Митът за „парадирането“

| Радослав Стоянов,

„Нямам нищо против гейовете, ама да не ми парадират с това.“
Народно творчество

Фразата горе иронично нарекох „народно творчество“, защото е може би най-често употребяваната фраза по адрес на гей хората в България. Тя е тотален хит, предаващ се като вирус от уста на уста и от ум на ум. Внушителната й сила е толкова хипнотична, че дори много гей хора я възпроизвеждат в своя модифицирана версия: „Аз съм гей, но не мисля, че трябва да го натрапвам и да парадирам с това“.

Хората, които преповтарят тази заучена формула, наистина вярват, че са „толерантни“, а тя е етична и легитимна. Гей хора често я интернализират[1] именно като легитимна и като форма на едно нормално, удовлетворяващо ги положение.

Формулата обаче е грешна. При това грешките са няколко и особено опасни. Тук ще покажа как тази мантра всъщност е прокоба, която не помага за напредък към равнопоставеност на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите (ЛГБТ) хора в обществото, а тъкмо напротив – тя е тресавище, в което попадне ли тази общност, трудно би могла да излезе.

Най-напред трябва да се запитаме

какво значи да парадираш?

При това със сексуалната си ориентация? Да парадираш означава да демонстрираш, да се перчиш с нещо. Думата има негативни конотации. Как можеш да парадираш със сексуалната си ориентация?

Според някои да парадираш означава да ходиш на гей паради. Според други – да си открит, т.е. да съобщаваш сексуалната си ориентация. А според трети, човек парадира със сексуалната си ориентация, когато се държи нетипично за телесния си пол – напр. когато един мъж е женствен, а една жена – мъжествена. Но най-вече първото.

Тези интерпретации са напълно неетични и неприемливи. В първия случай се отрича свободата на изразяване на част от гражданите и правото им да се събират и сдружават, което е фундаментална демократична ценност. Във втория случай се налага санкция на личността, която е дръзнала да бъде себе си и да каже истината. В третия случай пък се санкционират хората, които са такива, каквито са, без да могат да бъдат по-различни.

Всички тези вариации по една обща тема идват от убеждението, че да си гей не е нещо „редно“, „нормално“ и „естествено“, ерго „вродено“, а нещо ненормално, девиантно, противопоказно и нежелано.

Сексуалната ориентация обаче е естествено формиран компонент от психиката, основан на биологични предразположения.[2] Той е иманентна и неизменима по силата на волята характеристика на личността, а не продукт на свободен морален избор. Ето защо да кажем, че някой парадира със сексуалната си ориентация, е като да кажем, че някой парадира с етническия си произход или с цвета на очите си.

Заявяването и изказването на нехетеросексуалната ориентация прави впечатление като особено събитие само поради това, че обществената норма е друга. А съществуването на обществена норма не означава, че тази норма е правилна и необходима.

Добре ще видим това, ако анализираме проблема с „парадирането“, а именно – случая, когато за неприемливо се номинира полово нетипичното поведение, особено при мъжете.

Мъжката идентичност е нещо, което се нуждае непрестанно от утвърждаване и валидация и да бъде женствен е нещо, което е неприемливо за един мъж, защото именно мъжествеността е това, което го дефинира като мъж. На символично ниво мъжът спира да е мъж, когато спре да е мъжествен. А мъжествеността се дефинира от редица символични актове или ритуали, които, ако не бъдат изпълнявани, тя няма да съществува и мъжът следва да спре да бъде схващан като мъж, независимо от телесния му пол.

Тази философия не е нова. Тя е философия на

омраза към женствеността

и всичко женствено, схващано като противопоказно и ерозиращо мъжа и мъжествеността.[3] Откриваме я още в дълбока древност, например в Стария Завет, където в книга Левит изрично е забранено мъж да легне с мъж като с жена.[4] Архаичният човек е знаел, че обичайно мъжете са интимни с жени, но очевидно е знаел и че понякога, по-рядко, мъжете са интимни и с други мъже. За да открие мъжественото в бинарността, тук древният човек е поставил типичното за повечето мъже поведение като белег за мъжественост, следователно нещо позитивно и желано; а по-рядко срещаното поведение е поставил като белег за женственост, сиреч нещо нежелано и противопоказно за мъжа. А го е поставил там, защото в архаичното мислене в бинарни опозиции съществуват само две алтернативни опции. Трето положение не е имало. Ако нещо не е типично мъжествено, значи е женствено.

