Фактическото съжителство и еднополовите двойки: Втори дубъл

| Радослав Стоянов,

Депутатът Емил Радев от политическа партия ГЕРБ неотдавна възкреси корабокруширалата идея статутът на двойките, които съжителстват без брак у нас, да бъде признат и ясно регламентиран в Семейния кодекс. При това, поучил се от неуспеха на предишния подобен опит от 2008 г., Радев мъдро е решил, че е необходим „обществен дебат“. Всичко щеше да бъде чудесно, ако не беше изричната му декларация, че инициативата е за правна регламентация на фактическите семейства на разнополовите двойки, но не и на еднополовите.

„Българското общество е консервативно – обяснява той. – Нека първо уредим масовия случай. А след години може да се води дебат и за гей двойките“. С други думи – половинчато решение на един цял проблем. Нека видим няколко гледни точки върху него.

Фактическото като социална реалност

„Фактическото“ в правното понятие фактическо съжителство отбелязва, че то говори за едни действителни отношения, за една социална реалност. Съжителството „на семейни начала“ отдавна е интегрална част от всяко средностатистическо домакинство в България. Въпросът за правната уредба на фактическите семейства засяга много хора – не само живеещите в такива семейства, но и техните деца. Правата на децата, отглеждани от такива двойки, са един от първостепенните и най-важни аргументи в дебата за узаконяването на тези отношения.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г. в България официално 579 434 души са декларирали, че живеят в съжителство без брак. Това са около 15,3% от общия брой на съжителстващи с партньор българи. Тези данни вероятно не включват множество двойки – разнополови и еднополови, които не са декларирали, че живеят в такива отношения. НСИ няма данни за броя на еднополовите двойки в тази статистика, въпреки че такива е можело да се съберат.

За сравнение – преброяването от 2010 г. в САЩ показва, че в над 111 000 американски домакинства, оглавявани от семейна двойка от един пол, живеят деца под 18-годишна възраст (тези данни обхващат също семейства в законен брак, тъй като в някои американски щати еднополовите бракове са законни).

Идеята за „гей бракове“ или въобще за семейства на хора от един и същи пол все още се вижда скандална и неприемлива за много българи. Независимо от това обаче, такива семейства е имало от зората на човешката цивилизация до днес във всички точки на света и във всяка култура. Това е неизбежно, защото хора, които са привлечени от хора от същия пол, се раждат във всички общества.

Проблемите

Законодателството предоставя определени права, отговорности, задължения и ограничения на лицата, които са сключили брак. Понастоящем еднополовите двойки са лишени от какъвто и да е достъп до тях. Бракът на такива двойки е невъзможен според конституцията ни, а семействата им не се признават по никакъв друг начин от закона, въпреки че съществуват фактически.

В българските закони има близо 50 текста, уреждащи различни права, отговорности, задължения и ограничения за брачните двойки. Необходимо е да се подчертае, че това не са „специални“ права или привилегии, както често намекват някои хомофобни националистически и религиозни организации, а права, които вече са достъпни за брачните двойки. Сред тях са:

  • Право на свиждане и информация за състоянието на партньор в затвор или болница;
  • Родителски права върху децата, родени през време на връзката;
  • Право на осиновяване;
  • Право на парично обезщетение за времето, в което лице е полагало грижи за болен партньор или дете, на което е родител (не непременно биологичен);
  • Право на добавка от пенсията на починал партньор;
  • Право на защита от домашно насилие;
  • Право на данъчно облекчение за млади семейства;
  • Право на имуществена общност и на наследяване;
  • Право на финансова компенсация за пострадал при престъпление партньор и мн. др.

Децата

Отглеждането на деца от еднополови двойки е една от най-спорните точки в дебата за легализирането на тези семейства. Някои изказват твърдението, че в такива двойки деца няма, други пък – че не бива да има, защото това би им навредило по някакъв начин.

В действителност много лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови хора (ЛГБТ) стават родители вследствие на настояща или предишна връзка с хора от противоположния пол; чрез съродителство на дете на свой партньор; чрез осиновяване на дете от един от двамата; чрез асистирана репродукция или сурогатно майчинство (наричано още заместващо майчинство).

