Тролове полазват и медийните форуми

| Обектив,

Радан Кънев е първият политик, който извади наскоро договор на ДСБ за услугата „тролене”. Австрийският вестник „Der Standard” пък написа, че българска евродепутатка от управляващата БСП е наела РR агенция да пише негативни материали срещу българската еврокомисарка.

Възможно ли е да съществува качествен медиен форум в среда, в която политиците казват, че плащат на интернет тролове, които да управляват онлайн репутацията им? Има ли безплатен информационен обяд? Поле за забавление, за общуване, за дискусия или за хейтърство са форумите на медиите?

На тези въпроси отговарят: АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ – управляващ редактор на в. „Капитал”, ИВАН БАКАЛОВ – издател на e-вестник, СТОЯНА ГЕОРГИЕВА – главен редактор на „Mediapool”; СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ – наблюдател във в.“Сега“, ТАТЯНА ВАКСБЕРГ – колумнист в „Обектив“.

Водещ на дискусията: АНТОАНЕТА НЕНКОВА.

 


 

 

ОБЕКТИВ: Кой е най-заинтригувалият ви постинг през последните дни, дори да не е от вашия форум?

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Запомнил съм един след скандал между Делян Пеевски и Цветан Цветанов. Имаше заглавие: „Делян Пеевски: Защо Цветанов ме викна посред нощ на връх рождения ми ден” и отдолу първият коментар беше: „Защото те обича бе, дебил!” Това е пример – дори и редакционната политика на медията да е ограничена, отдолу в коментарите може да има проява на плурализъм, свобода на словото и ирония, което е хубаво.

ОБЕКТИВ: Този пример казва ли, че медийните форуми обогатяват в правилна посока българската публичност или напротив?

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Зависи как са управлявани. Ако са оставени съвсем безконтролно, по-често създават проблеми, но ако са грижливо моделирани, обогатяват публичността.

ИВАН БАКАЛОВ: Едно време нямаше интернет и Фейсбук и анонимните постове ги пишеха в тоалетните и по стените на улицата. Имаше страшни статуси. Сега всичко се пренесе в интернет. Всеки стана писател и коментатор, всеки иска да се изкаже за положението и да напсува някого, за да се почувства удовлетворен.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Проблемът с етиката във форумите е откакто съществува интернет. Не бива да се забравя, че форумите се появиха в началото на 90-те години самостоятелно, за да служат на групи със сходни професионални и културни интереси, а едва в края на десетилетието добиха популярност като мнения на читатели към медийни публикации. Още в зората им бе забелязано, че имат склонност към деградация – към изпростяване, към „опаразитяване“ с расисти и антисемити, към злоупотреба с вниманието на определена аудитория за частни, партийни и други нужди. Появиха се язвителни критики, че откакто съществуват читателските форуми, драсканиците в обществените тоалетни са намалели. Много форуми изчезнаха, защото отблъснаха качествената аудитория, заради която възникнаха.

Въпреки това интернет като мрежа за свободна комуникация не може да отрече смисъла на своето съществуване само заради рисковете от злоупотреба. Просто е необходимо да се въведат правила и механизми за саморегулация на виртуалния свят, каквито има и в реалния.

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Рядко чета постингите. Наскоро ми обърнаха внимание за абревиатурата на партията на Николай Бареков на латиница – BGWC – „български клозет”. Понякога в постингите има изблици на остроумие. Този „фолклор” много често не е злонамерен. Не твърдя обаче, че това е правилото и че от форумите бликат само остроумия и добродушни закачки.

“Mediapool” има предистория. Преди да имаме постинги под статии, имахме специализиран форум. В първите години той беше много популярен (ние сме старо издание, още от 2001 г.). Бяхме оставили да го моделират външни читатели, с които нямахме съприкосновение. Както навсякъде, така и те много бързо се разделиха на враждуващи лагери, но имаше много ценни инициативи. Такава беше гражданската подписка с искане на оставката на бившия главен прокурор Никола Филчев. Това беше смела и достойна инициатива.

