Гласове от площадите в Истанбул и София

| Обектив,

Чансу, 26-годишна, участник в протестите в Истанбул: 

„Таксим” ще донесе нещо хубаво

Първата нощ в парка „Гези” бяхме десетина приятели. После станахме 78, после -милиони... Два дни беше много хубаво, като на фестивал. Имаше музика и знамена навсякъде. Хората просто бяха срещу идеята в парка „Гези” да се строят джамия и мол. После дойде полицията със сълзотворния газ. Атакуваха хората, както спяха. Изгориха палатките... На третата нощ, на разсъмване. Беше брутална атака. Според мен полицейското насилие беше главната психологическа причина протестът да се разрасне. Около 80% от излезлите в парка „Гези“, според едно социологическо допитване, протестираха за пръв път. Но агресията пречупи хората.Сълзотворният газ преобърна Турция.

След полицейското насилие в парка „Гези“ протестът започна да се превръща в платформа срещу случилото се през последните десет години. Трябва вече да сте чули за ограниченията в употребата на алкохол. Върви нагоре и броят на убийствата на жени в Турция. Миналата година правителството настояваше за забрана на абортите. Така че, хората се чувстват притиснати в ъгъла от доста дълго време. И протестът експлодира. Беше неочаквано, но се случи.

Да, Ердоган е повелителят в Турция. Държавата през последните десет години говори така: „ако има грешка, ще се справим с нея, не трябва да се притеснявате, не трябва да правите нищо, ако виждате грешки, ние ще се погрижим, ако има грешка”. Но когато грешката е очевидна, те използват думата „ако”. Никога „когато“. Дори и за полицейското насилие срещу протеста отношението на цялото правителство е „ако полицията е действала неправомерно, ако полицията е направила това”. Полицията уби трима души. Няма вече „ако”.

 

Метин, 27-годишен, участник в протестите в Истанбул: 

80% от турските медии са под контрол

Към 80% от турските медии са контролирани от властта.И това също е сериозен проблем за Турция. Един от трите най-големи медийни картела принадлежи на зетя на Ердоган. Други имат бизнес връзки, лични връзки, политически връзки с правителството.

Заради всичко това стана възможна вълната на недоволството в цяла Турция. Паркът „Гези“ в Истанбул въвлече много различни слоеве на турското общество. На 27 години съм и досега не съм виждал такова нещо да се случва в Турция – от Истанбул през Анкара до Измир и Анадола. Това е най-големият протест за последните десет години. След “Гези“ хората започнаха да организират форуми в още около 30 парка из цялата страна. Сега вече хората се събират по квартали. Протестът от „Таксим” се превръща в движение по места. И си мисля, че ще се превърне в нещо като социално движение за общи действия на предстоящите избори - президентски и местни.

След преврата през 1980 г. нашите родители забравиха какво е истинската демокрация. Властта се опитваше да държи обществото настрана от политиката. Не само от голямата, но и от малката, местната политика. Концепцията за местната политика сега просто излиза отново напред. И е наистина прекрасно. Хората сега узнават, например, за кюрдския проблем. Виждала съм хора, които дори се извиняват, което е толкова красиво. Те не са познавали кюрдите. Но просто идват и казват, че съжаляват, че са гледали на кюрдския проблем през очите на властта, на държавата. Мисля, че протестиращият „Таксим” на новите поколения ще донесе нещо много хубаво накрая. Или поне се надявам.

 

Хакан, 33-годишен, участник в протестите в Истанбул: 

Преобръщането на Турция

В движението за парка „Гези” съм от самото начало. Бях обгазен. Обляха ме с вода и след няколко минути се съвзех. Станах, купих цветя и ги раздадох на полицаите, които ме обгазиха със сълзотворен газ. Това е моят начин да кажа: не на насилието. И днес съм с плакат, на който пише: "Прегърни ме".

През последните години, включително и при управлението на Ердоган, Турция видимо се променяше, но като че ли никой не си даде сметка доколко е управляема промяната. Днес разделението в очакванията на отделните сегменти на турското общество за бъдещето на страната е по-видимо от всякога. Над всичко в турското общество винаги е стояла силната държавна власт с армията. И в същото време гражданското общество вече се еманципира, а авторитетите и авторитарността са поставени под въпрос.

Управлението на Ердоган е микс от политически консерватизъм и икономически либерализъм, от авторитарност и популизъм. Накъде след „Таксим” ще тръгне Турция? Към нови стандарти на отвореност и демокрация? Или ще си остане при демонстрацията на сила и консерватизма, ще видим. „Таксим“ изригна, защото протестиращите на площада имаме свои перспективи за страната си, които противоречат на представите на управляващата партия. И в това е драматичното противопоставяне в Турция днес. Различията в турското общество са по-видими от всякога. Да, Турция е „разделеното общество“. Хетерогенността винаги е била ключът към процесите в страната. Но най-забележителното е, че протестите на „Таксим” сега обединиха хората. Ето защо аз прегръщам всички, които продължават да идват на „Таксим” - мюсюлмани, християни, турци, кюрди, арменци...

