Да си спомним за днешните бежанци на Деня на благодарността

| Обектив,

От Алис Фармър

Уикендът на Деня на благодарността е един от най-натоварените периоди в годината. Милиони хора поемат нанякъде за празника, който отбелязва бягството на религиозно преследвани хора, открили свобода на нова земя. Аз ще бъда една от пътуващите. Очаквам с нетърпение срещата със семейство и приятели, но не и суматохата: дълги полети, претъпкани седалки и различни други неудобства. Разбира се, ще пътувам законно, със съответните документи. Повечето от нас не могат да си представят колко трудно е да прекосиш международните граници, ако документите ти не са в ред. И все пак, милиони хора бягат от войната и нестабилността или от страх от преследване от собственото им правителство. Те не могат да си позволят лукса да кандидатстват за паспорти и да чакат за визи. Без документи не могат да прекосяват границата законно и затова се придвижват по други начини, често контрабандно, поради липса на избор.

В последните десетилетия в Хюман Райтс Уоч сме интервюирали хиляди мигранти и бежанци. Те прибягват до сложни, дълги и опасни пътувания пеша, с лодка или със самолет, като използват фалшиви паспорти. Те плащат четири или пет пъти цената на същото пътуване при обикновени обстоятелства, като продават и последната си земя или похарчват и последните си спестени пари. За бежанците да „изберат” този тип пътуване е пресметнат риск спрямо още по-големите опасности в родината им. Резултатът често е фатален. Сред известните случаи със смъртоносен край през последните месеци са: 12 сирийски бежанци се удавиха край беговете на Египет; 92 мигранти, предимно жени и деца, умряха от жажда в Сахара; а повече от 300 души загубиха живота си, когато претъпкана лодка, незаконно превозваща бежанци, потъна край бреговете на Италия. През 2012 г. 463 души умряха в опит да влязат в територията на САЩ през тежък пустинен терен.

Много от децата, с които съм разговаряла, са непридружени – те пътуват без родители или други настойници. Поне 10 000 непридружени деца търсят убежище в Европейския съюз всяка година, най-вече от Афганистан, докато повече от 4000 непридружени деца са избягали от Сирия, откакто е започнала войната. Миналата година САЩ заловиха почти 25 000 непридружени деца, основно от Централна Америка. Повечето от тях казват, че бягат от насилието, бедността и понякога от преследване и заплаха за живота. Децата, пътуващи сами, нямат пазители, които да бдят за живота им по време на тези пресметнати рискове. Те сами взимат решения по време на самотното им пътуване.

Ариф бяга от Афганистан сам, когато е на 15 години, с надеждата да потърси убежище в Австралия. Когато се срещнахме в Индонезия, той вече беше плащал два пъти на незаконно превозващи бежанци да го закарат с лодка в Австралия – преход, по време на който през изминалите 10 години повече от 1 000 мигранти са загубили живота си. И двата пъти той едва не се удавя. При второто пътуване казва, че е прекарал „три нощи в потъваща лодка... Катерехме се все по-високо и по-високо, докато лодката потъваше”. Спасен накрая от индонезийския флот, Ариф бил върнат обратно в Ява, където с месеци е държан в ареста. Твърди, че по време на престоя си там, бил бит. Въпреки това обаче той ми каза, че отново ще опита пътуването с лодка.

„Бизнесът” на превозващите бежанци е нерегулиран и няма статистика на пътуващите. Затова колко хора се придвижват по този начин? Стотици хиляди на година е малко число. Много хора в богатите държави се питат защо някои бежанци пътуват толкова надалеч. Защо не стоят по-близо до родината си? Истината е, че много от държавите, които граничат с конфликтни зони не могат или просто не защитават бежанците. Афганистанците, търсещи убежище, които днес влизат в Иран, вече не могат да кандидатстват за бежански статут и често са депортирани обратно в Афганистан. Между ноември 2012 г. и януари 2013 г. кенийската полиция арестува, измъчва, изнасилва и по друг начин тормози 1 000 сомалийски бежанци. Въпреки че страни като Кения и много други, по-неразвити държави, щедро са приютявали стотици хиляди бежанци, изправени пред безкрайни конфликти, волята и капацитетът им отслабват.

Не знаем колко хора, пътуващи по този начин, наистина търсят убежище. Проблемът е, че няма да знаем, ако не ги попитаме. Отчаяните хора се нуждаят от безопасни пътища, за да търсят бежански статут. Австралия, Европейският съюз и САЩ могат да направят повече, за да подобрят достъпа до убежище. Различни държави като Индонезия, Пакистан и Израел трябва да защитават бежанците и да се грижат за безопасността им по време на пътуването им.

Докато самолетите ни водят към домовете ни, си струва да си помислим за продънените лодки, които някога са прекарвали пилигрими, а днес бежанци. Има много, за което да сме благодарни.