Правата на човека отвъд идеологията
Брой 9, 2009 година
Автор: John Fund
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
Правата на човека отвъд идеологията
От John Fund*
Преди двадесет години, тогава, когато съветският комунизъм беше в колапс и навсякъде възникваха новите демокрации, имаше светли надежди за (по-нататъшното) разпространението на правата на човека. Но ако, от една страна, през тази година честваме двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена, вчера (статията е написана на 5 юни, бел. прев.) ние също така отбелязахме двадесет години от масовата сеч на площад „Тянаннмън” в Пекин, Китай, което е едно напомняне за това колко непреклонно може да бъде едно авторитарно управление.
Събитието на „Тянанмън” владееше мислите на 200-те активисти за права на човека, които се бяха събрали в спретнатата зала на кметството в Осло, където всяка година се извършва церемонията по връчването на Нобеловите награди. Но събитието в Осло, наречено „Форум на свободата”, организирано от разположената в Ню Йорк „Human Rights Foundation” (Фондация за права на човека) не приличаше на другите конференции по права на човека, които съм посещавал. Както на други събирания, расизмът и половата дискриминация замаха мислите на много от участниците. Но тук нямаше желание тези проблеми да се стоварят като вина на САЩ и на другите западни страни. Ударението бе върху подпомагането на приложението на основните права на човека във всички държави и по всяко време.
„Това е много просто”, казва Тор Халворсен, правозащитен активист, на 33 г., който е човекът, който даде идеята за конференцията. „Ние всички искаме свобода на словото, свобода на сдружаването, право да не бъдем инквизирани, свобода на пътуването по света, право на справедлив процес и свобода да запазваме това, което ни принадлежи.” „За жалост”, обяснява той, правозащитният истеблишмънт от ООН се ограничава само до красиви думи, докато толкова много страни членки убиват или хвърлят в затвора или измъчват опонентите на властта”.
Наистина, конференцията на ООН по правата на човека, която се състоя миналия месец в Женева, отбеляза един позор с изказването на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад, който изобличи Израел като „расистки режим” и, освен това, каза, че „ционизмът” господства над медиите и над финансовата система на Запада. САЩ не изпратиха делегация в Женева и редица представители на европейски страни си тръгнаха по време на тирадата на Аханидеджад.
Противно на това, форумът на свободата в Осло бе едно сериозно събиране на вече пораснали хора. Дори такъв ляв вестник, като излизащият в Осло Klassekampen („Класова борба”) преодоля първоначалния си скептицизъм, заявявайки, че форумът бе „впечатляващо събрание”.
Оцелелият от Холокоста Ели Визел (носител на Нобелова награда за литература, бел. прев.), бившият президент на Чехия Вацлав Хавел и Елена Бонер, вдовицата на съветския дисидент Андрей Сахаров, не успяха да пристигнат на форума поради проблеми със здравето, но изпратиха записани на видео изявления. Г-жа Бонер прикани делегатите да се борят срещу „антисемитизма и срещу антиизраелските чувства, които нарастват в цяла Европа, тъй като тя в този град прие през 1975 г. Нобеловата награда от името на мъжа си (Андрей Сахаров тогава бе интерниран в град Горки и му бе забранено да го напуска1 бел. прев.). Владимир Буковски, учен, който в продължение на години бе измъчван от КГБ (съкращение, означаващо инициалите на тайната политическа полиция в бившия СССР, бел. прев.), предупреди, че много от старите съветски потисници сега „благополучно отново са на власт”, но под нови форми. Конференцията също така събра заедно на едно на едно място хора от далечни ъгълчета на света. Palden Gyatso, един дребничък тибетски монах, разказа ужасяващи истории за своето 33 годишно стоене в затвора, където е бил хвърлен от китайските окупатори на Тибет, които са го измъчвали чрез втикване на желязна пръчка, през която минава електрически ток, в устата му и са избили всичките му зъби. След края на разказа му, той получи прегръдка от Harry Wu, китаец, оцелял след 19 години престой в китайската мрежа от трудови лагери, където още се намират несметно количество затворници.
Въпреки че е тих и сдържан, Abdel Nasser Ould Ethmane прикова вниманието на аудиторията с разказа си как е бил отгледан в елитно мавританско семейство, което е държало роби дори след като това е било официално забранено в страната през 1981 г. Живеейки в Париж вече като зрял мъж, той е изпитал остро негодувание от това, че светът е гледал безразлично на робството и се обединил с бивши роби от Мавритания с цел да предоставят заедно юридическа помощ на тези, които са успели да избягат от робството и също така да провеждат нелегални операции за спасяване на тези, които още са държани в робство. Разказът на г-н Ethmane бе последван от презентацията на две силни говорителки от Кюрдистан и от Узбекистан, които са посветили времето си на каузата на демократичния активизъм.
Някои от гласовете, които се чуха на срещата в Осло, рядко се чуват на Запад. Victor Hugo Cardenas от Боливия се гордее с туземния си произход, но въпреки това е непреклонен опонент на левичаря президент на Боливия Ево Моралес, който е протеже на Уго Чавес. Г-н Cardenas, бивш вицепрезидент на Боливия, нарича Ево Моралес „една фалшива туземна икона”, и казва, че той е човек, който стовари „ударни части”, за да запуши устата на критиците си. Той дори каза, че някои от главорезите на Моралес сега нападат къщата му и бият членове на семейството му. „Но вие няма да чуете почти нищо за това от нашите медии, много от които са купени с пари от Венецуела от Уго Чавес”, отсече той.
Норвежките домакини изглеждат изпълнени с желание да повторят събитието следващата година. Форумът сигурно привлича върху себе си вниманието на враговете на свободата – по време на събитието вестниците в Норвегия писаха, че посолството на Куба е изпратило многословно електронно съобщение, изобличаващо форума, и обвиняващо г-н Halvorssen и бившия кубински политически затворник Armando Valladares в това, че са агенти на ЦРУ. Посолството също така написа, че г-н Valladares е „терорист” и обвини представителя на Фондацията за права на човека (Human Rights Foundation) в Боливия в това, че „дава маса пари на терористични банди”, които, както предполага посолството, били предназначени за финансиране на заговор за убийството на президента Ево Моралес.
Г-н Halvorssen ту се смееше, ту бе много раздразнен от тези обвинения. „Те ме обвиняват, че работя за САЩ в страни, които аз никога не съм посещавал”, ми каза той. „ А що се отнася до посланик Valladares, който бе първият признат от „Амнести интернешънъл” кубински затворник на съвестта, о знае се, че тази организация не дава защитата си на агенти на ЦРУ.
* John Fund е колумнист на вестник „Wall Street Journal”. Текстът е публикуван на 06 юни.