се превърне в тема за общочовешки интерес?
К.К.: Аз за съжаление съм настроен доста скептично към това, а също така и към интереса към тази част от света. Смея да твърдя, че във всяка друга страна, било европейска, било някъде другаде по света - ярък пример в това отношение са Балканите - ако нещо подобно беше извършено, а именно цели градове да бъдат сринати със земята, да бъдат избивани по един произволен начин толкова много хора, да бъдат изтезавани, репресирани и дискриминирани, би довело до едни много по-сериозни международни протести и внимание от страна на света отколкото това, което беше в Русия. И за това има редица причини. Първата причина е, че това стана в Русия, а международната общност изпитва чувство на безпомощност, когато иска да се намеси в каквато и да било вътрешна ситуация в Русия, тъй като това никога никак не е било лесно. На второ място то стана в ситуация след атентатите от 11-ти септември в САЩ, в която се появи по-остро проблемът с международния тероризъм. Русия успя сравнително лесно да продаде, така да се каже, този проблем като част от проблема с международния тероризъм и много международни фактори успяха да бъдат убедени в това. На трето място става дума все пак за една част от света, за която много малко хора знаят. И традиционно много малко се знае за нея. Хората имат нужда да се ориентират. Да видят кой. Какви са историческите, политическите и всякакви други основания на тази криза. Това изисква време и усилие.
Интервюто на известния журналист Георги Коритаров с председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев е публикувано в блога на Коритаров „Koritarov online" на 29 юли.