Светла Енчева: Конституцията се нуждае от промени срещу проявите на национализъм, ксенофобия, расизъм

| Светла Енчева,

В края на Страстната седмица възникна онлайн дискусия между няколко уважавани публични личности – Даниела Горчева, Соломон Бали, Леа Коен. В дискусията бяха засегнати няколко изключително важни теми. Сп. „Обектив” пази свободата на словото и смята, че всеки има право да защитава своите възгледи, освен когато те не нарушават както международните закони, по които България е страна, така и вътрешното наказателно право.

Обръщаме се към читателите с осем въпроса. Публикувахме първите отговори в априлския брой на „Обектив”. Продължаваме и в следващите броеве.

Днес ви предлагаме коментара на Светла Енчева. 


1. Бихте ли представили накратко какво според вас е антисемитизмът?

Антисемитизмът е омраза към евреите. Като степен антисемитизмът може да варира от ниво нерефлексивна нагласа до сложна система от принципи, които да служат като основа за етническо прочистване. Като форма може да бъде религиозен (основно от християнски и мюсюлмански позиции), както и форма на ксенофобия (омраза към евреите като етнос с определени характеристики), но често пъти е комбинация между двете. Най-радикалната форма на антисемитизъм е, че евреите са зли по природа (което е и расизъм) и поради това не бива да съществуват. Именно тази форма е доведена до логическа и практическа крайност по времето на нацизма, когато биват унищожени шест милиона евреи, а учени-нацисти се опитват с научни средства да доказват как евреите са низша и непригодна за живот раса, поради което се явяват опасност за арийците.

Антисемитизмът далеч не е характерен само за идеологията на нацизма, въпреки че тя дава тласък на най-големия известен геноцид спрямо евреите. Прояви на антисемитизъм има и през Средновековието. Силни традиции на антисемитизъм има и в Русия – още от царско време до ден днешен.

Лично за мен, критикуването на външната политика на Израел, само по себе си, не е проява на антисемитизъм. Не мисля, че има държава, чиято политика да е „имунизирана“ от свободна и открита критика. Друг е въпросът, ако зад подобна критика стоят антисемитски мотиви, както нерядко се случва. Ала това би следвало да се преценява за всеки отделен случай.

2. Какво смятате за приетия от българския парламент през 1941 г. Закон за защита на нацията?

Законът за защита на нацията е внесен от правителството на Богдан Филов и има за цел „хармонизиране“ (ако мога да си позволя иронично да използвам този актуален термин) с тогавашното законодателство в нацистка Германия. Той се състои от четири части – „За тайните и международни организации“, „За лицата от еврейски произход“, „За противонационални и съмнителни прояви“ и „Особени разпоредби“. С първата и третата част на закона на практика се забранява голяма част от „гражданския сектор“. Извън закона попадат не само тайни организации като масоните и ротарианците, така и организациите с международно участие, както и тези, които получават финансиране от чужбина. На такива организации се отнема и имуществото. Всяко участие в международна конференция, семинар и пр. трябва изрично да бъде одобрено от държавата. Забраняват се и както организации, така и индивидуални действия „в полза на чужда държава“. Всяка критика на властта може да попадне под ударите на закона като „противонационална“ или „съмнителна“ проява.

Известността на Закона за защита на нацията обаче се дължи най-вече на частта му за евреите. Законът поставя евреите под пълен контрол – водят се стриктни регистри за тях още от рождението им. Премахват се славянските окончания от имената им, еврейските деца могат да бъдат кръщавани само с имена, разрешени от държавата, лицата от еврейски произход са длъжни да декларират местоживеенето си и имуществото си. Отнема се притежаваната от тях земя, забранява им се да заемат ръководни длъжности, да бъдат акционери и т.н., биват лишени от избирателно право. Нямат право да членуват в организации, освен еврейски. Забраняват се браковете между българи и евреи, както и осиновяването на евреи. Ограничава се миграцията на евреи към столицата. Практикуването на редица професии, като например търговия и свободни професии, също се подлага на регулация – определя се брой евреи, които имат право да ги заемат.

