"Има свобода на изразяването, но няма свобода на враждебната реч": подкрепете петицията!

| Обектив,

На 29 ноември 2013 г. неправителствени организации и медийни професионалисти разпространиха следната позиция до медиите:

 

На вниманието на
българските медии

ПОЗИЦИЯ

на неправителствени организации и медийни професионалисти

 

Уважаеми колеги,

Във връзка със зачестили материали и предавания, които дават безкритична трибуна на расистки и ксенофобски възгледи, чувстваме необходимостта да обърнем вниманието на всички медии и обществото към следното:

Даването на такава трибуна на хора, които подбуждат към омраза, дискриминация и/или насилие, е в нарушение на общоприетите в международен план етични журналистически норми, и конкретно на два члена от Етичния кодекс на българските медии:

 

2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

2.6.5. Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.

 

Аргументът, който някои медии използват - че свободата на изразяване е гарантирана за всички, и затова трябва да бъде давана на всеки, не е приложим в този контекст. Защото има свобода на изразяването, но няма свобода на враждебната реч.[1] Последната е престъпна.

Още един аргумент, ползван от някои медии - че щом феномени, като зараждащ се неонацизъм и растяща кесенофобия съществуват, трябва да бъдат показвани, понеже медиите “не могат да заравят главата си в пясъка”, е прилаган по грешен и изключително притеснителен начин. Един опасен феномен не може и не трябва да бъде “показан”, като му се дава безкритична трибуна, така както не може да се показва безкритично каквото и да е друго престъпление. И още, дискусии, формирани на принципа “за или против” ксенофобията, расизма, неонацизма са недопустими. Последните не са “възможни гледни точки”. Те нямат място в обществените и частните медии. В противен случай медиите легитимират опасни позиции и на практика стават съучастник в популяризирането им. Ако интервюиран изрази подобни възгледи, това няма как да става при заявеното или мълчаливо съгласие на журналиста.

Призоваваме всички колеги от медиите да се придържат към медийната етика и професионалните принципи, защото носят отговорност към обществото - не просто да информират и да бъдат “огледало на случващото се”, но и, водени от обществения интерес, да спомагат за укрепването и поддържането на демократичните процеси.

Подписалите към 29 ноември 2013 г., по ред на подписването, бяха Български хелзинкски комитет; Асоциация на европейските журналисти - България; Фондация “Медийна демокрация”; Гражданска платформа “България може/MoveBG”; Нели Огнянова, преподавател по медийно право; Велислава Попова; Алексей Лазаров; Иван Бедров; Полина Паунова; Силвия Великова; Пролет Велкова; Николай Стоянов; Христо Комарницки; Росен Цветков.

Позицията обаче все още е отворена за подписи. Всеки гражданин, журналист или НПО, който иска да се присъедини към подписалите, може да го направи тук: http://www.peticiq.com/65329. Към 16 декември 2013 г. допълнителните подписи са вече 536. Сред тях са имената на журналисти като Росен Босев и Бойко Станкушев, на блогъри като Пейо Попов и Йовко Ламбрев, на организации като Център за развитие на медиите и РискМонитор Институт, на стотици граждани и активисти. Подпишете се и вие! Позицията, заедно с пълния списък подписали, ще бъде изпратена до главните редактори на български медии още веднъж в края на декември 2013/началото на януари 2014 г.


↑[1] Наказателен кодекс на Република България, чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.