Ромите – граждани на България

| Васил Чапразов,

Иначе съм добре – усмихна се иронично моя близка, отговаряйки на въпроса ми „Как си?”. Не продължихме с думите – аз бях попитал дежурно, забързан към уговорена среща, но вече гузен за създалата се ситуация, а тя… знам ли. Още вечерта ми драсна: „Писна ми, иска ми се да се изселя в... Пакистан, поне да знам, че всеки ден борбата ми е да оцелявам в буквалния смисъл, всеки ден равен на една победа!”.

Това се случи неотдавна, вече около месец, но се сетих за репликите ни като за начало, което всъщност ни съпътства години, години, за повечето мои познати - лишени от смисъл.

Как е? – такъв беше въпросът към мен днес, непосредствено след срещата на група български граждани с еврокомисаря Вивиан Рединг. Дозата присмех целеше да уязви предварително заявените от мен надежди за загриженост и откровение, за повече ударност, когато се реагира на несправедливост, прераснала в държавническа ехидност, в подигравка с гражданското начало. Защо ли беше тази моя увереност, че европейските политици ще заставят българския премиер поне да се срещне с лидерите, отнесли лично в Европейската комисия писмото на ромската организация „Промяна”! Писмото е адресирано до министър-председателя Пламен Орешарски и „тръгнало” за кабинета му на 31 май 2013 г.

„Прозвънихме 8 телефона в МС, за да разберем дали отвореното ни писмо е стигнало до премиера – писа ми тогава Вергил, млад човек от „Промяна”. - Накрая стигнахме до шефката на кабинета, която каза, че писмото е завходирано (eх, че хубава българска дума), но не е пристигнало при Орешарски, понеже в момента в МС е хаос. Тя помоли за малко търпение до 10 юни, когато очаква най-сетне МС да заработи. После ние звъннахме и на жената, която отговаря за доставката на писмата в МС. Тя каза, че писмото е прието, тя го е чела и го е доставила в кабинета, но после следите му се губят. Това, което ни предложи, е да изпратим отново писмото по имейл (защото процедурата за завходяване била по-лека) и тя пое ангажимент да го достави на премиера. Вече го направихме - изпратихме й отново писмото по имейл.”

Стигнало е значи и сее надежда сред ромите, че човекът от първия ред на държавата вече е прочел посланието на водещите 35 ромски организации, разбрал е тяхната загриженост за неизпълнението на държавната програма „Национална стратегия за интеграция на ромите 2012 - 2020”, приета от Народното събрание през март 2012 г. Ромите предлагат „МС да създаде орган на държавната власт с подходящ мандат, капацитет и ресурси, който да поеме отговорността за управление на политиките за интеграция на малцинствата, в това число да гарантира изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите”. Припомнят, че са напуснали Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси /НССЕИВ/ на 8 април т.г., заради неговата „скандална институционална пасивност”, заради „тотална непредставеност на ромската етническа група в държавните органи”...

Писмо с подобно съдържание бе изпратено и на служебния премиер Марин Райков. А два месеца преди това ромски журналисти, преподаватели, инженери, ръководители на неправителствени организации помолиха за среща с президента Росен Плевнелиев. В писмо до него бяха написали „Стига са ни делили, стига недоверие, стига селско високомерие. Дайте на ромите работа – толкова, колкото на другите. Дайте шанс на ромите – толкова, колкото на другите. Дайте право на ромите – толкова, колкото на другите. Дайте власт на ромите – толкова, колкото на другите. Не се страхувайте, че ще срещнете умни и талантливи, борбени, кадърни роми. Не се страхувайте от мързеливите, далавераджиите, политическата измет, махленските правосъдници – въздайте справедливост. Не искайте „ние да си се оправяме”. Колко месеца оттогава? Ни среща, ни отговор. А всички тези ръководители тръбят наляво и надясно колко държат на гражданското общество, колко много очакват от него. В годината на гражданското общество. „Няма нищо лошо в това гражданите да са на улицата, защото те задават посоката. Днес основното задължение на политиците е да чуем, нищо повече, да чуем вас, вашия дневен ред, народът е този, който посочва посоката, този, който изисква и очаква“, посочи президентът Плевнелиев в деня на срещата на българските граждани с комисаря Вивиан Рединг. Гражданите. Има ли значение от какъв етнос са, с каква религия… И ако някой най-дебелашки се опитва да заобикаля Конституцията, да демонстрира расистко отношение, трябва да му сторим път ли, да постелем пред него килимчето на държавния непукизъм!

Как сте, приятели? За мен знаете. Вече много години. Иначе съм добре.

Васил Чапразов е поет и журналист. Член е на Българския хелзинкски комитет. Главен редактор на в. „Дром Дромендар” и сп. „Рома”.