С Луковмарш към добре облечен неонацизъм

| Светла Енчева,

„Пътнико от градския транспорт хващай трамвай номер 20 и не ни се меркай пред очите!“ (оригиналният правопис е запазен). Така гласи анонимният отговор в официалния сайт на Луковмарш [1] на също толкова анонимния, но доброжелателен, въпрос-молба – ще се свалят ли лепенките на Луковмарш от спирките, където са залепени, защото пътниците не могат да виждат разписанието на превозните средства. Но чак след провеждането на марша, да не помислите, че преди? Ала да искаш да видиш разписанието на спирката не е патриотично. Патриотично е да съзерцаваш лепенките с ликовете на генерал Христо Луков и Васил Левски. И да не настояваш да знаеш къде отиваш и кога ще стигнеш.

Защо трамвай 20, а не, да кажем, автобус 306, би могъл да се запита някой външен наблюдател. Не само тези, които следят проявите на неонацизъм в България обаче помнят – преди по-малко от две години именно в трамвай 20 група неонацисти пребиха с железа младежи, отиващи на митинг. Защото не харесват политическите им убеждения. Или защото не искат да има митинги за защита на правата на някакви си чужденци [2]. Най-вероятно и заради двете.

Разбира се, споменаването на трамвай 20 в анонимния коментар би могло и да е случайно. Коментаторът би могъл и да не е свързан с организаторите на Луковмарш. Може би става дума просто за съвпадение. И то съвсем не най-важното от многото факти, които тези, от които зависи разрешаването на провеждането на Луковмарш, предпочитат да тълкуват като „просто съвпадения“. Например:

Квазивоенните униформи, с които маршируваха част от участниците в Луковмарш, имат емблеми с надпис „СО“. „СО“ ще рече спортната организация на Български национален съюз. Младежите спортуват, прекрасно. Девизът на СО е „Всекиму своето“. Може би съвпадението с печално известния надпис на входа на концлагера Бухенвалд е напълно случайно. Вероятно е съвпадение и че, ако от логото на СО се обърне едно ъгълче, то се превръща в руната Одал, използването на която е забранено в някои страни и незаконно в доста други. Поради употребата от редица нацистки и неонацистки организации.

Още съвпадения. Конференцията, подготвена от организаторите на Луковмарш, тематизира „положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единственото спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло. Може би интересът към бялата раса е чисто академичен. Френският професор – участник в конференцията, членува в организация, която се казва „Земя и народ”. Вероятно това име съвсем случайно напомня на нацистката метафорика. Немският участник пък организира „редица големи националистически мероприятия” в страната си (законни ли са те в Германия) и се бори срещу „афро-азиатската имиграция”. Хърватският се бори против „хомосексуалните извратеняци”. Може би в борбите на тези двамата няма никакво противоречие със Закона за защита от дискриминация. Както и в темата на доклада на един от българските участници в конференцията – общинският съветник от ВМРО Ангел Джамбазки: Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа.

Цитираният в статията на Георги Марчев в „Дневник” от 18 февруари „Луковмарш – между неонацизъм и родолюбие в центъра на София” доцент по история Лъчезар Стоянов твърди, че Христо Луков „в никакъв случай не може да бъде определян” като нацист или фашист. Непонятна ми е категоричната убеденост от страна на един учен, който пише и учебници по история, като се имат предвид данните за обратното. В привидно неутралната статия в „Дневник” в подкрепа на тезата за невинността на Луков е дадена думата на професионален историк, докато тази против (доста по-кратка) се опира на позициите на „няколко неправителствени организации”. Не е поискано мнението на други професионалисти, например Румен Даскалов, който със сигурност не би могъл да бъде заподозрян в „леви” политически пристрастия.

Впрочем с оглед на Луковмарш няма значение какво Христо Луков наистина е бил или не е бил, дали е спасил Кюстендил, хвърляйки снаряди, подавани му от местни овчари (след като има данни, че в деня на въпросния подвиг не се е намирал в този район) и т.н. Важно е какво символизира той за онези, които участват в Луковмарш и какви са техните убеждения и практики.

Да си призная, за моя ум не е постижимо как тези, от които зависи провеждането на Луковмарш, не виждат в него, в съпътстващите го прояви и в организациите, които участват в него, неонацизъм, но проблемът може и да е в „моя телевизор”. Ето например какво отговаря омбудсманът на Република България Константин Пенчев на „Солидарна България” във връзка с жалбата им срещу Луковмарш. След като на страница и половина омбудсманът обяснява какъв противник е на враждебната реч и на словото на омразата, той заключава: трябва да Ви информирам, че в публикациите и материалите, свързани с подготовката на тези инициативи, не се съдържа пропаганда, която може да бъде определена като език на омразата. В изпратено до мен писмо преставители на Българския народен съюз, който е един от организаторите, ме уверяват, че провеждането на събитията няма за цел накърняване на правата на други лица и пропагандиране на фашистки, расистки или неонацистки идеи.