Окрилени от този си опит и след като възникна практиката с постингите, ние закрихме специализирания форум и оставихме постинги под статиите. Предварително не бяхме мислили за търсене на профил на читателите през регистрация. Достъпът беше свободен. Модерирането се извършваше от наш служител – IT специалист, който в началото нямаше време да се занимава с това, защото се занимаваше с администрирането на сайта.

Твърдя, че първите години на постингите бяха по-невинни. Тук-там може да е имало нецензурни думи и квалификации на верска и етническа основа, но те бяха по-скоро в рамките на изключенията и беше по-лесно да бъдат идентифицирани.

 

Началото на „троленето“

ОБЕКТИВ: И кога всъщност започна „троленето“ в интернет?

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Преди 2007 г. картината беше доста по-различна. Влошаването сега не е само в българските медии. Фейсбук и Туитър се използват от платени тролове. Това вече става бизнес, който се използва за користни цели.

Най-атакувани са медийните сайтове. Някои хора искат да имат признание и да вземат надмощие в определени издания.

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Засякохме троловете преди две-три години. Виждаше се, че хората бяха едни и същи, които коментират винаги само хубави неща. Други пък пускат всякакви обиди и клевети, за което е нужна по-особена модерация. Модерацията, която ние правим, е на основата на няколко прости принципи – да няма клевета, обида на тема етнически произход, на верска основа и др. Тя се прави сравнително лесно. Има обаче платени тролове и не може да се сложи ясна граница между човека, изказващ своето мнение, и онзи, който е платен, за да го прави. Има модерация между самите посетители във форума, защото те самите знаят кои са платени тролове и кои са автентични гласове. В момента се борим платените тролове да бъдат видимо обозначени. Надявам се да успеем. В „Капитал” между 1% и 3% от хората, които прочитат някоя статия, пишат коментари. Според мен това е съвсем малко. В същото време това са едни и същи хора, една общност, която води свой собствен живот. Нагли изключения не е имало.

ОБЕКТИВ: И все пак в обогатената от медийните форуми публичност се вписват и постинги като този от форума на в. „Дневник”: „Нека всеки бял да заколи по мангал”. Как?

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: По повод коментарите преди време имаше един сполучлив фейлетон, че Бог създава света и когато на седмия ден си почива, пише в блога си: „Създадох света, кажете какво мислите”. Коментарите отдолу били: „Как можа да направиш тази гадост?”, „Светът е толкова отвратителен!”, „Как можа да измислиш динозаврите?”, „Не ти ли хрумна нещо друго вместо да ходим до тоалетната?” и т. н. Коментарите, както казах, са по-често негативни. Въпросът е къде се поставя границата.

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Едно е „Нека всеки бял да заколи по мангал”, друго е дали хейтваш политик или някаква ситуация. Хейтърството само по себе си е легитимна позиция. Тотално неприемливи квалификации няма защо въобще да ги дискутираме. Те подлежат на изтриване. Ние обаче нямаме екип, който да се занимава с това. Както казах, имаме само един човек. Ако един IP адрес бъде блокиран, най-лесното е да влязат от друг ІP адрес. Имаме нови правила във форума и за момента забелязваме известно ограничаване на броя на коментарите. Целта ни е да ограничим целенасочената тролска атака и провокациите на верска, религиозна и етническа основа. Задълбочаването на цялостната патология в обществото и в политиката доведе до това състояние на форумите. До 2007-2008 г. не сме имали такива проблеми.

ОБЕКТИВ: Дотук говорим за другата, по-приятната, ласкателната страна на форумите в медиите. Но дали тя е преобладаващата?

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Вие твърдите, че написаното във форума по-често е добронамерено, което означава незнание какво пише в него. Ако обаче не знаете какво пише в него, бих запитала: защо не знаете? Във форума на „Капитал” не съм виждала нещо, което да ме смути. Не знам на какво се дължи. Когато едно време триехте разни постинги, оставяхте следи, че нещо е изтрито. Такива следи сега не виждам. Това значи, че самите пишещи внимават какво пишат. Не мога да го обясня, но е факт.