Интересен момент в закона е, че антисемитизмът в него като че е основно от религиозен тип. Основание за подобна хипотеза ми дава обстоятелството, че той не третира евреите, приели християнството, като евреи, ако са български поданици или ако са сключили брак с българин. Датата 1 септември 1940 г. обаче е крайният срок за приемане на християнството или сключване на такъв брак; след тази дата не се предвижда подобна спасителна мярка.

В закона има известни облекчения за евреите – доброволците във войните, военноинвалидите, носителите на орден за храброст, както и за сираците от войните.

Описвам тези подробности, защото за Закона за защита на нацията обикновено се говори твърде общо, без да се познава той в детайли. В закона са положени основите на редица репресии над евреите в България. В него обаче не са директно разписани нито механизми за изселвания, нито изпращане в концентрационни лагери. Което не означава, че поставям под въпрос антихуманността му.

3. Познавате ли крайно десни партии, действали на територията на България по време на Втората световна война? Избройте ги поименно. Можете ли да кажете на читателите ни какво е съдържанието на техните устави – цели, средства?

Смятам, че този въпрос не е съвсем коректно зададен. Не се ангажирам да съдя дали това е умишлена провокация, или не. Въпросът ми се струва некоректен поне в три отношения:

Първо, режимът на цар Борис III на практика забранява политическите партии през 1934 г. До края на управлението му партии хем има, хем няма. От една страна, има политически организации с ограничена дейност, която дори понякога се признава от режима на Борис III, от друга страна – те не участват директно в управлението на страната. Много от българските партии, в това число и крайно десни, прекратяват съществуването си някъде през 30-те години. Издирването на крайно десни партии в България по времето на Втората световна война се оказва доста трудна задача, а и не знам доколко смислена.

Второ, в България има редица крайно десни организации, включително и по време на Втората световна война. Малко от тях обаче се наричат „партии“ – било поради популистки претенции за „непартийност и надпартийност“[1], било поради забраната на политическите партии.

Трето, част от крайно десните организации, които имат „наследници“ в съвременна България, функционират преди Втората световна война. Следователно, ако се спрем само на периода на войната, не знам доколко полезен би бил отговорът.

Ето защо, според мен коректният въпрос би бил: Известни ли са ви крайно десни организации и движения, действали на територията на България в периода след края на Първата световна война до края на Втората?

През този период в България има редица организации, които могат да се окачествят като крайно десни или имащи крайно десни елементи, като идеологията на тях е много аморфна, а сред тях има и такива (като Военния съюз и кръг „Звено“), които се „заиграват“ както с „крайно дясното“, така и с „крайно лявото“. Предпоставка за това е, че и крайно дясното, и крайно лявото отричат принципите на парламентарната демокрация и се обявяват против либералните елементи на обществото.

Важно е да се отбележи, че по време на Втората световна война крайно десните организации не се ползват обезателно с благоволението на властта. Някои от най-изразените от тях – като Съюза на българските национални легиони и Ратниците за напредък на българщината например - в определени периоди дори биват подлагани на репресии. Причина за това не е някаква демократичност на властта, а по-скоро напротив – авторитарният характер на управлението на цар Борис III и недопускането на политическа конкуренция.

Не си поставям за цел да правя изчерпателен преглед, вместо това ще маркирам някои организации.

Някои от тези организации експлицитно се обявяват за фашистки или за националсоциалистически, например Съюз на българските фашисти, Националсоциалистическа българска работническа партия, Национална задруга фашисти. С по-голямо обществено влияние обаче са организации като Народното социално движение на Александър Цанков, Съюза на българските национални легиони, Ратничество за напредък на българщината. За легионерите и ратниците може да се каже, че имат изразен антисемитски характер. С известни уговорки тук бих причислила и ВМРО, особено по времето на Иван Михайлов, когато организацията е във връзка и с фашистка Италия, и с нацистка Германия. Самият Иван Михайлов се ползва с благоразположението на Адолф Хитлер. Младежката организация „Бранник“ се изгражда по подобие на „Хитлерюгенд“, но не придобива такава масовост. За крайно дясна организация се смята и Съюзът на запасните офицери (както и други военни организации от този период), в който се е подвизавал и ген. Луков.

