Все същите проблеми със защитата на човешките права

| Звез­да Ван­ко­ва,

През изминалата седмица бе представен третият Периодичен преглед на правата на човека в България [1] по изпълнението на Международния пакт за граждански и политически права на ООН [2]. Въпреки напредъка в много от областите, в които пактът поставя международноправен стандарт, при обсъжданията между представителите на Комитета по правата на човека на ООН и българската правителствена делегация стана ясно, че все още има проблеми със спазването на правата на човека при 24-часовото полицейско задържане и е нужно по-стриктно прилагане на Основните принципи на ООН за употреба на сила и оръжие от правоохранителните органи. Докладът подчерта нерешените проблеми, свързани с условията за настаняване в районните управления „Полиция“, случаите на полицейско насилие след разглеждането на последния периодичен доклад, както и липсата на достатъчно обективни проверки при злоупотреба със сила от страна на полицията.

Нека да вземем за пример само последния случай на показно полицейско задържане в рамките на операция „Шок“ [3] и да видим колко от тези критики са актуални. Според данни на адвоката на задържания, изнесени от сайта „Медиапул”, е разбита вратата на дома на задържания, убито е домашното куче, въпреки че никой от семейството не е оказвал съпротива на въоръжените полицаи, а в дома е имало близо десет души и малки деца. Според медийните публикации също така е имало проблем с достъпа на задържания до адвокат.

Какво показва този случай?

Първо, че продължава лошото планиране на полицейските операции и ниското ниво на подготовка на полицаите. Разбитата врата, застреляното куче и наличието на толкова много странични хора говорят, че полицията няма достатъчно предварителна информация за точния брой на хората и опасността, която те представляват, което носи опасност от много на брой странични жертви - членове на семейството, свидетели, полицаи.

При липсата на добро планиране на полицейските операции и запазване на сегашното положение в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), което позволява употребата на оръжие извън случаите на абсолютна необходимост, такива казуси ще има и прекомерната употреба на сила или оръжие, които не са използвани в подкрепа на легитимна полицейска функция, ще се запази като практика.

Второ, наложително е въвеждането на институционализирани механизми за граждански контрол върху правоохранителните органи и възможности за независимо разследване на случаите, при които има съмнения за злоупотреба със сила от страна на полицията. Общественият фокус върху всички задържания в рамките на операцията „Шок“ с много малки изключения падна върху това, колко успешна е акцията на МВР, но не и върху това дали има нарушени човешки права. Това нямаше да бъде възможно, ако съществуваше независим орган за граждански контрол, каквито съществуват в много демократични държави и провеждат мониторинг и разследвания на случаи със съмнения за превишаване на полицейските правомощия. Гражданският контрол под различна форма действа превантивно спрямо неправомерни действия и повишава отчетността на правоохранителните органи. Позитивен пример от българската действителност е случаят с охранителна полиция, която е „поставена“ под граждански мониторинг от 2005 г. насам [4]. Това обстоятелство, заедно с проведените обучения на този тип полицейски служители и поставеното видео оборудване в РУП, доведе до намаляването на полицейското насилие в полицейските управления и изнасянето му за сметка на това навън – на обществени места и в домовете на жертвите, за което говори и настоящият случай. От 2011 г. под граждански контрол са „поставени“ и служителите на СДВНЧ към дирекция „Миграция“. Такъв обаче не е случаят с останалите служби на МВР и в частност с ГДБОП като главни действащи лица в разглеждания случай, което в комбинация с липсата на независимо разследване за това дали има превишаване на правомощия от страна на служителите, утвърждава трайната политика на безнаказаност като част от полицейската култура.

Трето, случаят ни показва още един сериозен проблем в рамките на полицейското задържане за 24 часа – правото на достъп до адвокат от момента на ограничаване на правото на свободно придвижване на задържания. Данните от гражданското наблюдение в РУП показват, че все още има полицейски служители, които смятат, че арестуваните нямат такова право в рамките на полицейското задържане. В РУП съществува лимит на изходящите телефонни обаждания и когато задържаното лице не разполага с личен мобилен телефон, това също се явява като пречка пред реализирането на правото на адвокат. Неефективната координация между полицейските управления и адвокатските колегии пък е предпоставка за ограничаването на правото на безплатна правна помощ в случаите, когато лицето не може да си позволи договорен адвокат. Не на последно място, лошите материални условия в полицейските управления водят също до нарушаването на това и други права на задържаните – все още по-голяма част от РУП не отговарят на нормативните изисквания за специално обособени помещения за разпит и срещи с адвокат, които да са обезопасени и оборудвани с видео наблюдение и предоставят възможност за провеждане на конфиденциален разговор между адвокат и клиент.

Изводът е ясен и не е нужно да произлиза от поредния международен мониторингов доклад – нужни са перманентни усилия от страна на правоохранителните органи за ефективната защита на правата на човека при изпълнение на полицейските функции. Позитивно развитие в това отношение се явява формирането на работна група от МВР за промени в ЗМВР за ограничаването на случаите на полицейско насилие, както и подписването и ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (ФПКПИ) и определянето на Националния омбудсман като Национален механизъм по превенция.

Звезда Ванкова,
Правна програма, Институт „Отворено общество“ - София



[1] http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G09/469/27/PDF/G0946927.pdf?OpenElement  [обратно]

[2] Вторият периодичен доклад е за периода 15.03.1993 до 30.09.2008 [обратно]

[3] http://mediapool.bg/show/?storyid=181685 [обратно]

[4] За повече информация виж проект „Гражданско наблюдение в полицията“ на Институт „Отворено общество“ – София на www.osi.bg [обратно]