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Хората се отказват да провокират, да манипулират или да причиняват болка. Според мен вече се е създала някаква култура и това е обяснението.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Защитата на форума е убедена политика на много медии. „Капитал“ и „Mediapool” са от тях. Вярно е, че това, което пише във форума, в последно време е различно. По-рано не беше такова. С „Mediapool” първоначално разговорът се водеше в „кухните”, абсолютно приятелски, но накрая стана ясно, че това не бива чуто. Чак сега се правят опити за озаптяване на омразата във форума. Имам обяснение на какво се дължи. Европейският съд за правата на човека посочи, че медията е тази, която носи отговорност за написаното във форума. Тезата, че отговорността за форума принадлежи на ръководството на медията, беше отхвърляна системно и години наред. Редакциите смятаха, че отговорникът за написаното е авторът на написаното и че когато медията сложи дисплей-марк, че си запазва правото да изтрива обидни квалификации, обиди на расова или друга основа, отговорността се носи от този, който пише. Това обаче не би издържало в никакъв съд. Случаят с Естония в Европейския съд беше решен по друг начин. Когато във форума отдолу пише „Циганите на сапун”, отговорност носи включително и редакцията.

Не е справедливо, че на тази маса сме толкова малко хора. Най-страшните форуми са съвършено други. Дори хронологично са други. Първата медия, която предостави тази платформа на хейтърите, беше в. „Сега”, след това „Меdiapool”, после „Дневник”. В първите години проблемът беше в това, че форумът нарушаваше просто добрия тон, но не и нещо, записано в Наказателния кодекс. Беше нередно общуване, което постепенно прерасна в обиди към авторите. Автори, които медиите канеха, за да пишат статии, отдолу бяха наричани изключително обидно. Едва след това дойде национализмът. Имаше градация.

Апелите да се спре форумът въобще или да се модерира адекватно са на около 10 години. Разликата е в силата на звука, с която апелите се изричат. И ме смущава, че реакцията на някои медии идва чак сега. Това показва, че притеснението от форумите е породено не само късно, но и от страх от съдебно преследване, а не по ценностни причини.

ОБЕКТИВ: В името на какво всъщност може да оцелее в медийния форум един взривоопасен постинг?

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Няма никакво оправдание да оцелее. Ако нещо такова е оцеляло, то е пропуск.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Дълги години спорът беше кой носи отговорност за това. Дълго време медиите отказваха да носят отговорност, но сега са съдебно принудени да го разберат. Не съм забелязала редакциите да имат някаква собствена преценка за проблем с форумите. Говорила съм с главния редактор, със собственика и с голяма част от редколегията на медия, в която съм писала и която ценя и уважавам („Дневник”) – първоначално приятелски, след това колегиално, после по-остро и накрая прекратих контактите и забраних да ми се пускат материали. Не мога да разбера в името на какво трябва да прочета отдолу под мой текст, който съм поканена да напиша (предполага се, че имам какво да кажа), че Холокоста не си е свършил работата. И когато кажа, че това го пише отдолу, срещам отговор „Преувеличаваш”.

Решението на Европейския съд по правата на човека е само крайният акт от поредица европейски действия, които абсолютно ясно посочват отговорния за тези постинги. Това започва през 2000 г. с Конвенцията за престъпления в киберпространството, която България подписа. Следваща е Директивата за електронната търговия от 2003 г. След това има три решения на Съда на Европейския съюз. Чак след това идва решението на Европейския съд по правата на човека. Това не е орган, който създава собствени закони, той се опира на вече съществуващи норми. В България през този 10-годишен процес словото на омразата беше насърчавано или представяно като приемливо заради начина на поддържане на форума. И то включително в най-професионалните медии.

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Форумите създадоха ново пространство на публичността, където нямаше никакви правила. Сега се опитваме да измислим правилата.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: В началото на новия век имаше толкова много апели към главни редактори, на които им се казваше: „Не превръщайте медията в кръчма! Или ако толкова много държите на форумите, поне се постарайте кръчмата да е „ресторант”, тоест тонът да е по-издържан. Познавам писатели, певци, музиканти, които ми казват, че няма да застават срещу форума, защото ще бъдат обвинени, че не са превъзмогнали лошото отношение. Трябвало да изглежда, че не им пука. Това е ужасно.

