Доклад относно „Състоянието на Помаците - етническо малцинство в Република България”

| Обектив,

Д О К Л А Д

Относно: „Състоянието на Помаците - етническо малцинство в Република България”

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕДИИТЕ,

Искаме да представим пред Вас настоящия кратък доклад отразяващ състоянието на Помаците в България, за което бихме желали чрез него да запознаем българската и световната общественост, институции и представителства, имащи отношение към въпросите и проблемите на малцинствата в частност това на помаците. Същият е изготвен на базата на наблюдения и проучване сред етноса на помаците на територията на Република България.

Като представляващи неполитическа и нестопанска организация „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ – ПОМАК”, съгласно решение №18/23.12.2012г. на членовете на управителният съвет при института, се обръщаме към Вас с молба за разглеждане на следният проблем и въпрос в търсене на съдействие за тяхното разрешаване на национално, европейско и световно ниво, касаещ защитата на основни човешки права, антидискриминация, етнически и малцинствени въпроси.

Основен предмет на дейност, цели и направления на организацията ни са :

-       Активна работа и съдействие за запазването, развитие и съхраняване идентичността, автентичните, културните, духовни, религиозни и фолклорни традиции на общността на помаците;

-       Оказване на съдействие на държавни, местни и международни институции за съхраняване, издирване и опазване на традициите на помаците;

-       Запознаване на българската и световна общественост с културно-историческото наследство на помаците и съдействие за неговото опазване и съхраняване за поколенията;

-       Насърчаване научните изследвания и проучвания за произхода на помаците и тяхната роля за разбирателството и утвърждаване на правата на всички общности и групи в обществото и света;

-       Съдействие и информиране на българската и световна научна и културна общественост за проблемите на мултикултурните общества в условията на глобализация;

-       Реализация на проекти, насочени към съхраняване и популяризиране на традициите на помашката общност в световен мащаб;

-       Подпомагане младежки организации и акции, свързани с опазването на наследството и неговата социализация чрез дейности, свързани с участието на ученици, студенти и младежи, проявяващи интерес към културното наследство и традиции на помаците;

-       Вземане на отношение и даване на становища и препоръки по въпроси, касаещи помаците и тяхната общност;

-       Представляваща помашката общност пред държавните и местни структури, пред европейските и световни организации.

Като неправителствена организация „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ-ПОМАК” е създаден на 07.07.2012 г. в гр.Смолян, Република България и е регистриран на 29.09.2012г. в Смолянски окръжен съд. На 15.10.2012г. на специално проведена пресконференция представихме пред медиите в България, основните цели и дейности, като запознахме обществото с различните виждания и позиции за помаците, техният произход и наличието на етноса, както и с важните проблеми, които стоят пред общността на помаците в България и на Балканите.

Проблемите на помаците са от различно естество, като основно е продължаващото нарушаване на граждански и човешки права, лишаване на хората от собственост, целенасочена асимилационна политика в продължение на над 100 години от „Балканската война” до днес, чрез духовно и икономическо въздействие върху това население (чрез така нареченото „възраждане” и създаване на националистически организации в повечето случаи субсидирани от държавата), налагане на икономически геноцид (закриване на цели браншове и производства  в районите където живеят основно помаци),  с цел икономическа емиграция и малцинствено прочистване на обитаваните земи от вековната общност на помаците чрез лишаване на техните семейства от работа и възможност за осигуряване на препитание и развитие.

Наличието на компактно население на помаци в България е съсредоточено основно в планината Родопи и основно в административните райони и области на Благоевград, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Ловеч, както и в други райони на страната, които общо наброяват около един милион български граждани.

През различните години и периоди на статистическо преброяване на населението на България, те умишлено не са били отразявани като самостоятелна идентификационна група в анкетните преброителни карти, както това става при другите етноси и малцинства чрез отразяване и отчитане в отделна категория - помаци, а винаги те се представят като придатък към някоя от другите основни етнически и малцинствени групи. Това неправилно статистическо отчитане, беше направено и в последните две преброявания на населението след демократичните промени от 1990г., проведени през 2001г. и последното през 2011г.

Помаците са коренно население на територията на Балканите, обхващащо територии, както на България, така и на съседни на България страни и са местно население, което е съхранило традициите си повече от  14 века, неподвластно и неподдаващо се на асимилатори и "възродители". Безспорно е налице такава общност в повечето от балканските страни, като във всяка една от тях съответните държави прилагат различни политики и са налице други факти, но такава дълбочинна политика на асимилация и нарушаване на човешки и малцинствени права, както в България,  не се е наблюдавало в последните 100 години.

