Добронамерен расизъм

| Обектив,

В края на изминалата година плъзнаха по улиците на София така наречените “граждански патрули”, чиято цел, поне според думите на техния водач Боян Расате, бе да “контролира[т] ситуацията в града, защото тя излиза извън контрол”. Под “извън контрол” Расате имаше предвид видимото присъствие на бежанци, нелегални имигранти и, не на последно място, роми в центъра на София. 

Че гражданските патрули бяха плод на идеологии на омразата, е ясно като бял ден, но защо Борислав Зюмбюлев определи техните членове като “бели цигани” в статия за “24 часа” е до голяма степен озадачаващо.

Парадоксално, но явно “цигани” вече е нарицателно и за тези, които мразят циганите. Всъщност, за Зюмбюлев парадокс няма. Как да има – с какво циганите са по-различни от патрулиращите, които той описва като “декласирани, необразовани, лишени от амбиции и недопускани до никакви социални асансьори?”. И все пак Зюмбюлев държи да различи едните цигани от другите, като ги разделя на “бели” и “истински”. Защо “бели”? Може би, според него, няма истински бели цигани. Та нали белият цвят е запазен за добрите бели хора, за “русите ангели”, а циганите, всички знаем, не са добри хора. А може би не му се ще напълно да оприличи чисто българските момчета от патрулите с циганите – колкото и да са лоши, те все пак са българи, не може да са баш като циганите.

Какъвто и да е замисълът зад словосъчетанието “бели цигани”, едно е сигурно, че той е, меко казано, подплатен с расово-етнически предразсъдъци спрямо ромската общност в България.

Зюмбюлев едва ли би се съгласил с тезата, че си служи със същия език на омразата, с който патрулиращите отряди маршируват по улиците на София. Той цели точно обратното: да изобличи хората на Расате като “бели цигани”, “по-евтини дори и от същинските цигани”, и така да покаже колко опасни за бъдещето на България може да се окажат те. Не мога да отрека добронамереността на кръстника на патрулите, но как да приема резултата?

Зюмбюлев не успява (не иска?) да назове патрулиращите с истинското им име – расисти, фашисти, националисти, ксенофоби, а предпочита да теоретизира поведението им като следствие от социално-културно-образователното им наследство. Също така Зюмбюлев не успява (не иска?) да види расизма и на българите, които не само, че имат достъп до социални асансьори, а са и високо образовани и позиционирани по най-високите етажи. Самият факт, че не се намери между българските политици дори един да се изкаже в прав текст против формирането и действията на патрулите, ясно показва, че за най-властните и влиятелни институции на България расизмът е безобидно явление. И най-важното Зюмбюлев не успява (не иска?) да види расистката идея като българска реалност. “Българският расизъм винаги е бил вносен и досега не е успявал да избуи”, пише той. В България не се е раждал Хитлер или Мусолини, нито е имало концлагери— вероятно тези факти има предвид Зюмбюлев, оценявайки успяването и избуяването на българския расизъм. Как обаче да определим липсата и на един положителен герой ром в класическата българска литература; или преобладаващите негативни стереотипи за ромите в българските медии, включително и в “24 часа”, чийто главен редактор е Зюмбюлев; или факта, че пребиват роми, турци или араби посред бял ден в центъра на столицата на България ей така?   

“На чужд гръб и сто тояги са малко”, гласи стара българска поговорка. За Зюмбюлев явно не е важно какво се случва с хората, които имат нещастието да попаднат в графата “нехаресвани” от такива като “белите цигани”. По е важно да покаже, че “белите цигани” може да омърсят имиджа на иначе толерантния българин, на когото, според неговите думи, “расистката идея е чужда”. Затова може би самият Зюмбюлев, който явно е имал достъп до социални асансьори, толкова лесно употребява думата “цигани” в словосъчетание с категорично пейоративен смисъл – за да подчертае колко далеч от расистки идеологии е самият той. 

Дфн Стоян Чапразов е преподавател по литература в щатския университет в Айова, САЩ. Основните му изследователски интереси са насочени към представянето на Балканите във викторианската литература.