Георги Апостолов: Интернет от 21-ви век срещу образователната система от 19-ти век

| Зелма Алмалех,

„Тийнейджъри в интернет – текстовото съдържание за тях трябва да бъде минимално, те не четат, те се ориентират по визуалния материал. Лесно е да се посочат негативите. Четенето на писмен текст е това, което развива предната, най-важната част на мозъка, което е логиката, абстрактното мислене и предсказуемостта на последиците от действията. Това, което се развива до 25-годишна възраст. Затова всички имаме проблеми с тийнейджърите и младите хората, защото те все още не могат да оценяват резултатите от постъпките си, за това и има смекчаващи вината обстоятелства в НК за малолетните и непълнолетните. Но ползването на интернет и нечетенето забавя това развитие”, категоричен е Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен интернет и ръководител на създадената към него гореща линия за борба с незаконното и вредно за деца съдържание в интернет. Той е дългогодишен журналист, международник, бивш кореспондент на БТА в Япония, от 2000-та година работи във фондация „Приложни изследвания и комуникации”.

Според Апостолов именно нечетенето, а не толкова темите за насилие в медиите или в интернет или пък свободата на анонимността в интернет, които обикновено са обвинявани за нарастването на агресията в интернет, води до по-агресивно поведение. Във всички случаи навсякъде има нарастване на агресивността сред младите хора, а агресията обичайно трябва да има цел, да е насочена срещу някого – агресията, дискриминацията, ксенофобията, расизмът – всички тези стереотипи се оформят най-лесно у човека. Интернет не можем да го махнем – трябва да следим тенденциите много отблизо и трябва да реагираме бързо.

Темата е много гореща и широко дискутирана между експерти и професионалисти с различен професионален опит. Психолозите тук са най-активни в обсъждането и варират от много черногледи виждания, включително, че човечеството ще загине, защото ще бъде създаден изкуствен интелект и няма да има нужда от нас. Аргументират се с куп примери – обвиняват лесния достъп до порнография за нарастването на сексуалната импотентност сред младите хора, самозадоволяването замества реалните контакти. Има и противоположни мнения, разбира се. Ние се връщаме към нещо типично за човека и развитието на човешкия мозък, т.е. етапът на писаното слово следва етапа на визуално развитие на културата на мисленето, ако щете възгледите за света, рисунките, първите рисунки в пещерите – те имат много дълбоко съдържание. Когато се появява писмеността, нещата почват да се интерпретират толкова отвлечено в писмена реч, сякаш имаме връщане към визуализацията. Интернет е вече почти изцяло визуална медия, дори телевизиите не са толкова визуална медия. В телевизиите има повече текст, макар и като дикторски глас, отколкото има в интернет, свързва културната история в развитието на човека Георги Апостолов, който познава и международния опит на изследователите.

И драмата във всички страни, в България е в още по-голяма сила, е, че образователната ни система е още в 19-ти век, не е даже в 20-ти век. Интернет не съществува за нашата образователна система. В часовете по информатика и информационни технологии децата учат ненужни неща. Защо му е на едно дете да чертае схема и вътрешностите на един компютър. Децата, които се интересуват от това, те сглобяват и разглобяват за половин час един компютър. Не е необходимо всеки да го умее. Имаме деца, които на 12-13 години стават шампиони на олимпиади по програмиране – не може всички деца да искаме да стават програмисти, а в същото време никой, никъде и по никакъв начин не говори с тях, че интернет е социална среда. Големите проблеми с децата в интернет са, че от една страна техният реален свят е комбиниран – няма виртуално и реално – това е техният живот. Интернет е част от реалния им живот, но в същото време, там го има ефектът на екрана. Психологически те правят в интернет неща, които иначе не биха направили, без да осъзнават, че са в конфликт със самите себе си.

Големите глупости децата ги правят от 5 до 8 клас, 9-ти максимум – тогава са голите снимки, тогава е секскиминга на собствените видеоклипове със сексуално съдържание на приятел, приятелка, онлайн тормозът е в своя пик, тогава е разпределението на онези деца, които по-лесно се увличат по футболни агитки, по скинхед групички. Тогава трябва да се въздейства много и да се гради много. Аз попадам на три момчета в 9-ти клас, с които никаква комуникация не можеш да осъществиш, с абсолютно празните очи, единственото, което казваха е: ”Няма какво да си говорим, глупости – да махнем циганите и турците от тази държава и всичко ще бъде добре!”. И понеже имахме интерактивно занятие, въвличах другите в класа – говорим така, пък иначе – не може. Тези тримата не може да ги надделееш, те бяха взели връх над класа – индоктринирани деца в 9-ти клас. Какво правим – ако не почнем от първи до четвърти клас, когато децата все още възприемат нещата, да се опитаме да уеднаквим някаква ценностна система или поне да се опитаме да възпитаме нещо у децата, и родителите и училището да са заедно. Детето да види, че и учителите, и родителите имат едно общо виждане за нещата. Сега в училището се говори едно, в семейството – друго. Родителите също се разкъсват от конфликти. Когато имаме конфликт, станал е побой след някакво скарване, има конфликт в интернет и ние тръгваме да работим и с децата, и с родителите и обясняваме на родителите, че има куп методи, които трябва да заработят, че има ненасилствена комуникация, родителите казват: „ Какво казвате, да го уча, че като започнат да го бият трябва да се остави?...” Родителят си е в правото. В общоагресивна социална среда родителят, родителите виждат и възпитат в детето си агресия – то да бъде агресивно, нападателно, да не прощава, то да атакува, за да не бъде атакувано. Това започва да се превръща в някаква потресаваща норма. Затова трябва отдолу да се копае и затова ние смятаме, че това ни е най-важната част и най-смислената от работата, конкретизира не само проблема, но и начина му за преодоляване. Апостолов с усмивка заявява, че е удоволствие да се работи с децата, а и с учителите, защото учителите, които са на фронтовата линия, прекрасно знаят какво се случва, но нямат подкрепата на родителя, нямат подкрепата на училищната администрация, за министерството въобще да не говорим, те не знаят как да действат, когато се случи нещо. Плюс това училищата прикриват инцидентите, не докладват какво се случва в училището, защото делегираните бюджети са по-важни, да запазим детето, те не докладват, когато децата не ходят на училище заради парите. Отново омагьосаният кръг, в който живеем всички не само в областта на образованието и културата.

Зелма Алмалех е журналист, документалист, член на БХК.