4. Съществуват ли в момента в страната националистически партии, организации. Ако да, на кого са правоприемници?

Понастоящем в България има националистически партии и организации, които по един или друг начин се смятат за наследници на организации отпреди 1944 г. Без претенции за изчерпателност: „Атака“ например е наследник на Национал-социалистическата българска работническа партия, която издава вестник „Атака“. Български национален съюз е идеен наследник на легионерите, поради което и издига култа към ген. Луков. За наследници на легионерите (доколкото ми е известно) се смятат и Национална съпротива, и базираната в САЩ емигрантска организация Български национален фронт, и Българската национално-радикална партия. Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва се смята за наследник на Съюза на запасните офицери. ВМРО-БНД е наследник на ВМРО. Движения като „Кръв и чест“ са по-скоро клонинги на подобни движения на Запад.

5. Бихте ли посочили събития, които са организирани от тях.

Най-масовото и представително събитие, организирано от националистически организации в България, е ежегодният Луков марш. Зад него стоят организации като Българския национален съюз, ВМРО, в предишни години и Национална съпротива и „Кръв и чест“ (ако сега стоят, поне не е явно). Имената им се свързват с редица прояви на ксенофобия, расизъм, етническа нетолерантност, хомофобия и пр., между които (без претенции за изчерпателност):

  • окупирането от страна на „Атака“ (и с разрешението на Столична община) на Орлов мост през 2011 г. като форма на протест против излъчването на новини на турски език от БНТ;
  • побоят над молещи се мюсюлмани в софийската джамия, отново от „Атака“;
  • побой над Свидетели на Йехова от активисти на ВМРО в Бургас;
  • окачване на знаме със свастика на комина на фабрика в Пазарджик от член на ръководството на БНС;
  • антиромски протести по повод на инцидента в Катуница, подклаждани от ВМРО и БНС;
  • ежегодни протести срещу гей парада – в тях участват представители на де-що има националистически организации.

6. Смятате ли, че идеите и действията на тези организации са противоконституционни?

Определено ги намирам за противоконституционни. Друг въпрос е, че и Конституцията на България според мен се нуждае от определени промени, които да я направят адекватна на съвременната реалност в България и да предотвратят прояви на национализъм, ксенофобия, расизъм и пр. Но и в сега действащата Конституция има редица елементи, с които въпросните организации не се съобразяват, като се започне още от преамбюла – „обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност...“. Те редовно нарушават и чл. 6 от Конституцията, чл. 13, т. 1, чл. 26, т. 1, чл. 29, т. 1 и др.

7. Съществуващите закони нарушават ли правата им – право на изразяване, на мирно сдружаване?

Не мисля. Организациите в България имат право на изразяване и на мирно сдружаване, ако изразяването не посяга на правата на други хора и ако сдружаването е действително мирно. Според чл. 39 от Конституцията:

(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Ако дадена организация накърнява нечии права и призовава към престъпления, разпалване на вражда и насилие – тези неща не са нейно гарантирано право. Напротив, те са нарушение на права.

8. Дискусията по тези теми се проведе във Фейсбук. Читателите й надхвърлят 4 000 души. Смятате ли, че онлайн пространството е територия, в която е ненужна каквато и да е регулация в името на препятстване на разпространението на слово на омразата?

Смятам, че в интернет не е нещо отделно от „реалния живот“ и че отговорността за поведението в интернет трябва да е същата, каквато е и извън него. Понякога е трудно (често пъти и практически невъзможно) да се установи реалният извършител на дадено действие в интернет, но когато човек участва с името си, каквато е разпространената практика във Facebook, не виждам причина да не бъде търсена отговорност, ако е налице разпространение на слово на омраза.

 

Светла Енчева е магистър по философия. Работи върху проекти на Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Изследователският й фокус е свързан с темите миграция и интеграция, човешки права, анти-дискриминация, образование, гражданско общество, изследвания на пола.



[1] Даскалов, Румен. „Българското общество“. 2005, т. 1, стр. 232