По наши и други налични данни за общността ни, голяма част от тази етническа група и малцинство живеят и на територията на Република Турция - помаци, Република Гърция -  помаци, Република Македония - помаци (торбеши), Република Косово - помаци (горани), Република Босна и Херцеговина - помаци (бошнаци), Република Албания - помаци (арнаути), като всички те са също част от голямата общност на помаците в Европа.

За всеки един човешки индивид от днешният цивилизован свят, правата на всеки човек би трябвало да са гарантирани и неприкосновени, но смятаме, че за сега при нас в България е налице последователно и трайно погазване на човешките и граждански права на стотици хиляди български граждани, които са пожелали да се самоидентифицират и самоопределят под етносното наименование – помаци.

Поради тези и други подобни факти, ние като група български граждани – помаци, създадохме и учредихме сдружението „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ – ПОМАК”, защото това малцинство на практика няма чуваемост и представителство пред българските институции, които би трябвало да разглеждат еднакво и равнопоставено проблемите и въпросите на всички етнически и малцинствени групи в страната ни.

Помаците са етническо малцинство, което е било постоянно обект на всевъзможни експериментални национални политики и въздействия, упражнявани върху него, където те са били използвани единствено като гласоподаватели, без да имат реално представителство като такива във всички органи на управлението, защото самата държавна власт не признава етноса помаци под това наименование и прилага всякакви форми на дискриминация, асимилация, игнориране, натиск и форми за подмяна на самосъзнанието им, с цел недопускане на възможност и право на самоопределянето на този етнос и малцинство, като част от мултиетническата българска нация и народност.

Извършвани са и множество системни манипулативни за обществото действия от създадени чрез прикрити от държавата организации или фондации и конкретно, чрез така наречената Дружба „Родина”, с които са прокарвани водената и прилагана насилствено от държавата пропагандна политика на асимилация на помаците, започнала още от 1937г. чрез  същата, продължавана и до сега. Тази организация през различни години е била под защитата на държавата като националистична такава или периодично е била закривана, поради прокламирането й като фашистка организация. Необходимо е да отбележим, че в днешно време възстановената дружба „Родина” за първи път има и председател, който е етнически българин-християнин, и това ние смятаме за прецедент, който държавните власти създават с цел прокарване на поредната асимилационна политика спрямо помаците.

От друга страна същият председател е и директор на Института по история на Българската академия на науките, чрез който се издават книги злепоставящи, обиждащи  и клеветящи помаците в България. Представители на тази антидемократична организация набират членове сред българското учителство чрез поставяне в зависимост от работното място и то предимно в районите населени само с помаци, като по този начин провежда процес на асимилативно въздействие върху помашките деца в училищата.

За тази дейност нарушаваща правата на личността, досега няма официално становище от нито една държавна институция, още по-малко от Министерството на образованието, младежта и науката. Смятаме, че това е поредният опит да се асимилират помашките деца в тази крехка възраст и е пряко доказателство за провежданата държавна политика срещу помаците. От друга страна се използват старите комунистически прийоми от така нареченият „Възродителен процес” на асимилиране чрез приобщаване. Създават се и се използват съвременни еничари от помашките родове, които са били сътрудници на бившата комунистическа „Държавна сигурност”, обикновено получили образование в бившият СССР чрез допълнително предоставени за тази услуга, академични научни титли със съмнително покритие. Членове на същата дружба „Родина” с помашки произход, подпомагани от тези структури внушават надълго и нашироко в българските медии, че няма помаци в България и помашко малцинство, че това е обидно понятие, като отправят обиди и клевети по адрес на помаците. Когато от „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТУТУТ - ПОМАК”, поискаме законното право на отговор като засегната страна, в повечето случаи получаваме отказ, което е особено опасен вид медийна етническа дискриминация. Именно затова и казваме, че на медиите в България се въздейства по един противоправен и недопустим начин, за да не се отразяват изявите на нашия институт и да не се допуска обществен дебат по темата „Помаци”. Това е част от общото дискриминационно отношение към всички нас помаците.

