Владимир Пауновски: България трябва да се обърне към темата за окупационните корпуси и тяхната роля

| Обектив,

Започнахте своята презентация с кратък преглед на начина, по който протече в годините на прехода дискусията за спасяването на българските евреи. Тази дискусия придоби, както споменахте, нов градус покрай статиите на Леа Коен и книгата на Румен Аврамов "Спасение" и падение". Всъщност до каква степен тази тема ангажира общественото внимание?

За съжаление, нашата общественост не е запозната с научните трудове, както с по-старите, така и с по-новите. Това, което се учи в учебниците, е твърде малко. Разбира се, образователните програми имат своето основание, тъй като много въпроси, свързани със знаменателната тема за спасяването на българските евреи, не са достатъчно изяснени. По принцип обаче тази тема трябва да се разглежда по-цялостно. Аз не споделям мнението на някои автори, включително тук присъстващи, че тази тема е била крита по времето на социализма. За това държах да кажа, че историографията и сериозни изследователи като Илчо Димитров и други учени не са избягвали темата. Тази тема присъства и в научнопопулярни форми, например изложби – в организацията на евреите в България "Шалом" съществуваше една постоянна експозиция за спасяването на българските евреи, в която, разбира се, имаше и много пропагандни елементи, но забележете, никога не се е твърдяло, че Тодор Живков е спасил евреите. Разбира се, имаше негови положителни изказвания за еврейското население. В тази изложба фигурираше и този негативен откъс с депортацията на евреите от Македония и Тракия. Сега обаче сме в един нов етап, в който България трябва да се обърне към по-цялостно разглеждане на въпросите, свързани с участието на страната във Втората световна война, тъй като тези въпроси и до днес са разглеждани много половинчато, поне в популярните форми – и по отношение на окупационните корпуси и тяхната роля, и по отношение на военните действия, които са водени с партизанското движение в Югославия и т.н.

Споменахте неизяснените моменти около депортирането на евреите от "новите земи" – предполагам имате предвид и спасяването на евреите от "старите земи" – като една основателна причина тази тема да не присъства в учебниците по история. Кои са най-неизяснените моменти според вас?

Нека започнем с въпроса за ролята на царя в това начинание. В дискусията и сега се повдигат въпроси и се използват оправдания, характерни за властниците от онова време, че видите ли тези територии не били български, че това население е вражеско, както казва един депутат. Това е терминология от онова време. Очевидно тези неща трябва да се изясняват. Аз мисля, че много от въпросите в науката са решени, няма нужда да се открива топлата вода, въпросът е да се чете. По отношение на спасяването на българските евреи трябва да кажа, че едва ли има друга тема, по която всеки у нас е специалист. Тук е валидна приказката „всеки пише, никой не чете”. Друга такава тема е темата за българския футбол – там всеки е специалист и затова футболът ни е на такова ниво. Не би трябвало и българската наука да е на такова ниво и тя, слава Богу, не е. Тези въпроси, особено въпросът за депортацията, са изяснени веднага след Втората световна война в книгата на Натан Гринберг. Става дума за сборник от документи на Комисарството по еврейските въпроси, придружени от доста сериозни коментари от този автор. Тези документи впоследствие са послужили като основа за Седми състав на Народния съд срещу антисемитите.

Получихте въпрос доколко изяснена и аргументирана е тезата, че властите в България, по-конкретно цар Борис III и министър-председателят Богдан Филов, действително са знаели, че изпращат евреите на сигурна смърт.

Предстои мое изследване по въпроса и там по-подробно ще може да се прочете това, но аз отговорих и на самата конференция, че няма по-явен факт от този, който самият Филов документира в своя дневник след срещата му с швейцарския посланик във връзка с опита да се извърши изселване на евреите, тоест да бъдат спасени около 5 000 евреи – така е било договорено в началото – главно деца. Искали са съдействие за извозването на тези евреи през Турция за Палестина. Тази среща се провежда в средата на март, в разгара на депортацията на македонските евреи. Тогава присъства представител на една от Великите сили, който ясно казва: "Вие ги пращате на смърт". Разбира се, Филов отговорил дипломатично, че това не е така. Изобщо има много данни от изказвания на митрополити, мемоаристи и др., че властите са знаели. Дори и сред обикновените хора е имало такива, които са знаели. Много се отрича ролята на Българската работническа партия в този период, но в самите позиви, които разпространява тя, ясно се говори къде отиват евреите. Освен това, когато българските власти изпращат депортираните, веднага започват грабежите над това население, обират техните домове, което означава, че се е знаело, че те никога няма да се върнат. Друг е въпросът, че то е и договорено, че България няма да се интересува от тяхната съдба. Е, вие вярвате ли, че царят и Филов са толкова неосведомени и ще кажат: "Да, добре, не ни интересува и толкова". Има още много доказателства за това, че не са били неинформирани. Още повече, че самият цар е предупреждаван и от Америка, и от Англия, и от Москва включително, как би се гледало на това нещо.

В рамките на конференцията "Да опознаем миналото" на няколко пъти бе казано, че тази тема вече е разисквана, че по нея се дискутира от години, че тя е обсъждана най-малко от сериозните историци. Това, което обаче се случва за първи път, е събирането на изследователи от Македония и Гърция и на български учени на едно място. Как ще коментирате градуса на дискусията?

Аз мисля, че дискусията минава в съвсем спокоен дух. Може би градусът щеше да се повиши, ако присъстваха някои изследователи и историци, които вземат участие в цялостната дискусия от две години насам със свои публикации. Работа на организаторите е кого ще поканят и кого не, но аз лично очаквах да присъстват имена като Георги Марков, дори Спас Ташев, който издаде една обемиста брошура. Не може да се пренебрегват тези факти и да се гледа едностранчиво. Тогава, разбира се, градусът би бил по-висок. Също така очаквах да бъде прожектиран филмът „Трето полувреме”, да го видим най-накрая този филм, за който толкова много се изприказва. В крайна сметка това е едно художествено произведение и от него не може да се изисква непременно всичко да е документирано. Като историк знам, че дори да ме убеждава някой, че всичко е на документална основа, едни и същи документи могат да се тълкуват и така, и по друг начин. Разбира се, когато има очевидни неща, няма как те да бъдат отричани. Това би било безсмислено и не би било в интерес на България, особено в днешни времена. Македония също трябва да извърви своя път към изясняване на доста въпроси от македонската история. Това може да стане само чрез такива срещи и научни форуми, чрез обмен на литература. На Панаира на книгата у нас имаше и македонски книги, но това ли е начинът? Трябва да има подобна литература по книжарниците и в едната, и в другата страна. Във времето на интернет и на масовата информация няма защо да се правим на китайци на Балканите.

Владимир Пауновски е историк. Специализирал е хебраистика в Израел (1991). От 1993 г. е директор на Еврейския исторически музей в София. Главен редактор на Годишник на организацията на евреите в България “Шалом”. От 1987 г. работи в Института по балканистика към БАН.