За да поддържат идентичността си като мъже, мъжете в древността, а и днес, имат психологическата и символна потребност да отрицават женственото. Съществуването на феномени, които нарушават тази бинарна опозиция, поставят под съмнение самия космически ред на човека, свикнал да разсъждава за света като територия, разделена от опозиции. Такова „нарушаване на схемата“ е психологически стресиращо. То противоречи на това, което индивидът приема и разбира под космически ред и невъзможността му да разсъждава извън тесните рамки на бинарните опозиции го лишава от търпимост към излизащите извън тази схема феномени.

Особената опасност тук се крие в това, че формулата „Нямам нищо против гейовете, но...“ най-напред е притворна – тя отрича да е хомофобна, макар че е. И убеждава адресатите си, че е израз на приемане. Но не е. Сетне пък е коварна, защото предлага опасна сделка – „ Аз ще те търпя („толерирам“), ако в замяна ти спреш да бъдеш себе си“. Такова изискване лишава гей хората от фактическо съществуване.

Видимостта е залог за социалното включване

– или няма да бъдеш себе си, ще спреш да бъдеш гей и в замяна получаваш статут на равностоен, или ще бъдеш себе си, но ще търпиш унизителното, обидно отношение, отхвърляне и тормоз, защото тогава то би било смятано за оправдано.

Това не е реално приемане. Не е дори и проява на търпимост – голяма или малка. Тази формула не е нищо друго, освен резервация за правото да дискриминираш. Ултиматум, чрез който постигаш целта на заличаването на различието чрез мирни средства, а не чрез „обстрел“.

През 2008 г. на голям екран излезе филмът „Милк“, разказващ истинската история на американския гей активист Харви Милк, развивал дейността си през 70-те години на 20. век. Обичам този филм не толкова за друго, колкото за големите поуки, които той дава на гей-лесбийската общност – колко важно е да бъдем единни и каква сила можем да имаме като общност. Но най-важният урок от историята за нас тук и сега е, че не трябва да се крием и не трябва да се срамуваме от това, което сме.

Напротив – да бъдеш открит гей е решаващо важно не само за теб самия, но за цялата общност, а и за обществото. Само отстоявайки себе си можеш да постигнеш приемането. Да, трудно е. Да, отнема време. Но е единственият начин. Промяната няма да дойде сама. Тя ще дойде от самите нас.

Сцената, в която Харви Милк иска от поддръжниците си да вдигнат телефона и да се разкрият на всеки свой близък, пред когото все още не са се разкрили като хомосексуални, е сцена, която ни учи колко важен е този акт за доброто на всички нас.

„Бъди гей, но го крий“ е тъкмо обратната посока. Желанието на редица дясноекстремистки организации и личности да заглушат и отменят гей парадите – също. Това е посоката, от която бяхме тръгнали преди двадесетина години. И пътят не е назад, уверявам ви.

Така че другият път, когато някой се опита да ви финтира с тази формула, просто му кажете, че номерът няма да мине. И че хомофобията е тази, която трябва да се срамува и крие, не ние.

Радослав Стоянов е студент по психология в НБУ и активист за равните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните хора (ЛГБТ). Той е жалбоподател по дела в обществен интерес, свързани с дискриминацията срещу ЛГБТ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. Част от екипа на БХК.


↑[1] В науки като психологията и социологията интернализацията е процес на приемане на серия от норми, установени от хора или групи, които са влиятелни за индивида.

↑[2] Herek, G.M. (2010). Homosexuality. In I. Weiner & W. Craighead (Eds.), The Corsini encyclopedia of psychology (Vol. 2, pp. 774-6). Hoboken, N.J: Wiley. ISBN 0470170263

↑[3] Друго изложение по въпроса за мизогинията и хомофобията като родеещи се явления вж. в Панайотов, С. Хомофобите мразят жените. В-к „Труд“, 2013,  достъпно онлайн на: http://goo.gl/aHetOj (Посетен на 26.07.2013). Любопитно е и изложението на: Бадентер, Е. XY на мъжката идентичност. София, ИК „Колибри“, 2002, ISBN 954529258X.

↑[4] По онова време понятие за сексуална ориентация не е съществувало, затова тя е била описвана с действията на участниците в интимността.