Ака­де­ми­к Ми­хаил Ар­нау­дов с до­сие пре­ди и след 9-ти сеп­тем­ври

| Зелма Алмалех,

Ко­га­то пре­ди ме­се­ци из­лязоха до­сие­та­та на де­пу­та­ти­те след 1990 г. пре­мие­рът Ста­ни­шев за­да­де ри­то­рич­ния въп­рос кой нор­ма­лен чо­век се ин­те­ре­су­ва от до­сие­та - ние тук сме се съб­ра­ли не­нор­мал­ни хо­ра, за­що­то се ин­те­ре­су­ва­ме от кни­га­та на Еми­л Ди­мит­ров “До­сие­то на Ми­хаил Ар­нау­до­в”, ка­за ли­те­ра­то­рът Ед­вин Су­га­рев на пре­мие­ра­та на из­след­ва­не­то в на­ча­ло­то на ок­том­ври.

Мал­ци­на знаят, как­то е опи­са­но в кни­га­та на Ди­мит­ров, че ака­д. Ми­хаил Ар­нау­дов е има­л до­сие пре­ди и след 9 сеп­тем­ври 1944 г. И ако по не­го­во­то до­сие пре­ди сеп­тем­врий­ска­та да­та мо­же да се раз­бе­ре как­во е пра­вил го­ле­мият уче­н все­ки ден, с ко­го се сре­щал, то в до­сие­то му след 9 сеп­тем­ври всич­ко на­пи­са­но са някак­ви слу­хо­ве и пред­по­ло­же­ние за то­ва как­во пра­ви, как­во мис­ли. Не­го­во­то до­сие е в раз­де­ла ФОБХ - пре­ве­де­но оз­на­ча­ва - фа­шис­тки ор­га­ни­за­ции и бив­ши хо­ра. Та­ка, как­то е има­ло за хо­ра с неб­ла­го­на­деж­ден произ­ход - от за­мож­ни се­мей­ства, кои­то би­ха мог­ли да из­вър­шат не­що еве­нтуал­но сре­щу влас­тта, но са би­ли сле­де­ни - за все­ки слу­чай. Кни­га­та на Еми­л Ди­мит­ров е пос­ве­те­на на лич­но­то де­ло (до­сие) на ака­де­ми­к Ми­хаил Ар­нау­дов (1878 - 1978), кое­то се пред­ставя и ана­ли­зи­ра за пър­ви път. Из­след­ва­не­то е нап­ра­ве­но в ши­ро­кия ма­щаб на лич­на­та съд­ба на го­ле­мия уче­н, прев­рат­нос­ти­те на вре­ме­то и пътя на Бъл­га­рия през ХХ век. Ав­то­рът е из­пол­звал и дру­ги ав­тен­тич­ни до­ку­мен­ти, свър­за­ни с до­сие­то на уче­ни­я, кои­то ста­ват пуб­лич­ни за пър­ви път и доиз­граж­дат за по­ко­ле­ния­та из­клю­чи­тел­на­та лич­ност на Ми­хаил Ар­нау­дов. Кни­га­та се със­тои от се­дем гла­ви - “За при­ро­да­та на до­сие­то”, “А­ген­тът ка­то “ли­те­ра­ту­ро­ве­д”, “Ми­хаил Ар­нау­дов пред На­род­ния съ­д”, “Пое­ти­ка на до­но­са”, “Лич­ни­те ис­то­рии: до­сие­то и се­мей­ство­то”, “Ис­ти­на, па­ри и кон­спи­ра­ции”, “За ме­ха­низ­ма на на­си­лие­то и подм­яна­та”, съп­ро­во­де­на е с пред­го­вор “Ду­ми за кни­га­та” и пос­лес­лов “Ду­ми за чо­ве­ка”. “До­сие­то на Ми­хаил Ар­нау­до­в” е пър­ва­та от ис­то­ри­ко-до­ку­мен­тал­на­та че­ти­ри­ло­гия, пос­ве­те­на на го­ле­мия уче­н под об­що­то заг­ла­вие “Чо­век на чес­тта” - ед­на се­риоз­на ам­би­ция на Ли­те­ра­тур­ния ин­сти­тут на БАН. Ака­де­мия­та на нау­ка­та е еди­нстве­на­та ин­сти­ту­ция, коя­то по няка­къв на­чин е за­щи­та­ва­ла и зас­та­ва­ла зад Ми­хаил Ар­нау­дов в най-теж­ки­те го­ди­ни от жи­во­та му.

