Изтезания и малтретиране

Проблемът те засяга?

Можеш да помогнеш за разрешаването му.

Защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне през 2011 г. бе изправена пред особени предизвикателства. От една страна, бяха предприети положителни законодателни промени с ратификацията през април на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН. До началото на юни 2012 г. България трябва да установи национален превантивен механизъм, който ще бъде омбудсмана. По покана на Министерството на правосъдието БХК взе активно участие в подготовката на ратификационните документи и в измененията на Закона за омбудсмана.

От друга страна, има сериозни основания да се предполага, че полицейският произвол изобщо и употребата на ненужна сила от страна на полицията спрямо граждани през годината отбелязаха ръст. БХК получи много заслужаващи доверие оплаквания от граждани за малтретиране от страна на полицейски служители, някои от които представляваха изтезания. Тези практики получиха на няколко пъти оправдание от страна на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР. При многобройните случаи на публично огласяване на случаите на полицейско насилие в медиите вътрешният министър Цветанов с редки изключения заставаше на страната на подчинените си. Главният секретар на МВР на свой ред нееднократно заяви, че полицейското насилие в България е мит и че такова няма. Прокуратурата също допринесе за безнаказаното малтретиране на граждани от полицейски служители. Според информация на Върховната касационна прокуратура, предоставена на в. „Труд”, през 2011 г. не е имало нито един служител на МВР, осъден за полицейско насилие. За сравнение, през 2010 г. е имало осъдени 12 полицаи, а през 2009 г. – 10.

В българския Наказателен кодекс продължи да отсъства специфичен състав за изтезание в съответствие с определението от член 1 на Конвенцията против изтезанията на ООН. Някои форми на физическо насилие, причинявани от частни лица, се преследват по тъжба на пострадалия в нарушение на член 12 от Конвенцията против изтезанията. Това предизвиква особено тежки нарушения в случаите на домашно насилие над жени, когато жертвите не прибягват към формални съдебни процедури, които трябва да водят със собствени сили или чрез наети от тях адвокати. Българското законодателство е в противоречие с международните стандарти и по отношение на изискването за абсолютна необходимост при употребата на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи за защита на живота и телесната неприкосновеност на тези, срещу които то се употребява.

Повече по темата виж на специалния сайт на кампанията на БХК срещу полицейското насилие (http://policebrutality.bghelsinki.org/), в Годишния доклад на БХК за правата на човека, както и в секциите долу.