Затвори и арести

Проблемът те засяга?

Можеш да помогнеш за разрешаването му.

През 2011 г. състоянието на правата на човека в затворите и следствените арести в България продължи да предизвиква сериозна загриженост. В повечето от затворите и арестите натрупаните проблеми вече не могат да бъдат разрешени само с ремонтни дейности. През последните две десетилетия никое правителство не се осмели да осигури средства за строителство на нови затвори. След 2009 г. на няколко пъти се огласяваха планове за отпускане на терени за строителство на нов затвор в София, но и през 2011 г. не бяха осигурени средства и не бяха предприети конкретни стъпки за такова непопулярно начинание. Остра необходимост от нов затвор има и в Североизточна България. Във Варненския затвор изтърпяват присъди само лишени от свобода от самия град, но въпреки това корпусът му е максимално пренаселен. Поради това, затворници от близките до Варна области – Добрич, Шумен, Силистра, Разград – изтърпяват присъди в затвори, отдалечени от местоживеенето им.

През 2011 г. продължи тенденцията към увеличаване на броя на лишените от свобода в затворите и следствените арести на България от последните три години. В края на годината броят на лишените от свобода в българските затвори бе с около 500 повече в сравнение с края на предходната година.

Увеличението доведе до още по-голяма пренаселеност, предимно на корпусите на затворите и общежитията от закрит тип. Незначително е увеличението и на броя на обвиняемите и подсъдимите лица в затворите.

За втора поредна година продължи и увеличаването на броя на осъдените лица в затворите, като през 2011 г. това увеличение бе значително по-голямо в сравнение с предходната година. За пореден път този проблем поставя въпроса за необходимост от стратегия и ефективни действия срещу пренаселеността на сградния фонд на затворите.

Настаняването на лишени от свобода в общежития от открит тип е един от механизмите за намаляване на пренаселеността в корпусите на затворите. Този брой е останал на нивото на предходната година, което означава, че механизмът не се използва пълноценно.

Повече по темата виж в Годишния доклад на БХК за правата на човека както и в секциите долу.