Тази тълпа да се респектира! Първи впечатления от новоиздадения сборник „Държавна сигурност срещу граждански организации 1988-1990”

| Веселин Ангелов,

Настъпва момента да се овладее цялата работа и да се ръководи от някакъв център. Да се ръководи, да се дава указание, директива и да се предприемат активни настъпателни, политически, пропагандни и контрапропагандни действия, за да бъдат нашите мерки като органи ефикасни. Моментът не е подходящ да действуваме така, както преди можехме да действуваме (т. е. да прилагат всички репресивни действия, вкл. убийства на неудобните, както са правили преди). Да не считаме, че тези 100 души владеят съзнанието на хората. Народът има много здрави сили и ако ние подемем инициативата и у нас ще има и дописки от колективи, ще има и писма, в които ще се възмущават против тях. Да се създаде една обществена среда, в която те не могат да виреят. А сега те смятат, че са победители.” [Sic!] 

Из секретна стенограма от проведената оперативка
на ръководството на МВР по оперативната обстановка
в страната на 13.02.1989 г., екземпляр единствен

Точно 25 години са минали от написването на горните думи. За читателите през 2014 г., особено за младите хора, които не помнят това време, тези думи звучат параноично или смешно. Но те са истина, а събитията, които описват, са действителни, както и героите в тях. Няма случайни съвпадения, няма художествена измислица.

88 документа в хартиен сборник с повече от 500 страници и още 292 в електронното издание на сайта на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия www.comdos.bg. Това е поредният, единадесети сборник с тематично подбрани документи от архивите на Държавна сигурност със заглавие „Държавна сигурност срещу граждански организации 1988-1990”. Между кориците са стотици страници с изобличения за един човеконенавистен режим, който за радост е вече в миналото. Съставителите на сборника са решили да направят фототипно издание на тези документи – може би като единствен начин никой и никога повече да не се усъмни в истинността на съдържанието им. Стотици страници изобличения, писани от полуграмотните, но верни на властта тайни и явни агенти, министри и началници в МВР и ДС и всякакви знайни и незнайни милиционери и поддръжници на комунистическата върхушка. Изобличения, изобличаващи самите тях. И само как са именувани: агентурни сведения, сводки, доклади за оперативната обстановка, строго секретни информации, специални съобщения, справки-сигнали – все думи и изрази от това мрачно минало, които лека полека започваме да забравяме.

Стегнато и с професионален усет в сборника тематично-хронологично е направен разказ за събитията около зараждането и първите стъпки на новопоявилите се граждански формирования в периода от 1987 до средата на 1991 г. и действията спрямо тях от страна на репресивния апарат на комунистическата държава. В началото на всяка част от сборника е използвана красноречива извадка от документите в съдържанието. Тези цитати очертават основните действия на властта, описани понякога с тържествено-успокоителни, друг път с трескаво-панически или нетърпящи възражение изрази. Ето ги: Част първа. 1. Началото (1987 г.): “По засечените лица се работи по план”; 2. ДС: “Вървим след събитията”; 3. “Една умерена, но активна опозиция” (Интелигенцията – от “идейно неиздържаните” статии до закуската с Митеран); 4. “Самодейните структури са база на антисоциалистическата опозиция” (Поява и развитие на гражданските организации); 5. “Тази тълпа да се респектира, дори с риск Екофорумът да се разтури” (Екофорумът и неговото отражение върху гражданските организации). Част втора. 1. “Никога вече диктатура” (Обстановката в страната след 10 ноември 1989 г.); 2. “Ще се остави ли да гори тази сграда...” (Опожаряването на Партийния дом, 26 август 1990 г.); 3. “Нова, далеч по-радикална политическа програма” (Гражданските организации след 10 ноември).

Съзнателно предадохме заглавията в отделните части от структурата на сборника, защото дори само тези кратки фрази, някои от които звучат като изстрели, биха предизвикали вниманието на бъдещите му читатели. Ако някой досега не си е представял какво съдържат секретните донесения на сътрудниците на ДС, сега има възможност да ги прочете от оригинала им. Чрез подбора на документите съставителите са успели да обрисуват една почти пълна картина на краткия, но наситен със събития 2-3-годишен период в началото на българския преход. Как по друг начин да бъдат характеризирани първите сдружения на обикновени български граждани, освен като първите кълнове на демокрацията в България? Кълнове, които тежкият и безкомпромисен ботуш на репресивния апарат се е опитал по всякакъв начин да стъпче. Но някак като по чудо, сякаш напук на всичко, част от тях са оцелели и избуяли. Самият факт, че днес можем да четем тези “секретни” документи, говори, че никакви усилия и репресии не са били в състояние да спрат процесите на демократизация в България и веднъж изпуснат, дъхът от бутилката е заживял собствен живот, насочен в крайна сметка към нови цивилизационни и манталитетни порядки.

