Украйна и границите на възможното

| Татяна Ваксберг,

Някой да е вярвал, че Путин ще „пусне“ Украйна? Надали. Украйна винаги е била схващана като руски придатък по неволя, като една превзета от Русия „окраина“, покрайнина. Схващането е толкова устойчиво, че дори когато Янукович побегна от Киев, а украинците нахлуха в опразнената му резиденция, множество журналисти твърдяха, че е рано за изводи. Че е пресилено да се твърди, че Путин е загубил Украйна.

Но не беше рано и не беше пресилено. След като преживя за по-малко от век Голодомор, Холокост, ГУЛАГ, обикновен комунизъм и варварски посткомунизъм, Украйна успя да излезе от тези лапи, в които изглеждаше задушена до смърт. И то съвсем наистина. На страната тепърва й предстои битка с олигархията, с национализма, с бедността и с корупцията, но всичко това са проблеми второ поколение. Първото – и немислимото до вчера – беше постигнато с цената на повече от 80 човешки живота и дълги седмици протести, прераснали в чистокръвна война. Но това беше постигнато също и с помощ от ЕС – пореден факт от ранга на невъобразимото. До този момент европейските страни се славят повече с неумението си да действат адекватно при кървави конфликти. В последните двайсет години те предимно изпускаха шанса си да се намесят ефективно и да разрешават кризи.

Те бездействаха, когато започна югославската война и години наред повтаряха, че призовават за мир. Когато четири години по-късно войната свърши със закъснялото посредничество на САЩ, оставяйки повече от 100 хиляди жертви, дойде време на покаянието с половин уста: сбъркахме, казваха понякога в Париж и Лондон; трябваше да бъдем по-бързи и по-ефективни.

Бездействаха и когато започна втората война в Чечения. Вече години наред ЕС безсъдържателно призовава за мир в района и плаща с репутацията си в средите на правозащитната общност.

Последното, което се очакваше от такъв тромав, нерешителен и съпричастен само на думи ЕС, беше да договори свободата на Украйна. Но и това се случи. Може би по една основна причина – че в групата за преговори присъстваше и полският външен министър, а не само представителите на така наречените „традиционни“ демокрации в ЕС.

Често се твърди, че Полша има собствен интерес в съседна Украйна, че води твърда антипутинска политика и че това, а не някакви абстрактни принципи, обуславят дейното й участие в преговорния процес. Това е вярно, но само донякъде. Преди почти двайсет години сред международната общност имаше шепа хора, настояващи за военна намеса на Запада в Югославия. Един от тях пак беше поляк – Тадеуш Мазовиецки. Пореден пример за това, което често забравяме: че бившите комунистически държави имат много повече за казване на международната сцена, отколкото изглежда. А очевидно и много за правене, както показва украинският пример.

Това е изненада „две в едно“ - че ЕС умее да бъде ефективен и че дори Украйна може да се изтръгне от ръцете на Русия. Ако се съмнявате, че и двете са факт, вижте първото комюнике на руското външно министерство след като стана ясно бягството на Янукович: написано е с по три осъдителни определения на ред и всичките се отнасят до „погромаджиите“. Речник, който изглеждаше забравен от Сталиново време, когато виновните бяха определяни съвсем официално като „побеснели кучета“. С тази разлика, че днес това е вече речник на безсилието.

Дни наред най-посещаваните украински сайтове бяха тези на летищата, пристанищата, самолетните и яхтените компании. Хората следяха частните полети, с които издокарани жени напускаха Украйна. В социалните мрежи многозначително се говореше за „дамите с кученцата“ - имаше се предвид потокът съпруги и любовници, тръгнали да спасяват живот и състояние на Запад. Докато двамата министри на ЕС преговаряха с Янукович, съставът на пътниците се промени – заминаха маса чиновници, министри, бизнесмени и депутати. По данни на аерогара Киев към вечерта на 21 февруари са били поръчани 64 извънредни чартърни полета, 50 от които вече осъществени. Местните журналисти и блогъри правеха преглед на заминалите: само за пет минути се появи информация за трима депутати от управляващата партия, за заместник-председател на парламента и за двама членове на общинския съвет. Друго летище - „Жуляни“ - предложи същата картина, но без броя на полетите. Оттам замина друга част от депутатите на партията на Янукович.

Но палмата на първенството си остава за летището на град Донецк, откъдето Янукович не е могъл да излети, защото са го спрели. Ето как е станало това: контрольорите се обърнали към пилотите на самолет, който трябвало да извърши извънреден чартърен полет. Поискали им документите, разрешаващи такъв полет, каквато е обичайната процедура. Но документи нямало. Вместо това в самолета се появила група въоръжени мъже, които предложили пари на контрольорите, за да пуснат самолета да излети. И контрольорите отказали. След тях и пилотите. Накрая две бронирани коли се приближили до самолета и контрольорите видели, как по стълбичката слязъл Янукович, качил се в една от колите и заминал нанякъде. Информацията е на заместник-председателя на Граничната служба.

Историята си струва подробностите заради илюстрацията на това неразбираемо за България единство на протестиращи в Киев и контрольори в провинциално летище. А именно то в крайна сметка доведе до смяната на геополитическата ориентация на Украйна.

Татяна Ваксберг е журналист. Автор е на книгата „Милошевич и Трибуналът" и на филма „Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на Радио „Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика. От 2009 г. води колонка в сп. „Обектив“.