Език/престъпления на омразата

Проблемът те засяга?

Можеш да помогнеш за разрешаването му.

На 20 май 2011 г., в резултат от поредната провокация на група националисти от политическа партия „Атака”, пред софийската джамия Баня Башъ се стигна до сблъсъци и насилия, в резултат на които пострадаха невинни хора.

БХК класифицира това като тревожна ескалация на ксенофобията и религиозната омраза, тежко посегателство върху физическата неприкосновеност и религиозните права на български граждани.

По повода БХК се обърна към Главния прокурор Борис Велчев с молба да упражни своите правомощия по закон и Конституция и да разпореди цялостно разследване на случая пред софийската джамия. БХК изтъкна, че данните насочват към ключовата роля на партия „Атака” в този инцидент, и ако разследването докаже такава роля, тогава тази партия следва да бъде обявена извън закона.

На 17 април 2011 г. група привърженици на ВМРО, съпроводени от фенове на бургаски футболни отбори, нападнаха молитвения дом на бургаския клон на „Свидетелите на Йехова”. На видеозапис, разпространяван в интернет, се виждат ужасяващи сцени на побой, нанасян от млади хора върху посетителите на храма. На записа се вижда как докато трае нападението други млади хора на улицата пред храма развяват червено-черни знамена с надпис „ВМРО”, пеят песни и скандират лозунги срещу „сектата Свидетели на Йехова”. Български хелзинкски комитет призова Прокуратурата да проведе пълно и щателно разследване на този инцидент, като разследването се фокусира върху дискриминационния мотив - за да може българското правораздаване най-сетне да докаже, че то разследва и наказва сериозно престъпленията, мотивирани от етническа или религиозна омраза.

През изминалата година словото на омраза към етнически, религиозни и сексуални малцинства продължи да доминира в някои медии. Такива бяха преди всичко телевизия СКАТ с предаванeто си "Паралакс", както и в. "Атака", орган на крайно националистическата политическа партия със същото име. Разбира се, прояви на враждебна реч имаше и на много други места - включително в медии, подписали Етичния кодекс на българските медии. Етичните комисии в печатa и в електронните медии, както и Съветът за електронни медии, се провалиха в това да се противопоставят енергично на словото на омразата. Работещата саморегулация на медиите е един от ключовете към свободата на изразяване, ето защо комисиите следва отговорно да изпълняват функ-циите си и да се самосезират при всеки случай на масови нарушения на точки от Етичния кодекс - не само по отношение на слово на омразата и дискриминация, а и по отношение на точност, презумпция за невинност, смесване на редакционно и платено съдържание.

КЗД се произнесе по няколко случая, свързани със слово на омраза. Така например през май и през юли тя двукратно осъди вестник за тормоз над хомосексуалната общност посредством изграждане у читателите на негативна стереотипизирана представа за нехетеросексуалните. КЗД задължи издателя на вестника да приеме правила за самоконтрол, недопускащи публикуване на дискриминационни статии.

Повече по темата виж в Годишния доклад на БХК за правата на човека, както и в секциите долу.