Убежището България

| Обектив,

Участници в дискусията: АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ – полицейски инспектор в „Гранично наблюдение“ на МВР, адв. МАРИАНА АНДРЕЕВА – координатор „Наблюдение на границата“, бежански офис на БХК, ДЕНИЦА САЧЕВА – пиар специалист, собственик и изпълнителен директор на ПР и рекламна агенция „Интелдей Солушънс“, ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА – координатор във Върховния комисариат за бежанците на ООН – България.

Водещ: Антоанета Ненкова

 


 

ОБЕКТИВ: Колко са сирийските бежанци в България в момента?

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: За първите 20 дни на месец септември са около 350 души, а от началото на годината досега са около 1500 души. За сравнение – молбите, подадени пред органите на „Гранична полиция“ за цялата 2012 г., са 105. Медиите съобщават, че общо бежанците от Сирия са около 2 млн. души, от които само в Турция са около 500 хиляди.

Вълната

ДЕНИЦА САЧЕВА: По данни на различни неправителствени организации и на Асоциацията „Свободна Сирия“ в нашата страна има около 3 хиляди бежанци от началото на конфликта през 2012 г., от които около 850 деца. По-голямата част от тях са семейства. Сред тях има лекари, учители, дърворезбари, стоматолози, фармацевти. Профилът им е много разнообразен. Те са хора като нас, със своите професии и качества. Много от тях имат роднини тук или са учили в България, някои говорят български. У нас има сирийци, които отдавна живеят тук – 10–15–20 години, женени са за българи и  българки. Сред тях има режисьори, актьори, лекари, журналисти. Голяма част са ангажирани във веригите за бързо хранене – предлагат дюнери. Те са средище, което предлага закрила, подслон и помощи на пристигащите бежанци-сънародници. Сирийската общност тук води преговори със Столичната община да се открие училище, в което те ще осигурят преподаватели и възможности за учебен процес на децата, но искат сграда.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Броят на хората по южната ни граница (в Елхово и Свиленград), подали молба за закрила до 20 септември, е 456. От тях само стотина са лица, които не са от Сирия. Доминират семействата с деца – за разлика от миналата година, когато доминираха мъжете, които са сами.

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: Идват на групи от по 40–50 души.

ОБЕКТИВ: В европейските страни сирийските бежанци наброяват около 45 хиляди души. Приема ли ги Европа?

ДЕНИЦА САЧЕВА: Приема ги. Насочват се предимно към Гърция, Малта и Италия. Това са трите страни, получили средства от Европейския съюз за интегриране на бежанците. Бежанци обаче има и в Германия, Швеция, по-малко във Франция. Отиват да се установят предимно при роднини. Някои от бежанците тук искат да напуснат България заради проблемите, с които се сблъскват.

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: Една жена, настанена във Враждебна, заяви в интервю по телевизията: „Щом не ни осигурявате достатъчно средства за пребиваване, поне ни пуснете да отидем по-нататък“.

ОБЕКТИВ: Какво означава „бежанец“?

МАРИАНА АНДРЕЕВА: В най-общ смисъл бежанец е лице, напуснало собствената си страна, защото е заплашен животът му или други основни негови човешки права, свързани с религия, социална принадлежност, политически убеждения. На базата на тези критерии се прави преценката. Всички имигранти извън тази категория не са бежанци. Бежанците винаги са част от общите миграционни потоци. Те ползват същите „канали“, но това не ги прави по-малко търсещи закрила.

В България в момента бежанците нямат проблем с достъпа до територия. „Гранична полиция“ си върши работата. България има поведение, съобразено с поетите международни ангажименти. Освен достъпа до територия обаче, един бежанец трябва да има достъп и до процедурата в приемащата държава, където те имат проблеми.

Проблемът не е правен, не е въпрос на законова рамка. Свързан е най-вече с липсата на капацитет. Липсва човешкият фактор. По наша информация колегите от Държавната агенция за бежанците работят на пълни обороти, щатът им изцяло е зает, но не достигат хора, които да извършват интервюта и първоначалната регистрация. Липсва дори техника за това. Например в Регистрационно-приемателния център в с. Баня край Нова Загора, чийто капацитет е за 80 души (в момента там има вече около 100 души), има само един компютър. Такива дребни битови неща затрудняват целия процес.

