Има ли поч­ва на­цио­нал­по­пу­лиз­мът у нас?

| Петя Ка­бак­чие­ва,

В ми­на­лия брой с ин­тер­вю­то на по­ли­то­ло­га Ан­то­ний То­до­ров за­поч­нах­ме но­ва руб­ри­ка - за по­пу­лиз­ма, осо­бе­на­та тран­сфор­ма­ция на по­ли­ти­чес­ко­то, коя­то разяжда сис­те­ма­та на кла­си­чес­ки­те пар­тии и мо­же да до­ве­де до опа­сни ре­зул­та­ти. В то­зи брой со­цио­ло­гът Петя Ка­бак­чие­ва об­съж­да еди­н от мо­ду­си­те на по­пу­лиз­ма - на­цио­нал­по­пу­лиз­ма. Дискусията ще по­каз­ва раз­лич­ни­те “ли­ца” на по­пу­лиз­ма и е от­во­ре­на за всич­ки, за кои­то то­зи проб­лем е ва­жен. След вятъ­ра на про­ме­ни­те, кой­то вър­на в Из­точ­ния блок мно­го­пар­тий­на­та де­мок­ра­ция, се­га ка­то че ли сме сви­де­те­ли на друг по­вей - нас­тъп­ва вре­ме­то на по­пу­лиз­ма. При то­ва не са­мо в на­ша­та част на све­та, но и в Ла­тин­ска Аме­ри­ка, до­ри и в За­пад­на Ев­ро­па. В тек­ста оба­че ще раз­глеж­дам си­туа­ция­та в Бъл­га­рия от глед­на точ­ка на ма­со­ви наг­ла­си, кои­то мо­гат да зах­ран­ват на­цио­нал­по­пу­лис­тки ак­тьо­ри.

Въп­ре­ки мно­го­то оп­ре­де­ле­ния на по­пу­лиз­ма, аз из­би­рам след­но­то - за по­пу­лис­тка си­туа­ция го­во­рим то­га­ва, ко­га­то е на­ли­це ка­те­го­рич­но про­ти­во­пос­тав­яне на хо­ра­та на еди­н, видян от тях ка­то ко­рум­пи­ран, ели­т, кое­то во­ди до усе­ща­не за нес­пра­вед­ли­вост и кри­за на пред­ста­ви­телс­тво­то - пар­тии­те не се въз­прие­мат ка­то пос­ред­ник, а по­ли­ти­чес­ко­то се свеж­да до от­но­ше­ния на лич­но до­ве­рие меж­ду ли­дер и сле­дов­ни­ци.

Ние без­спор­но сме в та­ка­ва си­туа­ция. Со­цио­ло­ги­чес­ки­те из­след­ва­ния[1] по­каз­ват, че бъл­гар­ският пре­ход се мис­ли ка­то об­ла­го­де­телс­твал мо­ше­ни­ци, по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки ели­ти, за смет­ка на оби­кно­ве­ни­те хо­ра, т.е. пре­хо­дът се въз­прие­ма ка­то нес­пра­вед­лив, а ели­тъ­т ка­то ко­рум­пи­ран - 62 на сто от хо­ра­та се от­насят с не­до­ве­рие и ом­ра­за към по­ли­ти­ци­те. Ед­на от зна­чи­ми­те раз­ли­ки в наг­ла­си­те на ин­тер­вюи­ра­ни­те през 2007 г. спрямо 2002 г. зас­яга двук­рат­но­то на­мал­ява­не на де­ла на хо­ра­та, гла­су­ва­щи за прин­ци­пи и цен­нос­ти, от­стоя­ва­ни от пар­тия­та или кан­ди­да­ти­те, кои­то те под­крепят - през 2007 г. те са ед­ва 11 на сто. В края на 2007 г. до­ми­ни­ра­щият по­ли­ти­чес­ки из­бор се свеж­да до два ва­риан­та: или да не се гла­су­ва - 27 на сто; или да се гла­су­ва, съоб­раз­но лич­но­то до­ве­рие към кан­ди­да­ти­те, или към ли­де­ра на оп­ре­де­ле­на пар­тия - об­що 34 на сто. То­ва оз­на­ча­ва, че бъл­гар­ският по­ли­ти­чес­ки жи­вот се е деид­ео­ло­ги­зи­рал, пос­те­пен­но за­тих­ва; или се свеж­да до емо­цио­нал­ни от­но­ше­ния на до­ве­рие и сим­па­тия. Ина­че ка­за­но, бъл­гар­ско­то