Многократно извършените насилствени  покръствания от 1912г., множеството след това насилствено преименуване и смяна на имената на помаците, преди и по време на тоталитарния комунистически режим, са оставили трайни следи върху съзнанието и родовата памет на помаците, които и до днес оставят силно травматични и видимо осезаемо негативни следи и последици за подрастващите поколения и за децата ни. Това е трагично, но разбираемо последствие, понеже името е основна част от човешката идентичност.

В периода от 1878г. по време на „Руско-Османската война” до днес, има стотици хиляди изселени и избягали зад граница помаци, заради системно провежданата асимилационна политика на България. Непосредствено след освобождението на България, сред ръководителите на Българската държава се заражда едно чувство на реваншизъм спрямо останалото на нейна територия мюсюлманско население, особено спрямо това на помаците. През този преходен период на територията на днешната Смолянска и Пазарджишка област е била създадена така наречената „Помашка Република – Тъмръш”, а също и отделно „Помашка Гюмюрджинска Република”. Първата просъществува като държавно формирование 35 години и показва на цяла Европа, начина и формата на управление на държава, в която всички етнически групи и малцинства са били равноправни, свободни и равнопоставени. Разбираемо за онова военно време на зараждащите се в Европа, вредни и опасни националистични доктрини, че същата тази държава не може да бъде пример на Балканите, и в началото на Първата Балканска война тя е унищожена по особено жесток начин. Тогавашните записки, спомени и факти говорят и до днес за тези трагедии и зверства. По време на Балканските войни, много от воюващите страни използват момента за реваншизъм срещу различното население, намиращо се на техните нови територии. Местното, коренно мюсюлманско население, след изтеглянето на Османската Империя е подложено на невиждани репресии от страна, както на Българската армия, така и от свободните формирования на тогавашната организация – ВМРО, подкрепяна от държавата. Те навлизат в селата населени предимно с помаци, извършват убийства, палежи, грабежи и масови насилия върху цялото население, където убиват, грабят, палят и разрушават множество помашки селища. Беззащитното местно население е принуждавано насила да приеме различна от неговата религия и му се налага принудително християнството с помощта на Българската православна църква. След тези поредици от асимилационни действия и процеси, за помаците на територията на днешна България настъпват периоди, които се редуват с множество насилствени преименувания и покръствания, по-явни или по-прикрити. В периода на „Балканската война” през 1912г. - 1913г. и многократно след това, в България са извършвани нечувани зверства, форми на геноцид и насилствени действия спрямо помаците от различни правителства, редовната българска армия и представители на „Българската православна църква”, за което има редица доказателства съхранени от родовата памет на помаците, исторически документи и външни източници, като един от тях е „Carnegie Report от 1914г., както и други подобни проучвания и изследвания.

В България, без значение от държавното и политическо устройство, почти всяко правителство и власт е упражнявала върху това скромно, работливо и доверчиво местно население, своите си опасни националистични експерименти. Стига се дори дотам, че в края на 40-те и началото на 50-те години на 20-ти век по волята на Сталин, дори помаците от Пиринска Македония са заставени да се самоопределят като „македонци” ! Само 10 години по-късно, всички тези „македонци”, отново чрез държавна принуда трябва да станат българи, което и до днес не гарантира, че с така продължаваната и водена държавна политика, това няма да се случи утре или през следващите години, като следващ хуманоиден български експеримент, който всъщност продължава, но с по-фини държавни политики и методи.

През различни периоди на насилие срещу това малцинство – помаците, има различни примери на масово противопоставяне. Едно от тях е масовите вълнения в село Рибново през 1964 г, както и девет години по-късно по стечение на обстоятелствата на същата дата, на 29.03.1973г. и в селата Корница и Брезница, област Благоевград. Не трябва да забравяме и съответните събития в с. Барутин, област Смолян. Естествено за това време на диктатура населението заплаща за това свое упорство, където има множество човешки жертви с много интернирани и принудителни изселвания по различни краища на България, с множество разделени семейства, унищожени съдби и силно смачкано достойнство и самочувствие на много от помаците. След това през 1984г. и през 1989г., поради бездействие на европейската и световната общност подобен насилствен  „Възродителен процес” настъпва и за българските турци. Оттук насетне настъпват процеси, които и останалата на власт БКП не е в състояние напълно да контролира, и предприема други планове за реорганизация на държавата и провеждане на необходимите демократични процеси. През 1989г. помаците в България се вдигат на масови протести с основно искане за връщането на насилствено отнетите им рождени мюсюлмански имена. На 29.12.1989 г. Политбюро на БКП излиза с решение за възстановяване имената на мюсюлманите в България. За стотици хиляди протестиращи в София, това е невиждан празник, който от тогава до днес се празнува всяка година в селищата с помашко население като празник „Кортулуш Байрям”.

