Протестите, прайдът и провокациите: Кого защитаваме всъщност

| Радослав Стоянов,

Вече повече от седмица София е парализирана от вдъхновяващи антиправителствени протести. Не споделям възгледа, че това са протести на „младите и красивите“, каквато формула зададоха медиите. Напротив – там има всякакви хора. Хора на всякакви възрасти, по-красиви и по-грозни, хора от различни социални прослойки – собственици на бизнеси и пенсионери, хора с различна вяра, етнос, политическа принадлежност. Хора с различна полова ориентация[1] и идентичност.

Да, колкото и да е странно, от ден първи на протестите там има лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора (ЛГБТ). Те крачат редом с умилителните родители, качили децата си на рамене. Но някак си не ни правят впечатление. Защо?

Ами защото могат. За разлика от други иманентни характеристики, като пола или етноса, половата ориентация и полово неконформната идентичност[2] са неща, които биха могли да останат и незабелязани. Така се оказва, че ЛГБТ хората са част от нашето битие и участват в променящите живота ни събития, но понякога ние просто не знаем за това. Нещо като Алън Тюринг,[3] но в колективен образ.

Без прайд, но горди

На 22 юни, събота, трябваше да се състои шестото ежегодно шествие, част от София прайд. Преди София прайд бе само шествие, днес обаче той съчетава с него седмица на културата – арт изложби и филмов фестивал.

Въпреки че тази година организационният комитет на София прайд реши да отложи шествието, организирана група отиде на планираната най-масова демонстрация от началото на антиправителствените протести срещу кабинета Орешарски, падаща се точно на датата 22 юни. Организаторите обещаха да дарят на протестиращите 1 000 знаменца с българския трикольор от едната страна и международния разноцветен флаг на мира PACE от другата.

Ден преди протеста по традиция младежката ЛГБТ организация „Действие“ организира работилница за лозунги, където доброволци правят на ръка послания за прайда, а в случая – за протеста. Сред лозунгите бяха и посланията „Братство с всекиго, без оглед на вяра и народност.“ – Левски“, „Аз протестирам без хомофобия и ксенофобия“, „Наша страна, наша България“ и „Гей, би, транс хетеро #обичайтесебе“

Всички знаменца бяха раздадени. Според активистите, които бяха на място, общият дух бил много позитивен и с дребни изключения всичко минало без инциденти. До един момент…

Правото да бъдеш себе си

Правото да бъдеш себе си е фундаментално право. Така формулирано няма да го откриете в никой международноправен инструмент за защита на човешките права и свободи. Но когато говорим за свободата да изразяваш себе си, то ние неминуемо говорим и за това да бъдеш себе си без да ти се налага да се криеш, срамуваш или унижаваш заради това кой си и какъв си. Не всички обаче са съгласни с това.

Малко след 21 ч. на 22 юни, след като част от протеста минава през „Орлов мост“ и продължава по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, ЛГБТ групата остава на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“. Нареждат на земята лозунгите си. Внезапно непознат мъж ги задига и ги смачква, след което побягва.

Минути по-късно полицаи заговарят ЛГБТ групата и искат тя да напусне протеста, защото „дразни някои хора“ с посланията си. Групата отказва и в резултат полицаите правят проверка на документите на няколко души, отказвайки да обяснят причината.

След като органите на реда се оттеглят, един от лозунгите е задигнат отново, този път от жена, разпозната от свидетели като Елена Ваташка – координаторка на БФС за работа с футболните привърженици, председателка на Сдружението на българските футболни привърженици и бивш кандидат-депутат от листата на ВМРО-БНД. Когато един от протестиращите от ЛГБТ групата се опитал да си върне лозунга, взет от Ваташка, бил нападнат с юмруци от нейни придружители, разпознати като ултраси от футболните агитки. Нападението приключило за секунди поради намесата на околни протестиращи.

Уведомените на място полицаи отказали да се намесят под предлог, че вече веднъж са го направили с призива си групата да се оттегли от протеста. Заявили недвусмислено: „Оправяйте се“.

Българската Анита Браянт: „Децата, децата…“

Часове след инцидента на стената си в социалната мрежа Фейсбук Елена Ваташка добави един художествен щрих към описанието на инцидента, който тя определя като резултат от „провокация“ от страна на гей и транс хората на протеста. Според нейната версия, ЛГБТ протестиращите били „събрали група малки деца, бяха им раздали картони и флумастери да пишат неща от сорта „Бъди гей, бъди хомо, бъди приятел“.