об­щес­тво е в по­пу­лис­тка си­туа­ция и гол­яма част от хо­ра­та оча­ква­т ха­риз­ма­тич­ния ли­дер, кой­то да ги въо­ду­ше­ви. Ува­жа­ва­ния­т по­ли­то­лог Ан­то­ний То­до­ров [2] по­соч­ва, че по­пу­лиз­мът си има и доб­ри чер­ти. Доб­ра­та чер­та е, че ли­де­рът трябва да се съоб­раз­ява с наг­ла­си­те на хо­ра­та, трябва да е де­мок­ра­ти­чен. Проб­ле­мът оба­че е, че го­во­рим за кон­со­ли­да­ция око­ло ли­дер, а ли­дерс­тво­то крие опа­снос­ти за са­ма­та същ­ност на де­мок­ра­ция­та. Да си спом­ним са­мо “на­род­ни­те де­мок­ра­ции”, в кои­то до ско­ро живee­хме, кои­то из­лъч­ва­ха ли­дер, пер­со­ни­фи­ци­ращ “вол­ята на на­ро­да” до­тол­ко­ва, че няма­ше сми­съл на­ро­дът да има собс­тве­на воля... Да не го­во­рим за ужа­сява­щи­я спо­мен от кон­со­ли­да­ция­та око­ло де­ви­за “Еди­н на­род, еди­н фю­рер”. Проб­ле­мът е точ­но в пре­хо­да на по­ли­ти­чес­ко­то, от ра­зум­но от­стоя­ва­не на ин­те­ре­си и ар­гу­мен­ти­ра­не на по­ли­ти­ки, към емо­цио­нал­но сплот­ява­не, кое­то чес­то пъ­ти стъп­ва на лю­бов и ом­ра­зи, ве­ри и на­деж­ди. Ка­то се вгле­да­ме в све­тов­ни­те по­пу­лис­тки во­да­чи, виж­да­ме, че те или са ра­ди­кал­ни ви­зио­не­ри - обе­ща­ва­т но­во по-спра­вед­ли­во бъ­де­ще; или кон­со­ли­ди­рат спло­те­ност сре­щу враг, при­виж­дан ка­то зап­ла­ха; чес­то пъ­ти две­те не­ща се об­вър­зват - ка­то се по­бе­ди вра­гът ще нас­тъ­пи свет­ло­то бъ­де­ще. По­пу­лиз­мът трябва да е въо­ду­шев­яващ, трябва да фор­ми­ра ка­те­го­рич­на “ние” иде­нтич­нос­т и за­ра­ди то­ва, все пак в по­ве­че­то слу­чаи той по­ла­га ясен враг. Спо­ред оп­ре­де­ле­ние­то на бел­гий­ския по­ли­то­лог Кас Му­де то­зи враг е ко­рум­пи­ра­ният ели­т. Оби­кно­ве­но по­пу­лис­тки­те ли­де­ри заиг­ра­ват на та­зи стру­на - в на­шия слу­чай ре­то­ри­ка­та на АТА­КА е от­кро­ве­но и бру­тал­но ан­ти ели­та на пре­хо­да и то­ва й до­не­се по­пуля­рност; в мо­мен­та и Бой­ко Бо­ри­сов, оли­цет­во­ре­ние­то на ГЕРБ, за­поч­ва мо­щен курс на ата­ка към три­те уп­равл­ява­щи пар­тии - БСП, ДПС и НДСВ. Проб­ле­мът оба­че на ан­тиели­тар­ни­те по­пу­лис­тки пар­тии е, че тяхна­та си­ла е в опо­зи­цион­на­та съп­ро­ти­ва на ста­тук­во­то и уп­равл­ява­щи­те; в мо­мен­та, в кой­то те влязат във влас­тта, за­губ­ват то­зи свой ле­ги­ти­ма­цио­нен ре­сурс и ако сим­па­ти­зан­ти­те им ги при­поз­наят ка­то част от “ста­ра­та иг­ра”, с тях е свър­ше­но. Не слу­чай­но от­как­то АТА­КА е във влас­тта за­поч­на да гу­би при­вър­же­ни­ци. Мисля, че съ­що­то ще се слу­чи и с ГЕРБ, след че­ти­ри­го­диш­ния ман­дат на “гер­бо­ви­те” кме­то­ве и след вли­за­не­то на пар­тия­та в пар­ла­мен­та. НДСВ бе­ше осо­бе­на по­пу­лис­тка пар­тия - “царят” трябва­ше да сът­во­ри чу­до, чу­до­то не се слу­чи и т.нар. пар­тия се сто­пи.