След демократичните промени от 1989 г. в бившия Източен блок и в България, по време на така наречената „голяма екскурзия” през 1989г. - 1991г., под формата на етническо прочистване заедно с етническите турци - български граждани, от страната ни се изселиха над 300 000 души, от които около 100 000 помаци основно в Република Турция, но и в други страни. По време на така наречения „демократичен преход” започват кардинални промени в икономиката на страната, стига се до невиждана криза, където зимата на 1996г. - 1997г. е една от най-тежките, не само за помаците, а и за целият български народ. Много от селата на помаците започват масово да се обезлюдяват в следващите няколко години с темпове, които са били характерни само за времената на военните събития през времето на Балканската война.

Поради това, че прословутите със своето си трудолюбие помаци не могат да стоят и да чакат подаяние от държавата, където е съсипан основният им техен поминък - земеделието и тютюнопроизводството, при наличие на пълна неяснотата по отношение изкупуването на произвежданата от тях продукция, цели семейства, махали, квартали или селища са принудени да търсят препитание в чужбина. В съседна Гърция в първите няколко години не се приемат български граждани с нехристиянски имена и много помаци са принудени отново да се преименуват. Този проблем се отнася и за големите градове в България, където се процедира по същия начин, от което следват своеобразни процеси на икономическа асимилация, вследствие на дискриминация и налагане на скрити и явни двойни човешки стандарти при наемане на работа или създаване на трудности при стартиране и започване на собствен бизнес.

Много голяма част от помаците в България виждат защита и подкрепа единствено в създадената тогава от бившата „Държавна сигурност” и нейните структури,  новорегистрирана протурска партия „ДПС”, която първоначално е замислена да функционира като турско-помашка партия. В началото на прехода това донякъде е осъществено, като дава привидни надежди за развитие на това население, но само през първите години. След това помаците биват изтикани на втора линия в тази партия или отстранени. От редовете на същата са премахнати и по видните помаци, проявяващи такова самосъзнание, а неопределящи се за турци. Останалите там помаци се страхуват да изразяват своите позиции и това на населението което представляват, като те дори са принудени да се срамуват да се самоопределят и нарекат помаци, поради по-силно проявеният турски етнически елемент в партията им.

През 1999г. Република България ратифицира „Рамковата Конвенция за защита на националните малцинства”, като с това обаче не се променя с нищо статута на помаците в България, а по-видните радетели за признаването на помаците в страната  като етническо малцинство, биват постоянно преследвани от специалните служби за сигурност, като се използват и политически инструменти за  съсипване бизнеса  на онези, по-предприемчивите, или пък им се пречи чрез държавната машина и апарат за започване на нормална работа или бизнес. Националните служби дори се намесват по най-груб начин, чрез заплахи за компрометиране на личният живот на тези хора, като те биват постоянно обект на следене и подслушване със специални разузнавателни средства под предлог, че искат да „делят” държавата, като се следи  цялата кореспонденция на тези лица и се оказват всевъзможни форми на въздействие и контрол. Всички извършвани действия се извършват чрез силово прилагане и демонстриране на неконтролируема власт, чрез заплахи, чрез икономически методи и инструменти, чрез форми на постоянни привиквания, проучване, чрез проявяване на нечовешко и грубо отношение, чрез разпити и демонстриране на властови унизителни действия над почти всички учредители на подобни организации от служителите на „Предварителното производство”, „Следствени служби”, „Държавна агенция за национална сигурност” и от органите на прокуратурата. И всичко това се осъществява, само защото тези хора искат да се самоопределят като помаци. Върху тях се оказват всевъзможни форми на дискриминация и психически въздействия, характерни като методи и действия на службите от бившата „Държавна сигурност” от времето на „Комунизма”.

Един от множеството примери е осуетения опит през 2009г. на определени помаци да създадат Дружество „Обединение за мир, автентичност и култура”, както и обсъждането на въпроса по съставянето на Инициативен Комитет за учредяване на Политическа Партия „Обединение за мир, автентичност и култура” в с. Триград, община Девин. Малко време след това местно мероприятие през 2010 г., по време на нарочно образувано следствено производство се привикват част от учредителите и биват унижавани и обиждани чрез нечовешки методи на въздействие и грубо отношение, като за това през 2011г. същите са изпратили жалба до „Български Хелзинкски Комитет” и тя беше представена на специалния пратеник на ООН г-жа Гай Макдугъл.