Настаняването

Навярно си спомняте кризата с бежанците от Афганистан през 2002 г. Тогава в България влязоха приблизително 3800 афганистански граждани. Спомням си как ги извозваха с автобуси до Агенцията за бежанци. Тогава нямаше регистрационно-приемателни центрове в София и в с. Баня, нямаше транзитен център в Пъстрогор, нямаше ги и двата дома за временно задържане в Любимец и Бусманци. Тогава имаше обаче адекватен подход, изразяващ се в търсенето на алтернативни форми на настаняване. Със съдействието на неправителствените организации са били наети цели блокове в „Овча купел“ – празни помещения и при семейства, където хората са били настанявани, и проблемът е бил решен.

Алтернативни форми на настаняване (със или без военен конфликт до границите на България) трябва да се търсят като дълготрайно решение. Този модел работеше за известен период от време, като много активно съдействаха колегите от Бежанско-миграционната служба на Българския Червен кръст. Обикновено те влизат в контакт с наемодателите, преодоляват езиковата бариера, защото много хора от общностите са сътрудници към БЧК.

От началото на конфликта в Сирия досега в България има около 3000 бежанци, но се очаква до края годината да бъдат около 5 хиляди. „Бялото петно“ е в липсата на капацитет за работа на високи обороти.

ОБЕКТИВ: Досега държавата не е ли имала стратегия в това отношение? Знаем, че територията ни е на кръстопът.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Към месец юли миналата година нямаше нито един доклад и нито една прогноза дали има изгледи конфликтът в Сирия да спре. Миналата година в Пъстрогор поставихме въпроса: „Какво ще правите, ако тук се запълни капацитетът, а и двамата регистратори не са достатъчни?“ Отговорът беше: „Готови сме, няма страшно“. Адекватните решения трябваше да бъдат взети много по-рано. Според мен Държавната агенция за бежанците не реагира достатъчно бързо и своевременно. Мерките в момента имат палиативен характер.

ОБЕКТИВ: Нямаше ли поне прогнози какво ще се случи на българо-турската граница?

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: Това не е в ресора на „Гранична полиция“, а на разузнавателните служби. „Гранична полиция“ охранява държавната граница. Провеждахме съвместни учения с Върховния комисариат за бежанците, с Българския Хелзинкски комитет.

Стратегията

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Когато започна конфликтът в Северна Африка (по-специално конфликтът в Либия през 2011 г.), всеки казваше: „Дано да не пламне Сирия“. В средата на 2012 г. ние поставихме въпроса: „Какво би се случило, ако конфликтът продължи? “ Отговорът винаги беше един и същ: „Няма страшно, ще се справим“. Към края на есента миналата година започна да се говори за палатковите лагери. За палатковите лагери обаче има стандарти. Тук лятото е само три месеца, не както в Северна Африка.

ДЕНИЦА САЧЕВА: Въпросът за стратегията е много важен. Ако и в бъдеще няма стратегия, нещата ще стават все по-зле.

Асоциация „Свободна Сирия“ и „Интелдей Солушънс“ са неправителствени организации; чрез тях помагаме на сирийците. Когато от Харманли и Хасково дойдоха първите сигнали, че там могат да се изграждат палаткови лагери, отидохме там. Хората в Харманли започнаха да се бунтуват, притесняваха се, че сирийците ще им откраднат туршиите. Отидохме с различни служби – социални, ДАНС, полиция и т.н. Бяхме подготвили информации за конфликта в Сирия, за различните религии, за културните особености там и т.н. За известно време вълненията престанаха, но се знаеше, че конфликтът ще се разраства. Тогава България беше много силна на международната сцена и излезе с много силни послания в защита на сирийската опозиция. За обикновените сирийски граждани това означаваше, че България е приятелска страна. Още тогава трябваше да започне подготовката. Вярно е, че в момента имаме недостиг на хора, но същевременно има голяма вълна от доброволци. Например студентите по арабски искат да дават дежурства като доброволци, за да превеждат.

