ЛГБТ права

Проблемът те засяга?

Можеш да помогнеш за разрешаването му.

През 2011 г. съществени подобрения на правата на хората с различна сексуална ориентация и транссексуалните хора в България нямаше. Според индекса на европейското отделение на ИЛГА (Международна асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните), България е в групата на изоставащите европейски страни в опазването и гарантирането на правата на тези хора. От началото на 2004 г. Законът за защита от дискриминация покрива дискриминацията по признак сексуална ориентация във всички сфери. Законът обаче не покрива признака полова идентичност, тоест траннсексуалните хора не са защитени от дискриминация. Това е дефицит на ЗЗДискр., който трябва да бъде поправен. Въпреки че членове 162 и 164 от Наказателния кодекс предвиждат наказания в случаите на подбуждане към вражда/омраза на база раса, националност, етнос и религия, насаждането на омраза и насилието срещу ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални), не е изрично упоменато в съставите на НК. Съответно, престъпления от омраза, мотивирани от сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице, не се считат за криминално деяние.

България остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол. Гражданският брак в страната остава единствената призната форма на съюз между две лица, изрично упоменат в закона като “доброволен съюз между мъж и жена.” Непризнаването на двойките от еднакъв пол от българското законодателство автоматично ги поставя в неравностойно положение, като ги лишава от гражданските, социалните и икономическите права, предоставени на съпрузите от различен пол – например право на свиждане и информация за болен партньор, право на обща имуществена собственост и наследяване, родителски права спрямо децата, право на осиновяване.

Повече по темата виж в Годишния доклад на БХК за правата на човека както и в секциите долу.