ЕС най-накрая прилага собствения си закон върху израелските поселения

| Обектив,

Това е „голяма грешка”, каза израелският заместник-министър на външните работи пред Военното радио. Това е „икономическа терористична атака срещу мира”, от своя страна твърди министърът на икономиката. Министър-председателят Бенямин Нетаняху се зарича: „Няма да позволя на никого да ощети стотици хиляди израелци, които живеят на Западния бряг, на Голанските възвишения или в Йерусалим. Това също така „саботира” американските усилия да се възобновят израелско-палестинските мирни преговори, каза министърът на финансите дни преди американският държавен секретар да съобщи, че страните са се съгласили да дискутират.

Така че, каква е работата?

Преди няколко години Европейският съюз осъзна факта, че разрешението финансирането му да отива в израелските поселения, нарушава не само международното право, но и европейското законодателство. На 16 юли Европейската комисия оповести новите „насоки”, предназначени да предотвратят това да се случи. Това е малко счетоводство на ЕС, което е толкова очевидно, че е трудно да се разбере защо не е направено отдавна. От правна гледна точка насоките не са санкции на Израел или дори на поселенията. Те са закъсняло и необходимо усилие да се приложи собственото законодателство на ЕС и той да запази ръцете си чисти.

Поселенията са незаконни според международното право. ЕС отдавна е признал това и е призовавал Израел да ги премести. От друга страна, ЕС финансира дейности, които говорят, че поселенията са законни. Според насоките, чието действие започва през 2014 г., ЕС ще дава само „грантове, призове и други финансови инструменти (заеми)” на израелски компании, които не действат в окупираните палестински територии и обещава да не харчи пари там.

Грантовете покриват широк кръг дейности, включително проекти за изследване и развитите, културни проекти и младежки спортни програми. Но израелските власти гледат на тях като политическо извиване на ръцете за поселенията. Един официален представител на Израел каза пред „Гардиън”: „Не вярваме, че позицията на ЕС трябва да ни стиска за шиите като че ли сме гъски”. Но, както насоките отбелязват, ЕС е длъжен да спазва международното право и да не подкрепя или „признава” нарушения от трети страни. За ЕС да даде пари на израелски компании, които действат в поселенията, може да значи, че Съюзът третира политиката на Израел към тях като законна.

И все пак, тази политика нарушава международните законови забрани да се прехвърля цивилно население в окупирани територии и по друг начин да се третира тази територия, сякаш Израел има суверенитет над нея. ЕС не може много добре да иска да се съблюдава подобно международно право – както например е ясно позовано в Женевската конвенция и Римския статут на Международния криминален съд – докато дава пари на израелски компании, които подпомагат и подкрепят незаконни дейности, свързани със заселване на райони. Всъщност, ЕС е правил именно това в миналото.

Европа е дала 1,12 милиона евро в изследователски грантове на „Ахава”, компания, която произвежда козметични продукти във фабрика, разположена в заселническия район. Когато един европейски парламентарист уведомява комисията за подобна грешка, тя непохватно обяснява, че корпоративното управление на „Ахава” е само „формално установено” в Израел.

Европейските данъкоплатци са дали на Министерството на израелското културно наследство 114 400 евро покрай културна програма, базирана в Източен Йерусалим, част от Западния бряг, който Израел едностранно анексира в нарушение на международното право. Властите извършват разкопки в окупираната територия без палестинско участие и са договорили заселническата организация „Елад” да ръководи туристическия археологически обект „Градът на Давид” в средата на палестинския квартал в Източен Йерусалим. Разкопките са повредили палестински домове.

Според комисията властите са кандидатствали за парите, като ползвали пощенска кутия в Западен Йерусалим. За да се предотвратят повторения на подобни грешки, насоките налагат триделен тест за израелските компании – включително правителствени фирми, бизнеси и неправителствени организации, които кандидатстват за европейски пари за следващия финансов цикъл от 2014 до 2020 г.

Първо, те трябва да бъдат основани в израелска собственост. Второ, грантове и призове ще се получават само за дейности в Израел, а заеми ще се дават само на фирми, които въобще не действат в окупираните територии. Накрая, израелските кандидатстващи, които търсят европейски пари, трябва да „подпишат декларация на честта”, с която да се съобразяват и чиито критерии да спазват.

Израелските групи, които са установени в Израел, могат да получават европейска подкрепа за дейности, които извършват в окупираните територии в полза на палестинското население. ЕС и лидерите на страните-членки не трябва да забравят европейските си правни задължения, когато се изправят пред неизбежния ответен натиск. Твърди се, че министър-председателят Нетаняху подканил председателя на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу да отложи публикуването на насоките, докато Дани Даян, представител на заселниците, не на място се позовал на Холокост, когато изпискал: „Как ще бъде направена селекция на израелските младежки делегации? Един германец би ли казал: Тел Авив надясно, Източен Джлем наляво? Или ще е работа на Полша?”

Брюксел бавно осъзнава, че действията на комисията трябва да бъдат внимателно следени, за да се предотврати предаването на законите на ЕС, които въплъщават задълженията му според международното право.

Има още много работа да се върши.

Но породеният от законодателството на ЕС опит поне да не се вреди, е похвална изненада. Дали Вашингтон най-накрая ще покаже малко характер и ще направи същото?