Враждебността

От една страна, имаме враждебна, неподготвена, уплашена, стигматизирана държавна администрация, която непрестанно ни повтаря, че пази страната и границите от терористи, а от друга страна – огромна вълна от гражданска енергия, от хора, които са добронамерени, положително настроени и с желание да правят много неща, но никой не свързва тези два свята. А за нас като външна граница на Европейския съюз е задължително да имаме имигрантска политика. У нас вече има огромни китайски, руски, арабски общности. Здравните, социалните и образователните служби трябва да са свързани в стратегия. Не пренебрегвам въпроса за националната сигурност, но посланията за национална сигурност не могат да бъдат за сметка на хуманитарната помощ. И докато неправителственият сектор търси баланса, в държавата това не го виждаме.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Досега според нашите наблюдения „Гранична полиция“ и дирекция „Миграция“ реагират адекватно по отношение на бежанците. Извървяхме дълъг път, докато намерим форма на комуникация с „Гранична полиция“. Тя се обърна с искане за помощ към неправителствения сектор и ние откликнахме. Със средства на БХК наш преводач е на помощ на „Гранична полиция“, защото преводачите, за които държавата трябва да осигури ресурса, не стигат.

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: От „Гранична полиция“ сме се обърнали към всички, които могат да помогнат по някакъв начин. От Българския Червен кръст имаме предоставени 200 чифта чорапи, вилици и лъжици за еднократна употреба и т.н. Нямаме условия да приемаме толкова много лица, в това число и майки с по 2–3–4 деца.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Кризисният щаб в Елхово реагира адекватно. В домовете в Любимец и Бусманци, подведомствени на Дирекция „Миграция“, не трябва да бъдат настанявани по принцип търсещи закрила, защото са домове за административен арест, но сега там също се настаняват хора, за да имат покрив над главата си. Тоест центровете за нелегални имигранти приемат хора, търсещи закрила в България. Това е лоша практика, защото двете групи хора не трябва да се смесват. В момента обаче то се случва, защото няма места, където да спят.

ОБЕКТИВ: Но защо хора, които търсят убежище, се лишават от свобода?

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Защото, за да излязат от тези места, Държавната агенция за бежанците трябва да ги поиска с нарочно писмо, за да ги регистрира и да продължи производството. Те обаче нямат достатъчно човешки ресурс, за да извършат това, и хората стоят задържани.

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: На бежанците се издава регистрационна карта, която не е документ за самоличност, но показва, че този гражданин на друга страна е в процедура по предоставяне на някакъв статут в Република България.

От средата на 2012 г. насам голяма част от заловените на държавната граница са от Африка.

ОБЕКТИВ: Казахте „заловени“. Каква е разликата между бежанец и нелегално пребиваващ?

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: Когато лицето е задържано за нелегално преминаване на границата, има два пътя. Първият е лицето да подаде молба за закрила в Република България и следва да бъде предадено в регистрационно-приемателните центрове към Държавната агенция за бежанците. Ако по време на интервюто лицето не подаде молба, не желае закрила от Република България, то трябва да бъде настанено в специалните домове към дирекция „Миграция“. Ние нямаме право да задържаме чужденци повече от 24 часа съгласно Закона за МВР. Когато лицето отиде в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), то впоследствие може да подаде молба там. Въпрос на договорка между дирекция „Миграция“ и Държавната агенция за бежанците е кога тези лица трябва да бъдат предадени в регистрационно-приемателните центрове.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Доскоро Държавната агенция за бежанците не приемаше молби на хора след 17 часа, събота и неделя нямаше дежурен. Отскоро има.

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: Имаше Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, според която органите на „Гранична полиция“ можеха да предават в СДВНЧ към дирекция „Миграция“ дори и лицата, които са кандидатствали за закрила в Република България. Изключение се правеше само за уязвимите групи – майки с деца, самотни майки и т.н. По-късно, след натиск от неправителствения сектор, наредбата беше променена. В момента всяко лице, подало молба пред органите на „Гранична полиция“, следва да се предаде в центровете на Държавната агенция за бежанците. Нашите хора ги питат дали имат роднини и близки в България, за да не бъдат настанявани в центровете, които са пълни и условията в тях не са много добри.