От документите в сборника научаваме, че през 1987 г. се появяват първите колебливи опити на български граждани да се самоорганизират и да изказват мнения за управлението в държавата, различни от тези на властта. Разбира се, опитите веднага са “засечени” от ДС и се започват активни действия за овладяването на евентуално бъдещо неподчинение или инакомислие. Средствата са известни: опорни точки за пропагандата, подслушване, следене, инфилтриране на агентура сред различно мислещите. В резултат повечето планове и опити за самоорганизация стават известни на властта, голяма част от действията им са парирани в зародиш, започват “мероприятия” по компрометиране и отстраняване на активистите, разкарване по арести и затвори. В документите често се срещат имената на Илия Минев, Желю Желев, Блага Димитрова, Константин Тренчев, Радой Ралин. Това са първите сеячи на новите кълнове, наричани често от властта “бивши хора”, а тяхното поведение се следи изкъсо. Документите разказват за събитията около зараждането и действията на Екогласност, свързани с проведения в София през октомври 1989 г. международен Екофорум, както и на противодействията на комунистическия режим. В градинката пред “Кристал” (или срещу ЦДНА, както е наречена в документите на ДС) представители на Екогласност и на репресивната машина се срещат в неравен сблъсък. Демонстрацията е смачкана с насилие. В друга част на сборника има разказ за подпалването на Партийния дом. От последните по хронология документи от месец май 1991 г. се вижда как под лупа се следи поведението на профсъюза „Подкрепа” и Федерацията на независимите студентски дружества. По това време вече няма Второ главно управление на ДС, но на нейно място се е появила Националната служба за защита на конституцията, която продължава да използва същата агентура. Изминали са близо 3 години от падането от власт на Тодор Живков, но инерцията на репресивната машина продължава да я движи. В това е и част от приноса на съставителите на сборника – те не са се ограничили да проследят събитията само до падането на Живков от власт, а са продължили напред, за да докажат на читателите, че не всичко свършва на 11 ноември. Не само че не свършва, а продължава в по-перфиден, по-подъл, по-манипулативен начин. Нови и слабо познати документи допълват картината около посещението на президента на Франция Франсоа Митеран в София и прословутата закуска с български интелектуалци. Трябва да благодарим на оперативния служител на тайните служби, който подробно, дума по дума е записал всичко, което се е случило и казало на тази закуска, както и след това. Читателят с изненада ще установи, че по това време дори най-прогресивните умове на България все още не са могли да повярват, че идва краят на комунизма, на БКП и на Държавна сигурност.

Винаги ще отстояваме твърдението, че единствени и най-безпристрастни носители на историческа истина са документите. Онова многообразие от извори, представено без преиначаване, последователно и без съкращения. Затова публикуването на исторически документи, извори за епохата на най-новата ни история си струва, то е богатство, което трябва да се поощрява. То е гаранция, че ще се докосваме до историческата истина и ще имаме възможност сами да правим изводи за отминалите събития. Времето на научните интерпретации и разработки не е дошло. Те биха били прибързани и недостатъчно обективни в настоящия момент. За безстрастен поглед към събитията е нужно да мине време. Анализът им ще бъде направен от ново поколение изследователи, които са освободени от емоциите на днешните хора и не са били свидетели на времето на социализма.

Този сборник трябва да се прочете. Той не е само източник на документален материал за бъдещите историци и изследователи. Той е автентичен и неподправен къс от най-новата българска история, в който се случват много важни за бъдещето на България събития.

И трябва да се отдаде заслужена благодарност на съставителите на сборника Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, както и на целия екип от Комисията по досиетата за огромния труд по издирването, систематизирането и издаването на тази ценна книга.


Веселин Ангелов
е автор-съставител на над 25 изследвания и документални сборници, около 100 научни и около 300 научно-популярни статии по най-нова българска история. Старши научен сътрудник ІІ степен и доктор по история.