За съжаление, същите начини на отношение се прилагат и през 2012г. при учредяването на неправителствената организация „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ-ПОМАК” в гр. Смолян. През времето от нейното учредяване до вписването й в Окръжен съд Смолян, учредителите й бяха многократно привиквани в представителствата на ДАНС в гр. София, гр. Благоевград и гр. Смолян, с една единствена цел - психически тормоз и опит за вменяване на вина за извършено престъпление срещу държавата ни. На помаците в България постоянно се нарушават основни човешки права, правото на собственост, правото на представителност в държавни организации по етнически, малцинствени и демографски въпроси, както и в учреждения на различно ниво, достъп до медии, до политическа трибуна, нарушение на религиозни права, като се преследват духовни водачи от етноса на помаците. Инициират се и се осъществяват протести против изграждането на религиозни храмове, ограничава се равнопоставения достъп до държавните медии, до училища, които биват стриктно контролирани от неясни олигархични и националистически кръгове. Създават се и спънки по възстановяването на културни паметници, част от културата на помаците. Създават се внушения чрез новосъздадени и възродени националистически организации, че помаците са обида за България и не са самостоятелна общност, че не представляват своето етническо малцинство, и на тях се гледа като на заплаха и зло за държавата.

Така се получава, че помаците като втората по численост етнорелигиозна група в България, през времето на „демократичния” преход след 1990г., продължиха и продължават и до днес да бъдат обект на прикрита асимилационна политика, на налаган духовен и икономически геноцид от страна на така наречените „демократични власти”. Същите се изпълняват с различни средства и форми за асимилиране и подтискане, особено в районите където живее компактно това население, както и продължителен отказ за провеждане на трайна политика за икономическо развитие. Целта е умишлено обезлюдяване на тези райони, поради което в най-ново време определяме, като една от най-зловещите форми на икономически геноцид и преследване на помаците.

Можем да дадем редица примери, обосновани и подкрепени със солидни доказателства, факти, доводи и мотиви за множество действия и бездействия на властите, с които се оказва въздействие, затруднява се и без това трудния начин на икономическо развитие, препитание и оцеляване, а също така и последиците от това върху достойнството, здравето, образованието и равнопоставеността на помаците сред останалите български граждани. Бюджетът на България в момента се крепи на два основни стълба – тютюна и горивата.  Те носят по близо 2 милиарда евро приходи годишно в държавната хазна. Тютюнът носи най–висок приход в растениевъдството от всички други култури у нас. От седемдесет хиляди /70 000/ регистрирани земеделски производители, половината са тютюнопроизводители и са помаци. Някои от примерите са умишлен отказ на държавните власти за възстановяване на земите им в реални граници, като пример за това са не едно и две селища, като с. Црънча и с. Бръщен от Община Доспат.  

Продължават умишлено създаваните пречки от държавата за възстановяване на имотите на мюсюлманската общност, пречки за възстановяване на религиозни храмове на общността на помаците. Закриването на здравни болнични заведения в райони, изцяло населени с помаци, като болницата в Община Девин, община Борино, община Доспат на област Смолян. Неосигуреност на нормално здравно обслужване в малките населени места, където живеят помаците, вследствие на което се наблюдава влошен здравен статус на това население в тези региони, за което ще настояваме да се организират специални здравни комисии с участието на европейски експерти  за извършване на обстойни здравни изследвания на това помашко население. При извършвани такива здравни прегледи от лекари от други държави като доброволци, на същите им се създават пречки от държавните власти и други подобни.

За периода 1990г. – 2011г. в България са проведени две статистически преброявания на населението и въпреки, че многократно е бил поставен въпроса за включване на отделна графа в анкетните карти за самоидентификация на етноса „Помаци”, това не е извършено от българските власти. На последното преброяване в анкетните карти беше формално допусната графа „Други”, в която би трябвало да бъде изразена волята на стотици хиляди български граждани, в това число и тези, които да се самоопределят като помаци. Според нас наличните данни бяха подменени и фалшифицирани, като това се случва със знанието и под натиска на властта, за да не се допусне самоопределяне на граждани с реалното наименование Помаци.