Еми­л Ди­мит­ров е “прис­трас­те­н” към из­след­ва­не жи­во­та на го­ле­мия уче­н, а от 199-те стра­ни­ци от до­сие­то му, “от­во­ре­но” п­рез фев­руа­ри 1949 г. и зат­во­ре­но през 1960г., ав­то­рът раз­гръ­ща еди­н нов ли­те­ра­ту­ро­вед­ски жанр за ези­ка на до­но­са ка­то но­си­тел на зло­то, по­ми­тай­ки след се­бе си жи­во­та, ин­ди­ви­дуал­нос­тта, ин­тим­нос­тта на обе­кта си. Но Ди­мит­ров не раз­глеж­да ака­де­ми­ка ка­то жер­тва, а ка­то лич­ност, коя­то въп­лъ­ща­ва доб­ро­то, дос­той­но­то и чес­тта ка­то неот­де­ли­ми от същ­нос­тта на уче­ни­я и ху­ма­нис­та, ка­къв­то е Ми­хаил Ар­нау­дов. Ав­то­рът при­помня, че на 1 юни 1944 г. пра­ви­телс­тво­то на Доб­ри Бо­жи­лов е сме­не­но от пра­ви­телс­тво­то на Ива­н Багр­янов. Ми­нис­тър на прос­ве­та­та в то­зи ка­би­нет, про­съ­щес­тву­вал точ­но три ме­се­ца (до 2 сеп­тем­ври), е Ми­хаил Ар­нау­дов. Да от­бе­ле­жим, че до­то­га­ва по­ли­ти­ка­та съв­сем не му е би­ла чуж­да; нап­ро­тив - през 1930-те той е ак­ти­вен член на На­цио­нал-ли­бе­рал­на­та пар­тия. Мо­жем са­мо да га­даем за мо­ти­ви­те на бе­ле­жи­тия уче­н да прие­ме пред­ло­же­ние­то на Баг-рянов. Въз­мож­но е М. Ар­нау­дов да е раз­глеж­дал то­ва ка­то своеоб­ра­зен “ве­нец­” на об­щес­тве­но­то си слу­же­ние; до­то­га­ва той е зае­мал ре­ди­ца ака­де­мич­ни и дру­ги пос­то­ве: де­кан на Ис­то­ри­ко-фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет (1921-22) и рек­тор на Со­фий­ския уни­вер­си­те­т (1935-36), ди­рек­тор на На­род­ния теа­тър (1926), пред­се­да­тел на Съю­за на бъл­гар­ски­те пи­са­те­ли (1923-1927 и 1931-1933 г.) и др. Ми­хаил Ар­нау­дов е ми­нис­тър на прос­ве­ще­ние­то точ­но 93 дни - по-мал­ко от меж­ду­на­род­но прие­тия необ­хо­дим ми­ни­мум от 100 дни, след кой­то би мог­ло да се нап­ра­ви обе­кти­ве­н ана­ли­з на из­вър­ше­но­то.

На 20 де­кем­ври 1944 г. в тър­жес­тве­на­та за­ла № 15 на Съ­деб­на­та па­ла­та за­поч­ват за­се­да­ния­та на На­род­ния съд, а на 1 фев­руа­ри 1945 г. пуб­лич­но, пред ди­ри­жи­ра­но­то мно­го­хиля­дно мно­жес­тво, е произ­не­се­на при­съ­да­та над “г­лав­ни­те дър­жав­ни прес­тъп­ни­ци”: 33 са осъ­де­ни на смърт, шес­ти­ма, меж­ду кои­то и М. Ар­нау­дов - на до­жи­во­тен строг тъм­ни­чен зат­вор, два­ма - на 15 го­ди­ни зат­вор. По­мил­ван след някол­ко го­ди­ни, на 68 го­ди­ни Ми­хаил Ар­нау­дов се ока­зва ка­то в пус­тиня - той е без дом, без ра­бо­та, без до­хо­ди, без зва­ния, без пер­спек­ти­ви. Но до­ка­то до­нос­ни­кът пи­ше за не­го, че е фа­шист и не уча­ства в ОФ, уче­ния­т ра­бо­ти. Под­готвя ръ­ко­пи­си над 12 хил­яди стра­ни­ци, кои­то се пуб­ли­ку­ват след 1960 г. и до смър­тта му, а в еди­н от най-теж­ки­те му пе­рио­ди, 1950-1952 г. пи­ше ед­на от най-прос­тран­ни­те си мо­ног­ра­фии за Лю­бен Ка­ра­ве­лов. Пуб­ли­ку­ва­на е през 1964 г.

Ав­то­рът Еми­л Ди­мит­ров не прос­то е про­чел до­сие­то на Ми­хаил Ар­нау­дов, кое­то е и от Тре­то­то царс­тво, и от На­род­на­та ре­пуб­ли­ка, а е ед­нов­ре­мен­но сдвое­но и раз­двое­но, ко­ле­бае­що се меж­ду епо­хи­те, за­що­то няма как да по­не­се из­цяло и на­вед­нъж ма­щаб­на­та лич­ност на Ар­нау­дов. Еми­л Ди­мит­ров раз­би­ра реал­нос­тта на до­сие­то, ум­ее да ра­бо­ти с не­го­ва­та ма­те­риал­ност, да го че­те кон­крет­но, но и да из­тегля пи­са­не­то си в се­риоз­ни обо­бще­ни­я, кои­то те­пър­ва трябва да бъ­дат ос­мис­ле­ни. За фи­нал - еди­н ци­тат от пос­лес­ло­ва на Еми­л Ди­мит­ров: “Двой­но­то до­сие на Ми­хаил Ар­нау­дов е всъщ­ност не­що ка­то от­ра­же­ние в кри­во ог­ле­да­ло на уни­кал­ни­я слу­чай на двой­но приз­на­ние и ка­рие­ра. В не­го съ­що - не­за­ви­си­мо от ста­ра­ния­та на аге­нти­те - мо­же да бъ­де до­ло­ве­но ед­но спо­кой­но ве­ли­чие.”