ОБЕКТИВ: Форумът като кръчма… Какво място всъщност е медийният форум – за забавление, за общуване, за дискусия или за хейтърство? Каква е целта на една медия, когато прави форум?

ИВАН БАКАЛОВ: Всичко е накуп. Вулгаризмите и ругателствата се смесват със съвсем културни мения и оригинални коментари. Като модератор е трудно да отсяваш просташкото от ценното. Простотиите отблъскват читатели. Има обаче спортни сайтове, които са като клоака – там влизат не само, за да прочетат новини, ами защото могат да се псуват и обиждат на воля. В що-годе модерираните сайтове има и „оригинални” автори, които обиждат, като се стараят да не бъдат вулгарни и формално да не нарушават правилата. Например пишат клевети и измислици, които формално спазват някакви норми.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: И най-добрата идея, доведена до абсурд, отрича сама себе си. Да се иска от интернет медиите да се отнасят по същия начин към читателските мнения във форумите си, както традиционните медии се отнасят към писмата на читатели, слушатели и зрители, е нелепо, защото медийните сайтове не са просто пренасяне на старото съдържание върху нов носител, а са мултимедии, в които важна роля има и аудиторията. Медийният форум е зона за споделяне и влияние върху мнението на аудиторията. Въпросът е как да се изгонят бълхите (паразитите), без да се прибягва до изгаряне на целия юрган.

Интернет като мрежа за свободна комуникация не може да отрече смисъла на своето съществуване само заради рисковете от злоупотреба. Просто е необходимо да се въведат правила и механизми за саморегулация на виртуалния свят, каквито има и в реалния.

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Онлайн медиите залагат изключително много на някаква интерактивност и на комуникация с читателите. В същото време тяхното пространство очевидно става пространство на общност от хора. Не мога да се съглася, че мнозинството от хората влизат в „Mediapool”, за да пишат такива неща. Това са хора, които дават някакво мнение или коментират конкретна тема към някакъв материал, или пък дават мнение, свързано с актуална тема. Съгласна съм, че има малка част хора, които са изключително активни (едва ли не това е тяхна житейска мисия), които пишат другите неща. Ако човек е решил да пише някъде, очевидно иска да провокира нещо. Ако разкрием мотивите им, ще оправдаем ли, че има такива постинги?!

Ние никога не сме бягали от отговорност. По-скоро сме признавали безсилие да се справим. Когато онлайн медията се опитва в динамичен режим да прави диалог и комуникация със своята аудитория, това е динамичен процес.

Освен проблема с езика на омразата, през годините възникнаха много други проблеми за онлайн медиите – с цитирането и позоваването на автори, с правото на отговор на засегната страна. Търси се решение и отговор в крачка на тези предизвикателства. Опитваме се да направим форума на „Mediapool ” свободна зона, но мисля, че няма да можем да се отървем от троловете. Ако някой напише, че „политиката на правителството на Пламен Орешарски е прекрасна и че той подкрепя това правителство”, това може да е платен трол на БСП, но ние няма как да възразим срещу него. Длъжни сме да възразим спрямо други явления, спрямо други постинги.

 

Пакостите на троловете

ОБЕКТИВ: Понеже казахте, че медиите се опитват да овладеят и да вкарат в руслото троловете - малките зли пакостници от детските приказки, как това се случва в дефектна публична среда? Възможно ли е да съществува качествен медиен форум в официозна медийна среда? Или в публично пространство, за което политиците казват плащаме на интернет тролове, за да управляват онлайн репутацията ни?

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: „Тролът“ не е читател, а е платен пропагандист – на политически или икономически играчи – и целта му е не да изрази, а да деформира общественото мнение според интересите на онзи, който плаща. Слагането на филтри за тролове не е невъзможно, защото в поведението им има повторяемост, която ги разобличава. Самите порядъчни участници във форумите лесно ги разпознават. В този смисъл осветяването им до голяма степен ги обезсилва, те се превръщат в дразнители и не изпълняват ефективно задачите, за които им се плаща. Голяма роля играе обществената нетърпимост, защото хората са много чувствителни, когато усетят, че някой ги манипулира като обикновени глупаци.