Горният мираж, видян от Ваташка, никак не е изненадващ. „Безопасността на децата“ е класически коз срещу общности, които трябва да бъдат оклеветени, за да се настрои общественото мнение срещу тях. Още ранните християни, например, създали клеветническа легенда, според която по време на страстната седмица евреите нападат и отвличат малки деца, за да използват кръвта им за ритуални цели. През средновековието често са отправяни обвинения за ритуални убийства на деца към отделни еврейски общности в Англия, Франция, Германия и другаде, но най-известният подобен случай е на светото дете от Ла Гуардия, който служи като повод за изгонването на евреите от Испания през 1492 г.

Посланията на г-жа Ваташка няма как да не ни напомнят за Анита Браянт – иконата на християнската консервативна десница в САЩ, която в края на 70-те години на 20-и век подема кръстоносен поход срещу антидискриминационните закони, които защитавали хомосексуалните от уволнение в няколко щата. По това време Браянт е певица с няколко сингъла и е известно рекламно лице на марка портокалов сок. Ревностна баптистка, Браянт популяризира широко с информационна кампания твърдението, че хомосексуалните мъже са опасни за децата и не бива да работят като учители. Кампанията „Спасете нашите деца“ води до 30-годишна забрана за осиновяване на деца от еднополови двойки във Флорида, която падна едва през 2008 г. Успехите на Браянт мобилизират гей-лесбийската общност, която започва бойкот на рекламирания от нея портокалов сок. Гей заведенията в цяла Северна Америка махат коктейла „Отвертка“ от менютата си и го заместват с коктейл „Анита Браянт“, който се прави с ябълков сок. Загубите за компанията, която Браянт рекламира, са огромни. Това води до залез на кариерата й и банкрут.

Консервативните общности често обичат да внушават, че хомосексуалните са опасни за децата, било то защото „хомосексуалността е свързана с педофилията“, било то защото децата „попиват като гъба“ и можело на свой ред да станат хомосексуални, ако бъдат изложени на „зловредна“ информация за хомосексуалността.

Работата е там, че нито едно от тези две твърдения не е вярно. Първото те обичат да обосновават, цитирайки реални научни изследвания, които обаче четат така, както дяволът евангелието.[4] Що се касае до „пропагандирането на хомосексуалност“ – това твърдение е несъстоятелно. Половата ориентация е иманентен компонент от психиката и не се учи или възпитава. Нека не забравяме, че почти всички гей хора, все пак, са родени в хетеросексуални семейства, въпреки което са гей.

Да се говори за това как децата биват изложени на опасност е опасен подход. Парадоксално в днешното време на научен прогрес, когато научната информация е по-близо до човека от всякога, ежедневието ни е препълнено с псевдонаука и лаиците трудно могат да отсеят сами истината от плявата. Това е козът, на който залагат и различните консервативни производители на хомофобия. В условията сме на информационна война. Условия, в които само критичното мислене и високите критерии за източниците ни на информация могат да ни помогнат.

Кого защитаваме, всъщност?

Редица медии публикуваха информация за инцидента от 22 юни. Не успях да се въздържа от това да цитирам дословно, без корекции, коментарите към новината от потребители на една онлайн медия:

  • Малко им е на мръсните педали!Що за мания е това да парадираш с това, че си педал ! Педал може да си в къщи - на улицата всички трябва да са нормални!

  • To vsichko e nared v BG che sega i tezi s obratna seksualnost tragnali da demonstrirat. Da se sabirat v klubovete si a ne da paradirat po ulicite.

  • Иначе бой! Това не е нормално явление (педерастията) и трябва да се работи за лечението а не за разпространението на това ПСИХИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ!

Това са само три от многото еднородни коментари. Впечатление прави призивът към социално изключване чрез делегитимиране и отстраняване нехетеросексуалните хора от полезрението. Авторите на някои от коментарите си вярват, че всъщност са „толерантни“. И аз съм склонен да се съглася с тях, честно казано. Защото това, което проявяват е тъкмо толерантност, сиреч търпимост – те са склонни да изтърпят нещо, което принципно не харесват, но за това си има условие: „педал може да си в къщи – на улицата трябва да са нормални“.