Ако ис­ка ед­на по­пу­лис­тка пар­тия ле­ги­тим­но да уча­ства във влас­тта, тя трябва да си “изо­бре­ти” друг враг, раз­ли­чен от тук и се­га уп­равл­ява­щи­те. Точ­но то­ва пра­ви на­цио­нал­по­пу­лиз­мът - мно­го удо­бно е да “оли­цет­во­ри­ш” на­цио­нал­ния ин­те­рес и да го за­щи­та­ваш от раз­ни “чуж­ди” вра­го­ве - би­ло вът­реш­ни - мал­цинс­тва, ет­ни­чес­ки раз­лич­ни от до­ми­ни­ра­що­то мно­зинс­тво; нах­лу­ва­щи от­вън чуж­ден­ци - миг­ран­ти; “све­тов­ния ка­пи­та­ли­зъм” по прин­цип или в ли­це­то на “ев­рей­ска­та ма­фия” и т.н. В та­зи по­со­ка се раз­ви­ват съв­ре­мен­ни­те на­цио­на­лис­ти­чес­ки пар­тии в Ев­ро­па - и ав­стрий­ски­те, и бел­гий­ски­те, и френ­ски­те на­цио­на­лис­ти от­кри­то си на­роч­ват за враг ими­гран­ти­те, и скри­то по­до­зи­рат ев­реи­те. Мисля, че на­там вървят и ще вървят и на­ши­те на­цио­на­лис­ти­чес­ки пар­тии - АТА­КА от­кри­то го пра­ви, ка­то иг­рае на някол­ко фрон­та - от ед­на стра­на, сре­щу ро­ми­те; от дру­га стра­на, слож­но конс­труи­ра ев­реи­те ка­то враг от глед­на точ­ка на то­ва, че те са хем ви­нов­ни за ко­му­низ­ма, хем за пос­тко­му­нис­ти­чес­кия ни пре­ход тук и се­га; хем и за хищ­ни­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм; от тре­та стра­на, сре­щу всич­ки, кои­то не ува­жа­ва­т и зап­лаш­ват “пра­вос­лав­на­та ни иде­нтич­нос­т”. Бъл­гар­ският на­цио­на­лен съюз на Ра­са­те съ­що е ра­сис­тки ан­тиром­ски, и ве­роя­тно ще ста­не ра­сис­тки ан­тиими­грант­ски. Раз­би­ра се, всич­ко то­ва вър­ви пон­яко­га под опа­ков­ка­та, че те ува­жа­ва­т граж­дан­ска­та иде­нтич­нос­т на на­ция­та ка­то цяло. Въп­ро­сът, кой­то ме ин­те­ре­су­ва тук оба­че, е да­ли те­зи, и дру­ги по­доб­ни иг­ра­чи[3], ще срещ­нат под­кре­па сред бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние.