В последните години от управлението на България, помаците биват погрешно наричани „българо-мохамедани” от държавните власти и от всички институции, което е грешно и обидно понятие не само от теологична гледна точка, но съвсем неточно такова, както и подобното на него други производни наименования -  „българо-мюсюлмани” или „българи-мюсюлмани”. Това води до асоциирането им с етноса на другата етнорелигиозна група „българи”. И същото се извършва от платените и протектирани от държавата учени, историци и кадри на бившата комунистическа „Държавна сигурност”, продължаващи да работят в научните звена на държавата, които умишлено продължават да насаждат натрапеното ужким самосъзнание за това, че „помаците” са бивши „българи” и „християни”. Това е характерно за пропагандните и асимилативни методи, които създават матрица на психологично въздействие чрез смесване на принципно различните понятия за национална,  религиозна и етническа принадлежност.

Спрямо това население се прилагат двойни стандарти, явна и скрита дискриминация, налагане на последователна политика на натрапване и приемане на друга идентичност – „българската” и „етнобългарската”, с което заблуждават международната общност чрез лъжливо провеждане на политика за „интегриране”, което е вид асимилиране, за да може „българския етнос” да си осигури мнозинство и монопол сред останалите етноси в страната.

В различните години са правени опити от помаците да се сдружат или обединят под различни форми, за запазване на тяхната култура, обичаи и традиции, съгласно законите на страната. Повечето от тях се оказаха безуспешни, поради създаваните пречки от държавните органи, за да не бъдат поставяни искания за признаване или защита на малцинствените им права и съхранение на етноса им като помаци.

Традиционната религия, която общността на помаците изповядва повече от десет века, е тази на исляма. Има редица примери за последователна политика на въздействие, с цел „християнизиране” на помаците в България. Нарушават се и религиозните им права, свободи, политизират се техните проблеми, в частност и като мюсюлмани. Умишлено не се възстановяват от държавата имотите на мюсюлманското изповедание и на населени места, основно от помаци. Унищожават се съзнателно с бездействието си важни исторически паметници и обекти, като част от световното културно и историческо наследство на помаците, редом с тези на ислямската култура. Упражнява се натиск и преследване на  духовни учители по религия и ислям в разграничение на другите духовници от ислямската или християнската общност, които се преследват и заради етническата им принадлежност, като помаци. В тази насока могат да се посочат и конкретни примери.

Предприели сме редица действия по стартирането и провеждането на кампании и запознаването на държавните власти с необходимостта от спешни мерки за спасяването на някои значими паметници на ислямската култура в България. Пример за това е стартирането на кампанията по възстановяване и реставрация на Джамия „Караджа Паша” в гр. Гоце Делчев. Според думите на премиера на България г-н Бойко Борисов, „правителството е заделило 150 милиона лева от бюджета през 2013г. за реставрация, ремонт и обновяване на християнски храмове в България", като нищо от бюджета не е определено за възстановяване на мюсюлмански храмове, въпреки че бюджетът на държавата се формира и от данъците на всички мюсюлмани - български граждани в България, в това число и от помаците. Подкрепяме така обявените ремонти за обновяването и строежа на нови християнски молитвени храмове, но защо не се обръща внимание и на другите религиозни храмове на другите духовни и религиозни общности.

Със специално писмо до Народното Събрание на Република България, ние сме запознали ръководствата на парламентарно представените партии и всички народни представители, с което е поискано да се предостави информация за наличието или липсата на парламентарна представителност на помаците, и искане за признаване на етноса, съгласно Конституцията на държавата и всички издадени международни документи и разпоредби за защита правата на човека и националните малцинства, но за съжаление до момента няма официални действия и отговор.

Уважаеми госпожи и господа, нашата организация би искала да обоснове своите позиции и виждания чрез поставяне на тези въпроси и проблеми, като търси Вашето съдействие за осигуряване на международна подкрепа, отнасяща се до признаване етноса на помаците и тяхното малцинствено интегриране, като предоставяме някои от следните доводи и аргументи на базата на тези документи, съзнавайки, че върховенството на закона, правата на човека, мира, разбирателството и гарантиране свободата и волята на всеки човешки индивид са неизменни ценности за човечеството и за световната общност.

