Доминик Бе, директор „Заетост”, ЕК: В България има неоползотворени ресурси

| Васил Чапразов,

Високият софийски форум „Приносът на структурните фондове за интеграцията на ромите”, станал по-известен с червените картони на младите срещу вицепремиера Цветан Цветанов и досегашните правителства, с гневните им фланелки "Europe, stop funding Roma exclusion!" (Европа, спри парите за ромското изключване!), с възгласите им „Ние не сме престъпници!”.

„Шератон”, краят на юни, 70 години след вероломното хитлеристко нападение над СССР, за което дори не става дума. Втори ден от големия европейски дебат.

Разговаряме с Доминик Бе от отдел „Тематична координация“ към Генерална дирекция „Заетост“ на Европейската комисия, един от главните организатори на форума.

 

Трудно ли е да се организира такъв висок форум, като се има предвид, че става дума за един от най-тежките европейски проблеми - ромския?

Това е нещо, което вече сме направили в четири страни. Започнахме с Унгария през 2009 г., Румъния през 2010 г. и в Словакия – преди един месец – през май 2011 г. И това, което видяхме, е желанието и отворените врати на представителите на правителствата по време на сесиите, както и на гражданското общество - да има диалог за развитието на ромската общност. Това, което правим ние като представители на Европейската комисия, е да улесняваме този диалог, това е и нашият позитивен принос към общността.

Сега политиците вече имат разбирането, че нещо трябва да се направи и ние трябва да се възползваме от този момент. Ето защо целта, която преследваме, е да се подобри използването на еврофондовете за социално включване и в частност за ромите от България. Има огромно количество средства, които са на разположение на България, но които все още не са били използвани от страната. Ето защо, това от което се нуждаем в момента, е в България да се вземе политическото решение тези фондове да се използват, за да подкрепят социалното включване на ромите. Тук трябва да добавя, че ЕС не се насочва към ромите заради техния етнос, а защото това е група, която е изключена и е в неравностойно положение. Желанието на ЕС е да интегрира хората, които са изключени. Това биха могли да са българи, може да са роми – въпросът е, че те са изключени. Ние знаем, че в България ромите са най-изключената от обществения живот група.

Какъв е размерът на тези средства, които ЕС ще насочи към България?

До момента България е използвала много малка сума от европейските фондове, които са били предназначени за страната в програмния период 2007-2013 г. Изключително важно е това разминаване, което се е получило, да се скъси, защото в противен случай тези средства ще бъдат загубени.

Според вас защо, в крайна сметка, те не са усвоени? Дали това се дължи на липсата на експертиза, воля или има други причини?

Причината е комплексна. Понякога това е липсата на политическо желание и воля. Когато говорим за проблема на България, този фактор играе значителна роля. Когато има политически дебат по ромския въпрос, това се чувства. От друга страна, говорим и за липсата на капацитет от страна на администрацията да използва фондовете, липсата на капацитет на местните власти, общините, неправителствените организации да използват фондовете и да управляват проекти.

Смятате ли, че в това отношение трябва да има непременно ромски експерти?

Да, това би могло да помогне. Това, което не бива да очакваме обаче, е само роми да работят по проблемите на ромите. Мисля, че трябва да наблегнем на казаното по време на откриването на срещата в София – ромите са български граждани. Няма причина, поради която България да отказва помощ на ромите, защото те имат същото българско гражданство.

Диференциация или комунизъм, уравниловка?

Това въпрос ли е или коментар? 

Всички малцинства или определено ромското? Обобщавайки до момента този процес като свързан с всички малцинства, ние фактически не диференцираме, не конкретизираме проблема, който до голяма степен се отнася към тази общност – ромската. Ще ви дам пример: ние говорим за лошото образование на малцинствата в България. Но в България се знае, че евреите като малцинство са по-високо образовани от мнозинството, т.е., не можем да говорим за малцинствата изобщо, а конкретно за ромите.

Да, но ние трябва да говорим за изключени малцинства. Ще се съглася с Вас, че ако вземем еврейското малцинство за пример, те са малцинство, но те не са изключени от икономическа гледна точка. Разбирането ми е, че ако ромските деца говорят ромски, образователната система трябва да им окаже подкрепа да научат езика, на който се учи в училище. Това може да се види вече в редица страни от ЕС, където има програми за децата, за да научат официалния за страната език.  

Не смятате ли, че програмите трябва да бъдат насочени по-конкретно към ромите, за да може да се осигури и по-ясна и точна ревизия на тези програми, на тяхното изпълнение?

Разбирам Вашата гледна точка. Разбира се, това е въпрос, който е в компетенциите на националното правителство, т.е., правителството не трябва повече да подкрепя дискриминацията... Становището на Европейката комисия е, че ние не трябва да имаме училище само за турци и училище само за роми – това трябва да са училища за гражданите на България и това разбиране трябва да се разпространи навсякъде.  