Дан­ни­те на го­рес­по­ме­на­то­то из­след­ва­не “Със­тоя­ние­то на об­щес­тво­то” оче­рта­ва­т две про­ти­во­по­лож­ни тен­ден­ции. От ед­на стра­на, няма фик­са­ция на ан­ке­ти­ра­ни­те в те­ри­то­рия, на­цио­нал­ни све­ти­ни, ис­то­рия, идеал и т.н.; за тях Бъл­га­рия оз­на­ча­ва пре­ди всич­ко се­мей­ство, близ­ки, прия­те­ли. Ус­та­но­ве­но­то “сви­ва­не” на ви­зия­та за Бъл­га­рия до се­мей­ство­то, прия­те­ли­те, род­но­то място на­веж­да на ми­съл­та, че ка­то че ли е на­ли­це де­на­цио­на­ли­зи­ра­не на бъл­га­ри­те, ако точ­ка­та за срав­не­ние е мо­дер­на­та на­ция ка­то “въоб­ра­зе­на по­ли­ти­чес­ка об­щност” (Б. Ан­дер­сън), свър­зва­ща хо­ра­та, оби­та­ва­щи оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия. Сякаш ос­та­ва­не­то при се­мей­ство­то и род­но­то място е дос­та­тъч­но, за да се чувс­тваш бъл­га­рин, сякаш на­цио­нал­но­то се е раз­пад­на­ло на ро­до­ви и мес­тни ис­то­рии, рело­ка­ли­зи­ра­ло и рефа­ми­лиа­ри­зи­ра­ло се е. Ка­то взе­мем пред­вид и нис­ко­то до­ве­рие към дър­жав­ни­те ин­сти­ту­ции и по­ли­ти­ци­те, как­то и гол­яма­та ре­гио­нал­на ди­фе­рен­циа­ция, мо­жем да твър­дим, че иде­ята за на­ция ве­че не се об­вър­зва с дър­жа­ва, на­цио­нал­на­та дър­жа­ва се е раз­пад­на­ла на на­ция и дър­жа­ва. До­тук мо­жем да зак­лю­чим, че ако то­ва е та­ка, няма място как­то за пат­рио­тич­ни уто­пии, та­ка и за на­цио­на­лис­ти­чес­ки из­бли­ци, с из­клю­че­ние на око­ло 15 -20 на сто от хо­ра­та, кои­то има­т нуж­да от по­зи­тив­на на­цио­нал­на иде­нти­фи­ка­ци­я. От дру­га стра­на оба­че, из­след­ва­ния­та от 2006 г. и 2007 г. по­каз­ват ясно из­ра­зе­но нап­ре­же­ние как­то към чуж­ден­ци, за­сел­ва­щи се в стра­на­та ни - око­ло по­ло­ви­на­та ан­ке­ти­ра­ни оце­нява­т то­ва за­сел­ва­не не­га­тив­но, а 67 на сто твър­до са про­тив зем­ята ни да се про­да­ва на чуж­ден­ци; та­ка и към ро­ми - в из­след­ва­не­то от 2006 г. 48 на сто от­го­варят, че из­пит­ват към ро­ми­те не­до­ве­рие и ом­ра­за. Из­след­ва­не­то от 2007 г. со­чи мно­го гол­яма со­циал­на дис­тан­ция спрямо оп­ре­де­ле­ни мал­цинс­тва от чуж­ди ет­ни­чес­ки гру­пи, жи­вее­щи в стра­на­та - най-неп­рие­ма­ни са виет­нам­ци и ки­тай­ци, на­ред с ро­ми­те, до сте­пен, коя­то на­помня ра­сис­тко из­ключ­ва­не. Ока­зва се, че бъл­га­ри­те от­хвърлят мал­цинс­тва­та и чуж­ден­ци­те - ет­ни­чес­ка­та гру­па се е са­мо­зат­во­ри­ла, тя не до­пус­ка чуж­ди хо­ра в се­мей­ство­то си. То­ва е опа­се­н сим­птом, тъй ка­то в Бъл­га­рия ще ид­ват все по­ве­че и по­ве­че чуж­ден­ци, кои­то ве­роя­тно ще дразнят гол­яма част от нес­вик­на­ли­те да гле­дат раз­лич­ни от се­бе си бъл­га­ри.

