Права на децата

Проблемът те засяга?

Можеш да помогнеш за разрешаването му.

Правителството на ГЕРБ си постави няколко амбициозни задачи през 2011 г. в областта на правата на децата в България: разработване на минимални пакети с услуги за деца и семейства в риск; подготовка за извеждане на деца с увреждания от специализирани институции; цялостно законодателно регламентиране на подкрепа за семейства на деца с увреждания, както и на семействата в риск с цел превенция на изоставянето на деца; осигуряване на спазване правата на децата на участие и мнение в процеси, които засягат техните интереси в съдебни, административни и политически процедури; превенция на насилието у дома и в училище и др.

Общ поглед на политическата и законодателната рамка показва известен напредък по отношение на разработване на концепции, програми и планове за действие, както и на нов проект за Закон за закрила на детето, в които са залегнали прогресивни идеи и мерки за закрила на детето. Бяха внесени редица промени в Наказателния кодекс, с които се въведоха по-тежки наказания за престъпления, извършени спрямо деца.

Правителството обаче пое редица ангажименти, за реализирането на повечето от които не предприе никакви стъпки през 2011 г. В областта на борбата с дискриминацията спрямо деца не бе създадено специално звено за борба срещу дискриминацията на децата към Комисията за защита от дискриминация. Не бе реализиран напредък за промяна на нагласите към мястото и ролята на момичетата и жените в семейството и обществото и не бе гарантирано правото им на развитие и равнопоставеност. Изразяването и зачитането на мнението на децата при взимане на решения, които ги засягат, продължава да не е обект на дейността на държавни и местни органи за закрила на детето. Макар да бе замислено разработване на минимален пакет гарантирани услуги за подкрепа на семейството (социални, здравни, образователни, транспортни), както и механизъм за въвеждането им, все още такъв не е регламентиран законодателно, нито обезпечен ресурсно. Бедността продължава да е основен фактор за липсата на достъп до здравеопазване, образование, семейна среда, социални услуги и пълноценно развитие на децата в България. Приобщаващото образование за деца с увреждания, както и обхващането на всички деца в общообразователни училища продължават да страдат от същите пороци – липса на цялостно правно регламентиране и ресурсно обезпечаване и така постига много по-бавен и уклончив напредък. Стандарти за ранно детско развитие отново не бяха въведени през 2011 г.

Повече по темата виж на специалния сайт на кампанията на БХК за разледване престъпленията в детските домове (http://forsakenchildren.bghelsinki.org/), в Годишния доклад на БХК за правата на човека, както и в секциите долу.