Партиите и фирмите много рискуват, когато прибягват до подобни услуги. Разобличаването им означава по-драстична загуба на авторитет от евентуалните ползи в скришния етап на манипулацията. Когато се казва, че интернет е голямо село, трябва да се разбира и в буквалния смисъл. Излезе ли ти лошо име на село, много трудно ще се отървеш от него. Освен това на село всичко се вижда и чува. Разликата е, че в интернет се разчува много нашироко.

ИВАН БАКАЛОВ: Сега много се говори за тролове и за платени писачи по форумите. Те са малка част, има си съвсем безплатни политически запалянковци, които неудържимо пишат в по няколко различни сайта, само за да обиждат и дразнят останалите. Затова правилният подход е – никаква толерантност към тролове и обидните коментари. Аз в e-vestnik.bg въведох регистрация, за да пишеш коментари под статиите. Изтривам регистрации дори само за един единствен обиден коментар по някакъв признак – етнически, религиозен или просто ругателство, тролене. Коментарите в сайта намаляха значително, но аз съм доволен, защото обидите и вулгаризмите отблъскват читатели. Този вид коментари се очертават в две групи – ругателства към автора и към останалите коментиращи. При всички случаи не трябва да се допускат. Трябва да се възпитава коментиращата аудитория. 

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: За ефекта от платените тролове. Не че не можем да го спрем в „Капитал”, „Меdiapool” и другаде – по-скоро наистина не можем, но дали ще си постигнат целите, които са си поставили? Колкото и тролове да наемат, те не могат да обърнат общественото мнение за Орешарски, Цветан Василев или Делян Пеевски. С това, което правят обаче, те замърсяват още една среда. Основателно или не, но се смяташе, че форумите са пространство, където всеки свободно може да си каже мнението и че там можеш да научиш повече неща отколкото от самата медия. Има обаче всички негативни последствия от липсата на ограничения.

Това, което се случва с платените тролове, е, че след като хората вече загубиха доверие в такива инструменти на публичността като медиите и журналистиката, сега за тях омърсена среда вече са и форумите. Те не знаят дали зад дадено писание стои автентичен човек, или то е платено.

 

Замърсената свобода

ОБЕКТИВ: Къде са издателите и собствениците на медиите в „битката“: медия - тролове?

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: У нас троловете са концентрирали вниманието си предимно върху политическите партии. Платени тролове обаче има не само в България. На Запад има разпространена практика относно рок-звезди, поп-звезди, всякакви видове групи като храни, хранителни добавки – тоест всяко нещо, което може да бъде рекламирано и маркетирано. Политиката стана прекалено много бизнес, маркетинг, въпрос на това как ще бъдат зарибени някакви хора. По-късно това се прехвърли към политиката.

В началото нашите медии не бяха толкова заразени от подчиняването на политиката на бизнес правилата и на този буквален маркетинг, както е било другаде. Сега обществото и отделните хора трябва да се справят с това положение. Това, което можем да направим ние като медии, е максимално повече да пишем, да разказваме, да обясняваме тази ситуация. То също е начин да й противостоим. Фейсбук, Туитър, цялата глобална мрежа е отворена за това. Право на личен избор е дали ще разрешиш в малка клетка от това пространство, дали да отвориш, или затвориш тази врата. Не смятам, че стерилността би ни била много полезна. Наблюдаваме процесите. Може би ще се стигне до някакво решение. Щом спорим по този въпрос, значи той няма еднозначен отговор.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Това не е стерилност, а регламент. Вие всъщност казвате, че практика „хикс” не ви допада, но за да я преборите, трябва да имате ресурс. А вие го нямате и затова не можете да се справите със ситуацията. Тогава не я допускайте. Защо мен трябва да ме интересува какъв е вашият финансов ресурс? Не може медията да създава непоносима среда, а после да се позовава на нея.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Вестник „Сега“, който е от първите български издания, излезли в интернет с цялото си съдържание (1998 г.) и дали възможност на читателите да „дописват“ чрез свои мнения журналистическите публикации, се сблъска с проблема за правилата и механизмите за саморегулация на виртуалния свят само пет години по-късно. През 2003 г. изданието се видя принудено да въведе по-строги правила за читателския форум, от които най-важното е регистрацията. Смисълът е в това, че анонимният автор във форума остава анонимен за читателите, но не е анонимен за редакцията. Тя му гарантира анонимност по същия начин, по който гарантира анонимност и на източниците си за информация, пожелали да се запази в тайна името им. По този начин редакцията се натоварва с отговорност да не допуска читателски текстове, които нарушават благоприличието или представляват престъпление, и си осигурява инструмент да ги санкционира. При това дава възможност на читателите сами да поискат неговото задействане чрез „жалби“. Най-леката санкция е изтриване на мнения. При изтрити 5 постинга на даден участник системният администратор спира достъпа му до форума за 3 дни. При изтрити 15 постинга – санкцията е 7 дни. Стигне ли се до 30 изтрити постинга, забраната е за 6 месеца.

