Едно ромско момиче: „Всеки може, стига да поиска!”

| Огнян Исаев,
  „Заедно Напред” е традиционен младежки лагер, насочен основно към ромски ученици в гимназиална възраст с добър успех. Основите му се поставят през 2000 г. от група доброволци в България от Корпуса на мира на САЩ. Първите лагери се провеждат в Шумен и Пазарджик. Впоследствие възниква идеята лагерът да се изнесе на национално ниво. През 2003 г. се провежда първият национален лагер с подобна насоченост. През годините „Заедно Напред” придоби и мултиетническа форма. В него взеха участие еврейски, български, българомохамедански, арменски, руски и турски младежи от България. От миналата година с организацията на лагерите се зае Младежка фондация „Арете” – България. Дейностите й са насочени към преодоляване на социалната неравнопоставеност и дискриминация спрямо ромските младежи и активното им включване в гражданския и политическия живот на страната. Чрез нейните програми младите роми се мотивират да родължат своето образование и да се развиват в своята професионална насока. В „Заедно Напред” през годините са взели участие над 500 участници от различни краища на страната.  

   

„Баща ми прави ножове. Майка ми ходи на лозята да копае”, започва разговорът ми със Стефка от с. Камен. Майка й е ходила на лозята с настоящата й свекърва - майката на мъжа й Наско.

Говорим си със Стефка за перипетиите в живота й:

„През 2003 г. всички момичета бяха се омъжили в селото и бяхме останали аз и една моя приятелка. Изобщо не съм подозирала, че ще ме омъжат. Бракът ми беше уговорен от родителите ми. Родителите на мъжа ми са приятелски семейства с нашето семейство. Бях осми клас. На 8 юни една жена ме пресрещна на Каменския пазар и ми каза – „Не сте ли още женени?!” И аз й викам – „Кой ще ме жени, няма такова нещо. Никой не ме е питал.” Прибрах се вкъщи и започнах да готвя боб. Изведнъж дойдоха майката на Наско и баща му, обяснява Стефка любовната история на живота си. Седях си спокойно, защото знаех, че няма да ме омъжат. Тогава майката на Наско, Пенка, каза на родителите ми „Дойдохме да искаме дъщеря ти за снаха. Знаеш, че сме бедни хора. Но при нас ще бъде спокойна. Синът ми не пие, не пуши”. Тогава родителите ми поискаха символична сума за мен, за да запазят формата на традицията. И до ден днешен се шегуваме с мъжа ми, че с тези пари можеше да си купи една хубава пералня, смеейки се разказва Стефка . Просто традицията е била такава – трябва да се дадат някакви пари. Майка ми и баща ми казаха „Добре, даваме дъщеря си”. И след като майка ми видя, че плача, ме попита „Искаш ли да се омъжиш?”. Аз казах „Не!”, майка ми отговори „Няма как, ние вече те омъжихме!” След това дойде чичо ми, братът на майка. Видя, че съм разплакана. Започнах да му се оплаквам, че ме женят насила. Чичо ми каза „Ела сега у нас!”. Отидох у тях с надеждата, че няма да се омъжа”, споделя Стефка.

Там една от шестте сестри на майка й започнала да говори с нея. Попитала я защо плаче. Стефка й отговорила, че не иска да се омъжи, че е малка, че не го харесва този човек.

„Тогава леля ми Стоянка започна да ме убеждава „Това момче е добро, умно и възпитано. Семейството е дружелюбно и съвременно. Ти какво си мислиш? Ако не се омъжиш за него, ще се омъжиш за друг. Така или иначе ще се омъжиш. По-добре за това момче. Всичките ти приятелки се омъжиха”.

Младото момиче й отговорило, че ще учи. Но според лелята никой нямало да я пусне да учи средно. Стефка се съгласила. Приела да се омъжи за Атанас.