„Аз изрод ли съм?” – реторично пита Джаро, мафиотският бос от телевизионния сериал „Под прикритие”. Естествено, че организация, която се опитва да поведе законно шествие, няма да признае склонността си към „фашистки, расистки или неонацистки идеи”. В писмото на БНС до омбудсмана едва ли пише, че съпредседателят на организацията Асен Кръстев е осъждан за това, че е закачил знаме със свастика на комин на завод в Пазарджик.

Другото, което прави впечатление в цитирания пасаж, е, че липсва разпознаваемост не само на елементите на неонацизма, а и на практикуващите го организации. Български национален съюз е объркан с Български народен съюз, тоест с коалицията между партиите на Мозер, Софиянски и Каракачанов, само за една трета от която (тоест ВМРО) има достатъчно данни – не само за слово, а и за престъпления от омраза.

Всъщност в отговора на Константин Пенчев на жалбата, изпратена от мен, писан три дена след този до „Солидарна България” и почти идентичен с него, цитираният по-горе пасаж липсва. Надявам се, това означава, че омбудсманът е обърнал внимание на изпратените му от редица организации и граждани доказателства и е ревизирал позицията. Липсва обаче и друго изречение: „Уверявам Ви, че ако участниците в събитията престъпят забраната за ползване на враждебна реч, омбудсманът ще предприеме необходимите действия, съгласно предоставените му правомощия”. Тази липса смятам за тревожна – като че заедно с увереността на Константин Пенчев в невинността на Луковмарш е изчезнала и решимостта му да използва правомощията си в тази връзка. Дано да греша.

Ала междувременно Луковмарш се проведе за девети пореден път, като участниците в него в голяма степен се съобразиха с молбите на Столична община да се държат прилично. Нацистките и неонацистките символи, с които се кичеше маршът предишните години, този път липсваха. Участниците бяха посъветвани от организаторите да се облекат подобаващо и да не носят символи, забранени от закона. Така легитимната власт помогна на родните неонацисти да изглеждат легитимни патриоти. Важна стъпка в процеса на тази легитимация беше употребата на комай най-легитимния национален герой Васил Левски за целите на събитието.

Именно легитимният патриотизъм е основният инструмент за манипулация на българските неонацисти. Тъй като официалната култура, възпроизвеждана в най-важните публични сфери като образование, политика и медии, придава на националните идеали от 19-и век статут на недосегаема светиня, те успешно могат да бъдат употребявани като щит. Разпространението на ислямска литература в България е много лесно да попадне под подозрението, че е „радикален ислям” и да стане челна новина в медиите. Ала в публичното пространство не е известно представителите на радикални националистически организации в България да са разследвани какво четат, с какви международни организации имат връзка, с какво се занимават. Независимо от данните за насилие върху представители на едни или други социални групи и въпреки че редица от тях имат висящи дела – било за футболно хулиганство, било за побои, било за друго.

Щитът е особена вещ – хем пази, хем скрива, хем придава легитимност чрез символите, изобразени на него. По същия начин хем организаторите на Луковмарш съветваха участниците да не се делят на футболни агитки (представители на каквито явно огромната част от тях са), хем самите участници се изкараха репресирани от полицията, че ги проверява – отишли са да почетат героите, не да вършат престъпления, хем в същото време голяма част от тях криеха лицата си от камерите.

Освен тази шизоидна идентичност на Луковмарш, отношението на властта към него е не по-малко шизоидно – тя хем спомага за легитимирането му, хем има съзнание за неонацистката му същност, поради което и го ограничава. Знак в тази посока е липсата на разрешение маршът да се включи в поклонението пред паметника на Васил Левски.

Следващото юбилейно, десето поред, издание на Луковмарш ще бъде критично поради силния символен заряд, който ще носи, и сериозните залози, които ще се разиграват. На властта ще се наложи да намери разрешение на шизоидния си конфликт. Тя ще наклони към едната или другата страна на отношението си към събитието – или окончателно ще го легитимира като проява на възвишен патриотизъм, или ще признае незаконната му и античовешка същност. А българските неонацисти или съвсем ще бъдат представени като „добре облечени” патриоти, или най-сетне ще стане ясно, че са престъпници. Но как ще постъпи властта зависи в основна степен от позициите и действията на гражданското общество. Ето защо е добре да се действа отсега.

 

Светла Енчева е магистър по философия. Работи върху проекти на Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Изследователският й фокус е свързан с темите миграция и интеграция, човешки права, анти-дискриминация, образование, гражданско общество, изследвания на пола.



[1] Връзки към сайтове с нацистко съдържание не предоставям. Цитираните пасажи могат да бъдат намерени с помощта на търсачка. [обратно]

[2] Анонимен коментар, който получих в блога си в деня на въпросния побой: „e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на „гостите”... малко са ви били днес!” [обратно]