В тази връзка по изготвеният доклад на Организацията на Обединените Нации под номер №A/HRC/19/56/Add.2/03.01.2012г., са направени препоръки за укрепване, защита и признаване на общността и етноса на помаците в България, бихме искали накратко да Ви уведомим и да представим част от неговата същност, касаещ самите нас - помаците.

        На 3 януари 2012 г. в Съвета по правата на човека към Генералната асамблея на ООН в деветнадесетата сесия, като точка трета от дневния ред е поставен въпросът за „Укрепване и защита на всички права на човека - граждански, политически, икономически, социални и културни, в това число и правото на развитие”. В рамките на тази точка е представен докладът на независимият експерт по правата на малцинствата г-жа Гей Макдугъл, относно мисията й в България от 4 до 11 юли 2011 г.

        В него е посочено ясно, че „независимият експерт... проведе консултации и с представители на етническите македонци и помашката общност.” Като специален раздел пети е отделено следното: „V.Признаване и права на македонската и помашката общности”. В него четем: „Признаване права на македонската и помашката общности”.

Според чл.54 на Конституцията на Република България, който гласи, че „всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона“, ние смятаме, че тази норма се отнася и за нас – помаците .

Държавата в лицето на правителството, парламента и подопечните им власти, отрича съществуването, и в същото време не признава етноса на помаците (като нашите власти приемат за помаци, българоговорещите мюсюлмани в България) като отделно етническо малцинство - твърдейки, че и двете групи са всъщност етнически българи. Представители на групата, които се определят като етнически помаци, следователно, твърдят, че малцинствените им права са нарушени.

За общността на помаците е от изключителна важност, тяхната самоидентификация и етническа принадлежност да бъде официално призната в съответствие с конституционните и международни разпоредби за зачитане правото на етническо самоопределение на човека, където чл.27 на „Международния пакт за гражданските и политическите права” гласи, че „в държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група, собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език“.

Въпросът за съществуването на малцинства е засегнат в Общ коментар № 23 (1994) за правата на малцинствата на „Съвета по правата на човека”, където чл.5.2 гласи, че „съществуването на етническо, религиозно или езиково малцинство в дадена държава-страна не зависи от решението на тази държава-страна, а изисква то да бъде установено вследствие на обективни критерии“.

По отношение на идентификация с дадена расова или етническа група, „Комитетът за елиминиране на расовата дискриминация” е установил в своята Обща препоръка № 8 (1990) върху член 1 на Конвенцията, че „такова идентифициране, освен ако не съществува основание за противното, следва да се основава на самоопределението на съответното лице“. Правото на лицата свободно да се самоопределят като принадлежащи към етническа, религиозна или езикова група, следователно е установено в международното право.

В тази връзка в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) на зимната си сесия 21-25.01.2013г. е разгледан работен доклад по постмониторинговия диалог с България №13085/04.01.2013г. на докладчика Лука Волонте (Италия, ЕНП/CD). Същият докладва проекто-решения за спазването на правата на малцинствата в Република България и прилагането на поетите ангажименти с признаването на помашко малцинство и език, като се постави на българските власти препоръки и разпоредби за признаването на етноса и езика на помаците в България.

Остро осъждаме обаче взетите решения и изразяваме своето безпокойство от случилото се по време на редовната сесия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург 21-25.01.2013 година, където в доклада за България  отпада текстът за помашко и македонско малцинство.

Имаше такова предложение, с което България се призоваваше „да признае помашкото и македонското малцинство”, но за съжаление и като обида за цяла България и за Европа, народния представител в българската делегация г-н Лъчезар Тошев от „Синята Коалиция”, внесе предложение за отпадането му в проекта за Резолюция 1915.

Ето защо ръководството на „ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУТ - ПОМАК”, осъжда остро действията на представителите на България в ПАСЕ, които за пореден път доказват своето особено пренебрежително отношение към малцинствата в Република България,  в частност особеното негативно отношение към нас помаците.

За нас е недопустимо в днешно време да се твърди, че в България проблеми с малцинствата няма,  особено когато става въпрос за техните основни права на самоопределяне и етносна самоидентификация.

Поради това, според външното и вътрешно право, за нашите институции е необходимо, и те трябва да признаят тези права и да осигурят това, че никое лице или група да не страда от неравнопоставено третиране или дискриминационно отношение, въз основа на свободно избраното определение като принадлежащи към дадена етническа, религиозна, езикова или друга група.