Интересен е случаят, при който обектът на неприязънта се допуска до съществуване (трябва да признаем, че Хитлер не е постигнал такава идейна зрялост), но под условие. Той не трябва да е видим, да не битува такъв, какъвто всъщност е, а да мимикрира, да се преструва, че не е различен. И това е много често срещана концепция дори сред хората, които не са радикално хомофобни: „Това са хора нормални, като всички останали, но след като искат да бъдат третирани равно с останалите, не трябва да парадират с различието си и така сами да се отделят от другите хора“. Това бяха думите на директорка на училище от провинцията, когато разговаряхме по въпроса дали в училище са имали инциденти с насилие над деца, приемани от връстниците си като гей или трансполови. Представям си как някой мил гражданин в автобуса би обяснил същото на Роза Паркс.

Положението, при което декларираш търпимост (не приемане), но под условие че обектът на не-търпимостта ти е невидим, ти всъщност поставяш условие срещу съществуването на различието – да не бъде то видимо никога е равносилно на това да не съществува. А да не съществува – това означава носителите му да не са различни. А да няма различни означава, че няма към какво всъщност да се проявява търпимост. Казано кратко и ясно: „Няма човек, няма проблем“. В малко по-различен от оригиналния, но почти идентичен смисъл на тази мисъл. Това е пагубно условие срещу съществуването на личността такава, каквато е. Това е геноцид на символно ниво, търсещ да унищожи неприемливото различие. Както казах и по-рано, тази формула е опасна, защото интернализирана от носителя на различие може да има и потенциала да провокира саморазрушително поведение. Но този въпрос е пространен и излиза извън обсега на настоящите размишления.

Може би това е причината ЛГБТ хората да отиват на протестите. И може би това е причината на 22 юни – дата, на която трябваше да е техният ден от годината, в който всички като общност да могат да бъдат себе си, – те са решили да станат част от общия протест, но този път бидейки себе си, без да се крият.

Така че, оказва се, излизайки на улицата, всички защитаваме едно и също нещо – себе си. Самото ни съществуване. Достойния ни живот. Гордостта ни.

Радослав Стоянов е студент по психология в НБУ и активист за равните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните хора (ЛГБТ). Той е жалбоподател по дела в обществен интерес, свързани с дискриминацията срещу ЛГБТ хората, етнически, религиозни и възрастови малцинства. Част от екипа на БХК.


[1] Неслучайно използвам „полова“ вместо „сексуална“. Понятието „сексуална ориентация“ означава не само еротичното, но и романтично привличане към хора от единия или от двата пола. На английски думата sex освен „секс“ значи и „пол“. Тъй като често темата за видимостта на нехетеросексуалните хора се свежда до това „трябва ли да се парадира с нечия сексуалност“, опитвам да илюстрирам несъстоятелността на този подход, именно като подчертавам значението на сексуалната ориентация като ориентация към определен пол, а не към определени сексуални практики. В тази светлина трябва да стане видно, че темата всъщност не е толкова интимна, а напротив – тя засяга фундаментален аспект от битуването на личността в социума. Невидимостта й е приблизително равна на несъществуване на индивида такъв, какъвто е. Налагането на нормата на невидимостта на нехетеросексуалните хора удря точно толкова фундаментална същност на личността им, колкото са етносът и полът. Тя е рецепта не просто за неравенство в обществото, но и за възприемането на пагубна доктрина, способна да доведе до самоунищожение на индивида.

[2] Такава полова идентичност, която не съответства на телесния пол.

[3] Алан Тюринг (1912-1954) е британски математик, логик, криптограф и един от бащите на компютрите. По времето на Втората световна война той помага да се разбият редица шифри на германската армия, включително легендарната машина Енигма. В началото на 50-те години е „уличен“ в хомосексуална връзка – по това време криминално деяние във Великобритания. Кариерата му е съсипана, а той е изправен на съд и осъден на химическа кастрация. На 8 юни 1954 г. се самоубива чрез отравяне с цианид. До ден-днешен не е реабилитиран.

[4] Вж. напр. Херек, Г.М. (2007). Блудството с деца и християнската (правилната) наука. Достъпно на http://wp.me/p3LuJ-19