 

Тунджай, 24-годишен, участник в протестите на „Таксим”: 

Голямо като Истанбул

Хората бяха заспали в годините на управлението на премиера Тайип Реджеп Ердоган. И бяха се примирили с това. В Истанбул не бяхме чували за реконструкцията на парка „Гези“. Управляващата Партия на справедливостта и развитието беше изготвила цял проект и го показа едва две седмици преди началото на протеста. И досега не се знае много и за другите мегаломански инфраструктурни проекти на Ердоган.

Един от тях предвижда изграждането на нов проток, който да свърже Черно с Мраморно море. Ердоган иска да строи два нови града около Истанбул за по 1 милион души. На стотина километра западно от Босфора ще се строи гигантско съоръжение и така европейската част на най-големия турски град ще стане остров между два протока - Босфора и бъдещия канал. Ще се строи и трети мост над Босфора. Хората с право се питат защо ни е нов Панамски канал, след като го има Босфора? Ердоган обяснява идеята с натоварения трафик през Босфора. Друг проект – в Истанбул има 80 мола и са планирани още 40.

Да, с Ердоган, от 2003 г. досега доходът на глава от населението в Турция се е удвоил. Но ножицата между бедни и богати е много широко разтворена. И това също трябва да се промени. Така че въпросът не е само до дърветата в парка „Гези“. Протестите на „Таксим” бяха реакция на идеята да се построят мол и джамия в рамките на цялостна реконструкция на парка „Гези“. Но прераснаха в протест срещу „консервативната модерност” на Ердоган.

 

Метин, 30-годишен, участник в протестите в Истанбул: 

Светът промени Турция

Аз съм кюрд, от Източна Турция. Преди доста време семейството ми пристигна в Истанбул заради работата. Можехме да печелим повече и да живеем по-добре. Смятам, че Ердоган промени доста неща по отношение на кюрдския проблем. Преди не ни се разрешаваше да говорим на кюрдски, а сега можем да говорим, да слушаме кюрдска музика, да пеем песни на кюрдски.

Преди беше много трудно да си кюрд в Турция, сега имаме повече права. Но не само Ердоган промени Турция, светът я промени. Ще ми се един ден аз и децата ми да живеем в общество, в което един продава локум, друг музика и всички са пълновластни господари на труда си...

По света винаги ще има хора, недоволни от социалното си стъпало - и в Истанбул, и в Рим, и в Рио де Жанейро. Важното е да се съхранява общественият мир. Да се преодоляват кризите на доверието. Хубаво е да има правила, които да дават възможност на хората да намират в политическия водовъртеж подходящите хора за управлението на страната си. Рано е за прогнози за предстоящите президентски избори в Турция - Ердоган започна своята предизборна кампания. Дали ще е новият турски президент, предстои да видим. Но със сигурност едва ли ще се измъкне без белези от протестите в страната. Турция вече не може и няма да бъде същата!

 

Елена Кръстева, участник в протестите в София: 

На кого е протестът?

Протестът е на всеки и на всички.

Вероятно вече никой не се съмнява, че на протеста има всякакви хора – бедни, богати, стари, млади, образовани и не чак толкова образовани, с различни професии. Въпреки това, на протестиращите постоянно се мятат различни етикети. И не ги мята само Дърева, а и част от самите протестиращи. Има протестиращи, които си мислят и твърдят, че лицата на протеста били креативните, красивите и разни подобни. Да, на протеста има интересно изглеждащи лица, но какво от това. Там има и други хора – намръщени, неносещи хубави дрехи и остроумни лозунги.

Кадиев, Кутев и разни други подиграват протестиращите, че протестът е просто купон, на който родителите водели своите деца, които си рисуват с тебешир по земята, че бил вечерна разходка по паветата и други подобни. Да, на протеста голяма част от хората се движат като на разходка, смеят се, носят си бира, децата им си играят. Играят се хора, има скечове и други такива. Има забавление. Тези неща до преди няколко дни и на мен ми изглеждаха прекалени и отклоняващи енергията на хората от по-праволинейните и класически за един протест действия – концентрация около парламента и МС, скандирания, някаква по-сериозна и стряскаща обстановка. Много протестиращи мислят по този начин. Някои са и по-крайни – искат блокади на летището, щурм на НС, летящи павета. Почти всеки си мисли и казва, че БКП няма да даде властта без бой и кръв. И аз по принцип мисля, че те няма да сдадат властта ей така. Напрежението нараства, тъй като след няколко дни народните представители излизат във ваканция.

И на фона на всичко това, и въпреки че и мен ме обхваща тих ужас от мисълта, че всичко може да отиде по дяволите, мнението ми за хипарщината в протеста се измени. Сега мисля така: не бива да блокираме летището, нито да нахлуваме в парламента, нито да мятаме павета по него. Защото, ако го направим, полицията ще ни пребие от бой. Ще пребие който хване, една голяма част от другите хора ще се уплашат. За около седмица ще ни неутрализират. И няма да дадат властта заради насилието. Ще се оправдаят, че е било необходимо. Те вече го правиха това - през 2009 г.

