За гейовете и цигарите

| Радослав Стоянов,

And what is ‘truth’? Is truth unchanging law?
We both have truths. Are mine the same as yours?
Пилат Понтийски в „Исус Христос суперзвезда“

]ейовете са много по-вредни [от тютюнопушенето]. [...] ]азпространението на СПИН не е само заради наркоманите, което, както знаеме, в некой държави е разрешено човек да се занимава с наркомания, но цигарите са много вредни… А освен това, да оставиме, че те разпространяват СПИН масово, тъй като не всички гейове са само хомосексуални, някой са и би-. Това не работи в интерес на обществото.”

Това е Истината. Този прагматизъм, опрян на интереса на обществото, принадлежи на известния български режисьор Андрей Слабаков. Изказването си той направи в телевизионното предаване „На инат“ по „Нова телевизия“ през 2011 г. Днес Слабаков гордо седи зад тези си думи. Поне дотолкова, доколкото вече твърди, че това било просто майтап. Но и „истина“, в същото време. Последното той и съпругата му Ернестина Шинова потвърдиха два дена преди Бъдни вечер 2013 г. в студиото на предаването „120 минути“ по телевизия Би Ти Ви. Това наистина е стоплящо сърцето послание към зрителите, особено тези, които са майки и бащи на нехетеросексуални младежи: „Вашето дете е опасно за общественото здраве, защото е гей, а гейовете сеят СПИН“.

През месец декември миналата година Върховният административен съд написа последния абзац от дълъг роман, започнал по повод изказването на Слабаков от 2011 г. Като по странна приумица на съдбата романа започна да пише предходният персонален състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), а крайната точка пак трябва да сложи комисията, този път с нови членове, избрани от парламента и президента през 2012 г.

Къде е проблемът?

Изказването е пределно ясно: цигарите може да са вредни (а те без съмнение са), но има и други, по-вредни неща, които не сме забранили или премахнали, следователно и цигарите не бива да се премахват. За Слабаков тази теза е важна, тъй като той е страстен пушач, а по това време се въвежда забраната за тютюнопушене на обществени места.

От една страна, логиката тук е ялова, опира се на логическа заблуда: А, не е толкова лошо и можем да го допускаме, само защото, Б, съществува и е по-лошо. От друга страна обаче, от значение е и кой е избраният сравнител в Б. За Б Слабаков избира гей хората. Защото мисли, че те „разпространяват СПИН масово“. Твърди го. За да покаже, че има и по-лошо от А.

Разпространението и превенцията на ХИВ/СПИН, както и начините, по които вирусът и синдромът повлияват върху човешките съдби е сложен и непознат у нас проблем. България никога не е била под чудовищния удар на епидемията така, както САЩ от 80-те или редица африкански държави. Тази тема е болна за американската и британската гей общност, тъй като болестта е отнела живота на стотици хиляди приятели, партньори и синове. Болката от тази загуба е излята на хиляди страници спомени, статии, художествени произведения, исторически монографии и доклади на неправителствени организации. По онова време ХИВ е наречен „гей чума“, защото едни от първите случаи на инфекцията са открити именно при гей мъже. Това е закономерно, доколкото през 80-те презервативът е просто противозачатъчно средство, от което гей мъжете не се нуждаят.

Скоро се разбира, че това далеч не е „гей болест“, тъй като тя поразява всички. Вирусът не дискриминира. За разлика от хората. Днес създадената по онова време дамга, която тегне над гей общността, все още е в сила. „Гей чума“ – наказание от Бог за „греховните“ хомосексуални – е манна небесна за проповядващите яростно хомофобия религиозни гурута в САЩ. И макар днес да е ясно, че това е мит, създаден за да послужи за „доказателство“ за това колко нередни и опасни са гей хората, уви, все още има хора, които на драго сърце да употребят клеветата за свои цели.

Слабаков сравнява една група от хорачовешки същества – с доказано вредна практика, която сама по себе си уврежда здравето. Следователно, сравнените с нея хора сами по себе си също увреждат здравето на другите. Такова твърдение е твърдение за иманентно опасни хора; както ромите са сочени като иманентно опасни за „обикновените българи“; и както евреите са били сочени за опасни и вредни в Третия райх.

Когато стигнем до посочването на групи хора като вредни, добре е да се замислим – кой решава? Кой решава кой е „вреден“ и кой не?

С решението си от декември ВАС установява тормоз и подбуждане към дискриминация в процесните изказвания на Слабаков. Нещо повече – решаващият състав отчита, че публичният начин, по който са направени изказванията – в национален телевизионен ефир – допринася за унизяването и обругаването на гей хората. Според върховния съд „[хумористичният характер] на предаването сам по себе си не води до изключване на забраната за дискриминация“.

В мотивите си съдът пише:

„Видно е, в контекста на разговора, че основната цел на Слабаков е била да убеди публиката, че тютюнопушенето не е толкова вредно, че да бъде забранявано със закон. За да докаже тезата си той използвал противопоставянето – на тютюнопушенето противопоставил хората с хомосексуална ориентация. […]

Така формулирано изявлението на Слабаков цели да създаде и създава стереотип на обществено поведение, което стигматизира група лица на основата на сексуалната им ориентация, насажда по отношение на тях враждебност, нетърпимост, непоносимост, изключване. То ги етикетира, дамгосва ги и ги определя като разпространители на едно от най-опасните вирусни заболявания. Това неминуемо унизява, а значи и накърнява човешкото достойнство на хората, които определят себе си като гейове, защото ги представя на обществото, създава образ за тях в обществото, който мотивира омраза и пренебрежение (хомофобия)“.

С медийните си участия през последния месец Андрей Слабаков даде да се разбере, че не приема всичко това. Без по-ясен аргумент от бланкетното твърдение, че изказването му било „виц“ и била ограничена свободата му на изразяване.

За много хора Слабаков действително е казал истина. Те вярват в нея, защото тя обслужва пред-убежденията им. Дали тези хора не са опасни? Дали не са вредни?

Радослав Стоянов е студент по психология в НБУ и активист за равните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните хора (ЛГБТ). Той е жалбоподател по дела в обществен интерес, свързани с дискриминацията срещу ЛГБТ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. Част от екипа на БХК.