История на хелзинкското движение

1975

Тридесет и пет държави от Изтока и Запада се срещат в Хелзинки, Финландия, за конференцията на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези страни са Съветският съюз и всички европейски държави (с изключение на Албания), Канада и САЩ. Конференцията завършва с подписването на политически и морално обвързващия Заключителен документ от Хелзинки. За времето си това е единственото международно споразумение, което прави опит да обвърже мира и сигурността със зачитането на правата на човека. Държавите-страни по този документ се обединяват в организация, която сега е известна като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Паралелно с процеса на приемане на международни съглашения, започват да се формират и неправителствени структури, които да наблюдават съответствието на вътрешното и международно право с принципите на подписаните споразумения. Тези неправителствени структури се включват като независими, не-политически организации в това, което по-късно става известно като “Хелзинкски процес” като граждански контрол над изпълнението на поетите от съответните държави задължения.

От 1975 г. насам, редица експертни съвещания и конференции са доразвили правозащитните текстове на този документ, а ОССЕ е разработил собствени институционални структури и правозащитни механизми.

1976 - 1982

На 12 май, 1976 г., д-р Юри Ф. Орлов обявява основаването на Московската хелзинкска група. Единадесетте основатели на групата, измежду които Елена Бонер, Анатолий Шарански, Анатолий Марченко, Людмила М. Алексеева и други съветски граждани, искат да следят за изпълнението на поетите от тогавашния Съветски съюз задължения за прилагане на хелзинкските споразумения. Те основават своята гражданска организация, базирайки се на текстовете на Заключителния документ от Хелзинки, Принцип VII, който установява правото на всеки човек да знае и действа в защита на своите права и задължения. По време на най-активните апели към заинтересовани граждански кръгове в други страни, вътре и извън пределите на Съветския съюз и във страните от Варшавския договор се основават нови граждански сдружения.

През януари 1977 г. Харта 77 се формира в Чехословакия, а през септември 1979 г., група на Хелзинки уоч се основава в Полша. Въпреки че са преследвани от правителствата си, тези групи не спират работа. През 1982 г. Московската хелзинкска група е принудена да преустанови дейността си (по-късно през 1989 г. тя отново е възстановена), но нейните усилия бяха вдъхновили други да призоват към спазване на правата на човека. В няколко европейски страни, Канада и САЩ се формират правозащитни групи.

1982

Представителите на няколко хелзинкски комитети провеждат Международна гражданска конференция, наречена Хелсинки уоч. Идеята за тази среща е била вдъхновена в частност от апела на д-р Андрей Сахаров за основаване на „единен международен комитет, който да защитава всички членове на групата Хелсинки уоч“ и да обедини работата им. В резултат от тази конференция през следващата година е основана Международната хелзинкска федерация (МХФ) като структура, чрез която независими хелзинкски комитети да оказват подкрепа един на друг и да укрепват правозащитното движение в международно измерение. Международния секретариат е основан във Виена. Първите членове са Хелзинкските комитети от Австрия, Белгия, Канада, Франция, Холандия, Норвегия, Швеция и САЩ.

През първите години на своето съществуване МХФ постигане редица постижения в опита си да подкрепя човешките права зад Желязната завеса, защита на дисиденти, представяне на документация на тогавашната Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа (сега ОССЕ) и в подкрепа на гражданското общество.

През 1988 г. Международната хелзинкска федерация получи наградата “Д-р Бруно Крейски”, а година по-късно и наградата за човешки права на Съвета на Европа.