Тази система на вътрешен контрол обаче не е ефективна, когато става дума за борба с „тролове“, защото те могат да използват приличен език, да не клеветят никого и да не призовават към престъпления. Въпреки това „троловете“ са мощни замърсители на форумите, защото вредят на основното им предназначение – да служат за свободна читателска трибуна.

ОБЕКТИВ: Има ли форуми, които не съсипват дискусията?

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Да, но по-често това са примери от чужди медии. Ще дам пример. Аз съм член на международен форум, в който се дискутират проблеми на международното правосъдие. Станах член на този форум чак след като три дни подред ме „изпитваха“ с въпроси от рода на това дали е сигурно, че разбирам какво точно е международно правосъдие и дали няма риск някога да го сбъркам с хуманитарна акция. Тези въпроси ми задаваха хора, които ме познаваха и знаеха, че надали ще допусна тези грешки. И това беше само първият филтър. След като получих достъп, се опитах да „постна” във форума статия на „Вашингтон поуст”. Тя видя бял свят във форума чак на следващия ден. Този подход се нарича премодерация, но доколкото ми е известно, в България не се практикува.

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Това е надеждно. Виждал съм такива медийни форуми – например на „Уолстрийт джърнъл”. Пишеш коментар, одобрява го човек и излиза едва тогава. Аз се опитвах три или четири пъти да пусна коментари, но нито веднъж не са ми излизали.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Медията е традиционно съгласна, че носи отговорност за това, което аз напиша в статията си, но не успява да осъзнае, че носи отговорност и за форума. Затова твърдя, че поведението на медиите с форуми е безотговорно към тях. Поне в правния смисъл на думата.

ОБЕКТИВ: Двоен ли е аршинът към това, което се пише в медиите, и онова, което се пише във форумите?

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Не съм проверявал, но мисля, че практиката е да се търсят хората, пуснали конкретния коментар. Трябва да се внимава повече.

 

Форум или трибунал

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Имаше случай, когато във форума на „Дарик” някой беше заплашил съдия с убийство. Намериха човека и го осъдиха. Това обаче е по-различно отколкото да кажеш „Циганите на сапун”.

В нашия форум има и положителни неща. Няколко пъти се е случвало някой да ни подскаже нещо във форума, което да доведе до нещо по-голямо. Примерно е написано: „Вижте този документ, от него можете да разберете интересни неща”. Когато проверим, наистина се оказва така.

В някои добри форуми потребители могат да получат ранг на експерти, след като се е доказало, че пускат само коментари по същество, които са добре обосновани, добре написани. Например в „Ню Йорк Таймс” наскоро започнаха с подобна система, при която журналистите сами гласуват за коментари и потребителите сами гласуват за коментари. Ти можеш да избереш да виждаш коментарите, които са избрали журналистите, работещи по този текст, или пък за които са гласували потребителите. Това е любопитен вариант на модерация.

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Това са стъпки към постигане целта на тези форуми – да има качествена дискусия.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: И аз имам положителен опит. Под една моя статия читател беше казал, че не държа сметка за едно съдебно решение, взето в Испания еди кога си. Аз не знаех за такова решение, но проверих и видях, че наистина е важно. Това е подход, който много прилича на някогашните писма на читатели. Пишат ти десетки и стотици хора, но ти избираш две писма, които реално могат да те обогатят. Преведено на днешен език, това е премодерацията.