Аз съм съгласен с това. Но да речем, че един е болен от ангина, а друг е болен от туберкулоза. Първият получава аналгин и вторият получава аналгин. Кой ще бъде излекуван?

Доколкото разбирам, говорите за липсата на равен достъп? 

Става дума за друг подход – диференциран, конкретен, по-категоричен. За различни по количество и качество нужди. Ромите трябва да достигат, да компенсират. В България само 5% от ромите стигат до пенсия. Смъртността при ромските деца е в пъти по-висока.

Необходимо е България като страна да настигне останалата част от Европа. Развитието на България трябва да се подобри и ето как европейските фондове могат да помогнат... България се присъедини към ЕС преди четири години и това, което забелязваме е, че й отнема много време да настигне останалите страни.  

Европейският съюз страхува ли се от напредъка на ромите?

Да се страхува? 

Ако ромите получат необходимата помощ за собственото си развитие – реална помощ – те много бързо напредват. Някой страхува ли се от този бърз прогрес?

Не, разбира се. Проблемът на ромите е навсякъде и колкото по-бързо бъде решен, толкова по-добре. Това, за което сме загрижени, е демографският въпрос – числото на ромите в Европа се повишава. Също така броят на ромите ще се повиши заедно с присъединяването на балканските страни, кандидат-членките за ЕС, където живеят доста роми – Хърватска, Турция и Македония.

Социална или политическа интеграция на ромите?

Гражданска интеграция на всички нива – социална, икономическа... В дългосрочен план няма причина да разделяме нещата, ако искаме да получим цялостен резултат.

Това значи ли, че отричаме дискриминацията? В България има ясна политическа дискриминация - в Парламента няма роми.

Това противоречи на ценностите на ЕС. Девизът на ЕС е „Обединени в различието“. Всички сме различни, но трябва да сме обединени. Когато България се присъединяваше към ЕС, едно от предприсъединителните условия беше интеграцията на ромите. Социалното изключване и дискриминацията противоречат на основните принципи на ЕС и неговите директиви.

Ако България продължава да изключва ромите от процеса на интеграция, какво ще предприеме ЕС?

Това е въпрос на политическа дискусия между ЕС и българското правителство. През следващия програмен период на финансиране 2014 - 2020 г., принципът на недиксриминация ще бъде повторен. В условията, по които България получава финансиране от ЕС, е записано, че не може да има каквато и да е било дискриминация. България например не може да използва европейски средства, за да финансира училище, което ще е отворено само за етнически българи.

Има ли измерител на процеса на интеграция, който да ви позволява да оценявате отношението на правителството като добро или като лошо?

Това е емпиричен опит. Но може да видим, че имаме консенсус, че нивото на развитие на не-ромите е много по-високо от това на ромите и това е проблем.

Каква е вашата оценка за това, което се случи два дни в „Шератон”?

Позитивна поради няколко причини. Министрите дойдоха. На срещата присъстваха зам.-министри, министър Томислав Дончев, днес в края на срещата имаме няколко министри и това говори, че те приемат отговорността и приемат да дойдат. Позитивно е също, че на срещата присъстваха социални партньори – синдикатите, както и много представители на гражданското общество. За нас беше изключително важно да имаме всички страни по процеса, събрани на едно място и то в реален диалог. Вярно, на някои места репликите бяха много експресивни, но хората дойдоха и говориха. Това, което очакваме сега от България, е да подготви своята Национална стратегия за интеграция на ромите до края на тази година. Удовлетворява ни фактът, че правителството е започнало консултации с гражданското общество по този въпрос. През май те организираха съвместен семинар със Световната банка и Институт „Отворено общество“ по този въпрос в София. Така че тази среща за нас е втора стъпка. Тепърва, през лятото, предстоят последващи консултации и към края на годината България ще подпише стратегия с конкретни параметри – отговорници, суми, къде колко ще се изразходи и за какво.

С кого преговаря правителството? Кои са легитимните представители на ромската общност?

Ние бяхме в контакт с вицепремиера Цветанов, с министър Дончев и с министъра на труда и социалната политика г-н Младенов. Също така сме в контакт с администрацията на Европейския социален фонд, както и с администрацията на Фонда за регионално развитие.

А знаете ли правителството с кого разговаря като представители на ромите?

Не съм в състояние да отговаря на този въпрос, но по време на срещата през тези два дни забелязах, че представителите на гражданското общество се познават с представителите на правителството.

Има организации, които имат повече хора зад гърба си, има такива, които разполагат с малко хора, а повече експертен капацитет. Поради факта, че имахме широк кръг от неправителствени организации тук на срещата, приемаме, че те са представителни за ромите.

Разговора води Васил Чапразов

Превод от английски – Атанас Стоянов