„Ще изпълня желанието на майка ми, но ще живея с това момче три месеца, след това ще го оставя и ще се омъжа за някой друг. Някой, когото харесвам. Съгласих се, обяснява Стефка. Казах си, тези ще ги направя луди и щастливи, какво си мислят те. Започнах да искам много обувки, много дрехи. Но същият този ден беше неделя и всички магазини бяха затворени (смее се!). Купиха ми някакви детски дрехи, все пак бях малка. Но дрехите не ми бяха по мярка. Бяха ми малки.

Бях много смешна булка. Тъжна.

Вечерта легнах с мъжа ми. Цяла вечер се смях, защото бях пияна. Накараха ме да изпия почти едно кило блага ракия. И цяла вечер стаята се въртеше в главата ми (смее се). Беше ме страх, че не съм девствена. Въпреки че не съм била с друго момче. Но бях малка и не знаех какво е това девственост”, разказва с усмивка момичето от Камен историята, която е достойна за филм.

Същата вечер Стефка разбрала, че Атанас е добър човек. „След първата година той ми каза, че е осъзнал любовта си към мен. На мен не ми пукаше. Даже му казвах да ми изневерява. Аз осъзнах любовта си към него втората година. Той стана студент във Велико Търново. Идваше си рядко. Започна да ми липсва. Беше ми приятно, когато се прибираше. Аз си живеех в Камен”, обяснява Стефка.

През 2006 г. решила, че трябва да учи средно образование. Било я е малко страх от това, че на село ще си помислят, че ще стане лека жена. Такова е било мнението на хората от селото за момичетата, които учат в градовете. Но все пак тя преодоляла този страх, защото нямала деца и работа. Съпругът й Атанас още преди това искал да й помогне да продължи да учи, но Стефка отказала.

„Малко по-късно реших, че това е важно за мен. Наско ми даде възможност да избера сама. Същия ден майка ми ме засече по пътя – деня, в който тръгнах да се запиша в училището на село. Бях с бележник в ръка. Попита ме къде отивам. Казах й какво планирам. Започна да ми се кара – как така ще съм учила.”

„Какво мислиш, че правиш?” – притискала я майка й.

Една година по-късно Стефка казала на Наско, че иска да живее с него и да учи във Велико Търново, а през свободното време ще работи. „На никого нищо не казах за това. Нито на майка ми, нито на баща ми, защото знам, че ще направят опит да ме спрат. Намерих си работа в кухнята на едно заведение в града”, обяснява Стефка.

Наближил и септември месец. Годината е била 2008. Точно тогава е имало някаква програма, която е насочена към ученици, които са напуснали училище и искат да продължат образованието си.

„Помогна ми Деян Колев, един от ромските активисти тогава във Велико Търново. Той беше учител по философия и психология в училището, където исках да уча. Запознах се с него на един фестивал, когато спечели едно надиграване. Записах се. Бях редовна ученичка. 9-и клас изкарах редовно. След това се записах в самостоятелна задочна форма на обучение, защото ми беше трудно да уча и работя”, обяснява Стефка с мъка и усмивка. Учила е в паралелка с профил за готвач. Тази година Стефка се дипломира с добър 4.00. Най-добрата ученичка е в класа си. Матурите по география и български език и литература ги издържала също с 4.00.

„Имах много трудности пред себе си. През годините с мъжа ми ходехме на младежки бригади в Западна Европа. Припечелвахме някакви парички, с които се издържахме в България. Чувствам се щастлива, защото попаднах на добър мъж, който се съобразява с моите чувства и желания. Аз също се съобразявам с него. Не искам да спирам развитието му или да съм му ремарке. Затова се опитвам и аз да поддържам някакво ниво, за да не го излагам. Подкрепяме се, защото само така ще успеем”, категорична е Стефка. Преди няколко седмици Стефка разбра, че е приета за студент във Велико Търново със специалност начална педагогика и френски език. „Ще бъде трудно, но ще се справя”, с усмивка отбелязва тя.

„Заедно Напред” достойно ще запише Стефка в своята история. „Заедно Напред” ще се радва, ако е успял да помогне на Стефка да осъзнае, че всичко, което е постигнала, е нейна заслуга.