И та­ка иде­ята, пред­ста­ва­та за на­цио­нал­но­то, опе­ри­ра по­не на два ре­жи­ма - еди­н “свит”, фа­ми­лиа­рен; и еди­н ла­тен­тен, ет­ни­чес­ки, по­ла­гащ “кла­си­чес­ка” на­цио­нал­на об­щност, коя­то оба­че се сплот­ява сре­щу при­вид­яни ка­то “чуж­ди” гру­пи. Мо­же би тък­мо сви­ва­не­то на на­цио­нал­но­то до се­мей­ство­то го пра­ви уя­зви­мо, и ко­га­то се­мей­ство­то си пред­ставя чуж­ден­ци­те, кои­то нах­лу­ват, или ро­ми­те до ог­ра­да­та си, е въз­мож­но за­щи­та­та на “ро­да­та” да ек­спан­зи­ра на­но­во до за­щи­та на ро­ди­на­та и да раз­вие мощ­на на­цио­на­лис­ти­чес­ка идео­ло­гия. Точ­но то­зи вто­ри ре­жим е опа­се­н, за­що­то той е раз­делящ и вър­ху не­го мо­же да стъ­пи на­цио­нал­по­пу­ли­зъм, кой­то да про­во­ки­ра оже­сто­че­на бит­ка меж­ду мал­цинс­тва и мно­зинс­тво. Въп­ре­ки че не вярвам да се стиг­не до ра­ди­кал­ни на­цио­нал­по­пу­лис­тки нас­трое­ния, та­зи опа­снос­т не би­ва да се под­цен­ява. Из­хо­дът спо­ред мен е или в деет­ни­зи­ра­не на по­ли­ти­чес­ко­то, ме­дий­но­то, ин­сти­ту­цио­нал­но­то го­во­ре­не - да се об­съж­дат проб­ле­ми­те на со­циал­ни гру­пи, а не на ет­но­си, и да се от­стоя­ва граж­дан­ска­та иде­нтич­нос­т на на­ция­та; или във въз­пи­та­ние в цен­нос­ти­те и нор­ми­те на мул­ти­кул­ту­ра­лиз­ма; най-доб­ре е да се съ­че­таят и две­те, но пък е най-труд­но пос­ти­жи­мо. И при два­та слу­чая но­ва­та от­го­вор­ност на ели­ти­те е не да конс­труи­рат въоб­ра­жае­ма об­щност по мо­де­ла на на­цио­нал­на­та дър­жа­ва от­пре­ди два ве­ка, ка­то осо­бе­но опа­сно е да я конс­труи­рат вър­ху мо­ноет­ни­чес­ки на­цио­на­лен проект; а да пос­ред­ни­чат меж­ду раз­лич­ни­те ет­ни­чес­ки об­щнос­ти, да мо­де­ри­рат и ме­дии­рат тех­ни въз­мож­ни дис­ку­сии. Ако има нов на­цио­на­лен проект, то той трябва да е, ако мо­га та­ка да се из­разя, граж­дан­ско-ли­бе­рал­но-то­ле­ран­тно-со­циал­но­со­ли­дар­но-пат­рио­ти­чен.


[1] В тек­ста из­пол­звам дан­ни от пред­ста­ви­тел­но­то за стра­на­та со­цио­ло­ги­чес­ко из­след­ва­не “Със­тоя­ние­то на об­щес­тво­то”, ини­ции­ра­но от Ин­сти­тут “О­т­во­ре­но об­щес­тво” и ЦЛС, про­ве­де­но от Ал­фа Ри­сърч през 2002; 2006 и 2007 г. обратно
[2]
Обектив, бр.156 обратно
[3]
Из­след­ва­не на пре­диз­ви­ка­телс­тва­та на но­ви­те на­цио­на­лиз­ми към Ака­де­мич­на­та ли­га за Юг­оиз­точ­на Ев­ро­па, про­веж­да­но от еки­п от 24 ду­ши, с ръ­ко­во­ди­тел Але­ксан­дъ­р Кьо­сев, по­каз­ва, че има дос­та и най-раз­нооб­раз­ни ак­тьо­ри - от офи­циал­ни ли­ца, през ме­дий­но зна­чи­ми пуб­лич­ни фи­гу­ри, раз­лич­ни суб­кул­тур­ни гру­пи и ко­мер­сиал­ни аге­нти, кои­то “при­ва­ти­зи­рат” пат­рио­тич­на и ак­тив­но из­пол­зват на­цио­на­лис­ти­чес­ка ре­то­ри­ка, опи­твай­ки се да кон­со­ли­ди­рат гру­пи под­дръж­ни­ци. обратно