Например „Лос Анджелис таймс” ти позволява да коментираш даден текст само три дни. На четвъртия ден тази възможност отпада. Коментарите от първите три дни могат само да бъдат прочетени. Това улеснява чистенето.

Втори инструмент, който помага, е визуалното отделяне на форума от общото тяло на статията. В България форумът следва статията, сякаш е нейно логично продължение. „Вашингтон поуст”, „Ню Йорк таймс”, „Лос Анджелис таймс” те отделят от коментарите поне с едно кликване на мишката. За да видиш кой какво коментира, трябва да положиш физическо „усилие” – да натиснеш поне още един бутон. Тогава влизаш в страницата на коментарите на читателите.

Тука е друго. Ще дам пример с една статия, която „продължаваше“ с над 280 коментара, две трети от които бяха в жанра, че авторът е „прасе, което грухти“. Тогава защо си поканил този автор? Защо той трябва да търпи обидно отношение?

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: В такива случаи обидните коментари се трият. Разбира се, нещо може да се промъкне, но ако не са изтрити, значи никой не ги е докладвал или никой не ги е видял.

ОБЕКТИВ: И все пак провокативни постинги оцеляват. В името на какво, нека пак да попитам? Татяна Ваксберг казва, че това са две трети от коментарите! Къде са издателите?! Къде са собствениците?! Къде са главните редактори?!

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Тези постинги оцеляват единствено и само защото извън заложените филтри трябва да има ръчна намеса на жив човек, който да ги изтрие, но в определен момент той може да върши нещо друго.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Пропуските не стават нарочно, но тъкмо тук е проблемът за мен. Отсъствието на капацитет не е оправдание.

ОБЕКТИВ: Особено, когато се стига и по-далече от провокацията и медийни форуми се превръщат в трибунали. Сещате ли се за подобни метаморфози?

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Метаморфозата не стига чак до трибунал, но определено има форуми, които убиват нашата среда, и то добрата част на нашата среда. Не съм привърженик на тезата, че България е една загубена държава, в която нищо не може да се случи. Напротив! Целият ми патос е насочен срещу най-професионалните медии. Те уязвяват моята професионална среда, а понякога и средата, към която политически принадлежа. „Уязвяват” означава, че отнемат от етиката на средата. Позволяват в нея да се случват неща, които граничат с престъпление или са престъпления.

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Форумът е поле, в което нещата са диви и неподредени. Опитваме се да ги подредим. Ценното в това, което се случва, е, че можем да видим по някакъв начин необработения свят такъв, какъвто е, да видим нивото на хората. Друг е въпросът дали трябва да се публикуват всички мнения.

ОБЕКТИВ: Преди Гутенберг достъпът до книги и информация е за хора с власт и състояние. При Зукърбърг информацията се събира в един tweet, тя е на един клик разстояние и е синоним на безплатен достъп. Предполага се, че при подобна хронология, цената на информацията е ударила дъното. Но не е: днес валутата е вниманието на публиката. Вниманието се привлича с инфо съдържание и после привлеченото внимание се продава на рекламодателите.

Дали ще намерят баланса между привличането на вниманието, качеството на съдържанието и търговията с рекламодателите? Тоест ще оцелеят ли медийните форуми?

 

Оцеляването на форума

АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ: Да, няма съмнение. Ще оцелеят. Има добри и смислени форуми, в които се разменят нормални мнения, води се резултатна дискусия. Форуми ще има.

СТОЯНА ГЕОРГИЕВА: Мисля, че форумите няма как просто да бъдат задраскани и изтрити. Въпросът е как да бъде организирано съдържанието им в рамките на определени регламенти.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Интернет като мрежа за свободна комуникация не може да отрече смисъла на своето съществуване само заради рисковете от злоупотреба. Просто е необходимо да се въведат правила и механизми за саморегулация на виртуалния свят, каквито има и в реалния.

ИВАН БАКАЛОВ: Ще кажа пак: обидите и вулгаризмите отблъскват читатели. Не трябва да се допускат ругателства към автора и към останалите коментиращи. Трябва да се възпитава коментиращата аудитория.

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ: Форумите трябва да оцелеят с отговорно поведение на медиите. Но не съм оптимист.