Това, което правим в момента, е нещо тотално непознато за БСП. Ние не спираме да протестираме, мирни сме, привличаме вниманието на други медии и държави и то в наша полза. Чуждестранни представители се изказват за протестиращите като за легитимния носител на властта – като по учебник е. За правителството говорят като за някакъв узурпатор, означаемо за корупция. Дори и да не им личи, управляващите се тревожат. Защото вече не само на национално, чрез протестиращите, но и на международно равнище, чрез други държави, правителството се отделя от държавата България и изпада в положението на аутсайдер, захапал властта. Къде се случва това по принцип – в държавите, в които управляващите се опитват да запазят властта за себе си, проливайки кръвта на народа. Значи, ние без да си проливаме кръвта, печелим държави на наша страна, на страната на нашата държава, които се отнасят към правителството така, както се отнасят към правителствата на държавите, нарушаващи тежко правата на своите граждани. Естествено реакциите не са толкова крайни, все пак не ни газят с танкове, не са и толкова многобройни, но ключовите държави вече се изказаха в наша полза.

Друга полза от ултрамирните ни протести е, че БСП няма как да ги прекратят. Как БСП си решава проблемите – с насилие. Няма човек, няма проблем. Сега обаче не могат да ни разкарат от улицата с бой, просто защото няма и най-малко основание за използване на полицейска сила. БСП няма способ за противодействие. Нищо не могат да направят срещу нас. Мисля, че това ги докарва до истерия. Мисля, че те се страхуват вече. Непознатото плаши, а ние определено сме нещо непознато. Освен това сме стихийни и непредсказуеми. Именно поради тези причини вкарват провокатори и се опитват да ни разделят с теории на конспиративната параноя.

Протестът вече има други форми – палатки, кафето. Хората са едни и същи и всякакви твърдения на Мая Манолова и другите в обратната посока, са неверни. Тук е мястото да отбележа, че на протестите в работно време не се събират много хора. При нарочен призив за целодневна окупация на НС се събраха може би към 1 000 души. Не мога да повярвам, че от всичките десетки хиляди, протестиращи вечер, не могат да се намерят 1 000 - 2 000 души, които да идват всяка сутрин, когато парламентът работи, и така да повтаряме упражненията от 18 юли. Ако това се случи, ще ги изметем много бързо. Това не се случва и за мен причините са ясни – несериозност и липса на всеотдайност.

След нощта на 23 юли ситуацията се измени – не коренно, а като изкристализиране на основните черти на протеста.

Проляха ни кръвта. Нямам преки впечатления от сблъсъците пред „Александър Невски”, но е по-вероятно да е налице свръхупотреба на полицейска сила, отколкото да не е налице такава. За щастие няма тежко пострадали – нито протестиращи, нито полицаи. Единият плюс за нас, протестиращите, е, че това насилие не ескалира до степен да започнат масови изтласквания на хората и побоища от страна на полицията – така, както беше през 2009 г. Ние, протестиращите се владеем.

Вторият плюс за нас е, че на международно равнище правителството е компрометирано тотално и безвъзвратно. Водещите световни медии отразиха както позорното блокиране и измъкване на депутатите, така и употребата на полицейска сила. Не мисля, че управляващите могат да направят още кой знае какво, за да затвърдят образа си на persona non grata на международно и национално равнище.

За какво протестираме? Какво искаме?

Искаме оставката на кабинета и нови избори, сега незабавно. Искаме я, защото властта назначи Пеевски за шеф на националната сигурност. А Пеевски е означаемо за задкулисен контрол, манипулация, срастване на олигархията с държавата, връзки с лица от криминалните среди и то от организираните среди. Искаме оставката, защото те продължават с опитите си да сраснат държавата с лица като Пеевски. Искаме оставката, защото прекрояват бюджета, хвърлят пясък в очите на хората с увеличение на майчинските, в същото време твърдейки, че няма пари в държавата. Какво значи да си против увеличение на майчинските, при условие, че държавата е на червено. Значи, че искаш разумна икономическа политика, а не разоряване на държавата. Какво значи да си срещу олигархията – значи, освен всичко друго, че не искаш да ти се натрапват доставчици на ток и парно, които да те рекетират. Ето така се разкриват социално-икономическите искания на протеста. За това може да се каже, че протестът има и чисто политически, и чисто икономически характер. Тези неща са твърде силно свързани и поради тая причина такива деления са по-скоро теоретични. Така че, в искането за оставка, което се основава на конкретни, извършени от правителството деяния, от естество да увредят интереса на суверена, се съдържат и ред други искания.

Накратко, протестираме срещу корупцията, незачитането на публичния интерес при управление на държавата, шуробаджанащината, лошия начин на живот. Не че при другите правителства е било по-добре, но настоящото е особено безпощадно към публичния интерес и особено безпардонно към ценностите на демократичната държава.

На въпроси от рода на „и какво ще правим след оставката, няма за кого да гласуваме“, отговарям така – и след 4 години най-вероятно няма да имаме особен избор за кого да гласуваме, това обаче не значи, че БСП трябва да стои на власт. Защото след 4 години ще направят още много поразии, простата аритметика го показва. По-малкото зло е БСП да си иде сега, а не след 4 години.