Вече над 40 години резултатите от десетки различни изследвания в областта на психологията и социалната работа не успяват да открият данни, че децата, отглеждани от еднополови двойки, се развиват по-неблагоприятно в който и да е аспект от децата, отглеждани от разнополови двойки. Всички най-големи национални организации на специалисти по психично здраве и психология в света поддържат позицията, че еднополовите двойки могат да бъдат пълноценни родители и отглежданите от тях деца не се развиват по-зле от децата, отглеждани от двойки с различен пол.

Нещо повече: децата, отглеждани и в момента от такива двойки, са дискриминирани – те не ползват същите права, каквито ползват децата на разнополови двойки, напр. правото да наследят и двамата си родители. В същото положение са и децата на разнополови двойки, които не са сключили брак. Но докато родителите на последните могат да сключат брак като опция, за еднополовите двойки такъв вариант не съществува. Така децата, отглеждани от родители от един и същи пол, са поставени в по-лошо положение от децата с родители с различен пол, въпреки че и едните, и другите имат двама живи и полагащи грижи родители.

Перспектива?

Подобно на брака, фактическото съжителство реализира правото на всеки да създаде и да има свое семейство. Това право – на личен и семеен живот, е основно за гражданите в демократичното общество. То е прогласено от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (чл. 8, чл. 12 и чл. 14) и вътрешното законодателство следва да го зачита и гарантира във възможно най-висока степен и по най-добър начин.

Въпросът е дали днешните заявки на законодателя са ръководени от това разбиране, или търсят политически стратегии, с които да мобилизират по-младия електорат предизборно. Личната ми прогноза не е позитивна. Дотук настоящото правителство се показа неспособно да реализира истински широк „обществен дебат“. Още повече, че такъв дебат неизбежно ще остане в медийната сянка на икономическата криза, изграждащата се пътна инфраструктура, цените на електроенергията и куп други „по-важни“ въпроси.

Представителите на някои консервативни религиозни общности пък се показаха по-гъвкави и успешни в стратегията си. През 2008 г. неформалното сдружение „Асоциация общество и ценности“ наводни обществения дебат за фактическите съжителства с дезинформацията, че освен гей семействата, те ще узаконят и полигамията и кръвосмешението. През 2012 г. същата група, заедно с други граждански сдружения, поде масова дезинформационна кампания относно проекта на социалното министерство за нов Закон за детето, чрез която вся истерия, че децата ще бъдат отнемани своеволно от държавата; че законът има „антисемеен характер“; че държавата ще изземе решенията за начина на отглеждане, възпитание и образование от родителите и други подобни. Това доведе до оттегляне на социалното министерство от идеята за внасяне на законопроекта в парламента. Страхът на много консервативни християнски родители от идеята други хора да представят на децата им възгледи, различни от техните, победи.

На този пъстър фон приемането на правна уредба за които и да е фактически семейства е по-скоро розов блян. Липсата на информация и политическа воля предопределя това.

Но ако семействата на разнополовите двойки имат нужда от защита и правна уредба на отношенията си, то същата нужда имат и семействата на еднополови двойки – възможността и двамата да имат думата в решенията, засягащи детето, да разчитат на грижите на другия партньор дори в случай на раздяла, да бъде гарантирано, че приносът им към общо имущество ще бъде зачитан и прочее. Това е критично важно и за децата в такива двойки.

Да, ако променим законовата дефиниция за семейство така, че да признава действителността, това ще промени институцията – ще я отдалечи от тесния детерминизъм на възпроизводството, където консервативната религия иска да я закотви; и ще я направи по-универсална, по-здрава и по-адекватна на житейските реалности.

Фактът, че „българското общество е консервативно“ не е легитимен аргумент в този дебат. Съвестният и мъдър законодател следва да подлага моралния консенсус в обществото на критична оценка, защото този консенсус, колкото и традиционен и популярен да е, може да се основава на предразсъдък. А законите, които се пишат на основата на предразсъдъци, не са справедливи закони. Те противоречат на самото понятие за право.

Радослав Стоянов е студент по психология в Нов български университет. Активист и автор на блог по проблемите на ЛГБТ хората.