Това обаче не е единственият случай, в който от началото на 2012 г. международният фактор поставя искания пред България в полза на помаците и други общности и малцинства. На 24 януари 2012 г. комисарят по правата на човека при Съвета на Европа, г-н Томас Хамарберг е изпратил писмо до външния министър Николай Младенов (CommDH(2012)12, Ref: CommHR/SG/sf 002-2012), с цел продължаване на диалога по някои въпроси за правата на човека, сред които и този за правата на малцинствата. Той е приложил съответен документ, в който става въпрос за тези малцинства, споменавайки също помаците.

От това следва, че и България трябва стриктно да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до лица, принадлежащи към такива общности, и да ги изпълнява незабавно. Сдруженията трябва да функционират без пречки, те трябва да могат да си избират имена по свой избор и свободно да изразяват етническата си идентичност. Сдруженията, чиято регистрация е била отказана в миналото, трябва незабавно да бъдат официално регистрирани.

Тези твърдения и заключения са от огромна важност за всички български граждани и за страната ни, защото се оспорват и се оборват фалшивото извинение на българските власти, че няма нужда да се признава малцинство, тъй като нямало международна дефиниция, а такава дефиниция има и е разписана в редица международни документи и конвенции, които и Република България е ратифицирала и се е задължила да спазва и прилага.

Поради това, че всички направени препоръки, доклади, прилагане на международни конвенции (Рамковата конвенция за защита на националните малцинства; Европейската конвенция за малцинствата), договори и приети резолюции на ПАСЕ, ЕС, доклади на ООН, вътрешното законодателство и всички останали факти и обективни обстоятелства са много ясни, точни и категорични, като смятаме, че нашата страна - Република България, трябва да признае и общността на помаците като етнос и национално малцинство със свой език, без да се оспорват тези основни човешки права.

 

Уважаеми госпожи и господа, без да коментираме подробно пречките и действията на нашата държава в лицето на правоохранителните органи в последните години на прехода към демокрация, където не се допускаха да се регистрират партии на етническа основа като противоконституционни, но в същото време е несъмнено сигурно и неубедително, че въпреки тези изрични императивни норми, такива съществуват и то създадени още от началото на прехода през 1990г. Следват и могат да се посочат редица други примери за възпрепятстването на опитите на помаците да се сдружават.

Според доклада на комисаря Хамарберг,  в който се упоменава, че в Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ), с цел по-добре да се изрази неговото предназначение се оказват препоръки, тъй като се забелязва, че българските граждани от произход – помаци, все още не са представени в тази институция и призовава българските власти да поправят и отстранят този пропуск в близко сътрудничество с представители на тази общност.

Безспорно категорично е, че това искане на комисаря има много ясното значение – да бъде институционално признат статутът на общност и малцинство на помаците в България, и властите да започнат да си сътрудничат с представители на това малцинство. Също така е безспорно ясно, че се препоръчва да бъде намерено решение чрез отворен и искрен диалог в съответствие със стандартите на Съвета на Европа, регламентите на Европейския съюз и международните документи и разпоредби.

На база предоставените факти, доводи, мотивирани становища и обстоятелства, настояваме и търсим адекватна и наложителна международна и външна подкрепа и съдействие за окончателно разрешаване на тези въпроси и проблеми.

Молим също така и настояваме, българските власти да предприемат необходимите действия за пълноправно представителство на помаците в България на всички нива, във всички институции (български и международни), работещи по проблемите и интеграцията на етносите и малцинствата.

Уважаеми госпожи и господа, именно поради тези причини, ние помаците се обръщаме към Вас, като умоляваме за Вашето съдействие и международна подкрепа по изложените наши проблеми, с надеждата за съвместно търсене на добър изход от тази нелепа, уронваща престижа на държавата дискриминационна ситуация и поставяйки под съмнение демократичните устои и ценности, за които всички се борим.

Бихме искали да приемем за реално и действително това, че все пак България е пълноправен член на Европейския съюз, която е ратифицирала „Международната конвенция за защита на националните малцинства”, с което всички ние да можем да покажем едно демократично и европейско мислене по въпросите за общностите, малцинствата и интеграционните процеси, с всичките тези предпоставки, които са необходими за развитието и просперитета на Република България, като един пълноправен член на Европейския съюз и на Световната общност, и част от всички хора, които се стремят към мир, любов, добруване, уважение и разбирателство между различията в Европа и в Света.

Председател: Ефрем Моллов

30.01.2013