Майката от площад "Тянанмън"
Брой 9, 2009 година
Автор: Андрей Шароградский
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
Майката от площад „Тянанмън”
От Андрей Шароградский*
Радио „Свобода” представя Дин Цзи Лин, ръководителката на асоциацията „Майки от Тянанмън”.
На 4 юни се навършиха двадесет години от деня на жестокото потушаване на студентските протести в столицата на Китай.
Строго казано, трагедията на 4 юни 1989 г. се случи не на площад „Тянанмън”. Както свидетелстват очевидците, дошлите на площада военни части вече са били изтикали студентите на съседния булевард „Чан Ан цзе” (главната улица на Пекин) и точно там са се проехтели изстрелите. Един от тях е попаднал в тялото на 17 годишния студент Цзян Цзе лин, който, който, въпреки въведения в столицата на Китай полицейски час бързал да окаже помощ на другарите си, узнавайки, че към палатъчния лагер на площада са се отправили танкове. Той така и не успял да се добере до него.
Полицаите оставили студента, чиято кръв изтичала от непревързаните рани, да умре. Когато приятелите му успели да го откарат в болница, било вече късно. Цзян Цзе лин бе един от първите, загинали в тази страшна нощ. Майка му Дин Цзе лин, като узнала за смъртта на сина и, няколко пъти се опитвала да е самоубие.
Но, срещайки се майката на друг загинал студент, тя решила да се справи с мъката си и да посвети живота си на паметта на сина си и на другите жертви на разправата с мирните студентски демонстрации. Вече двадесет години тя възглавява асоциацията Майки от площад „Тянанмън”, която събира информация за загиналите и непрестанно се опитва да принуди властите да се извинят официално за проявената жестокост.
През всичките тези години нищо не успя да уплаши Дин Цзе лин. Нито разрушената и кариера на професор във Философския факултет на Народния университет – най-престижния в Китай. Нито изключването от партията, в провъзгласените идеали на която тя искрено вярваше. Нито принудата да се пенсионира предсрочно, нито унизителните арести, нито това, че открито я следят, нито това, че по време на Олимпийските игри миналата година тя бе изселена от столицата.
Въпреки всички препятствия, които и създаваха спецслужбите, асоциацията, която тя ръководи, успя да събере данни за почти двестате загинали в тези съдбоносни дни. Властите се съгласяват да признаят само няколко десетки жертви. Дин Цзе лин не се бои да се среща със западни репортери, целият и живот е посветен на това хората да не забравят за нейния син и за другарите му.
Датата 4 юни 1989 г. сега почти нищо не говори на мнозинството от жителите на Китай. Дори жителите на Пекин, които помнят за нея, не са толкова много. Какво искаха студентите? Защо поставиха под заплаха стабилността, така уважавана в китайското общество? Какво е това демокрация, пък и разбираха ли студентите за какво говорят, издигайки демократически лозунги?
Тези въпроси следва да си задава всеки, който се обръща към събитията с двадесетгодишна давност. И напълно може да стигне до мнението, че стихийните демонстрации на студентите всъщност само са попречили на реформите в Китай.
Но за Дин Цзе лин много по-важна е не оценката на студентските демонстрации. Целта на живота и е да докаже, че да се изстреля куршум в отговорна издигнат лозунг е престъпление. И престъпникът, който е направил това, следва да бъде наказан. Тя има страшен противник. Но болката на „майката от „Тянънмън” е по-силна. И затова нищо няма да спре тази жена.
*Андрей Шароградский е наблюдател на Радио „Свобода”, текстът е публикуван на 5 юни т.г.