Задържането

МАРИАНА АНДРЕЕВА: И още – има лица, задържани повече от 4–5 месеца в домовете на дирекция „Миграция“, защото водим дела и ответник по тези дела е Държавната агенция за бежанците, която има ресурс и подход за решаване на проблемите, но някой е бездействал и не си е свършил работата.

ДЕНИЦА САЧЕВА: Това създава проблеми относно образа на България в чужбина. От края на август в страната са влезли 8 телевизионни екипа на чуждестранни телевизии (включително холандската и шведската). Снимаха хора, които по принцип трябваше да бъдат със статут на бежанци, но са задържани зад мрежи, огради и т.н. Това допринася за негативния образ на България, че като външна граница на Европейския съюз не се справяме с хуманността. Това е допълнителен аргумент за тях да не ни вкарват в Шенген и те да взимат средства от Европейския съюз, за да си интегрират хората. Парадокс е, че Германия взема пари от Европейския съюз за интеграция на българи и румънци.

У нас още от миналата година хората в Харманли са негативно настроени към приемането на бежанци, но има и хора, които са положително настроени. Например хората от Симеоновград, приоритетно ромско население, заради безработицата и бедността искат да приемат бежанци, защото смятат, че ако заради бежанците там се насочат средства, лекари, социални работници и т.н., може да се раздвижи местната им икономика. И не всички бежанци са без пари. Някои от тях имат средства. Затова не разбирам защо, въпреки нежеланието на Харманли да приеме тези хора, там продължават да се стоварват фургони и палатки.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Има райони, където бежанците могат да бъдат настанени и интегрирани по-лесно. Това можеше да бъде решено с помощта на информационна кампания. Ние изпитваме атавистичен страх към чуждите, които ще дойдат да ни вземат земята.

Един пример. В началото на месец август семейство сирийски граждани с едно дете кацнаха на летище София, идвайки от Истанбул, и подадоха молба за закрила. Бяха снабдени с виза. Съпругът е лицево-челюстен хирург. Това показва, че диапазонът от хора, които идват, е много широк, но те се нуждаят от помощ – от мляко, памперси, лечение, инсулин и т.н. Затова трябваше да се проведе информационна кампания (национална или регионална – въпрос на конкретика), за да се обясни, че това не са диви варвари.

ОБЕКТИВ: А защо България не само че не осигурява подслон и храна, но и съди сирийски граждани, които бягат от войната? Според главния прокурор „делата за нелегално преминаване на границата са скочили със 75% спрямо 2012 г. Адвокат Илияна Савова от БХК нарече това „институционален цинизъм“.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Формалният повод тези хора да бъдат съдени е, че има времеви период от момента на тяхното задържане до стартирането на производството по разглеждането на техните молби. Държавните институции и в частност прокуратурата казват, че не са подали молба за закрила. Защо обаче не е подадена молба за закрила? Този въпрос поражда много подвъпроси и има много отговори – имало ли е преводач, как е установено какво е казал, как е установено какво е искал и т.н. По-често нагласата на тези хора е да бъдат транспортирани някъде, а докато ги транспортират, те не подават молба за закрила. Получава се прехвърляне на топката, крайният резултат от което е с увеличаване на миграционния поток да бъдат увеличени делата за наказателни производства срещу тях. Дали става дума за сирийци, за африканци, иранци и т.н., нашата позиция е, че тази мярка не дава резултат. Преди време, когато нямаше конфликт и броят на хората, които влизаха в страната, беше идентичен (плюс-минус 200 души – между 800 и 1000 на година), наличието на наказателни производства срещу тях не доведе до намаляване на бройката им. Обикновено наказателните производства приключват със споразумение, където наказанието обикновено е условно, има и налагане на глоба. Глобата обаче никога не може да бъде ефективно събрана, така че тази мярка е безрезултатна.

ОБЕКТИВ: Какви действия се очакват от Върховния комисариат за бежанците? Тук, в България.

ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА: В България наблюдаваме в момента липса на експертен и технически капацитет на държавната администрация, липса на координираност на всякакви нива. Например в малко населено място като Харманли изведнъж биват стоварени много чужденци търсещи закрила и естествената реакция на местните е, че те са варвари, хайде да си пазим територията. В този случай ясно се вижда липсата на навременна и адекватна реакция   от страна на отговорните власти, които не са информирали хората предварително и не са ги подготвили за по-адекватна нагласа. От друга страна стои огромният проблем с липсата на административен и човешки капацитет в Държавната агенция за бежанците – 8 интервюиста са заети с провеждането на стотици интервюта на търсещи закрила, двайсетина служители се грижат за регистрирането и настаняването на стотици търсещи закрила на ден, едно единствено лице ръководи и обслужва нуждите едновременно на 3 центъра за настаняване в София. Това е организация на абсурда, предвид броя и нуждите на търсещите закрила, пристигащите всеки ден в България.

ВКБООН В България оказва съдействие на властите и на гражданските организации, които работят директно или косвено по закрилата на бежанците, но не предоставя  директна финансова и материална помощ, не работим директно с нуждаещите се. Ролята на ВКБООН в България е на застъпничество и лобиране, консултиране и подпомагане, с цел подобряване на процедурите по предоставяне на убежище, подобряване условията на живот за търсещите убежище в приемателните центрове, насърчаване на ефективни политики и по-положителен социален климат към бежанците. Лобираме пред всички местни институции за съблюдаване на правата на търсещите и получили закрила и оказваме експертна помощ на всички организации в тази посока. Проведохме срещи с МВР, МВнР, с Вицепрезидента и обяснявахме многократно, че ситуацията е сериозна и че трябва да се вземат навременни мерки. Едва сега стана ясно че липсва подготовка от страна на отговорните институции, за бърза намеса и осигуряване  на практически решения, както и че липсва комуникация между различните  ведомства на всички нива. Гражданите също не са информирани навременно за случващото се, а липсата на адекватна информация води до неадекватни решения или въобще липса на такива и създаване на излишно социално напрежение. Продължаваме да даваме експертна помощ на всички нива. Наши колеги проведоха няколко обучения в Елхово и района около границите и ще са ангажирани с предстоящи обучения на служители от различни институции и агенции през следващите месеци – Столична община, Агенция за социално подпомагане и др.

ОБЕКТИВ: Каква адекватна намеса би преобърнала политиката на българската държава в това отношение?

ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА: Държавната агенция за бежанците има нужда от много по-голям брой хора и тази критична нужда от административен и експертен капацитет трябва да се обезпечи веднага. Доскоро трима души регистрираха стотици бежанци на ден. Една лекарка и една медицинска сестра преглеждат всеки ден по стотина човека. С такъв персонален състав нуждите не могат да бъдат посрещнати.

Не може да се очаква Държавната агенция за бежанците да поеме отговорност за целия поток от хора. Трябва да има координация между различните министерства и агенции. Тази отговорност обаче не трябва да се изчерпва само с настаняването в приемателен център докато тече процедурата по предоставяне на статут, но и след това. След като приемем и настаним тези хора, какво ще правим с тях? Те не знаят езика, не познават културата, а трябва да се адаптират, за да започнат да функционират по някакъв начин в това общество. Трябва да им се предложат гъвкави форми за обучение по български език, трябва да им се предложи културна ориентация, да им се обясни как да стигнат до пазара на труда, какви възможности за развитие имат в България. Трябва усилията да се насочат по посока на икономическото им и социално интегриране, за да не създадем едно маргинализирано, проблематично и капсулирано общество, чийто социални и икономически последствия ще бъдат много по-скъпи и големи от инвестицията на държавата в опит тези хора да бъдат интегрирани. Интеграцията е многоизмерен и дълъг процес и изисква сериозна и споделена, както колективна отговорност, така и желание, както от страна на институциите, така и на гражданския сектор.

ОБЕКТИВ: Каква е разликата между сирийски бежанец в Турция и в България по отношение на работа и образование?

ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА: Политиката на Турция е да не предоставя бежански или хуманитарен статут на идващи от неевропейски държави чужденци. С две думи: Турция и Гърция не са добър пример по отношение на приемане на бежанци.

ОБЕКТИВ: А може ли България да стане добър пример?

ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА: Преди да започна работа във Върховния комисариат, три години бях доброволец по проект „Топло посрещане” – изцяло доброволческа инициатива, която съществува в България от три години и в момента продължава. Доброволците преминават през селекция – интервю и обучение. Помагаме на тези, които вече са получили някакъв статут, да научат български, да се интегрират в училище. Помагаме им при подготовката за изпитите пред регионалния инспекторат, помагаме им при подготовката на домашните, водим ги на културни мероприятия извън приемателния център. Организираме дейности и за родителите. Резултатът е много приятелства, повече усмивки и повече надежда.. Мисля, че това е най-добрата практика, която се случва в Интеграционния център към ДАБ. Имаме колеги арабисти, които много ни помагат.

Ще чуем ли:добре дошли?

ОБЕКТИВ: Ще бъдат ли добре дошли бежанците в България?

ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА: Трябва да се промени нагласата – да се мисли в посока как тези хора биха могли да се използват като ресурс, а не какви хуманитарни кризи ни чакат през настъпващата зима. Ако се проведе адекватна политика на интеграция, тези хора могат да бъдат ценна работна ръка. Не всички търсещи закрила  са майки с деца, има много образовани хора в трудоспособна възраст и този ресурс трябва да се използва по най-практичния начин и да се влее в пазара на труда

ДЕНИЗА ГЕОРГИЕВА: Не всички от търсещите и получили закрила  имат желание да бъдат в големите градове. Някои от тях искат да бъдат ангажирани в земеделския сектор.  Трябва да се мисли за практични решения, но за тази цел някой трябва да поеме отговорността и да създаде такъв тип нагласа и такава политика, тези хора да се мислят като човешки капитал в променящата се икономическа среда, а не като социална тежест . Всичко това трябва да представлява едно споделеноколективно усилие, а не да се чака да бъде инициирано и направено от Държавната агенция за бежанците. Интеграцията е процес, независимо дали е за роми, турци, чужденци. И нека не забравяме, че в малък Ливан има 700 000 регистрирани бежанци, а ние имаме около 4000.

АНАТОЛИЙ ЗАГАРОВ: Българо-турската граница е една от най-модерните в Европа, най-модерно охранявана – със специални системи, с видеокамери. Онова, което се прави от „Гранична полиция“, според мен е напълно достатъчно. Не сме върнали нито един човек, пожелал закрила в Република България.

ДЕНИЦА САЧЕВА: Дали в България ще кажем на бежанците: „Добре дошли“? Да, в България има много хора, които искат да помагат и да бъдат съпричастни към случващото се.

Носих дарение в Елхово преди няколко дни, събрано от 20–30 души, и си мислех за процеса на изграждането на доверие. Всеки беше дарил нещо, предавайки го на друг, за да стигне то до местоназначението. Всеки се беше доверил на друг. В това доверие няма романтика, а нещо друго, което аз наричам еволюция. Смятам, че в България има много хора, които правят това. Например хората, които помагат с превод на „Гранична полиция“ в Елхово, казаха, че хората от града носят пари и вещи – кой каквото може. Надявам се, че това до определена степен ще заличи негативния спомен, че държавата ни не е добре подготвена за бежанския поток. Убедена съм, че доброто има превес. Като страна, която дълго време експортира емигранти, като външна граница на Европейския съюз, трябва да се научим да живеем с мигранти. В другите страни обществата им все повече стават мултикултурни. България няма да остане изолирана в този процес.

МАРИАНА АНДРЕЕВА: Не знам дали бежанците в България биха били добре дошли, но се надявам да намерят подслон, от който имат нужда. Не знам дали България ще бъде добър пример, но се надявам. Няма да бъде такъв, ако затвори външната си граница.

Можем да се учим от грешките си, но и от постиженията си при бежанския поток от Афганистан. Ако подходим със съвместни усилия и се изправим очи в очи с проблема, той може да бъде решен, макар че нямаме много време за това.