За Родината! За Сталин!
Брой 10, 2009 година
Автор: Валерия Новодворская
Размер на шрифта: aaa | Изпрати по email | Принтирай
За Родината! За Сталин!
От Валерия Новодворская*
Тук аз не цитирам популярния сред щатните пропагандисти лозунг, с който, според мнението им, всички наши войници и офицери са се хвърляли в атака по време на Втората световна война. Много фронтоваци отричат това (например двамата ми дядовци, баща ми, поетът Юрий Левитански, а писателят Васил Биков казва, че викът „За Родината!” се е чувал, но „За Сталин!” - не). Но ние сега не се хвърляме в атака, ние сме в глуха отбрана, нас ни атакуват, атакуват нашата „Родина”, а по-вярно – олицетворяващата я държава.
Точно така, както това звучи в заглавието, ще почнат да обясняват заради какво седят в затвора, те, бъдещите политзатворници на Русия, ако Държавната дума приеме допълнеието към Наказателния кодекс (става дума за внесено в Думата предложение за криминализиране на изказванията и писанията, „очернящи” ролята на СССР за победата над нацистка Германия във Втората световна война, или „отричащи” тези роля и победа, бел. прев.), което зловещо, като призрака на тоталитаризма, броди по нейните кабинети и кулоари. И тогава Денят на Русия, който пищно отбелязаха (отдавана без нас и извън нас) на 12 юни, ще стане ден на човешките жертви и на аутодафе, а думата „Русия” в умовете и в устите на интелигенцията ще придобие този горчиво сладък привкус на кръв, който имаше и думата „СССР”.
Пак се налага да се връщаме към «проклетия» въпрос: а какво именно отбеляза страната, защо 12 юни и защо тя не отбелязваше тази дата до Елцин, до 1990 г.? Доколокото през 2002 г., в началото на славните путниски дела, празникът промени названието и смисъла си и се превърна от „Ден на независимостта на Русия” в „Ден на Русия”, ние явно сме свидетели на фалшификация на историята. Няма да чакаме комисия по фалшифиациите (през май с указ на президента Медведев бе създадена специална комисия, кояно да се «противопоставя на фалшификаците на историята на Русия», бел. прев.), ще се оправим с въпроса и сами. През 1990 г., на 12 юни, Конгресът на народните депутати прие Декларация за независимостта на Русия. Независимот от кого и от какво?
Ето, например Америка (САЩ) отбелязва своя Ден на независимостта на 4 юли и те от никого не скриват, че тове е в памет на еманципацията от метрополията Великобритания, че е възпоминание за войната за независимост, за прословутото бостънско пиене на чай. Националният празник на Франция е 14 юли. Също и там никой не скрива, че това е денят на превземане на Бастилията, един затвор за политически затворници, макар и празен, който са разрушили до основи и след това написали „тук се танцува”. Но нашата метрополия се наричаше по друг начин: СССР. И затворите „Лубянка” и „Лефортово” си седят на местата, а тъй като персоналът на „Лубянка” (по време на съществуването на СССР на Лубянския площад в Москва се намираше главната квартира на политическата полиция КГБ, бел. прев.) се пресели в Кремъл и в Белия дом (това е резиденцията на руския парламент, Държавната дума, бел. прев.) и е в ход мощна вълна на реабилитация на съветското минало, при това както от страна на властта, така и от страна на народа, то вече дори не е прието да се говори за независимост.
В началото на деветдесетте години Русия с отчани усилия се измъкваше от гробницата с назание „СССР”, опитвайки се да придобие своя история – история без колонии на имеперията, без съветска власт, без „единната историческа общност на съветския народ”. „Руски национализъм” беше негласното обвнение, не фигуриращо в Наказателния кодекс. Думата „руски” се четеше като антитезана думата „съветски” и много дисиденти седяха по затворите именно заради това (макар и не това да беше вписано в обвинителните им актове). Например Владими Осипов и Леонид Бородин. Това, което особено силно дразнеше представителите на съветската власт в Народно трудовия съюз (руска емигрантска антиболшевишка организация, бел. прев.) и в Солженицин бе онова, което те наричаха „руски национализъм”. Това бе част от Русия.
Сега всичко е наопаки. Русия наново я ловят и я затварят в клетката на съветската история, вече завинаги, а Сталин и цар Иван Грозни стоят на стража на вратата на тази клетка. Борбата с „фалшификациите на руската история” взима образа на ообено видима апологетика на съветската история. В Думата предлагат да се направи поправка в Наказателния кодекс и да се въведат състави, наказващи отрицанието на първенстващата роля на СССР в антихитлеристката коалиция (забравили ли сме, че през 1949 г. Сталин въведе в експлоатация формулите „ВАТ” и „ВАД”, което озачава „възхвала на американската техника” и „възхвала на американската демокрация”) и също така съмнението в освободителната роля на съветската армия в Източна Европа. А си казал нещо за окупацията на прибалтийските страни, Полша, Чехия от съветските войски и вече ще огат да ти лепнат затворническаприсъда. Те ще ни научат да обиаме „Родината”. Това ще бъдат в същност затворнически присъди за недооценка на положителната роля на старлинизма, защото нито Путин, нито Медведев могат да бъдат обвинени за нещата, ставали през 40-те години на миналия век.
А найстрашното тук е статистиката. 77% от населението е „за” такава наказателне отговорност, а рязко „против” са само 11%. Това е реванш, отлив, откат. Реванш на оскърбеното съветско съзнаие, и Русия, от която правят инстумент на палача, ще стане първата негова жертва.
* Валерия Новодворская е руска интелектуалка, видна дисидентска, една от активистите на преследваното от комунистическите власти в бившия СССР хелзинкско движение за права на човека. Текстът, чийто превод публикуваме тук, е взет от руското електронно издание „Грани.ру” на 16 юни, на което Новодворская е редовен сътрудник.
Превод: Емил Коен